Живот между преражданията д-р Майкъл Нютън

НЯКОИ ОБЕКТИ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕВЕДЕНИ успешно през миналото си прераждане, но да бло­кират пред дверите на духовния свят. Обикновено блокажи стават, докато клиентът се опит­ва да възстанови спомени от детството си или докато се мъчите да го пренесете в минал живот вместо пред дверите. Може да се наложи да събу­дите клиентите, които блокират напредването на хипнозата на всеки от тези етапи на сеанса. Винаги бъдете внимателни с тях. Хипнотизато­рът трябва да бъде особено мил и разбиращ в слу­чаи, когато сеансът се е провалил. Преди подобен човек да напусне офиса ми, аз от­делям известно време, за да обсъдим неспособност­та му да продължи нататък. Уверявам го, че не е не­удачник, защото за всяко нещо в живота си има при­чини, а и е напълно възможно в някой бъдещ момент да постигне по-голям успех в тази насока.

Има една изпитана техника от регресията в ми­нали прераждания, когато обектът не успява да ви­зуализира началната сцена в друго тяло и време. То­гава хипнотизаторът сваля напрежението, като каз­ва простичко:

Не се опитвай да анализираш каквото и да било, просто си измисли някаква история. Кажи ми първото, което ти идва наум. Просто избери дадено място и време и си съчинявай в движение.

Обектът неизменно успява да следва тези указа­ния и сцените от миналия му живот започват да се разгръщат бавно, но естествено. Сякаш се чувства по-удобно, когато му се даде разрешение да сътворя­ва всякакви фантазии; това сякаш освобождава съз­нанието му. За съжаление не съм установил тази тех­ника да има някакъв ефект в духовния свят, понеже там няма твърди параметри на сюжет със земни съ­бития и с човешки същества.

При припомнянето на минал живот се работи с подсъзнанието. Когато човек се вижда в състояние на душа, свръхсьзнанието го отдалечава още повече от съзнателното ниво. Ключов аспект от съпроти­вата и блокажите на клиента в духовната регресия е, че за да достигнете безсмъртната му душа в свръх-сьзнателното, трябва да минете през съзнанието и подсъзнанието. животът на практикуващия духов­на регресия би бил много по-лесен, ако различните ни­ва на ума можеха да бъдат изолирани, когато пречат. Но разбира се, това е невъзможно.

Какво общо има съпротивата на клиента със със­тоянието му на душа? Емоционалният темпера­мент и интелектът на обекта в сегашното му тя­ло могат действително да възпрепятстват проя­вата на безсмъртната му душа между смъртта и дверите на духовния свят. Несъзнателната съпро­тива може да се дължи и на затруднението на кли­ента да разграничи временната си човешка личност от неизменната характеристика или аза на душата, която той също притежава. Тук се появява известна двойственост, която някои клиенти превъзмогват по-трудно.

Ако видите, че сегашната личност на клиента ви се опитва да отговаря вместо душата му и себеизразяването му след смъртта е затруднено, винаги има начин да му помогнете да прескочи тази дупка. Естествено, първо трябва да опитате със задълбо­чаване на транса. Също така бих предложил да кажете следното:

Ти се прехвърли отвъд сегашната си личност, към постоянната, и все пак знаеш кой си. Поеми си три пъти дъх и на третото Вдишване ще преминеш на нивото, където трябва да бъдеш, за да си спомниш кой си всъщност като душа; където ще разполагаш с цялата информация за безсмъртния си аз.

Ще дам повече разяснения по темата в глава „Връз­ки между тялото и душата". Колкото до прехвър­лянето на мост между двата аза — на мозъка и на душата, на този етап от сеанса, можете да използ­вате и друг метод. Точно след смъртта в някой ми­нал живот оставям клиента да сравни характера и личността си от онзи и от настоящия си живот. И в двата случая той е във физическо тяло. Внезап­ното осъзнаване на разликите може да му помогне да прескочи всякакви личностни бариери, внасящи обър­кване между сегашното тяло и душата му.

Клиентите, които стигнат до дверите на духов­ния свят и не успеят да продължат нататък, се най-разочаровани, което е разбираемо. Някои се ядосват, други се държат примиренчески. Има такива, които се разплакват. Често в случаи, когато блокажьт е предизвикал преждевременно прекратяване на сеанса, клиентът заявява: „През цялото време усещах, че ще ми се попречи да получа информация за себе си".

