Проблеми на заетостта и безработицата

- активизиране на форми на контакт с работодателите с цел по-широка информираност за наличните възможности за създаване на работни места;

- активизиране на продължително безработни лица и такива от рисковите групи чрез включването им в различни регионални и национални програми и мерки предоставени от Агенция по заетостта и създаване на заетост в оказване на социални услуги;

- разработване на проекти, включени в програми за квалификация и трудова заетост по програми, сезонна заетост и др.

- подобряване на връзката между трудово пазарните институции и образователната система;

- осигуряване на адекватна заетост при реализиране на инфраструктурни обекти финансирани от Европейските програми и Кохезионния фонд;

- Стимулиране на икономическата инициатива сред хората от малцинствата за развиване на бизнес и производство

През следващите години тази демографска структура ще се запази, като ефектът му ще бъде най-осезаем в населените места с подчертано регресивен характер на демографската структура. Анализът на демографската структура не дава подобряване на показателите по отношение един от основните фактори при прогнозирането на демографското развитие – фертилността (определя се от контингента жени в детеродна възраст, броя живородени момичета и брачността). Изпълнението на подобна прогноза е функция на социално-икономическите условия.

Постоянното население на общината намалява. Намалява естественият прираст вследствие частичен спад на раждаемостта и увеличение на смъртността. Промените в тази тенденция са във висока степен функция на социално-икономическите процеси. Повечето от населените места са с регресивна или стационарна възрастова структура В тези населени места е налице процес на застаряване на населението. Трайна е тенденцията към намаляване на дяла на населението в подтрудоспособна възраст в общината като цяло. Урбанизацията на населението е в процес на затихване и установяване в константна величина. Като резултат от вече протеклия процес на урбанизация е налице сериозна неравномерност в териториалното разпределение на населението. Икономическата активност се характеризира от неравномерната заетост (сезонност). Икономическата криза с непредвидима продължителност ще влияе на демографските процеси, като може да забави показателите на естествения прираст. Като се съобрази с изходните данни в ОУПО да се предложат :

- устройствени мерки за ограничаване на неблагоприятното териториално разпределение на населението;

- перспективното развитие на населените места и селищните образувания да се определя не на база демографска прогноза, а на базата на капацитета на териториите и ресурсовите възможности, като се съблюдават изискванията за осигуряване устойчивост на ресурсите и се съобразяват с действащите специални режими. Проектното оразмеряване на системите да се извършва на база въведените с Плана устройствени и застроителни правила и нормативи за отделните устройствени зони и територии.

- Предвид настъпващите динамични промени в социално-икономическата обстановка, при разработването на проектоплана да се ползва на актуализирана информация и анализи по отношение демографските процеси, икономическата активност на населението, както и относно инвестиционната активност по вид и териториална насоченост. Да се изследва динамиката в контингента пребиваващи (сезонно, целогодишно) жители на други общини, като един от факторите на антропогенното натоварване.
VІ. ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНОСТИ. СЪСТОЯНИЕ И УСТРОЙСТВЕНИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ

6.1.Обща характеристика и структура

Кайнарджа не е сред общините, имащи структурна значимост за страната, но има определен дял в икономиката на областта. Основен фактор за развитието на общината са богатите природни ресурси и благоприятното географско положение. Това определя водещото значение на селското стопанство и туризма за икономическата структура на общината. В Плана за регионално равитие на община Кайнарджа 2007-2013г. и в Програмата за управление на общината 2011-2015 г. именно тези отрасли са заложени в основата на стратегическите цели и визията за бъдещото развитие на общината, както и развиването на отрасъл хранително вкусова промишлиност

Според нормативната уредба в България изостанал селски район е територия, в която по-голямата част от трудоспособното население е заето в селското и горското стопанство, характеризира се с ниска степен на развитие на транспортната, техническата и образователна инфраструктура, ниска квалификация на населението в трудоспособна възраст, ограничени възможности за трудова заетост, високо равнище на безработица, ниски доходи на населението и обезлюдяване. Община Кайнарджа напълно отговаря на приетата критериална база, определя се като изостанал селски район и съществува нужда от стимулация на развитието й с инструментите на регионалните политики. Необходими са координирани действия и усилия от всички структури за развитие на малките и средни предприятия, стимулиране на местното предприемачество, укрепване на частния сектор с повишаване на информираността, уменията и квалификацията на работещите в сектора.

