Изработване на проект на общ устройствен план на община кайнарджа


Проблеми на заетостта и безработицата



страница10/18
Дата25.07.2016
Размер2.82 Mb.
#6222
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   18

Проблеми на заетостта и безработицата: Висок е дялът на продължително безработните лица. Като икономически ограничител пред подобряването на заетостта и на свързания с нея коефициент на заетост могат да се посочат засилване на тенденцията към по-засилена миграция на отделни лица и на цели семейства в трудоспособна възраст, ниското равнище, слабата динамика и нестабилност на местното икономическо развитие, както и недостига на инвестиции. Мерки за постигане на дългосрочен устойчив растеж, увеличаване на заетостта и засилване на социалната кохезия:

- активизиране на форми на контакт с работодателите с цел по-широка информираност за наличните възможности за създаване на работни места;

- активизиране на продължително безработни лица и такива от рисковите групи чрез включването им в различни регионални и национални програми и мерки предоставени от Агенция по заетостта и създаване на заетост в оказване на социални услуги;

- разработване на проекти, включени в програми за квалификация и трудова заетост по програми, сезонна заетост и др.

- подобряване на връзката между трудово пазарните институции и образователната система;

- осигуряване на адекватна заетост при реализиране на инфраструктурни обекти финансирани от Европейските програми и Кохезионния фонд;

- Стимулиране на икономическата инициатива сред хората от малцинствата за развиване на бизнес и производство

През следващите години тази демографска структура ще се запази, като ефектът му ще бъде най-осезаем в населените места с подчертано регресивен характер на демографската структура. Анализът на демографската структура не дава подобряване на показателите по отношение един от основните фактори при прогнозирането на демографското развитие – фертилността (определя се от контингента жени в детеродна възраст, броя живородени момичета и брачността). Изпълнението на подобна прогноза е функция на социално-икономическите условия.



5.4. Изисквания към ОУПО

Постоянното население на общината намалява. Намалява естественият прираст вследствие частичен спад на раждаемостта и увеличение на смъртността. Промените в тази тенденция са във висока степен функция на социално-икономическите процеси. Повечето от населените места са с регресивна или стационарна възрастова структура В тези населени места е налице процес на застаряване на населението. Трайна е тенденцията към намаляване на дяла на населението в подтрудоспособна възраст в общината като цяло. Урбанизацията на населението е в процес на затихване и установяване в константна величина. Като резултат от вече протеклия процес на урбанизация е налице сериозна неравномерност в териториалното разпределение на населението. Икономическата активност се характеризира от неравномерната заетост (сезонност). Икономическата криза с непредвидима продължителност ще влияе на демографските процеси, като може да забави показателите на естествения прираст. Като се съобрази с изходните данни в ОУПО да се предложат :

- устройствени мерки за ограничаване на неблагоприятното териториално разпределение на населението;

- перспективното развитие на населените места и селищните образувания да се определя не на база демографска прогноза, а на базата на капацитета на териториите и ресурсовите възможности, като се съблюдават изискванията за осигуряване устойчивост на ресурсите и се съобразяват с действащите специални режими. Проектното оразмеряване на системите да се извършва на база въведените с Плана устройствени и застроителни правила и нормативи за отделните устройствени зони и територии.

- Предвид настъпващите динамични промени в социално-икономическата обстановка, при разработването на проектоплана да се ползва на актуализирана информация и анализи по отношение демографските процеси, икономическата активност на населението, както и относно инвестиционната активност по вид и териториална насоченост. Да се изследва динамиката в контингента пребиваващи (сезонно, целогодишно) жители на други общини, като един от факторите на антропогенното натоварване.
VІ. ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНОСТИ. СЪСТОЯНИЕ И УСТРОЙСТВЕНИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ

6.1.Обща характеристика и структура

Кайнарджа не е сред общините, имащи структурна значимост за страната, но има определен дял в икономиката на областта. Основен фактор за развитието на общината са богатите природни ресурси и благоприятното географско положение. Това определя водещото значение на селското стопанство и туризма за икономическата структура на общината. В Плана за регионално равитие на община Кайнарджа 2007-2013г. и в Програмата за управление на общината 2011-2015 г. именно тези отрасли са заложени в основата на стратегическите цели и визията за бъдещото развитие на общината, както и развиването на отрасъл хранително вкусова промишлиност



6.2. Селско стопанство, индустрия и др.