Както споменах в глава „Предубеждения на клиен­та", има хора, които предварително се подготвят за разочарование. Те може да имат непреодолени стра­хове от сеанса, например от разкриване на неприят­ни подробности за самите тях, които не искат да знаят. Те нямат доверие на себе си, а може би и на вас. Разбира се, никой хипнотерапевт не може да га­рантира успеха на един ЖМП сеанс. В състояние сме само да обещаем, че ще работим прилежно, с актив­ното съдействие на клиента, за да извлечем духов­ната информация, която той търси. Винаги казвам на учениците си, че ще имат сеанси, които трябва да се прекратят поради блокаж на клиента. Също та­ка искам да отбележа, че ще имате и клиенти, кои­то изобщо няма да ви сътрудничат. Вероятните причини за тази липса на разбирателство са много и не на последно място е създаването на отрицател­на енергия между вас и него.

Обсъждането на случилото се с разочарования кли­ент е от огромно значение за неговото благополучие. Откровено казано, този разговор за вероятните при­чини може да предизвика самоосъзнаване, прозрения и разбиране, които да са толкова ценни за натъжения или недоволния човек, че той в крайна сметка да счете прекратения сеанс за частичен успех.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СПЕЦИФИЧНИ БЛОКАЖИ У КЛИЕНТА

ЕСТЕСТВЕНО, ВИЕ ЩЕ НАПРАВИТЕ ВСИЧКО Възможно да не се стигне до прекратяване на се­анса поради блокажи; особено когато причината е самосаботиране. Моите ученици по ЖМП са професионални хипнотизатори с различна степен на образование и опит. Повечето също като мен смятат, че има много подходи да се пречисти енергийното поле на клиента, например шамански или рейки-техники. Често съм използвал допир с ръка в комбинация с определени вибрации на гла­са, за да въздействам върху блокираната енергия на клиента. Вече споменах как слагам ръка върху челото му, за да му предам положителна енергия, като същевременно давам указания за освобождаване.

Ето някои издаващи съпротивление фрази, които може да чуете от обектите при пристигането им пред дверите. След всяка от тях съм дал пример за метафоричен или символичен отговор от страна на хипнотизатора, с който отговор се описва познат образ, добавен към друг, все още непознат. Тези об­рази представят духовното пространство, което е скрито от обекта по време на прекосяването. Сим­воличните сравнения често действат като удобни механизми за освобождаване от блокажи:

1. Обект: Не вярвам на онова, което виждам.

Хипнотизатор: Остави въображението си да се раз­вихри и на този етап не се опитвай да проумя­ваш нищо. Въображението е ключът към душата ти. То е начинът, посредством който душата ти общува с теб.

2. Обект: Не виждам нищо освен непрогледна тъм­нина.

Хипнотизатор: Ти си енергийна форма. Сиянието на твоята енергия осветява ръцете ти. Увеличи мощността й с ума си и опъни ръцете си напред. Това ще ти покаже пътя, а аз ще те следвам (или пък ме хвани за ръка и ме води), защото вече си бил тук.

3. Обект: Не знам какво трябва да направя.

Хипнотизатор: Искам да говориш тихо на своя ли­чен наставник, който е наблизо. Попитай това мъдро същество за съвет, а сетне ми кажи какво ти е казал и къде ще бъдеш отведен.

4. Обект: Имам чувството, че се нося в някакво празно пространство, което на места е ярко, а на други тъмно, и сякаш изобщо не напредвам.

Хипнотизатор: Искам да ми разкажеш подробно за тази празнина, сякаш се носиш по черно-бяла шах­матна дъска с фигурки. Ти си една от тези фигур­ки и можеш да се движиш във всички посоки. Сега една невидима ръка те премества на определено място. Виж се как отиваш там. (Пауза.) А сега ми опиши мястото.

5. Обект: Не съм сигурен дали трябва да ти казвам каквото и да било.

Хипнотизатор: Можеш да кажеш и да направиш как­вото поискаш, защото тези спомени ти принадлежат, те са в ума на твоята душа. Можеш да си разрешиш да ми отговориш както намериш за доб­ре. Аз съм с теб, защото се нуждаеш от помощ­та ми. Мисли за себе си като за оператор, който може да ми покаже своя филм, като пусне лента­та бързо или бавно. Действието ще се развива в твоя ум.