Аргарната реформа е приключила с възстановяването собствеността на земеделските земи. Разпокъсаността на земята и остарялата земеделска техника затрудняват организирането на ефективно селскостопанско производство. Главна цел на аграрната реформа е създаването и развитието на поземлените отношения, за което ще помогнат пазарът и комасацията на земята. Общинска администрация Кайнарджа предприема действия за заснемане на имоти общинска собственост и установяването на границите и декарите на обработваемата част от тях с цел по доброто стопанисване и управление на общинската собственост. Не е приключил процесът по разделянето на общинската от държавната собственост, поради липсата на идентификация на собствеността.

Земята се стопанисва от над 80 земеделски производители - 3 земеделски кооперации, 15 по-едри арендатори и над 65 частни земеделски производители.

Селското стопанство има зърнено-животновъдно направление. Приоритетното развитие на селското стопанство ще осигури растеж в икономиката на община Кайнарджа, а ускоряването на действията за постигането на целите ще доведат до по-бързото нарастване на заетостта и доходите на населението. Земеделието се преобразува в сектор на частни индивидуални стопани и кооперации. Добивите са високи, стабилни и с високо качество. Въпреки това, растениевъдството се оценява като моно-профилно, а животновъдството – слабо и натурализирано. Сериозен проблем в развитието на селското стопанство е липсата не целенасочена политика в използването на нови сортове и породи, в това отношение се разчита предимно на инициативата на частни фирми.

Земеделската техника, с която се обработва земята, е силно амортизирана. Малко са земеделските производители, които обновяват машинно-тракторните си паркове. Обработващата техника засега възлиза на:

• 
  К-700 - 5 бр.
  
• 
  Т-150 - 12 бр.
  
• 
  ТК-80 - 56 бр.
  
• 
  Т-40 - 3 бр.
  
• 
  Т-25А - 7 бр.
  
• 
  зърнокомбайни - 13 бр.
  

• 
  пшеница - 450 кг/дка;
  
• 
  ечемик – 400 кг/дка;
  
• 
  царевица на зърно - 550 кг/дка;
  
• 
  слънчоглед - 190 кг/дка;
  
• 
  кориандър – 120 кг/дка;
  
• 
  рапица – 12 кг/дка
  
• 
  тютюн - 180 кг/дка
  
• 
  грозде (“Каберне”) - 550 кг/дка
  

Отдават се под наем общински земи в размер на – 1953,819 дка обработваема земя и 37564,425 дка пасища и мери (всичките по баланса на територията). Процентът на изоставените ниви е нисък - 1,47% от обработваемата земя.

Подобна е и картината на зеленчукопроизводството – крайно редуцирано производство поради липса на напояване, трудоемкостта и високата себестойност. Ранните есенни и късни пролетни мразове не позволяват развитието на ранно и късно зеленчукопроизводство. Производството е представено главно от зеленчуци и тикви.

• 
  говеда - 1500 бр., от които 850 крави със среден годишен млеконадой 3900 литра
  
• 
  овце - 4200 бр. със среден годишен млеконадой около 50 литра и среден настриг на вълна 3.8 кг
  
• 
  кози - 2500 бр. със среден годишен млеконадой 4600 литра
  
• 
  прасета - 1700 бр.
  
• 
  птици - около 40 000 бр., от които 16 000 кокошки носачки
  
• 
  домашни зайци - 1400 бр.
  

