ПРЕГЛЕД НА ДЕЙНОСТИ В ДУХОВНИЯ СВЯТ

В НЯКОЙ МОМЕНТ, СЛЕД КАТО ВАШИЯТ кли­ент се е явил пред съвета и преди прехода му към мястото, където ще си избере живот, предлагам да му зададете един по-широкообхватен въпрос:

Би ли ми дал някои подробности за другите си дей­ности в духовния свят? Имам предвид периодите, ко­гато не те оценяват и не си на обучение. Може би тряб­ва да започнем с любимата ти дейност за отдих.

В седма глава („Общностна динамика") на „Следи­те на душите" има множество раздели, занимаващи се с различни дейности на душата, които не е зле от бреме на бреме да преглеждате за идеи. Разбира се, един клиент може да счита дадена дейност за отдих, а за друг същата да е обучение. Ето списък на категории­те духовни дейности, който може да ви е от полза във вашите изследвания:

А. Области в духовния свят, където душите би­ват обучавани да използват градивно енергията си.

Б. Области извън духовния свят, Включително обитаване на материални светове, където душите могат да упражняват уменията си в работа с енер­гията, като създават одушевени и неодушевени пред­мети.

В. Области в други измерения, включително мис­ловни светове, където душите отиват, за да се обу­чават или да играят.

Г. Общи места, където душите ходят изцяло за отдих, например пеене, танци, разказване на приказ­ки или играене на различни игри.

Д. Места за усамотение и размисъл.

Е. Зони, където душите се събират, за да слушат лекции от пътуващи учители.

В тези категории има много възможности за изс­ледване. Пример за това е разширяването на въпро­сите за категория В (пътуванията между измерения­та):

Защо пътуваш между измеренията?

В земното пространство съществува ли и друга, паралелна реалност?

Колко измерения си в състояние да посетиш и как­ва е разликата между тях и нашата Вселена?

Виждаш ли други интелигентни същества в тези реалности и общуваш ли с тях?

Пребиваваш ли едновременно в материалното и мисловното измерение? Ако е така, опиши ми разли­ките.

Подпомагането на клиента в изследването на пъл­ната гама от дейности ще разкрие много аспекти от неговия характер и ниво на развитие. Обектите, чи­ито души са се установили стабилно на трето ни­во или по-нагоре, вероятно специализират в някаква дейност, подхождаща на талантите, интересите и опита им. Някои от тези специалности съм описал в „Следите на душите" (осма глава, „Духовен напредък").

Прегледът на дейностите на клиента в духовния свят ви дава представа и за колективния напредък на техните духовни другари. В този контекст бих искал да привлека вниманието ви към една дейност, която наричам духовна психодрама между духовни другари, която може да се окаже истинска златна ми­на от информация.

Предполагам, че психодрамата попада в категори­ята училищни дейности, но често я виждам да се провежда и в друга обстановка. Изглежда като учеб­на група, чиито участници се занимават с оценява­не представянето на другарите си. Ще имате клиен­ти, които не участват в психодрами с учебните си групи, но останалите намират за много обогатява­що да сравняват своето поведение във физически те­ла с това на своите приятели. Според мен тази дей­ност заслужава особено внимание в ЖМП терапия­та. Можете да започнете изследването си с въпро­са:

В духовния свят участваш ли в някоя дейност, в която ти и приятелите ти сравнявате представя­нията си в последното прераждане?

Някои духовни групи практикуват влизане в ро­ли, в които пресъздават физическия си живот. Роли­те се разпределят между участниците. Това се пра­ви, за да проличи кой може да измисли стратегия за максимално продуктивен живот. Участниците си отправят предизвикателства за размяна на телата, за да сравнят поведението си, като „съдиите" са техните приятели. Макар на психодрамата да се гле­да като на игра с много закачки и смях, тя е и много поучителна.

Упражнението има за цел душите да разберат принципа, по който се избира тяло и съзнание за оп­ределени задачи в определена обстановка. Пресъзда­ването на интерактивни сцени би позволява да наблюдавате, докато клиентът и неговите другари изу­чават основните варианти на ситуациите от ми­нали прераждания. Естествено, някои минали труд­ности, изискващи вземане на решения, имат пряка връзка с днешния живот на душата. Докато слуша­те развитието на психодрамата, можете да си из­вадите важни изводи. Ето три примера:

1. Клиентът ви като вълк-единак ли се държи, или си съдейства с другите, когато трябва да направи труден избор в някой момент от живота си.