Забележете, че в отговора на последния въпрос за дискретността не предлагам на обекта да спрем с въпросите, а само да продължим бавно или бързо. Ако загрижеността му за личната информация не нама­лее, се опитвам да я заобиколя полекичка. Въобще иде­ята е да се избегне директното противопоставяне, като се даде на обекта свободата да допълва инфор­мацията, освобождавайки задържаните в паметта на душата му спомени.

ТОВА Е МНОГО ДЕЛИКАТНА ОБЛАСТ ЗА прак­тикуващия духовна регресия. Когато клиентът на­търти, че му се пречи да продължи по-нататък, подозирам, че е замесен личният му наставник. То­ва обикновено означава, че човекът не е достиг­нал етапа от живота си, когато може да получи подобна информация. Вероятно му предстои голям кръстопът в живота и наставникът смята, че е добре той да вземе независимо решение. Това е ед­на от причините, поради които накрая престанах да приемам клиенти под тридесетгодишна въз­раст. А и има наставници, които желаят амнези­ята, която ни се налага при раждането, да оста­не непокътната и че в наш интерес е да не знаем кои сме всъщност и каква е целта ни. Все пак аз съм инат и не се отказвам лесно, кога­то усетя, че блокажьт може да идва от наставни­ка. Опитвам се да открия конкретната област, ко­ято наставникът на моя клиент иска да избегне, и я заобикалям, вместо да приема, че учителят не ис­ка ученикът му да види каквото и да било. Понякога влизам в лек транс и със затворени очи помолвам своя наставник да ми помогне да се разбера с другия и той да вдигне поне частично блокажите от под­ходящите според него области.

Правя това само когато смятам, че клиентът ми се нуждае отчаяно от тази информация за собстве­ното си душевно равновесие. Невинаги усещам дали моят наставник ми помага, затова винаги се обръ­щам директно към другия и казвам на клиента си да направи същото. Една от техниките, които съм ус­тановил като ефикасни, е да накарам клиента да пов­таря след мен следната молба:

Моля те да вдигнеш бариерите в ума ми, защото новите знания ще ми помогнат да поема по-голяма отговорност за живота си. Готов съм да посрещна истината за себе си. Моля те да се довериш на Май­къл (тук, разбира се, ще използвате собственото си име) като на човек, който иска да ми помогне да осъз­ная своя потенциал и който ще уважава и пази в тай­на всяка информация, която решиш да ми дадеш за живота ми в духовния свят.

За щастие пълните блокажи от страна на настав­ника се срещат доста рядко. Но е добре да ги усе­тите отрано. От обекта ли идват или от неговия наставник? Макар че блокажи могат да се получат във всеки сеанс, когато клиентът влезе в духовния свят, обикновено с главните ви грижи е приключено. Ако има някакво препятствие, то обикновено е пред две­рите. Моите ученици по ЖМП обичат да им давам примери за проблеми и техните решения. За да илюстрирам ситуация с блокиращ наставник в тази кни­га, избрах следния редактиран случай, който наричам „апахът-разузнавач". Става дума за Кайл, мой клиент, и неговият наставник, наречен Адия.

Един от най-трудните аспекти на житейския път е вземането на решения за любовните Връзки. Тези ре­шения обикновено са много по-сложни от свързаните с финанси или кариера. Според мен болката от загубе­на любов вследствие някои решения е най-силната от целия списък с емоционални травми. Често след сце­ната на смъртта и пълното сливане с душата си кли­ентът продължава да мисли за хората, които е позна­вал и обичал. Твърде вероятно е хипнотичният се­анс да спре внезапно, докато той осъзнава информа­цията за погрешни самооценки и прекъсната лична ми­сия. Такава беше и ситуацията при Кайл.

Кайл беше тридесет и седем годишен инструктор по плаване с гумена лодка по бързеи. Личната му ис­тория включваше желание за работа на открито, съ­четана със свобода и приключения. По време на встъ­пителното събеседване той седеше нервно в офиса ми и му се искаше сеансът да се състои от изпитва­не на физическата му издръжливост и от „измиване на всичко отрицателно от акъла ми", както сам се изрази. Със стиснати юмруци ми разказа за предсто­ящия си развод с Даян, неговата ученическа любов. Даян му заявила, че вече й е дошло до гуша да го ня­ма заради дългите му плавания с клиенти. Искала той да „порасне, да се установи, да си намери работа в града и да престане да бъде вечно отсъстващ баща и съпруг". Нарасналата любов на Кайл към чашката само засилила брачните несъгласия.

