Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
Изтегляне 289.92 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ГОДИШНИЯТ ХРИСТОС В ХРАМА
ХРИСТОС В ДЕТЕТОЩе ви приведа един пример за един светия, който живял цели 20 години в пустинята и дълго време се молил на Христа за своето спасение. Един ден Христос му се явил и му казал: “Остава ти още само един ден, когато ще ти се открият всички тайни и ще се прибереш горе на небето да живееш с мене.” Напуща той своята хижа и тръгва с радостно сърце, че отива вече при Христа. По пътя обаче, го среща една бедна, болна вдовица с детенце в ръка, която му казва: “Аз умирам, вземи моля ти се това дете и го спаси!” Тя умира и оставя детето си в ръцете му. Светията си казал: “Нещастието на тази жена е и мое нещастие. Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дете на ръцете.” Светията имал възможност да се освободи от това дете, като го даде на някои други хора, но той го взел. И потекоха му две сълзи от очите, че не може да отиде на небето. Питам: какво спечели светията с това дете? – Той спечели една велика Истина. В това дете беше Христос. След дълги страдания той разбра това нещо. С това дете го подложиха на изпитание, да видят дали е готов на тази велика жертва. Което вие видите, НБ, 19 юли 1925 г. в гр. София. ГОДИШНИЯТ ХРИСТОС В ХРАМАЩе ви приведа накратко един малък разказ от една съвременна европейска писателка. Този разказ се отнася до Христа, когато бил на около 12 годишната си възраст. Завела го майка му да разгледа Ерусалимския храм в цялото си величие, и Той, като всяко малко момченце се заинтересувал да го разгледа хубаво. Развела Го тя навсякъде и найпосле Му показала една прашасала тръба. Той я запитал: каква е тази тръба? – За тази тръба има предание, че който може да свири на нея, ще бъде най-великият човек, който ще управлявя света.- Ами защо е прашасала тази тръба? – Никой досега не е свирил на нея. Отива по-нататък в храма и вижда една сабя, турена на две крайнини под една пропаст. Исус запитва: какво означава това нещо? – Това означава пътя за рая, пътя към Бога. Никой досега не е минал по този път. Който мине по този път, той ще научи хората да вървят към Бога и да се обичат. – Като Го развеждала из храма, най-после Го довела до две много красиви колони, тъй слепени една до друга, че никой не могъл да се промъкне. Какво означава това нещо? – запитва Исус. – Това означава вечната Правда. Който може да мине през тези колони, той ще даде на света един закон, чрез който да се управлява. – Ами защо и тия колони са прашасали? – Никой до сега не е минавал през тях. Никой до сега не е могъл да мине по ножа, нито през тези колони, нито пък е могъл да свири на тази тръба. Излизат най-после от храма, но след малко Исус се връща отново, иска сам, по-спокойно да разгледа тия работи. Влиза в храма, доближава се до колоните, мисли си, как може да се мине през тях. Не се минава много време, един богат търговец довежда една бедна вдовица в храма пред първосвещеника и му казва: тази вдовица ми дължи пари. Аз се заклевам, че както тези колони не могат да се отворят, така и тя не може да ми се издължи. Ако тя може да ми плати, нека да се отворят тия колони! Исус слуша този разговор, разбира че жената е права, затова се помолва тихо на Бога: “Господи, нека се отворят колоните!” Доближава се до колоните, те се отварят и Той минава. Отива при първосвещеника и му казва: видиш ли, че колоните се отвориха! Мнозина от вас може да се заинтересуват, как е станала тази работа, но питам ви: мъчили ли сте се вие като Исуса да минете през тези две колони? Приближава се после Исус до сабята, разглежда я и размишлява. Тъкмо по това време пристига един беден, последен сиромах, носи една болна овца, която иска да принесе жертва за болния си млад син. Свещеникът му казва: “Мойсеевият закон казва, че не можеш да принесеш такава жертва на Бога, не се приема. Ако може някой да мине върху тази сабя, само тогава ще може да се приеме жертвата ти.” Исус чува това нещо, наскърбява се за болното момче и започва да се моли на Бога: “Боже, покажи, че може да се мине през този път!” Минава Исус върху сабята и с това показва на свещеника, че Господ приема в жертва и болните овци. И това чудо станало. Най-после дохожда Христос до тръбата и размишлява. В това време идва един млад момък, езичник, при първосвещеника и му казва: “Аз съм евреин, искам да вляза в школата.” – Езичници не се приемали в школата, затова той излъгал. Казва му свещеникът: “Не може, ти не си евреин.” – “Искам да вляза в тази школа!” – Не може. Исус слуша това и се моли на Бога: “Господи, покажи, че и други освен евреите могат да влязат в Твоето царство!” Свещеникът казва на езичника: “Ако се намери някой да засвири на тази тръба, ти ще бъдеш приет в школата.” Исус се помолва на Бога, приближава се до тръбата и започва да свири. С това показва, че и езичниците могат да влязат в Царството Божие. И оздравя дъщеря й, НБ, 21 юни 1925 г. в гр. София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|