2. Този избор от лични интереси ли е породен или от желание да се внесат положителни промени в си­туацията, особено когато става дума за живота на други хора.

3. Как са се променили реакциите на клиента от минали прераждания до сегашния му живот, особено в отношенията с другите, в резултат от разиграна психодрама в духовния свят.

Ще откриете, че много от участниците в пиеса­та отново са на сцената и са поели значими роли в настоящия живот на клиента.

Когато търсите неща, свързани с определени проб­леми от днешния живот на клиента, добре е да обър­нете внимание на всичките му дейности в духовния свят. Всеки има различен поглед върху духовните си спо­мени. Една серия от въпроси действа добре при част от клиентите, но не при всички. Някои ще имат съв­сем смътни спомени за своя духовен живот без присъс­твието на наставниците и старейшините, а други ще ви опишат подробно много неща, стига да ги попита­те. Не забравяйте, че клиентът почти никога не дава сам сведения. По време на сеанса лесно може да се про­пуснат основни елементи, ако не сте методични във въпросите си. Ще ви опиша един пример, в който едва не пропуснах важни духовни дейности.

Тъкмо се канех да приключа сеанса на Джак, кога­то ми хрумна да го попитам: „Има ли някакво обу­чение между последния и настоящия ти живот, кое­то да сме пропуснали, но върху което трябва да ра­ботиш сега?" След дълга пауза Джак отговори: „О, предполагам, че имаш предвид, когато заедно с пет­надесет непознати души бях на лекцията на един гос­туващ учител". Нямах представа за какво говори, но възможно най-уверено отвърнах: „Да, именно тази лекция. Когато преброя до три, искам да се върнеш на нея и да ми разкажеш... едно, две, три!"

Джак ми разправи, че го поканили да отиде на лек­ция на принципа „какво би станало, ако...", която се провела в нещо като елино-римски храм с наредени в кръг столове. Лекторът стоял в средата и питал всеки от присъстващите какво би направил при оп­ределени обстоятелства по време на земния си жи­вот. Когато дойде редът на Джак, наистина не зна­ех какво да очаквам. Лицето му потъмня и той за­говори, като се запъваше:

„А, да!... Моята задача... е за отношението към жи­вотните... и аз се провалям. В миналите си прераждания съм проявявал жестокост или безразличие към жи­вотните, особено към конете, които съм яздил в бит­ка. (След дълга пауза) Не обичам котки... не съм особе­но добър с кучето си... те са тук, за да ме научат на състрадание. Трябва да запомня това! Учителят ми отправя въпроса: „Какво би станало, ако...", и в него става дума за отношението към животните".

Може би на пръв поглед видението на клиента ми не е от голямо значение сред останалите кармични проблеми. Но това би било погрешно предположение. С Джак имахме възможност да изследваме неговата нагласа към по-широки теми, като доброта и съст­радание в живота му и как животните са в състоя­ние да обогатят схващанията ни за живите същес­тва. Джак не обичал домашните любимци, но деца­та му настоявали да имат такива.

Когато го поразпитах защо лекторът му е избрал Въпрос, свързан с отношението му към животните в минали прераждания, открихме, че става дума за предразсъдъка му към така наречените от него „низ­ши форми на живот". Тъй като животните са раз­лични от нас, някои хора ги подценяват и ги прие­мат за даденост. С още няколко въпроса се устано­ви, че животните представляваха външната проя­ва на желанието му за превъзходство над хора, кои­то се различават от него. Така че въпросната лек­ция е била нещо като алармен звънец преди сегашния му живот. Радвам се, че успяхме да открием спомена му за това събитие преди приключването на сеанса.

ПОСЛЕДНАТА ГЛАВНА ФАЗА В СЕАНСА ПО духовна регресия е връщането на клиента на мяс­тото, където е видял настоящото си тяло точ­но преди прераждането. Душите отиват там чак когато са готови за следващия си живот. В два­надесета и тринадесета глава от „Пътят на ду­шите" и в девета от „Следите на душите" съм дал много подробности за това как клиентът вижда следващото си прераждане и тялото, кое­то му се предлага за него. Както е при други прос­транствени зони в духовния свят, обектите да­ват различни наименования и на тази. Най-често срещаните са „мястото за избор на живот", „за­лата с екраните" или „пръстенът на съдбата". Последното издава сферичната й форма. И наистина ще откриете, че мястото за избор на живот и тяло обикновено се визуализира като кръгло, с големи екрани, които приличат на прозрач­ни листове от течна енергия. Клиентите го опис­ват като кръгла театрална зала, където на готова­та за прераждане душа се прожектират сцени с бъ­дещи събития и хора. На това място клиентите се делят на две категории:

А. Души, които предпочитат само да наблюдават сцените.