Според нормативната уредба в България изостанал селски район е територия, в която по-голямата част от трудоспособното население е заето в селското и горското стопанство, характеризира се с ниска степен на развитие на транспортната, техническата и образователна инфраструктура, ниска квалификация на населението в трудоспособна възраст, ограничени възможности за трудова заетост, високо равнище на безработица, ниски доходи на населението и обезлюдяване. Община Кайнарджа напълно отговаря на приетата критериална база, определя се като изостанал селски район и съществува нужда от стимулация на развитието й с инструментите на регионалните политики. Необходими са координирани действия и усилия от всички структури за развитие на малките и средни предприятия, стимулиране на местното предприемачество, укрепване на частния сектор с повишаване на информираността, уменията и квалификацията на работещите в сектора.

Аргарната реформа е приключила с възстановяването собствеността на земеделските земи. Разпокъсаността на земята и остарялата земеделска техника затрудняват организирането на ефективно селскостопанско производство. Главна цел на аграрната реформа е създаването и развитието на поземлените отношения, за което ще помогнат пазарът и комасацията на земята. Общинска администрация Кайнарджа предприема действия за заснемане на имоти общинска собственост и установяването на границите и декарите на обработваемата част от тях с цел по доброто стопанисване и управление на общинската собственост. Не е приключил процесът по разделянето на общинската от държавната собственост, поради липсата на идентификация на собствеността.

Земята се стопанисва от над 80 земеделски производители - 3 земеделски кооперации, 15 по-едри арендатори и над 65 частни земеделски производители.



Селското стопанство е първата по значение икономическа опора за общината. Природните условия са изключително благоприятни за развитието на диверсифициран и ефективен аграрен сектор. Общината разполага с голямо количество плодородна земя и благоприятен за земеделие климат. Според регистъра на земеделски земи, гори и земи в горския фонд, общата обработваема земя в общината е 192 326 дка, от които 39 557 дка (20,57 %) са мери и пасища.

Селското стопанство има зърнено-животновъдно направление. Приоритетното развитие на селското стопанство ще осигури растеж в икономиката на община Кайнарджа, а ускоряването на действията за постигането на целите ще доведат до по-бързото нарастване на заетостта и доходите на населението. Земеделието се преобразува в сектор на частни индивидуални стопани и кооперации. Добивите са високи, стабилни и с високо качество. Въпреки това, растениевъдството се оценява като моно-профилно, а животновъдството – слабо и натурализирано. Сериозен проблем в развитието на селското стопанство е липсата не целенасочена политика в използването на нови сортове и породи, в това отношение се разчита предимно на инициативата на частни фирми.

Земеделската техника, с която се обработва земята, е силно амортизирана. Малко са земеделските производители, които обновяват машинно-тракторните си паркове. Обработващата техника засега възлиза на:


  • К-700 - 5 бр.

  • Т-150 - 12 бр.

  • ТК-80 - 56 бр.

  • Т-40 - 3 бр.

  • Т-25А - 7 бр.

  • зърнокомбайни - 13 бр.

Продължителните силни ветрове през зимата отвяват снежната покривка и причиняват измръзвания на есенниците, снегонавявания по пътищата и обледеняване на далекопроводите и трайните насаждения. Най-важните елементи на природното богатство на община Кайнарджа са високопродуктивните обработваеми земи, в която богатите почвени ресурси и специфичният климат са фактор за развитието на земеделието и начин на живот. Еднообразният характер на производство и бит върху голяма площ с малко население я определят като периферна и изостанала, но в същото време съхраняват нейния традиционен простор и мащабност и я превръщат в сериозен екологичен ресурс за устойчиво развитие. Степента на антропогенно присъствие и антропогенизация на средата е висока. Общината притежава 3 микроязовира - публична общинска собственост. Липсата на напоителни площи е причина за недостатъчно високите добиви от основни за района култури:

  • пшеница - 450 кг/дка;

  • ечемик – 400 кг/дка;

  • царевица на зърно - 550 кг/дка;

  • слънчоглед - 190 кг/дка;

  • кориандър – 120 кг/дка;