Раздялата била трудна и за двете страни, със си­лен гняв и размяна на обвинения, свързани с пари, на­чина на живот и децата. Наскоро Кайл започнал да излиза с Линда, с която се запознал на срещите на анонимните алкохолици. Макар че Връзката им се раз­бивала, той започвал да се чувства все по-объркан и неудовлетворен от промените в живота си, понеже продължавал да обича Даян. Тя пък му била казала, че никога няма да престане да го обича, но отказвала помирение, понеже той не искал да си стои у дома. Макар че сеансът потръгна както трябва, беше трудно поради безпокойството и мъчителните мис­ли на Кайл. Когато влязохме в предишния му живот, се оказа, че е бил разузнавач от кавалерийски отряд на американската армия в пустинята Аризона. Каз­вал се Хал и бил убит през 1873-та, на тридесет и девет годишна възраст, от апахите по време на ед­но нападение в земите им. В момента, в който ви­зуализира смъртта на Хал, Кайл започна да се тресе неудържимо. Всичките ми опити да го успокоя уда­риха на камък.

Д-р Н.: Кажи ми кое най-много те тревожи сега — болката от смъртта, фактът, че си само на три­десет и девет... или нещо друго?

Кайл: (задъхан и през сълзи) Не, не, заради Джейн е... По дяволите, права е била! Усещала е, че апахите ще ме убият.

Д-р Н.: Коя е Джейн?

Кайл: жена ми... тя не искаше да тръгвам на това пътуване... а сега виж... оставих я — нея и три­те си деца.

Д-р Н.: Но нали разузнаването на индианска тери­тория ти е било работа? Нали така си си изкар­вал прехраната? Имало ли е нещо по-особено в пос­ледната ти задача?

Кайл: Не, те всичките са опасни... но напоследък ста­нах дребен чифликчия само за да успокоя Джейн. Обещах й, че ще се установя и няма повече да ра­ботя за армията. Да, животът страшно ми лип­сваше... да не съм вързан на едно място... приключенията... новите неща, които ми се случваха все­ки ден... мъжкото другарство...

Д-р Н.: Та защо реши да приемеш тази поръчка за ар­мията?

Кайл: Майор Хендерсьн дойде да ме помоли за помощ и ми предложи допълнителни пари. Джейн ме умо­ляваше. Каза, че имала лошо предчувствие. Напом­ни ми за обещанието, което съм й дал... но аз въп­реки това тръгнах.

Д-р Н.: Майор Хендерсьн не е ли можел да си намери някой друг?

Кайл: (след дълга пауза) Да, предполагам, че да, но бях добър в работата си, а майорът нямаше много вре­ме. О, Джейн... съжалявам...

Д-р Н.: Коя е Джейн в настоящия ти живот?

Кайл: (през сълзи) Даян.

Започнах да му давам указания да се откъсне от тялото си в аризонската пустиня и поеме към две­рите, но той извика:

— Заседнах! Чувствам, че нещо ме спира... ограни­чава ме...

Открих, че е невъзможно да го помръдна от сце­ната на смъртта му. Подозирах, че освен дето из­питва неохота да напусне Джейн, подсъзнанието му се съчетава със съзнателната съпротива да напусне Даян. Съзнателните и подсъзнателните спомени му пречеха да премине на свръхсъзнателно ниво със сил­но разкаяние и вина. Между аризонската пустиня и дверите на духовния свят имаше нещо. Реших да по­искам помощ от наставника на клиента си. След ня­колко секунди медитация продължих:

Д-р Н.: Ще повикам твоя наставник да ни помогне в този труден момент. Представи си, че когато погледнеш надолу, виждаш аризонската пустиня, а когато обърнеш очи нагоре, те чака приятна свет­лина. Искам да си представиш как се носиш, но та­зи стая да е включена в сцената, за да можем всич­ки да участваме. Сега ще помоля тази приятна светлина да слезе и да ни помогне. Това е твоят личен духовен наставник, който е любящ и все-опрощаващ. Ще ми позволиш ли да го направя, ще ми помагаш ли?

Кайл: (колебливо) Да, но не знам...

Д-р Н.: (след продължително насърчаване) Добре. А сега, когато преброя до три, твоят наставник ще се спусне до теб и ти ще можеш да ми опишеш съвсем ясно какво виждаш. Готови! (Поставих ръ­ка върху челото на Кайл.) Едно, две, три! Какво виждаш?