Б. Души, които желаят да участват, като вли­зат в сцени по свой избор.

Предпочитанията А или Б в залата за избор на живот зависят от характера на душата, нагласата й по време на посещението и естеството на предс­тоящия живот. Някои души просто го приемат, осо­бено по-младите, а други са по-склонни към анализи и проучвания.

Много души са в състояние да контролират ста­ващото на екраните, които показват различни ва­рианти на бъдещи ситуации. Изглежда, го правят със силата на мисълта, макар че мнозина използват зем­ни механични понятия като бутони, циферблати и лостове, за да опишат по-лесно тази функция. В кни­гите си съм казвал, че голяма част от специалисти­те, които управляват това място, остават неви­дими за душата. И все пак прераждащата се душа усе­ща нечие присъствие. Някои са придружени от нас­тавниците си, други не.

Моите случаи показват, че на душата се прожектират избрани времеви линии на събитията и хроноло­гични периоди, свързани с различни тела. Изборът за­виси от естеството на предстоящия живот, кармичните уроци и самата душа. Въпреки множеството променливи, факт е, че от някои животи й се показ­ват повече варианти, отколкото от други, както и че преди някои прераждания ни се дава по-голям избор на тяло. Ще имате клиенти, които ще виждат от­къси от детството, юношеството, зрелостта и ста­ростта, и други, на които ще се показва само един кратък сегмент от предстоящия им живот.

Преди някои прераждания на клиента се предлага само едно или две тела. При други посещения на това място могат да му дадат до пет. Винаги има ед­но, което е водещ кандидат. Душите, изглежда, зна­ят кое тяло ще им даде Възможност да научат най-много неща и обикновено избират него. Например клиентът може да каже, че има три варианта на из­бор: здраво, умерено здраво и тяло, което ще го под-ложи на множество изпитания. Също така изборът на живот за тези тела може да се дефинира като лек, умерено труден и тежък. Причината за даването на повече варианти за следващия живот зависи от мо­тивите, желанията, някои кармични проблеми, еволюционната възраст и миналите представяния на ду­шата. Често клиентът не е в състояние да обясни причината и мъдростта, които се крият зад про­менливите в даден живот и тялото за него.

Бъдещите времеви линии са неразделна част от за­лите за избор на живот. От гледна точка на земно­то материално време на екраните се прожектират кадри от дадени събития, заедно с техните възможности и вероятности. Очевидно никое бъдещо съ­битие от земния живот не е сигурно, иначе същест­вуването ни тук щеше да е предопределено до пос­ледната подробност и щяхме да бъдем лишени от свободната си воля. Земната лаборатория едва ли щеше да бъде толкова добро училище за изпитания, ако ни управляваше предопределението. Предполагам, че във вечното „сега" на духовния свят всяко нас­тояще има безброй варианти на бъдеще. Но въпре­ки многото варианти на бъдещето, душите очевид­но виждат само „най-вероятното бъдеще" в матри­цата от възможности и вероятности. На екрани­те събитията и възможностите може да бъдат уголемени и изнесени на преден план или пък редуцира­ни, за да ги анализира душата. Все едно да разглеждаш дебелите стволове и тънките клони на дърве­тата. Използвам тази. метафора, защото някои вре­меви линии, комбинирани с определени житейски сце­ни, изглеждат по-главни от другите.

Вече говорих за вечното „сега" в духовния свят и как то представлява комбинация от минало, насто­яще и бъдеще. От картините струят потоци енер­гия, съдържащи събития от миналото и бъдещето, които се сливат в центъра, във водовъртежа на ду­ховния свят. Земните души могат да седят в биб­лиотеката и да гледат на нещо като компютърни екрани всички нюанси от предишните си прераждания. В залата за избор на живот им се дават същи­те възможности за проучване на близкото бъдеще, но без толкова много подробности. Тъй като ни се дават мостри от бъдещето, това трябва да бъде поставено в главата за обзор на бъдещите събития.