  • рапица – 12 кг/дка

  • тютюн - 180 кг/дка

  • грозде (“Каберне”) - 550 кг/дка

Растениевъдство. Над 55 % от територията на общината е заета от земеделски земи, като по-голяма част от тях са плодородни ниви. Обработваеми ниви са 152 769 дка (79,43%) от обработваемата земя, като едно от водещите направления е зърнопроизводството - пшеница, ечемик, царевица, а от техническите култури – слънчоглед, тютюн и фасул. Структурата на посевните площи се реализира чрез силно опростена структура на производство. Отскоро се отглежда кориандър, рапица и резене (Отглежда се в Кайнарджа, Средище и Голеш от кооперации и арендатори). Тенденцията на превес на житните култури се отразява неблагоприятно върху равнището на средните добиви в резултат на монокултурите. Пшеницата от района е утвърден търговски продукт с добра реализация, но липсва икономически стимул за разширение на производството й, поради ниска доходност. Фуражните култури са с незначителни и намаляващи площи. Посевният и посадъчен материал на повечето от производителите и особено арендаторите и частни стопани е семена от масов посев (собствено производство), несертифицирани - поради липса за закупуване на стандартни семена. Растително-защитни мероприятия - провежда се частично и неефективно най- вече срещу плевелите, което е довело до значително разпространение на коренищни плевели и други.

Отдават се под наем общински земи в размер на – 1953,819 дка обработваема земя и 37564,425 дка пасища и мери (всичките по баланса на територията). Процентът на изоставените ниви е нисък - 1,47% от обработваемата земя.



Трайните насаждения са второто водещо направление. Интересът към създаване на нови овощни насаждения в общината е сравнително слаб, поради факта, че за създаването им са необходими значителни финансови ресурси, а възвръщаемостта на вложените средства е доста бавна. Има масиви от кайсия и лозя. Терени за лозя са 2801,389 дка и най-много са в землищата на с.Кайнарджа, с.Краново, и с.Голеш. Терените за овощни насаждения са 756,225 дка, които се намират в с.Кайнарджа, с.Добружанка и с.Попрусаново. Регионът има добри традиции в лозарството. Отглеждат се лозя от сорта " Каберне Совиньон". Нови масиви не се създават, а сега представляват 2,91% от общия баланс на земята. Процентът на изоставените трайни насаждения е 2,93% от трайните насаждения.

Подобна е и картината на зеленчукопроизводството – крайно редуцирано производство поради липса на напояване, трудоемкостта и високата себестойност. Ранните есенни и късни пролетни мразове не позволяват развитието на ранно и късно зеленчукопроизводство. Производството е представено главно от зеленчуци и тикви.



Животновъдство. Традиционни за общината са отглеждането на говеда, овце и кози. Понастоящем животновъдството се развива предимно от частни стопани за задоволяване на собствени потребности в следните отрасли: говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство и рибовъдство. Несигурният пазар на продуктите от животински произход, недостатъчният контрол върху вноса на тези продукти, нелоялната конкуренция и ниските изкупни цени сериозно задържат развитието му в общината. Високата цена на фуражите, липсващият или амортизиран сграден фонд, отсъствието на последователна и дългосрочна политика на съгласувани действия между растениевъдство, животновъдство и преработваща индустрия са важни рестриктивни фактори. Като цяло всички животновъдства са разпръснати в еднолични стопанства и малки ферми. Животновъдството се представлява от частния сектор. Няма едри животновъдни ферми. В момента се изграждат две малки ферми за отглеждане на крави в с.Светослав. На територията на общината се отглеждат:

  • говеда - 1500 бр., от които 850 крави със среден годишен млеконадой 3900 литра

  • овце - 4200 бр. със среден годишен млеконадой около 50 литра и среден настриг на вълна 3.8 кг

  • кози - 2500 бр. със среден годишен млеконадой 4600 литра

  • прасета - 1700 бр.

  • птици - около 40 000 бр., от които 16 000 кокошки носачки

  • домашни зайци - 1400 бр.

Вид и брой животновъдни обекти на територията на община Кайнарджа по „Областната стратегия за развитие 2014-2020 г.- проект” за 2012 г.

ЖИВОТНОВЪДНИ

обекти - брой

животни - брой

говеда

129

1834

овце

235

4269

кози

68

2506

свине

34 – задни дворове

69

едрокопитни

273

281

птици

1150 – задни дворове

14931

пчелини

48

3458 пчелни семейства

Продуктивната структура се формира от производство на мляко и месо. Подобряването на директната връзка – производители – пазар е една от мерките, постигането на която би допринесла за преодоляване на ценовите зависимости от пазарни посредници.