Кайл: (след дълга пауза) О... той е тук... по-възрастен мъж... слаб... с дълга прошарена коса...

Д-р Н.: Как изглежда лицето му?

Кайл: Мъдро... строго... не, сякаш ме предизвиква.

Д-р Н.: Как се казва?

Кайл: А... Адия. Той е тук.

Д-р Н.: И аз усещам присъствието му. Това е добре, защото сега неговата помощ ни е страшно необходима. Искам да се съсредоточиш силно. Какво ти казва Адия по телепатичен път?

Кайл: Моля те, замълчи за момент.

Д-р Н.: (след известна пауза) Е?...

Кайл: Аз... не мога... (и започва да се тресе).

Д-р Н.: (високо и заповедно, за да не дава време на обекта да се разконцентрира) Говори от името на Адия, като използваш собствения си глас, веднага!

Кайл: (с непознат, нисък и абсолютно спокоен глас) Беше доведен да поработиш с този човек (мен), за да разбереш какви решения си взимал (като Хал и Кайл). Ще ти позволя да узнаеш някои неща (в този момент), но не и други, защото още не си взел своите решения (за душата на Джейн и Даян).

За краткост спестявам голяма част от тази фа­за на сеанса. Успяхме да научим, че Даян е главната сродна душа на Кайл. Не му беше разкрито почти нищо друго от духовния му живот. Въпреки това се­ансът беше безценен за него, защото разбра, че ре­шението на Даян да го напусне е продиктувано от факта, че е била пренебрегвана в живота си като Джейн. Кармичният урок тук не е в наказанието, а във възможността да разберем последиците от ре­шенията, които сме взимали по отношение на дру­гите. Дългосрочните цели на Кайл за този живот, духовният му живот и бъдещето му с Даян бяха бло­кирани, защото клиентът ми се намираше на кръс­топът.

Всички предизвиквани от наставниците блокажи имат някаква цел. Ако Кайл бе получил възможност да види другите членове от своята духовна група, да се срещне със съвета и види как е избрал това тя­ло в залата за избиране на живот, това щеше да осу­ети важни моменти от вземането на решение в то­зи момент. Забележете, че възрастта (37 и 39 годи­ни) за важни решения във връзка с напускане на любим човек е почти еднаква в предишния и настоя­щия му живот. Подборът на момента издава мно­гократна причинно-следствена връзка.

Кръстопътищата в нашето съществуване пред­ставляват възможности Всяка пътека има потен­циала да ни научи на нещо във връзка с главните ни задачи в този живот. Когато напусна кабинета ми, Кайл вече знаеше проблема, без да са му дадени отго­ворите. Беше приел факта, че всички преживявания имат някаква цел. Вярваше, че наставникът му е бло­кирал сеанса с цел той да разбере кое е най-добро за него сега, в този момент.

ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ОНЕЗИ КЛИЕНТИ, КОИТО са се справили добре с напускането на земното астрално ниво и са минали през дверите. На този етап трябва постоянно да следите заобикаляща­та ги обстановка. По време на прекосяването се­рията ми от въпроси започва със следното:

1. Докато се издигаш все по-високо и се отдалеча­ваш от Земята, пространството около теб потъм­нява ли, или изсветлява?

Този въпрос може да изглежда прост, но дава мно­го насоки в зависимост от опита на душата. Кога­то клиентът ми каже, че веднага попада сред ярка светлина, обикновено думите му сочат, че е зряла, бързо придвижваща се душа, която няма търпение да се завърне у дома. В същото време приемам, че ин­телигентната сила, която я дърпа, знае коя скорост ще пасва най-добре на душата в зависимост от спо­собността й да се нагажда към резките промени след физическата смърт. При души, които не са съвсем сигурни къде се намират, прекосяването става по-бав­но. Има обаче и такива, които искат да се придвижват по-постепенно, независимо от големия напредък в развитието си.

Нямам установена формула за това кои души виждат портал или тунел и кои попадат мигновено сред ярка светлина. Знам, че скоростта на преминаване е свързана с обстоятелствата около смъртта и поз­наването на духовния свят. Няколко души с ППС (преживявания на прага на смъртта) съобщават, че временната им смърт изобщо не е била приятна, тъй като са видели само тъмнина. Казват, че са попад­нали в някакъв тунел и са се върнали към живота, без дори да видят към тях да се приближава любяща светлина. Това може да се случи, когато смъртта е съвсем за кратко и душите биват върнати обрат­но. Но повечето хора с ППС си спомнят усещане за любов и ярка светлина.