Моите виждания за времевите линии и свободна­та воля са изразени по-подробно в девета глава от „Следите на душите". Тук ще прибавя само, че спо­ред почитателите на квантовата теория ние вина­ги се намираме в едно постоянно сега с множество вероятности, но това накланя везната към детерминизма. Това би направило свободната воля по-не­съществена за бъдещето поради ограниченото коли­чество възможности. Обаче моите клиенти са убе­дени, че бъдещето предлага богат избор и всяка се­гашна времева рамка съществува едновременно с всич­ки останали възможни сега-та. Няма как да знаем да­ли алтернативните реалности са успоредни или заключени в една реалност.

Твърде възможно е в сега-то на духовния свят съ­битията Всъщност да не се движат, а да се движат единствено времевите линии на нашата застаряваща материална Вселена. Аз лично вярвам, че във вся­ко събитие хората имат възможност да избират и да влияят върху курса на живота си. Тъй като можем да подходим към дадено събитие различно, значи сме в състояние да променим изхода му. Питам оне­зи, които смятат, че събитията не могат да бъдат променяни от свободната ни воля, дали поне прие­мат факта, че реакцията и поведението ни към те­зи събития имат известно влияние върху изхода.

Някои потенциални клиенти са любопитни дали мога да им помогна да видят бъдещето си под хип­ноза. Не мога. Очевидно в залата за избор на живот душите могат да видят части само от следващия си живот, не и по-нататък. Между другото, ако имам четиридесетгодишен клиент, сумиращ всичко, какво­то е видял в тази зала преди настоящия си живот, той може да го свърже само със събитията, които е преживял досега. Последните събития още не са се случили и той не е в състояние да ги види!

Когато в началото на кариерата си експеримен­тирах с надникване 8 бъдещето, откривах, че нас­тавниците на повечето клиенти блокират вижда-нето надалеч в бъдещето им. Това позволява на ду­шата да разкрива себе си постепенно. От време на време някой клиент ще зърне кадър от възможно-то бъдеще, например как пътува с космически ко­раб през тридесет и втори век, но тези кратки кар­тини са неясни. В случаите си „Стар Трек" не можех да се отърва от усещането, че съзнателните желания (например това да стане капитан на кос­мически кораб) пречат на обективното съобщение. Повечето клиенти смятат, че виждането във възможното бъдеще е нещо, което е най-добре да се ос­тави на плановиците. А аз в крайна сметка разбрах, че опитите да улеснявам този процес не са от полза в ЖМП терапията.

След като подготвите клиента за залата за из­бор на живот, ще станете свидетели как той взема решение за сегашния си живот и тяло. Следната се­рия от въпроси вероятно ще би доставят доста важна информация:

1. Как те уведомяват, че е време да се преродиш и кой го прави?

2. Как би описал желанието си да се преродиш от­ново — като силно, умерено, слабо или никакво?

3. Случвало ли ти се е някога да кажеш, че не си готов за нов живот? И ако е така, какви са били об­стоятелствата и крайните резултати?

4. Сам ли отиваш на мястото за избор на живо­та или със своя наставник?

5. Усещаш ли присъствието на някакви по-висши същества, които работят в залата?

6. Опиши ми обстановката и ми кажи какво виждаш и правиш.

7. Колко тела са ти предоставени за избор? Опи­ши ми ги подробно, ако обичаш.

8. Какво смяташ, че ти предлага всяко от тях?

9. Има ли сред тях водещ кандидат и това ли е тялото, което си избрал? Защо отхвърли другите?

10. Когато видиш тялото от сегашния си живот, това на екрана ли става, в житейски ситуации? Можеш ли сам да регулираш действието, или някой го прави вместо теб?

11. Наблюдател ли си, или участваш активно в сцените от настоящия си живот?

12. Кои сцени ти се виждат най-интересни и защо?

13. Преди да дойдеш тук, научи ли нещо, което ти помогна да вземеш решението за това тяло?

14. Докато наблюдаваш различни житейски сцени, има ли такива, които пасват повече на едно от телата?

15. Какви предимства и недостатъци има според теб това тяло? Обясни най-значимите му положителни и отрицателни аспекти.

1в. По какво се различава мозъкът на това тяло от другите, които си обитавал досега?

17. Коя е главната ти мисия в живота и промени ли се тя след видяното в залата за избор на живот?

18. Целите ти за този живот различни ли са от предишните и ако е така, с какво?

19. Виждаш ли на екраните някои хора, с които трябва да работиш в този живот?