През последните години е проявен значителен интерес към отглеждането на пчелни семейства. Благоприятните природо-климатични условия и чиста околна среда осигуряват производството на висококачествен мед – регистрирани са 1590 пчелни семейства за общината (за 2011 г.), но проблем остава реализацията на пчелните продукти. Пчеларството носи характеристиките на описаните по-горе производства – дребно, полу-натурално. Отсъствието на близко предприятие за разфасовка и търговия с пчелен мед и пчелни продукти, както и за преработка на восък и производство на восъчни основи, затруднява контрола върху качеството и пазарната реализация на меда. На територията на общината са регистрирани 140пчелари, обединени в дружество.

Като цяло, технологичната съоръженост и ефективността на производството са ниски. Удребнената структура, както и отсъствието на условия за спазване на хигиенните стандарти, въведени в ЕС, ограничават обема на пазарно-ориентираната продукция. Това се оценява като стагниращ фактор по отношение разширяването и специализацията на съществуващите стопанства. Може да се обобщи, че животновъдството е далеч от оптималния си капацитет. Икономиката на община Кайнарджа е с ясно изразена аграрно-промишлена структура, като предпоставки за това създават богатият поземлен ресурс и дългогодишните традиции в развитието на селското стопанство. Възможностите за развитие на общината са свързани с изграждането на хранително-вкусова промишленост, съпътстваща основните селскостопански производства, привличане на нови инвестиции, развитие на съществуващите промишлени мощности и основни фондове, развитие на оранжерийно производство на селскостопански продукти, и не на последно място – създаване на условия за алтернативен туризъм. Благоприятни и неблагоприятни фактори за развиването на селското стопанство:

- добри почвено климатични условия за отглеждане на характерните за общината земеделски култури;

- стабилни добиви с високо качество на растителната продукция, на база традиции и опит в земеделието.

- наличие на стабилни стопански субекти (земеделски кооперации и арендатори);

- слабо, разпокъсано и неефективно животновъдство (натурализирано);

- неефективно производство, нарушена връзка между наука, производство и пазар;

- ниско ниво на организираност на производителите и липса на структури на местно ниво;

- голям брой разнородни собственици и ползватели на земеделски имоти;

- неизползван потенциал за поливните площи;

- неоползотворен потенциал за биологично земеделие.

• 
  едра – 9958 м3
  
• 
  средна – 14469 м3
  
• 
  дребна – 1918 м3
  
• 
  дърва – 23920 м3
  
• 
  вършина – 614 м3
  

Ловната площ възлиза на 112649,4 ха, от които 20292,9 ха са в горски територии и 92356,5 ха – в земеделския фонд. Площта е разпределена между 34 ловни дружини. Ловната дейност е предоставена на ловните сдружения, ЛРД „Сокол-1”- гр. Силистра и ЛРД „Дулово” – гр. Дулово.

Не на последно място е и туризмът в община Кайнарджа със свойте исторически, природни, етнографски и културни забележителности. В настоящия момент те не са основен дял в икономиката, но могат да бъде такъв. В общината няма хотели. Няма и ресторанти с 3 и повече звезди. Заведенията за хранене са с една или две звезди, категоризирани от кмета на общината. Те са предимно кафе-аперитиви. Развитието на отрасъла туризъм се основава на многообразието на ресурсите, предизвикващи развитието на туристически активности. Защитените територии, местности и обекти са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Има защитени територии, местности и природни феномени в територията на община Кайнарджа. Опазеният уникален ландшафт, включващ каньоновидно суходолие, характерни скални образувания, редки хазмофитни растителни съобщества, естествените местообитания на защитени растителни и животински видове предоставя възможност за научни изследвания и развитие на устойчив туризъм. Характерът на релефа способства за развитието на алтернативен туризъм (екотуризъм, пещернячество, културен и религиозен туризъм). Предлагането на другите видове туризъм, в съчетание с ловния, почти не се практикува, макар общината да се явява много близо до Държавно ловно стопанство „Каракуз" в община Алфатар. Престоите са краткотрайни и с ясно изразена сезонност в зависимост от ловните сезони. Богатото културно-историческо наследство в съчетание с историческото наследство в общината и съседните е основата за развитието на културно-познавателен туризъм. Основна инфраструктура на туристическото обслужване са заведенията за хранене и развлечения, информационни туристически центрове, екопътеки, алеи и трасета за вело- и конен туризъм и анимирани с културно-познавателни програми. В тази посока е разработен и изпълнен проект „Екопътека и туристически посетителски център в защитена местност „Историческа чешма” с. Кайнарджа” по ДФ „Земеделие” по Мярка 313 от ПРСР 2007 – 2013г., подкрепена от ЕЗФРСР. От парка в с.Кайнарджа, край Историческата чешма започва и преминава през селата Светослав Господиново,Средище, Стрелково и стига до с.Каменци. Друга основна база за развитието на културния туризъм са археологическите ценности и местния фолклорния фестивал - ежегодно провеждан регионален събор "Край чешмата, под върбата". Културно-познавателен туризъм представлява предпоставка и начална стъпка за развитието и на селски туризъм. Така, наличните ресурси създават условия за формиране и предлагане на по-разнообразен туристически продукт. Някои от посочените видове могат да се развиват целогодишно.

Насоките за развитие на икономиката в общината следва да се насочат преди всичко към:

- Създаване на модерна суровинна база, гарантираща ускорено и устойчиво развитие на селското стопанство и производствените предприятия;

- Внедряване на иновации и нови технологии;

- повишаването на качеството и конкурентноспособността на човешкия ресурс;

- ефективни връзки между производители и преработватели;

Понастоящем конкурентноспособността на аграрния сектор е ниска и той не може да изпълни пълноценно функцията си на стълб в социално-икономическото развитие на общината. Това води и до задълбочаване на изолацията и застой в развитието на общината. Стимулирането на предприемаческа активност и осигуряването на терени за структурообразуващи обекти може да стане чрез окрупняване на принципа на комасацията на поземлени имоти общинска и държавна собственост. В тази връзка, в Правилата за прилагане на плана да се включи изискване селищните образувания да се устройват на база цялостен подробен устройствен план, разработен съгласно разпоредбите на чл. 16 от ЗУТ, като се прилага “комасационен” принцип при формирането на урегулираните поземлени имоти. Включването на висококатегорийни земеделски земи да се ограничи до максималната възможна степен. ОУПО създава устройствената основа за развитието на отрасъла, респ. неговата инфраструктура, съгласно предвижданията на стратегическите документи. За целта, с устройственото зониране и правилата и нормативите за устройство и застрояване следва да се осигури за:

- създаване на напоителните системи и полета;

- създаване на масиви от трайни насаждения и за зеленчукопроизводството;

- създаване на животновъдни ферми, със съответната инфраструктура за обслужване;

- доизграждане на мрежата от защитни горски пояси и изолационно озеленяване;

- рекултивиране на нарушените терени за земеделско ползване;

- възстановяване на добивната индустрия в общината от варовикови кариери;

- създаване на устройствени зони за разполагане на обекти на инфраструктурата, при отчитане санитарно-хигиенните изисквания и съвместяване с трасетата на магистрални газопроводи;

- при изработването на ОУПО е необходимо да се актуализират данните за състоянието на поземления фонд по предназначение;

- създаването на устройствени условия за разработване на предприятия и дейности в аграрния сектор, планът следва да предвиди зони за разполагане на малки предприятия с правила за устройството, гарантиращи опазването на околната среда.

- търсене на инвестиционна активност за изграждане на инфраструктура за енергодобив от възобновяеми или алтернативни източници;

- подобряване и доразвитие на туристическата инфраструктура, обхващайки зелената система на общината, като място за отдих и туризъм с ограничители: действащи режими на особена териториалноустройствена защита; при определянето на правилата и нормативите за устройство и застрояване на урегулираните поземлени имоти да се предвидят максимално възможните озеленени площи;