Най-важното тук е следното: когато клиентът ви каже, че се носи сред тъмнина, сива мъгла или пухеста, облакоподобна атмосфера, през която не се вижда нищо, просто да продължите да насърчавате придвижването и да го уверявате, че всичко е нор­мално. Независимо дали съобщенията са за тъмнина или светлина, аз казвам:

2. Вече си минавал по този път. Просто продължавай да се движиш и приеми факта, че една любя-ща сила те отвежда на безопасно място.

Обяснявам му, че скоро ще преживее сцени, в кои­то и той ще участва, също както при спомените от предишно прераждане. Разликата сега е, че ще има ефирно тяло от чиста енергия, но със същата спо­собност да съобщава за спомените си посредством сегашното си физическо тяло. За повече информация ви препоръчвам да прегледате втора глава на „Сле­дите на душите", където цитирам три случая с ду­ши, отиващи в духовния свят. Техните разкази ва­рират от удивление до сухо изброяване на фактите. Това разнообразие от реакции ни дава възможност на погледнем на нещата от различни ъгли. На този етап питам обекта:

3. Кажи ми, когато започнеш да виждаш надалеч, отвъд обкръжаващата те среда.

Това е един от онези моменти, в които мълчание­то особено много помага на обекта. Сетне може да го помоля за идеомоторна реакция като:

4. Не бързай. Когато започнеш да виждаш на разс­тояние, повдигни пръстите на дясната си ръка.

Искам този сигнал да дойде спонтанно и директ­но от свръхсъзнанието, без никакъв критически съз­нателен анализ. Трябва да изчакате, докато обектът бъде готов да докладва, иначе ще е склонен да скальпи някаква фалшива визуализация само за да угоди на хипнотизатора.

Когато обектът ми каже, че се е пренесъл в прос­транство, където може да вижда на разстояние, ня­ма никакво значение дали вижда ярка светлина или мъгляво сияние. Задавам на всички един тип въпро­си относно светлините, които виждат:

5. Виждаш ли голямо светещо кълбо близо до себе си или светещи точки в далечината?

Отново даването на избор потиска съпротивата на клиента, а при някои и леката тревога, че са се загубили в пространството. Въпреки това клиентът отговаря честно, ако вижда нещо различно от ваши­те предположения. Важното обаче е само да поддържате разговора и придвижването му.

Рано или късно, повечето обекти съобщават, че Виждат светлини. Понякога им обяснявам, че тези светлини са интелигентни същества, друг път не казвам нищо. Впускам се в обяснения само при най-колебливите клиенти. По-голямото светещо кълбо от светлина близо до обекта обикновено представ­лява неговият духовен наставник, а светлите точици в далечината — другарите му от духовната гру­па. Някои клиенти имат различни духовни визуали­зации след всяко прераждане. Например след един жи­вот наставникът може да чака близо до дверите, а след друг да е навътре в духовния свят. Сродните души могат веднъж да се появят при прекосяване­то, а друг път да ги няма.

ОТНАЧАЛО, КОГАТО ЗЪРНАТ СВЕТЛИНИТЕ В далечината, клиентите често възкликват: „Виж-дам звезди!" Това е, защото видението им наподо­бява космос или небето, каквото го виждаме от Земята. След това продължавам с моята серия от въпроси, свързани със светлините:

в. Колко светлини виждаш? Преброй ги.

7. Скупчени ли са или разпръснати?

8. Някоя от тях изглежда ли ти по-голяма от другите?

В повечето случаи обектите отговарят: „Виждам едно голямо светещо кълбо в далечината". Това обик­новено е наставникът. Но какъвто и отговор да ми дадат за светлините, следващият ми въпрос винаги е:

9. Надясно ли трябва да се понесеш, направо или наляво, за да се срещнеш със светлините?

Освен че им дава избор, този подход постига от­лични резултати, понеже компасът на обекта се за­действа и той осъзнава, че може сам да управлява напредването си в духовния свят. Затова, след ка­то получавам неизменния отговор, че светлините се намират в едната от трите посоки, просто казвам:

10. Понеси се (надясно, наляво или право напред) към светлината, докато тя се придвижва към теб.