20. Виждаш ли на екраните нещо, което да не сме обсъдили? Някой пречи ли ти да ми разкажеш за всич­ко, което виждаш?

Клиентите описват това духовно преживяване по много начини. Някои постоянно ви държат в тече­ние за развитието на сцените, други ще бъдат край­но уклончиви. Ще имате клиенти, които ще гледат сцените, ще участват в тях, но след като си избе­рат тяло, не ще искат да видят нищо повече от бъдещето си. Някои души са с нагласата: „Вярвам, че знаят какво правят, и не ми трябва да виждам нищо". Не забравяйте, че докато визуализира преживяванията си в залата, клиентът е в състояние да отговаря на въпроси за настоящия си живот. Най-очевидният въпрос към края на този етап би бил не­що като продължение на въпрос 17:

В момента живееш ли живота, който виждаш на екраните? Ако не, кое е по-различно и защо?
ВРЪЗКИ МЕЖДУ ТЯЛОТО И ДУШАТА

ЗАЛАТА ЗА ИЗБОР НА ЖИВОТ КЛИЕНТИТЕ ЗА пръв път Виждат тялото, което ще обитават през това си прераждане, но неодушевено. Това е, защото на екраните още не са започнали да се прожектират събития от живота. Спомням си как един клиент ми каза: „Първо разглеждаме образи­те на подредените тела без души. Имат мозъци, но те са празни, като на роботи". Когато екра­ните се активират, обектите веднага се свързват с телата и усещат как ще се чувстват като тех­ни души.

От време на време някой клиент ще ви каже, че отхвърля дадено тяло, защото „не се чувства доб­ре в него". В редки случаи ще чуете, че в предишния си живот обектът е направил грешка в избора на тя­ло и е помолил да бъде освободен след първия месец от влизането си в плода. Други души съзнават, че са сбъркали, но не се отказват. Все пак досега не съм срещал нито една странстваща душа, която да се е вселила в тялото след раждането му. Опитвам се да не проповядвам на учениците си, но в курсовете ми по ЖМП терапия има хипнотизатори, които са привързани към теорията за обсебването и това ме тревожи.

Възгледите ми по темата са изложени в трета гла­ва на „Следите на душите". Зная, че всичко е възможно, но според клиентите ми обсебване не съществу­ва — нашите духовни учители са твърде мъдри, за да позволят подобна мерзост. Цялата идея за външ­ни лица, способни да завладеят умовете ни, се коре­ни в суеверия и страхове от средновековието. Хо­рата, които не са съгласни с мен, спорят, че за обсебения това може да е акт на благоволение.

Ако сте чели предишните ми случаи за това как душата се слива с развиващия се човешки мозък на плода, ще видите, че това е бавен и деликатен про­цес. Добър пример е случаят с Нанси, който опис­вам в този текст. Първите опити на душата са внимателни, тя проследява полекичка невротрансмитерите на мозъка, същевременно изравнявайки виб­рациите си с ума на бебето. Представете си само какъв шок би било за ума на зрелия човек, ако душа­та смени безсмъртната си енергия по средата на жи­вота му. Според мен това би довело до лудост или смърт.

Сливането на душата с човешкия мозък е един от най-сложните елементи на духовната регресия. Обсъждам множеството аспекти на партньорство­то между душа и мозък в примерите, изложени в мо­ите книги. Общо взето, повечето хора се чувстват съвсем удобно с двойствеността, породена от на­личието на душа и мозък в телата им. Има обаче и такива, които са умерено или силно разстроени от тази връзка. ЖМП терапевтът трябва да бъде вни­мателен с ваденето на заключения относно произхо­да на подобни разстройства.

Например често са ме питали дали причината за раздвоението на личността не е в проявяването на личностите, които човекът е бил в миналите си прераждания. Смятам, че раздвоението на личността представлява потискане на единствената настояща личност, травматизирана от ранни събития в то­зи й живот. Човекът, страдащ от такова психично заболяване, желае да се дистанцира от болезнени спо­мени, често свързани с насилие в детството. Той търси изход в други личности, които не са от ми­нало прераждане, за да се отърве от реалността на своята личност. Според мен при обикновения човек подривната двойственост на душата и мозъка е много по-вероятно да създаде объркване в това кои сме всъщност, но не и да предизвика симптоми на това психично разстройство.