През последните години е проявен значителен интерес към отглеждането на пчелни семейства. Благоприятните природо-климатични условия и чиста околна среда осигуряват производството на висококачествен мед – регистрирани са 1590 пчелни семейства за общината (за 2011 г.), но проблем остава реализацията на пчелните продукти. Пчеларството носи характеристиките на описаните по-горе производства – дребно, полу-натурално. Отсъствието на близко предприятие за разфасовка и търговия с пчелен мед и пчелни продукти, както и за преработка на восък и производство на восъчни основи, затруднява контрола върху качеството и пазарната реализация на меда. На територията на общината са регистрирани 140пчелари, обединени в дружество.

Като цяло, технологичната съоръженост и ефективността на производството са ниски. Удребнената структура, както и отсъствието на условия за спазване на хигиенните стандарти, въведени в ЕС, ограничават обема на пазарно-ориентираната продукция. Това се оценява като стагниращ фактор по отношение разширяването и специализацията на съществуващите стопанства. Може да се обобщи, че животновъдството е далеч от оптималния си капацитет. Икономиката на община Кайнарджа е с ясно изразена аграрно-промишлена структура, като предпоставки за това създават богатият поземлен ресурс и дългогодишните традиции в развитието на селското стопанство. Възможностите за развитие на общината са свързани с изграждането на хранително-вкусова промишленост, съпътстваща основните селскостопански производства, привличане на нови инвестиции, развитие на съществуващите промишлени мощности и основни фондове, развитие на оранжерийно производство на селскостопански продукти, и не на последно място – създаване на условия за алтернативен туризъм. Благоприятни и неблагоприятни фактори за развиването на селското стопанство:

- добри почвено климатични условия за отглеждане на характерните за общината земеделски култури;

- стабилни добиви с високо качество на растителната продукция, на база традиции и опит в земеделието.

- наличие на стабилни стопански субекти (земеделски кооперации и арендатори);

- слабо, разпокъсано и неефективно животновъдство (натурализирано);

- неефективно производство, нарушена връзка между наука, производство и пазар;

- ниско ниво на организираност на производителите и липса на структури на местно ниво;

- голям брой разнородни собственици и ползватели на земеделски имоти;

- неизползван потенциал за поливните площи;

- неоползотворен потенциал за биологично земеделие.



В Общинската стратегия за развитието на сектора трябва да се заложат мерки за преодоляване ниската конкурентноспособност на аграрния сектор в общината, в частност такива, насочени към развитие на индустрия за преработване на продукцията на зърнопроизводството и животновъдството, чрез създаване на високотехнологична и екологично чиста индустрия, щадяща богатите природни ресурси. Осъществено между две общини – Кайнарджа и Валу Луи Трайян, (Румъния) през 2011 чрез бизнес инфраструктура „Агробизнес пазар”, чиято цел е засилване на връзките между производители и търговци от двете страни на границата и сътрудничество за достигане на по-висока реализация на агропродукти.

Индустрията в община Кайнарджа е с минимално значение за общинската икономика, както по отношение броя на наетите лица, така и според обема на приходите. Няма развита промишлена база. През 90-те години на XX век са закрити всички промишлени структури на бивши държавни предприятия. Съществуващата кариера в землището на с.Кайнарджа е за варовици. Употребата на варовиците като материал и суровина през последните 15 години рязко спада поради процеса на стагнация в икономиката. Основните субекти с местен капитал извършват търговска дейност в сферата на услугите, аренда на земеделска земя, търговия с горива, зърнопреработка и съхранение на зърно и авиационни услуги в селското стопанство, като показателен е техния регистриран брой – 23,27 на 1000 жители на територията на общината и са предимно малки или самонаети. В рамките на националната икономика малките и средни предприятия от община Кайнарджа се развиват в плановия район с най-нисък коефициент на гъстота на малките и средни предприятия на страната - 27 и имат определящо значение за формиране трудовата заетост на населението. Предприятията не използват пълните си капацитетни възможности основно заради липса на пазари за реализация на готовата си продукция, въпреки наличието на суровини. Съществуващите и новосъздадените предприятия са в отрасъл хранително-вкусова промишленост, дървообработваща, лека промишленост и други дейности.