Тук определено трябва да направя пауза, за да позволя на клиента да се ориентира, но е Важно да не го оставям да се отчае, задето му отнема твърде много бреме, за да се срещне със светлините. След­ващият ми въпрос е:

11. Докато се приближаваш към светлината и тя идва към теб, искам да ми кажеш дали е ярка или мъж-дива и какви цветове виждаш.

Ако откликва добре, го питам за ореола и ядро­то на светещото кълбо. Те са свързани с характера и нивото на напредък на душата. Тази тема е обсъ­дена по-подробно в „Следите на душите" (глава „Цве­товете на душите"). Ще разгледам малко повече цве­товете в главата за разпознаване цветовете на ду­шите в духовните групи. Ако обектът вижда само едно светещо кълбо или стълб пред себе си, в основ­ни линии се интересувам дали светлината е чисто бяла, жълта, синя или светлопурпурна, за да получа представа дали това е старши или младши настав­ник. Две или три скупчени светлини в различни цветове най-често са другари на душата.

В курсовете си по ЖМП, където учениците ми си правят взаимно духовна регресия, забелязвам извест­но объркване с белия цвят, що се отнася до настав­ници и другари на душата. Учениците ми питат: „За­що белият цвят се появява и при наставниците, и при по-младите души?". В първите години на работа­та ми с ЖМП ми отне доста време, докато разреша тази загадка. Цветът представлява енергийна вибра­ция, а бялото е в основата на цветовия спектър.

Клиентите, които съобщават за движещи се към тях светлинки, често казват: „Виждам бели светлинки, които се появяват от сумрака". Именно за­това в първия момент ги смятат за звезди. Но ко­гато придвижа клиента по-близо към тях, нещата се променят и аз питам:

12. Моля те, опиши ми формата и изгледа на свет­лините, които са излезли да те посрещнат.

Ако се приближава наставник, обектът често вижда голямо кълбо, удължен овал или човешка фигу­ра от бяла светлина. След известно време може да ви каже, че бялото е добило жълт или синкав отте­нък. Все пак подобни съобщения може да се появят и по-късно, може би когато ориентирате обекта или чак при срещата с духовната му група.

Ако клиентът съобщава за неизменна ярка бяла светлина, която сочи чистота на вибрационната енергия, това означава чистота на мислите или наме­ренията. Това е знак за напреднала душа, заедно със зна­нията и мъдростта на синия и виолетовия оттенък. Бели точици могат да се появят в червената, жъл­тата, зелената и синята светлина, а младите души обикновено се явяват в чисто бяло. Тези бели отте­нъци могат да бъдат мътни или с променливо сияние. Трептящите светлини често говорят за неспокоен дух, вълнение, въодушевление и стремеж към хармония, които са характерни за недотам напредналите души.

Когато душата и светлината се срещнат, питам:

13. Светлината, която те е доближила, за ръка­та ли те хваща, или те обгръща с любяща енергия?

Можете да направите справка в „Следите на ду­шите", в главата за лечение на душите при дверите. Има разлика в техниките, когато наставникът обгърне душата в целебна енергия или просто се със­редоточи в краищата на ефирното й тяло, напри­мер като я хване за ръката. Обгръщането (когато душата се чувства като в мехур) почти винаги се прави от духовния наставник, а не от главната срод­на душа или другар от групата.

След това може да попитам клиента как му въз­действа енергията на наставника. Завръщащата се душа получава подмладяваща енергия чрез процес, кой­то наричам просмукване — през душата преминава целебна енергия. Различните форми на възстановява­не на духовната енергия съм разгледал подробно в четвърта глава на „Следите на душите". Ще види­те как в тази фаза от сеанса повечето обекти за­почват да се отпускат. Реакциите варират от бла­гоговение до пълно спокойствие. Обектът има чув­ството, че енергията му става по-лека. Това е пока­зател, че най-сетне се е отделил мислено от физи­ческото си тяло.

Когато клиентът види за пръв път своя настав­ник в офиса ви, бъдете готови за емоционална реак­ция. Много се пропълзяват или направо се разплакват от факта, че са в присъствието на назначения им любящ учител. Други избухват в радостен смях, след като го разпознаят. Честно казано, това е един от най-силните моменти в сеанса, така че ви препоръч­вам да оставите клиента да му се наслаждава, без да му говорите много. Погрижете се да имате подръка кутия със салфетки. Аз лично съм си създал навика всеки път да отправям към клиента постхипнотични внушения с цел спомените за личния наставник да останат с него до края на живота му.