В съображение относно умствените разстройст­ва идва и фактът, че някои тела имат предразположеност към хормонален дисбаланс и отклонения в хи­мичните реакции на мозъка. Комбинирайте това с фи­зическо или емоционално насилие в детството и ще получите формулата за предизвикване на психични за­болявания. Аз лично смятам, че ако подобно съзнание е съчетано с млада, неопитна душа, тя е по-неспособ­на да се справи с положението и се замърсява, а може и да попадне в капана на болния биологичен ум. Тогава не е в състояние да функционира нормално.

Душата притежава безсмъртен характер, който, съчетан с човешкия мозък и централната нервна сис­тема, създава определен емоционален темперамент. Сливането между душата и мозъка оформя една лич­ност, която ще съществува само в този живот. На­ричам това Принцип на егото. Тази самоличност включва в себе си и съзнателни, и несъзнателни спо­мени, така че откриването на истинската ни същност е доста илюзорна възможност. формирайки представата за себе си, хората твърде много разчи­тат на своята сетивна и емоционална реакция на ин­формацията, идваща от мозъка, физическият ум мо­же да ни подведе да вярваме, че сме такива, каквито мислим, че сме, основавайки се на влиянията от окол­ната среда на планетата и емоционалните ни реак­ции към тях.

Егото най-общо може да се определи като мисли­те, спомените и възприемането на живота от безс­мъртното съзнание, нашата душа. Поглеждаме се в ог­ледалото и се питаме: „Защо аз съм аз?" За да засили това объркване, нашата личност (душевният аз и би­ологичният аз) се развива и се променя неравномерно през целия ни живот — докато биологичният аз се из­меня рязко, еволюцията на душата е много по-дълга. Истинският аз дава основата на истинската ни същ­ност, която влияе върху емоционалния темперамент и характера. Всички тези елементи са свързани в ед­но човешко същество и според мен, когато тази де­ликатна връзка се наруши, това води до психични за­болявания и може би престъпно поведение.

Когато достигнем аза на душата си, ние сме в със­тояние да схванем вътрешните белези на безсмърт­ния си характер. Това дава дълбоко усещане за истин­ската ни индивидуалност и цялостната ни личност. По тази причина ЖМП терапията се стреми да по­могне на клиента да осъзнае кой е, като възстановя­ва несъзнателните спомени за сливането на ума с тя­лото. ЖМП терапията всъщност е духовно търсе­не с цел по-дълбоко самоосъзнаване.

Душата на клиента може да се окаже подобна или съвсем различна от емоционалния темперамент на тялото-приемник. Душите разчитат на плановици­те от духовния свят да им намерят най-добрите кандидати за партньорство в съответствие със силните страни и слабостите им. Изборът на даде­но тяло има за цел да комбинира дефектите и сил­ните страни в характера на душата с даден човеш­ки темперамент, така че да са си от взаимна полза. Биологичното съзнание на човешкото същество се свързва с душа, която му дава въображение, интуи­ция, прозрения и съвест. С това обединяване ние ставаме една личност, която цял живот се справя с двата аза в себе си. Именно тази комбинация причи­нява двойствеността между ума и духа в телата ни.

Двата аза може да се слеят напълно или пък да по­казват признаци на конфликт, водещ до прояви на невротична тревожност. В някои случаи са в опози­ция, в други — в съюз. Това, че двата ви аза са в опо­зиция, не означава автоматично липса на хармония и равновесие. Примерът, който обикновено давам, е, че нискоенергийната, пасивна душа може би е по­искала да се съчетае с неспокоен, агресивен мозък, за да преодолее естествената си нерешителност. От друга страна, ако силната, властна душа, контроли­раща другите, влезе в агресивно тяло, комбинацията може да се окаже взривоопасна.

ЖМП терапията не може да гарантира, че разпоз­наването на истинската същност ще реши автома­тично противоречивите емоции и нагласи на клиен­та. Все пак тя постига много в полагането на по-уравновесена психологическа основа на самооценката посредством самонаблюдения. Това би трябвало да предизвика осъзнаване и личностно изцеление в жи­вота на клиента. За вас като терапевти главната цел на ЖМП сеансите е да изследвате двойствения аз на всеки обект на хипноза.

