Живот без граници
Приликите между съня и фантазирането
Изтегляне 0.82 Mb. Pdf просмотр
|
| Приликите между съня и фантазирането Енцефалографът измерва мозъчните импулси. Те са електрически вълни, с които се регистрират състоянията на съзнанието. Точно в този момент може би вашият мозък произвежда импулси с честота 14-22 в секунда. Ако трябваше да затворите очи и да се отпуснете, както в Глава Първа, би било възможно да намалите честотата на мозъка си до около 7-14 импулса в секунда. Тази честота се нарича алфа-ритъм на мозъка. Когато мозъкът ни работи на алфа-ритъм, нощем сънуваме. Активната честота на мозъчните импулси, на която сте сега, се нарича бета. Започваме да заспиваме под алфа-ритъма, при ритъм 4-7 импулса в секунда, който се нарича тета. Когато импулсите спаднат под 4 в секунда, влизаме в ритъм делта. В ритъм делта ние не сънуваме. Не сънуваме и в ритъм тета. Но през нощта, на всеки 90 минути мозъчните ни вълни се ускоряват, достигат ритъм алфа и започваме да сънуваме. Тези периодични сънища имат нещо общо с фантазирането. Често те са вдъхновени от извора на безкрайния разум, който ние наричаме “Създателят”. Физикът Нилс Бор, който работи години наред над структурата на материята, получава насън търсената информация. Този сън му донася Нобелова награда. Освен почестите Нобеловата награда носи и пари. Сънищата правят Нилс Бор богат човек. Така става и със сър Фредерик Грант Бантинг, който насън открива как да получи инсулин. Биографите на Джузепе Тартини, автор на “Дяволската соната”, описват как я е чул насън. Тартини Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 14 сънувал, че дава цигулката си на дявола, за да види как умее да свири. “Чух го как свири с неизразимо умение една прекрасна соната... Бях омагьосан.” Тартини се събужда, грабва цигулката и се опитва да изсвири звуците, които е чул в съня си. Пиесата, която композира, не е толкова хубава като чутата насън, но все пак е неговото върховно постижение. Робърт Луис Стивънсън използва сънищата си в забележителната си писателска кариера. Пример за това е романът “Доктор Джекил и мистър Хайд”, където трудният момент, превъплъщението, се явява на Стивънсън насън - когато преследваният Хайд изчезва и се превръща в доктор Джекил. Тези сънища имат нещо общо с фантазирането. И двете явления са извор на творчество. Сънищата са по-спонтанни. Фантазирането повече се поддава на контрол и е преднамерено. Всяко от тях предугажда действителността. Мери се възхищава на прекрасния ден и много й се иска да заведе децата си на плажа. Само че няма нито пари, нито билети за автобуса. Тя се отпуска и започва да фантазира как е на плажа и заедно с децата си играе на пясъка. След малко единият й син нахълтва в стаята: “Виж, мамо, какво намерихме навън!” Десет долара. Какво прави сънищата и фантазирането извори на творчество? Това, че и двете са в ритъм алфа. Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|