Хранително-вкусовата промишленост. От хранително-вкусовата най-добре застъпена и развита е млекопреработвателната промишленост, като не формират голям процент от заетостта на населението в общината. Основната дейност е производство, изкупуване, преработка и продажба на всички видове и категории животни. Единствените формирования от сектора на хранително-вкусовата промишленост са: мелница в с.Средище, мандра в с.Кайнарджа (която в момента не работи), две хлебопекарни, които осигуряват вътрешно потребление на хляб, семейна винарска изба в с.Кайнарджа. Регионът има добри традиции в лозарството. Отглеждат се лозя от сорта " Каберне Совиньон". В село Кайнарджа функционира винарска изба, в която се произвежда вино по стара добруджанска технология. От един сорт се произвеждат три вида вина — бяло от червено грозде, розе и червено сухо вино. Според специалистите виното се характеризира с много голяма плътност — средно 28 единици сухо вещество и алкохол минимум 14 обемни процента. По-голяма част от продукцията се изнася в чужбина.

Дървопреработваща промишленост. Този отрасъл заема малък процент от икономиката на общината, развитието му е необходимо по няколко причини: ангажиране на работна ръка и добив на дървен материал за промишлена обработка и за огрев. Има частни физически лица, които са дърводелци с малък капацитет. Основният представител на тази дейност не е ситуиран на територията на общината, а в гр.Силистра - ТП ДГС „Силистра”. Териториално обхваща по голямата част от землищата на четири общини – гр. Силистра, с. Кайнарджа, с. Ситово и гр. Алфатар. Държавният горски фонд, стопанисван от ДГС „Силистра”, е с обща площ на горските територии е 21643,1 ха. Залесената площ е 20200,8 ха, от които 4619,4 ха са горските култури. Незалесената дървопроизводителна площ е 671,6 ха. Недървопроизводителната площ е 770,7 ха. Средногодишното ползване на дървесина е 50879 лежаща маса ( данните са за четирите общини):

  • едра – 9958 м3

  • средна – 14469 м3

  • дребна – 1918 м3

  • дърва – 23920 м3

  • вършина – 614 м3

Предвиденото средногодишно залесяване е 82,8 ха.

Ловната площ възлиза на 112649,4 ха, от които 20292,9 ха са в горски територии и 92356,5 ха – в земеделския фонд. Площта е разпределена между 34 ловни дружини. Ловната дейност е предоставена на ловните сдружения, ЛРД „Сокол-1”- гр. Силистра и ЛРД „Дулово” – гр. Дулово.



Други дейности, които се развиват на територията на община Кайнарджа са с нисък дял в нейната икономика и се представляват в сферата на услугите, аренда на земеделска земя, търговия с горива (дървен материал), зърнопреработка и съхранение на зърно, за авиационни услуги в селското стопанство, бензиностанции, ресторантьорство, туризъм, търговия с торове и агро-консултации. Бъдещото изграждане и експлоатиране на ГКПП „Кайнарджа-Липница” също ще има принос в икономиката на общината. Услуги предлагат както общинското предприятие „Комунални дейности” в с.Кайнарджа, така и кооперациите в селата РПК “Труд” - с. Кайнарджа, и РПК “Бъдеще” - с. Средище). Съществува и звено за авиационни услуги „Ребус” в селското стопанство. Фирмата предлага и курсове за пилоти, както и разходки по въздуха. Ползва летището в землището на с.Кайнарджа и в зелмището на с.Голеш.

