Живот без граници
Упражнение за препрограмиране на употребата на думите
Изтегляне 0.82 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Как да избегнем мрака и да влезем в светлината от Такапуша, индиански сахем
| Упражнение за препрограмиране на употребата на думите 1. Седнете удобно. Затворете очи. Вдишайте дълбоко три пъти и си представете някакви спокойни гледки. 2. Повторете мислено няколко пъти: “Осъзнавам какви ограничаващи думи използвам. Разбирам, че те влияят върху живота ми. Тъй като искам по-добър живот, отсега ще използвам по-добри думи. Ще използвам думи, които са положителни и съзидателни.” 3. Отворете очи и си кажете мислено: “Напълно съм буден и използвам по-положителни думи, отколкото преди.” Сега оставете книгата и го направете. Някои от говорните ни навици са така вкоренени, че може понякога да се улавяте как още казвате “не мога” или подобни самоограничаващи думи. Ако констатирате, че положението не се подобрява, отново направете горния сеанс по фантазиране. В следващата глава ще разгледаме какви думи използваме, за да си причиним болка или мъка. Мисълта управлява живота ни, особено живота на тялото ни. Тъй като Създателят е нашият източник на живот, всичко, което правим, за да активизираме дясномозъчната си връзка със Създателя, става стъпка, водеща от един идеален ден към друг идеален ден. Как да избегнем мрака и да влезем в светлината от Такапуша, индиански сахем Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 27 Природата на Вселената * Непреставащата среща със Създателя * Вие се просветлявате, помагайки на хората да се просветлят * Да прочистваме деянията си във всекидневния живот * Да отстраним страховете и фобиите, които ни дърпат назад * Да идентифицираме личните си слабости и да ги заменим със сила * Да идентифицираме разрушителните емоции и да ги заменим със съзидателни Отношението на американците към американските индианци днес е много по-различно от това, което е било в дните на първооткривателството. Тогава то е било изключително поляризирано в отношенията убиец-убиван. Индианците са защитавали своята родна земя от белите нашественици. Индианците са пречели на белите заселници да оцелеят. Убивайте ги, мислели белите, за да не ви убият те. Днес признаваме, че индианците не са “лошите”, за каквито сме ги смятали. Фактически в наше време за мнозина ролите сякаш са разменени, защото ни става ясна индианската философия - тя е плод на цивилизация много по-просветена, отколкото сме смятали. В лицето на Великия дух индианците почитат Създателя. Индианците са били много по-свързани с природата, отколкото белите заселници. Планинският лъв избира един бизон, обикновено най-слабия, и го напада, за да нахрани семейството си. Точно така и индианските ловци убивали само толкова бизони, колкото да се нахранят членовете на племето. Те се отнасяли с уважение към земята. След като отсичали някое дърво, засаждали друго. Когато обработвали земята, след това я оставяли да почива. Някои племена са били по-свързани с природата, отколкото други. Вождовете на водещите племена се наричали сахеми. Водещи племена са били например алгонкините и уампаноугите. Техните сахеми са ръководели много мъдро народа си. Тази мъдрост е била толкова голяма, че много сахеми са били смятали за богоравни. Навярно те са знаели как да излязат от ерата на мрака и да просветлят съзнанието на народите си. Последният сахем на племето рокауей е Такапуша. Костите му почиват в безименен гроб в Лонг Айлънд. Живял е там през ХVIII век, когато са дошли белите заселници. Когато умрял, на гроба му бил засаден кипарис и наоколо започнали да погребват видни личности не само от неговото племе, но и от заселниците - толкова много бил уважаван той. Такапуша предупреждавал своя народ, че ще трябва да промени начина си на живот заради идването на новите съседи и че членовете на племето му ще трябва да се издигнат на ново равнище на лично просветление, за да изживеят дните си в мир и достойнство. Той им напомнял заветите, наследени от старейшините на племето, които са отдавали голямо значение на единството с природата и с всички живи същества. В предната глава препоръчахме сливането с природата като начин да се постигне положително мислене, така необходимо за близостта ни със Създателя. Сега ще се занимаем по-обстойно с природата и ще я видим като толкова важен аспект от Създателя, че заслужава да я пишем с главна буква - Природата. Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|