Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
МЕХРИ-МЕХРУ – СЛЯП, ГЛУХ И НЯМ
Изтегляне 289.92 Kb.
|
МЕХРИ-МЕХРУ – СЛЯП, ГЛУХ И НЯМВ древните времена на Египет, в мистичната школа имало един виден ученик, който прекарвал едно от последните си посвещения. Този ученик се наричал Мехри-Мехру. Забележително у него било това, че той бил сляп, глух и ням. В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си. Хората го считали за голям светия. Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание и постоянно държал очите си затворени. Всички го наричали “слепия светия”, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп. Тогавашните жреци били крайно недоволни от него,че минавал покрай храмовете със затворени очи. Освен това, той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали “мълчаливия светия, мълчаливия адепт.” И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух. когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него. Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си. Този ангел се наричал Азреел. Като дошъл на земята, той се съблазнил малко от МехриМехру и нищо не могъл да научи от неговия живот. Затова трябвало Азреел да дохожда три пъти на земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт. Първият път Азреел се родил сляп, но винаги държал очите си отворени без да вижда нещо. Положението му на слепец внесло голям страх и ужас в него, и затова, дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се в камъните, в дърветата, падал на земята, ставал, за което хората го наричали “глупавият слепец”, който само се удря и пада. Едва сега той разбрал, защо Мехри-Мехру се родил сляп и защо постоянно ходел със затворени очи. Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света. Това нещо човек ще научи по обратен път, като затваря очите си за света. Казват някому: не гледай на света! – Като имам очи, как да не гледам? Ето защо, някога затварят външните очи на човека, за да отворят вътрешните. Втория път ангелът се родил ням, за да разбере, защо светията бил мълчалив. Третия път той се родил глух, за да разбере, защо светията бил тъй безчувствен към страданията на хората. Значи, Азреел трябвало да се въплъти три пъти на земята, за да разбере, защо Мехри-Мехру ходел със затворени очи, защо бил мълчалив и безчувствен. По същия начин и хората се произнасят за някого, че не вижда, че е сляп. Не, този човек не е сляп, но не трябва да вижда всичко. За тяхното неверство, НБ, 6 февруари, 1927 година в гр. София. ДРЕХАТА НА АНГЕЛ АЗРАИЛ И МЕЛИТА ЛЕБИЛ Ще приведа сега един пример за обяснение на вътрешното противоречие, което съществува в живота. Когато Господ създал света, който вече си заминава, изпратил на земята един ангел, наречен Азраил. Той бил облечен с много хубава дреха, на която били написани всички красиви неща, които може да се случат в живота на онези души, които вървят по Божия път. Ангелът не знаел, колко красива била неговата дреха. Господ го изпратил при един от тогавашните царе, наречен Бетман Халвег, който имал една красива дъщеря, наречена Мелита Лебил. Царят бил един от първостепенните адепти по онова време. Той направил на дъщеря си една хубава бяла дреха, с много краски и върху влакънцата на дрехата написал миналото на цялото човечество. Дъщеря му не знаела, че имало нещо писано върху дрехата й. Той пазел дъщеря си затворена в един хубав парк и не позволявал на никого да се приближава до нея. Обаче, ангелът Азраил влязъл в градината и се отправил към царската дъщеря. Като го видяла тъй красив и хубаво облечен, тя се влюбила в него и му казала: твоята дреха ми се вижда по-хубава от моята. Хайде да ги разменим. Според правилото на ангелите – да не отказват никому нищо, той веднага съблякъл дрехата си и я дал на царската дъщеря, а облякъл нейната. След това ангелът излязъл от градината и се върнал на небето при другите ангели. Събрали се ангелите около него, искали да прочетат написаното върху дрехата му, но нищо не могли да прочетат. Царят, от своя страна, отишъл при дъщеря си и видял, че тя е облечена с някаква нова дреха. Той започнал да се взира, да види какво е написано върху дрехата, но не могъл да чете. Видял нещо ново написано върху нея, което не може да се чете, както е чел старото. Тъй щото днес и на земята не могат да четат написаното върху дрехата на царската дъщеря, и на небето не могат да четат написаното върху дрехата на ангела…Ангелите не знаят какво нещо е грях, или какво е престъпление. Те живеят в абсолютна чистота. Питам: как ще примирите противоречието, в което се намерили ангелите на небето, както и царят, които не могли да четат написаното върху дрехите на ангела и на царската дъщеря? Дрехата на царската дъщеря, с която ангелът се качил на небето, станала причина, да слезе Христос с нея на земята, да разбере какво нещо е карма и да понесе кармата на човечеството, да изплати дълговете на хората, и в замяна на тази дреха да даде своята – дрехата на новия живот. Той показал на хората начин, по който могат да помирят Божествения живот с човешкия. Новата земя, НБ, 13 февруари, 1927 год. в гр. София. Н Б 9 – та серия , том 3 “ ПРАВЕДНИЯТ “ МИСТИКЪТ ТОЛСИДА И ВДОВИЦАТА Сега ще приведа един малък разказ из индуския живот. Знаменитият поет и мистик, Толсида, вглъбен в своите размишления, тръгва един ден по течението на реката Ганг да разреши един важен житейски въпрос. Увлечен в своите мисли, той дохожда до мястото, дето индусите изгарят своите покойници. До тялото на един покойник той вижда жена от високо произхождение, добре облечена и наредена. Като вижда поета, с изглед на светия, жената става от мястото си, приближава се към него и му казва: Учителю, позволи ми да придружа мъжа си до небето! Учителят – поет я поглежда и запитва: Дъще, защо искаш да напуснеш земята и да отидеш на небето? Рано е още за тебе, толкова повече, че не те викат от там. Тя му отгаворила: Аз не се интересувам толкова от небето и за живота там, но искам да отида при мъжа си и да остана при него. Значи, тази жена не се интересува от небето, но тя не искала да се разделя с мъжа си. Сега ще продължа разказа си за Толсида и за вдовицата. На молбата на вдовицата да остане при мъжа си на небето, Толсида отговорил: Върни се дома си и там чакай мъжа си, той ще се върне след един месец. Тя се върнала дома си малко успокоена и разправила на някои от своите близки, че мъжът й ще се върне след един месец. От този ден Толсида започнал да я посещава редовно и да й обяснява смисъла на живота, като й посочвал правия, истински път, който тя трябвало да следва. След изтичането на месеца, Толсида я запитал: Какво ще кажеш сега? Мъжът ти върна ли се? – Върна се. Той живее вече в моето сърце. Казвам: докато търсите нещата вън от себе си, вие сте в материалния свят и всеки може да ви вземе благата, които имате. Влязат ли благата в сърцето ви, вие сте намерили вече вашия възлюбен, както тази вдовица го намерила. Това е Божествената Правда, която дава стабилност на човека. В това се заключава истинската философия на живота. Праведният, НБ, 20 февруари,1927 г. в гр. София. АРАХАНГЕЛ МИХАИЛ И ДУШИТЕ Ще ви приведа един пример за арахангел Михаил, когото Бог поставил на служба да взима душите на хората. Един ден той се обърнал към Бога със следната молба: “Господи, не ме поставяй на такава служба, защото, като тръгна да взимам душите на хората, те ще ме намразят. Дай ми по-трудна длъжност, но моля Те, не ме оставяй на тази!” Бог му казал: “Ти ще отиваш само там, дето аз те пращам, и ще видиш, че никой няма да те намрази.” Като отишъл при първия човек, при когото Бог го изпратил, арахангел Михаил чул хората наоколо да се запитват: от що умря този човек? – Кон го ритна. – Добре, че аз не съм виновен, да съм свободен от мнението и чувствата на хората. Втори път Господ го изпратил да вземе душата на една бедна вдовица, която умирала от злокачествена треска. Като влязъл в дома на вдовицата, той си помислил: какво да правя сега тук, нито кон, нито вол е ритнал тази жена. Значи аз трябва да взема душата й. Като се обърнал настрана, той видял две малки дечица, които плачели за майка си. Арахангел Михаил се съжалил за бедната вдовица и не се решил да вземе душата й. Господ го попитал: “Защо не взе душата на тази вдовица?” – Какво да правя, Господи? Като видях две малки дечица около нея, съжалих се за тях и не се реших да взема душата й. Тогава Господ го изпратил на дъното на океана, като му казал: “Извади от там един камък и го разчупи!” Арахангел Михаил слязъл на дъното на океана, извадил един камък, разчупил го и в него намерил един червей. Бог го запитал: “Кой се грижи за този червей на дъното на океана?” И тъй, съвременната статистика показва, че от ония деца, за които родителите полагат много грижи и усилия, хора не стават. И обратно: родители, които уповават на Бога, и разчитат на Него във всички случаи на живота си, децата им са станали добри и разумни хора. Когато някоя майка роди дете, тя трябва да се обърне към Бога с молитвата: “ Господи, благослови моето дете! Запази го от всички злини и помогни да се развият и разработят всички дарби и способности, които Ти си вложил в неговата душа!” Няма тайно, НБ, 17 март, 1927 г. в гр. София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|