Не на последно място е и туризмът в община Кайнарджа със свойте исторически, природни, етнографски и културни забележителности. В настоящия момент те не са основен дял в икономиката, но могат да бъде такъв. В общината няма хотели. Няма и ресторанти с 3 и повече звезди. Заведенията за хранене са с една или две звезди, категоризирани от кмета на общината. Те са предимно кафе-аперитиви. Развитието на отрасъла туризъм се основава на многообразието на ресурсите, предизвикващи развитието на туристически активности. Защитените територии, местности и обекти са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Има защитени територии, местности и природни феномени в територията на община Кайнарджа. Опазеният уникален ландшафт, включващ каньоновидно суходолие, характерни скални образувания, редки хазмофитни растителни съобщества, естествените местообитания на защитени растителни и животински видове предоставя възможност за научни изследвания и развитие на устойчив туризъм. Характерът на релефа способства за развитието на алтернативен туризъм (екотуризъм, пещернячество, културен и религиозен туризъм). Предлагането на другите видове туризъм, в съчетание с ловния, почти не се практикува, макар общината да се явява много близо до Държавно ловно стопанство „Каракуз" в община Алфатар. Престоите са краткотрайни и с ясно изразена сезонност в зависимост от ловните сезони. Богатото културно-историческо наследство в съчетание с историческото наследство в общината и съседните е основата за развитието на културно-познавателен туризъм. Основна инфраструктура на туристическото обслужване са заведенията за хранене и развлечения, информационни туристически центрове, екопътеки, алеи и трасета за вело- и конен туризъм и анимирани с културно-познавателни програми. В тази посока е разработен и изпълнен проект „Екопътека и туристически посетителски център в защитена местност „Историческа чешма” с. Кайнарджа” по ДФ „Земеделие” по Мярка 313 от ПРСР 2007 – 2013г., подкрепена от ЕЗФРСР. От парка в с.Кайнарджа, край Историческата чешма започва и преминава през селата Светослав Господиново,Средище, Стрелково и стига до с.Каменци. Друга основна база за развитието на културния туризъм са археологическите ценности и местния фолклорния фестивал - ежегодно провеждан регионален събор "Край чешмата, под върбата". Културно-познавателен туризъм представлява предпоставка и начална стъпка за развитието и на селски туризъм. Така, наличните ресурси създават условия за формиране и предлагане на по-разнообразен туристически продукт. Някои от посочените видове могат да се развиват целогодишно.



6.3. Изисквания към ОУПО

Насоките за развитие на икономиката в общината следва да се насочат преди всичко към:

- Създаване на модерна суровинна база, гарантираща ускорено и устойчиво развитие на селското стопанство и производствените предприятия;

- Внедряване на иновации и нови технологии;

- повишаването на качеството и конкурентноспособността на човешкия ресурс;

- ефективни връзки между производители и преработватели;

Понастоящем конкурентноспособността на аграрния сектор е ниска и той не може да изпълни пълноценно функцията си на стълб в социално-икономическото развитие на общината. Това води и до задълбочаване на изолацията и застой в развитието на общината. Стимулирането на предприемаческа активност и осигуряването на терени за структурообразуващи обекти може да стане чрез окрупняване на принципа на комасацията на поземлени имоти общинска и държавна собственост. В тази връзка, в Правилата за прилагане на плана да се включи изискване селищните образувания да се устройват на база цялостен подробен устройствен план, разработен съгласно разпоредбите на чл. 16 от ЗУТ, като се прилага “комасационен” принцип при формирането на урегулираните поземлени имоти. Включването на висококатегорийни земеделски земи да се ограничи до максималната възможна степен. ОУПО създава устройствената основа за развитието на отрасъла, респ. неговата инфраструктура, съгласно предвижданията на стратегическите документи. За целта, с устройственото зониране и правилата и нормативите за устройство и застрояване следва да се осигури за:

- създаване на напоителните системи и полета;

- създаване на масиви от трайни насаждения и за зеленчукопроизводството;

- създаване на животновъдни ферми, със съответната инфраструктура за обслужване;

- доизграждане на мрежата от защитни горски пояси и изолационно озеленяване;

- рекултивиране на нарушените терени за земеделско ползване;

- възстановяване на добивната индустрия в общината от варовикови кариери;

- създаване на устройствени зони за разполагане на обекти на инфраструктурата, при отчитане санитарно-хигиенните изисквания и съвместяване с трасетата на магистрални газопроводи;

- при изработването на ОУПО е необходимо да се актуализират данните за състоянието на поземления фонд по предназначение;

- създаването на устройствени условия за разработване на предприятия и дейности в аграрния сектор, планът следва да предвиди зони за разполагане на малки предприятия с правила за устройството, гарантиращи опазването на околната среда.

- търсене на инвестиционна активност за изграждане на инфраструктура за енергодобив от възобновяеми или алтернативни източници;

- подобряване и доразвитие на туристическата инфраструктура, обхващайки зелената система на общината, като място за отдих и туризъм с ограничители: действащи режими на особена териториалноустройствена защита; при определянето на правилата и нормативите за устройство и застрояване на урегулираните поземлени имоти да се предвидят максимално възможните озеленени площи;



- решаване на устройствените проблеми на достъпа и изграждането на приемната инфраструктура за обектите на природното и културното наследство, за които планът предвижда широко туристическо посещение.

Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница