Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
Изтегляне 289.92 Kb.
|
РАЗЛИЧНИ ТЪЛКУВАНИЯВ човека има нещо Божествено, което иска да го осигури и го тласка в известна посока, но той, като не разбира това, изпада в положението на онзи индуски философ, който се разговарял с хората чрез движението на ръцете си. Обаче, когато трябвало да се разговаря с някого, нито той разбирал движенията му, нито него разбирали. Този философ живял във времето на един от древните царе. Царят на държавата, в която живял философът, бил брамин. Като се научил , че в царството му имало такъв човек, който могъл да се разговаря и разбира по движения на ръцете, царят повикал един от своите жреци, служител на Брама, и му казал: “В моето царство живее един философ, който може да се разговаря с хората и да ги разбира само по движенията на ръцете им, затова искам да намериш някой, подобен на него, с разбиране на това изкуство, за да се поразговарят и двамата пред мене. Ако не намериш такъв човек в царството ми, ще изгубиш моето благоволение. Замислил се жрецът, де ще намери такъв човек. Един ден минавал покрай една бръснарница. Бръснарят, като го видял толкова замислен, спрял го и го попитал: “Братко, защо си така замислен?” – Остави ме, то не е твоя работа. – Отде знаеш, може би ще ти помогна с нещо. Кажи ми само, какво те мъчи? – Жрецът му разказал всичко. – Не се безпокой, аз мога да се разговарям с хората чрез движение на ръцете и ги разбирам, ще мога да се разбера и с този философ. Жрецът се зарадвал и се върнал при царя с радостната вест, че е намерил такъв човек. Царят извикал бръснаря и философа и ги накарал да застанат на известно разстояние един от друг и от там да се разговарят. Разговорът започнал. Философът вдигнал единия си пръст нагоре, а бръснарят – двата. После философът вдигнал едната си ръка нагоре, а бръснарят му отговорил с двете си ръце, като поставил едната над другата. След този разговор царят запитал философа: “Какво каза на бръснаря с дигане на единия пръст на ръката си? – Казах му, че има само Едно Същество в света, което управлява всички работи. – Ами той какво ти отговори? – Той ми отговори, че две същества управляват света – Бог и царят. – Ами после какво му каза като вдигна ръката си нагоре? – Казах му, че ще вали дъжд, а той ми отговори с двете си ръце, че след дъжда трева ще поникне. Тогава царят казал: няма какво да се мисли повече, добър философ е този човек. След това той се обърнал към бръснаря и го запитал: Какво ти каза философът като вдигна пръста си нагоре? – Той каза, че ще ми извади едното око. – Ти какво му отговори? – Че ще му извадя и двете. – После, като вдигна ръката си нагоре, какво разбра от философа? – Че като ми извади окото, пет души ще дойдат в негова защита. – Ти какво му отговори? – Като му извадя и двете му очи, десет души ще ми дойдат в защита. Казвам: някои от съвременните религиозни хора се намират в положението на бръснаря и философа. По същия начин мнозина тълкуват нещата по своему. Влизане, НБ, 2 януари 1927 година в гр. София. ЯПОНСКИ ПРИНЦ – СЛУГА ПРИ АМЕРИКАНЦИ Един японски принц се заинтересувал от живота на американците и силно пожелал в себе си да го изучи отблизо. Как ще му се отдаде такъв случай, не знаел, защото между японците и американците не съществували приятелски отношения. Най-после, той се натъкнал на мисълта да стане слуга в някое американско семейство, за което Провидението му помогнало. И наистина, той станал слуга в едно американско семейство, където изпълнявал работата си отлично: каквото му заповядвала госпожата или другите членове на семейството, той всичко изпълнявал точно и на време. В свободното си време той отварял Евангелието си и четял. Госпожата забелязала това и казала на домашните си: нашият слуга често отваря една малка книжка и чете от нея, но нищо от това, защото като работник, като слуга той е незаменим. В края на месеца госпожата пожелала да му плати, обаче той й казал: много Ви благодаря, аз не искам пари. Това, което научих тук, ми е достатъчно възнаграждение. Едва сега госпожата разбрала, че техният слуга е човек от високо произхождение, дошъл между тях, да придобие известна опитност. С това той искал да каже: аз не се нуждая от пари, те са само за дребнави хора, за хора без убеждения. Когато извършиш някаква работа, или някаква услуга идейно, и ти платят за това, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като вършиш тази работа, да нямаш нито в душата си, нито в ума или сърцето си някаква мисъл или някакво желание да ти платят. Върши всичко идейно безкористно, та и когато ти плащат, или когато не ти плащат – да си готов, да не се смути духът ти! Едно стадо, НБ, 23 януари 1927 година в гр. София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|