Имам един случай, който илюстрира конфликта между двата аза. Когато го включвам в лекциите си, моите слушатели обикновено го наричат „случаят с динамичното дуо". Следният откъс е от сеанса ми с тридесет и пет годишна неомъжена жена на име Лоуис, търговски директор на голяма международна компания. Лоуис е доста млада душа с безсмъртно име Моуана, която идва на Земята само от около петстотин години. Във всичките си предишни прераждания е била мъж. Досега е избирала телата си са­мо въз основа на съвместимост с тях. Но в този живот нещата са по-различни. Сцената по-долу се слу­чи, когато отведох обекта на мястото за избор на живот преди сегашното й прераждане:

Д-р Н.: Между колко тела имаш избор?

Моуана: Две, едното мъжко, а другото женско. Имам възможност да избера мъжкото, както съм прави­ла винаги досега. Но се спирам на женското, защо­то трябва да започна с разширяването на хори­зонтите си.

Д-р Н.: Добре, Моуана, как ти се струва Лоуис на пръв поглед?

Моуана: Амии... кльощава, много окосмена, напрегна­та, нервозна... Господи, тя е направо... луда. Ще е адски трудно да се работи с нея... Май че този път ще си свия голям номер...

Д-р Н.: Искаш да кажеш, че с досегашните ти тела сливането не е било трудно, но този избор ще е промяна за теб?

Моуана: Да, нали разбираш, аз съм спокойна, аналитична душа. Внимателно обмислям всичко, преди да взема решение.

Д-р Н.: И защо имаш нужда от промяна?

Моуана: Защото, след като разглеждах всички възможности на всички ситуации, аз избягвах всякак­ви рискове в живота си.

Д-р Н.: Искаш да кажеш, че си нерешителна душа?

Моуана: О... не мисля... просто съм предпазлива.

Д-р Н.: А тялото на Лоуис с какъв темперамент е?

Моуана: Бомба, която всеки момент ще избухне! Ис­тинска откачена... винаги предприема неща, кои­то водят до емоционални каши.

Д-р Н.: Моуана, ако това е главният контраст между твоя характер и темперамента на тялото-приемник, какво ще спечелиш от сливането си с не­го, което да ти е липсвало в другите тела?

Моуана: (след дълга пауза) Трудно ми е да си го приз­ная, но се чувствах удобно в емоционално хладни приемници. Толкова ми е лесно да съм просто наблюдател, да не се ангажирам изцяло с нищо... осо­бено във връзките си. Не бях... открита с хората.

Д-р Н.: Разбирам. И какъв е животът ти в тялото на Лоуис?

Моуана: Като в пътуване със скоростно влакче! Тя е толкова... сложна... набърква се в разни неща, без дори да помисли. Винаги е готова да даде всичко от себе си. Аз избягвам тревогите, тя — никога. Аз винаги залагам на сигурното, докато тя кипи от идеи.

Д-р Н.: Изразява се директно, докато ти си по-ин­директна?

Моуана: Меко казано. Опитвам се да я озаптя, но тя е почти безразсъдна... (плачливо) особено с мъжете. Наистина, понякога така се развихря, че ни причинява адски много емоционална болка.

Д-р Н.: И това как те кара да се чувстваш, Моу­ана?

Моуана: Като в капан.

Забележка: Тук спирам за малко, за да успокоя кли­ентката и да я накарам отново да се съсредоточи в избора си на тяло и поуките, които може да извлече от него.

Д-р Н.: Кажи ми какво е общото между вас.

Моуана: (след като се е посъвзела) И двете сме обич­ливи посвоему. Аз съм по-нерешителна в това от­ношение. Лоуис внася в характера ми топлотата, която ми беше трудно да изразявам в миналото. Двете сме много горди и нямаме склонността да се гневим или да отмъщаваме на онези, които са ни наранили.

Д-р Н.: Така, и този аспект от двойствения ви аз всъщност е хармоничен?

Моуана: (някак неохотно) Мм, да... в тези неща си пасваме...

Д-р Н.: Добре, от коя нейна черта си извлякла най-голяма полза?

Моуана: Тя винаги е готова да се довери, защото оби­ча хората. Не се чувствам отегчена или самотна както в предишните си животи. Тя постоянно ме тласка напред.

Д-р Н.: А ти с какво й помагаш най-много?

Моуана: Много време ми трябваше, но най-сетне за­почна да забавя темпото и мисли, преди да скочи.

Разгледахме разликите между телата на мъжете и жените и научих, че като мъж Моуана се е държала доста себично с жените. Мисля, че тази душа, несъм­нено в резултат на сериозни обсъждания с нейния нас­тавник в духовния свят, е променила посоката, за­щото й е дошло до гуша от емоционално бедни връз­ки, причинени от неспособността й да се обвързва като мъж. Вярвам, че нашият сеанс помогна на Лоуис и Моуана да се видят по-ясно една друга.

