Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
Изтегляне 289.92 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ПОСТЪПКИТЕ НИ СЕ ВРЪЩАТ ОБРАТНО
СИЛАТА НА ИСТИНАТААко ние искаме да съградим една истинска култура, никаква лъжа не трябва да допускаме в себе си. Ние трябва да мислим само за Истината. И като лъжеш, ще казваш: не, Истината ще говоря! Като повтаряш 20 години наред, че все Истината ще говориш, найпосле ще я проговориш. Знаеш ли как ще я проговориш? Едно момче, като било още на 3 години, преживява някакъв страх и онемява. Като станал момък на 21 години, баща му го пазарява слуга при един български чорбаджия. Момъкът всичко чувал, но не могъл да говори. Един ден господарят му го праща в гората да набере дърва. Идват горските стражари и го хващат в момента, когато сече дърва. – Кой ти позволява да сечеш дърва? – Той не могъл да им отговори нищо, понеже бил ням. Хваща го един от стражарите и му удря един страшен бой, но той все мълчал. Стражарят продължава да го бие. Най-после от силно напрежение да проговори и да се помоли да не го бият, момъкът успял да проговори и казал: мо-мо-моля ти се, не ме бий! След този бой, момъкът се връща дома си радостен, че може да говори и забравил, че толкова години наред не е могъл да говори. Така ще бъде и с вас. Като дойде онзи горски стражар, като почне да ви налага, ще проговорите Истината и ще кажете: мога да говоря Истината! И оздравя дъщеря й, НБ, 21 юни 1925 г. в гр. София. ПОСТЪПКИТЕ НИ СЕ ВРЪЩАТ ОБРАТНОСега, ще ви приведа един анекдот, случил се в България по време на Освобождението. Отива един български селянин при един лекар. Лекарят бил женен, и този ден жена му го била раздразнила нещо, та бил малко неразположен. Селянинът влиза в стаята му и казва: “Господин докторе, жена ми е нещо болна, има огненица, силна треска. Моля те да ми услужиш, някакви церове да ми дадеш. – Церове ли? – удря една плесница на селянина, после още една и му казва: “На ти лекарства за жена ти!” – “Бре, смръднаха ме тези нови лекарства! – си казва селянинът. – до сега и майка ми и баба ми бяха болни, но други лекарства им се даваха. Да не дава Господ да лекува човек жена си. Да те пази Господ от тези нови лекарства! Ще употребя това лекарство за жена си, да видя как ще й подейства.” – Връща се дома си, посреща го жена му, пита го: “Носиш ли ми лекарства?” – Нося ти. – Е, дай да видя какво е! – Удря й той една силна плесница. – Чакай, чакай, стига толкова! Тя се разлюлява от тази плесница, влиза в стаята и започва да плаче. Случва се обаче, че наскоро оздравява. Е, казва си селянинът – помогна това лекарство, заслужава си. Господ здраве да дава на този лекар, жена ми оздравя от това лекарство! Наука е това! Не се минава и 2 месеца, отива той в града и си спомня за лекаря. Казва си: Чакай от благодарност да му занеса две пуйки и да му кажа, че жена ми оздравя от неговото лекарство. Влиза при лекаря, той го запитва: Какво искаш? – Преди два месеца дохождах при теб да ми дадеш лекарство за жена ми. – Е, та какво? – Ти ми даде едно лекарство и тя оздравя от него. Аз употребих само едното, другото остана. – Да, това е наука, това бяха от скъпите лекарства, те дават добър резултат – казал докторът. В същност той забравил от какво била болна жената на този селянин и какво лекарство й е дал. Като видял, че селянинът носи две пуйки, поканил го да седне и се разположил. – Ама, господин докторе, единият лек остана у мене – казва селянинът. – Е, ще го върнеш, щом не ти трябва, защото той е от скъпите лекове. Селянинът става, удря втората плесница на лекаря и си излиза. – Ако жена ми се разболее втори път, пак ще дойда при тебе. Като остава лекарят сам, опомва се от плесницата и се поухилва малко. Та и ние някой път, с тази наша философия в живота разсъждаваме, действуваме все като този лекар. Не е виновен той. Това е за пояснение на въпроса. С това не искам да кажа, че сме лоши, но или ученикът, или майката, или жената, все ще се намери някой, който да ни разгневи, ще излеем гнева си на всеки пръв, който ни излезе насреща. Но постъпките ни се връщат обратно. Плодът на дървото, НБ, 28-ми юни, 1925 г., в гр. София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|