Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
Изтегляне 289.92 Kb.
|
ОВЦАТА И ЗЕВСЩе ви приведа един мистичен разказ. Когато били създадени животните на земята, между тях била и овцата. Като живяла известно време между хората, тя се почувствала много нещастна, вследствие на което животът й напълно се обезсмислил. Тя изпаднала в голямо противоречие и често си мислила: Чудно нещо! Толкова добрини правим на хората: млякото, вълната, децата си даваме, и въпреки това сме нещастни! Какво трябва да се прави при това положение? След като мислила дълго по този въпрос, най-после й дошла на ума мисълта да отиде при Зевса и да Го помоли, да измени по някакъв начин съдбата й. Отишла при Зевса и му казала, какво иска. Зевс я погледнал, помислил си малко и казал: Наистина, аз те забравих, нищо не направих за тебе. Тогава, ето какво: Ще направя зъбите ти големи, като на лъва, да разкъсваш всеки, който се осмели да те нападне. – Не, моля ти се, не ми давай големи зъби; аз не искам да причинявам пакости на другите. – Тогава ще направя ноктите ти яки и силни, като на вълка, да нападаш с тях и да разкъсваш. – Моля ти се, по никой начин не искам; опитвала съм ноктите на вълка, не искам да отмъщавам по същия начин на другите. – В такъв случай, ще туря в устата ти отровни жлези, като на змията, дето минеш и те нападне някой, да клъвнеш и да го умъртвиш. – Не, моля ти се, не ми давай такова нещо, да ме намразят хората. -–Не остава нищо друго, освен да ти дам роги и копита, като на вола, с които да мушкаш. – И тях съм опитвала, не ги искам. – Тогава, да ти дам такава власт, че каквото пожелаеш, да стане. – Не, и това не искам. С тази власт, може би ще пожелая да стана лоша и да погубя живота си. Като виждам злото, което съществува в другите, аз съм доволна от живота, който си ми дал, и затова за едно само те моля – да ме благословиш. Зевс я благословил и я изпратил отново при хората. Значи, овцата разрешила въпроса идейно, като предоставила нещата да се разрешат постепенно.Един ден овцата ще стане наследница на човешката раса.Аз вземам думата “овца”, като символ на нещо велико, на велики качества. Овцата не е толкова страхлива, колкото обикновено я считат. Мнозина са изучавали психологията на овцата и са забелязали,че когато вълкът напада стадото на някой добър, праведен овчар, овцата никога не се плаши и не бяга. Тя повдига главата си нагоре, тропа с крак срещу вълка и го пита: “Какво търсиш тука? Вълкът поглежда към нея и се връща назад… По-долен от ангелите, НБ, 23 октомври, 1927 г., София. – Изгрев. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|