След дългата поредица от емоционално съсипващи Връзки Лоуис започна да се вслушва повече във вът­решния си аз. Месеци след сеанса ми писа, че сега съз­нава, че двата й аза се учат един от друг, и се стре­ми да внесе равновесие в своята „цялостна личност", както се изрази. Очевидно двата аза най-сетне започ­ваха да постигат симбиотична връзка.

Когато поведението на един човек има слаба или никаква връзка с аза, това за мен е вътрешна борба за откриване на душата. Един клиент ми каза: „Аз съм кротка душа с афинитет към непредубедени, от­ворени човешки съзнания. С тях се свързвам най-лес­но". Друг пък беше на точно обратното мнение: „Ис­кам да чувствам съпротивата на мозъка от самото начало, защото това е по-голямо предизвикателст­во. И той, и аз искаме да спечелим от съюза си". В ЖМП терапията няма вълшебни формули и всеки слу­чай трябва да бъде преценяван индивидуално.

Когато разговарям с клиент за двойствеността между тялото и душата му, си задавам три въпроса:

А. Първоначалната цел на душата осуетена ли е от различните интереси и подбуди на настоящото тяло? Кои дейности предизвикват у него задоволс­тво и кои — тревожност?

Б. Двойствеността между тялото и душата на моя клиент в противоречие ли ги поставя или в съюз и кое от тези две положения е предвидено да до­несе напредък?

В. Моят клиент има ли добри отношения със сво­ята среда и обществото като цяло, или се чувства деперсонализиран, може би поради това, че Земята му се струва чужда?

В общи линии, душите срещат по-голяма съпро­тива от някои тела, отколкото от други в дълга­та поредица от физически прераждания. Регресионистът, който работи с разтревожен клиент в транс, може да реши, че с тази борба душата полага усилия да се справи с неврозата в човешкия организъм. Ду­хът е способен да излекува тялото, докато тялото е в състояние да изолира душата с примитивни за­щитни механизми. Основна цел на ЖМП терапев­та е да помогне на обекта в неговото търсене на вътрешна хармония, като разбере по-добре себе си и своя произход. И новата му самооценка трябва да се запази у него дълго след приключването на сеанса.

Когато изнасям лекции, често ме питат: „Ами ду­шите в тела на инвалиди? Защо някой ще избере та­къв ограничаващ и мъчителен живот?" Член от моята аудитория смята, че душите, които обитават тела на инвалиди, са били изпратени там, без да са били уведомени предварително, защото никоя друга душа не ги иска. Доколкото мога да съдя от опита си, това не е вярно. Тези души сами са решили да жи­веят трудно и в залата за избор са били подтиква­ни да видят какво ги очаква. Наставниците не се опитват да ни заблудят. Душите знаят предварително с какви кармични уроци ще се сблъскат и каква ще е ползата от тежкия им живот.

Една моя клиентка беше учителка на деца-инвалиди. Сред учениците й имаше приковано на количка момче на име Джош. Инвалидността му бе толкова тежка, че едва можеше да се движи или говори. Кли­ентката ми каза, че Джош „говори" с очи и изражения и има чудна усмивка. Когато я приведох в дълбо­ка хипноза, тя видя, че момчето е част от силно напредналата духовна група, в която членува и тя. Научихме, че душата му е агресивна, властна и дейс­твена, с толкова силни вибрации, че е изтощавала напълно тихите, интровертно настроени тела, ко­ито е избирала. По-екстровертните и напрегнати пък изваждала от релси. Клиентката ми каза, че е би­ло постигнато взаимно съгласие, че душата на Джош се нуждае от тяло, с което да е принудена да стои неподвижно и да размишлява повече. Явно този за­мисъл действа.

Естествено, екстровертните и интровертните души се учат от всички сливания с хилядите тела, в които пребивават по време на преражданията. На всеки от нас се дава тялото, което му е необходи­мо, за да преодолее големи препятствия в живота. Казано е, че никога не ни се изпращат изпитания, с които да не можем да се справим, и това в голяма степен изглежда вярно. Ние сме такива, каквито сме и това не е случайно. Ето един въпрос, който зада­вам на клиентите и който често ги води към прос­ветление:

Кое от всичките тела, които си обитавал, ти е най-любимото и защо?