ПРОВЕРКА ЗА НАМЕСА НА СЪЗНАНИЕТО

КОГАТО ОБСЪДИХ ОТВЕЖДАНЕТО НА КЛИЕНТА към детството му, споменах, че трябва да прове­рявате дали той действително се чувства и мис­ли като детето, което някога е бил, или просто се напряга да си припомни по-ранни моменти и мес­та. На този етап най-важна е дълбочината на тран­са. Все пак, когато стигнете до предишното му прераждане, може да се прояви и друго препятствие. Става дума за малцината клиенти, които възпроизвеждат фалшиви спомени поради намеса на съзна­нието. Този проблем трябва да бъде изчистен, пре­ди да продължите духовната регресия. След като върнете клиента в минал живот, трябва често да проверявате дали спомените му се основават единствено на историческите данни, които той знае в настоящия си живот. Нищо чуд­но да използва въображението си поради съзнател­но увличане по всеизвестни събития и познати ми­тове. В картинката се появяват пристрастия. На­ричам този феномен „влечението по Атлантида", тъй като страшно много хора се захласват по та­зи история. Това може да се разбере още във встъ­пителното събеседване, когато клиентът заяви: „Зная, ще открием, че в минал живот съм живял в Атлантида". Неговото убеждение се дължи на же­ланието да е бил част от легендарната ранна циви­лизация на Земята.

Няма нищо лошо, ако клиентът има знания за световната история, защото това ще му помогне да възстановява по-лесно сцените от миналото. Обаче трябва да съзнавате, че някои аспекти от минало­то, дори митологичните, могат да са толкова прив­лекателни за клиента, че да създават фалшиви спо­мени или да изкривяват действителните. Ще си по­могнете, ако поискате от клиента идео-моторни сиг­нали, с които да прекъсне речта си и по този начин да спре умствената намеса. Ще дам пример за „вле­чението по Атлантида" със следния случай:

Хипнотизатор: Къде си сега?

Обект: В Атлантида.

Хипнотизатор: Добре... да спрем за момент. Искам сега, без да .бързаш, да си помислиш върху онова, което току-що ми каза. Няма да разговаряме, до­като не прегледаш всичките си спомени и се убе­диш, че наистина си в Атлантида. След като приключиш и искам да ме уведомиш, като повдиг­неш пръстите на дясната си ръка. Няма да говоря, докато не Видя пръстите ти да се повдигат.

Обект: (след дълга пауза и повдигане на пръстите) О... предполагам, че съм сбъркал за Атлантида, но, изглежда, живея на красив остров сред океана.

Ще кажа още неща за Атлантида в глава „Прег­лед на минали прераждания", особено във връзка с хиб­ридните души.

Друг термин, който използвам за фалшиви споме­ни, е синдром на известната личност. Клиентите от тази категория искат да бъдат именити хора. Повечето специалисти по връщане в минали прераждания са имали клиенти, които заявяват, че са били извест­ни личности, преди хипнозата да разкрие, че това не е вярно. В един от трите ми случая „Мерилин Монро" впоследствие моята клиентка установи, че всъщ­ност е била икономка на актрисата. Нейните предубеждения рухнаха, когато я помолих да се върне към сцена, в която Мерилин Монро е заобиколена с други хора, и й казах да идентифицира всеки от тях, но от гледна точка на присъстващ в сцената.

При връщането в живота между преражданията добрата новина е, че когато обектът се озове в ду­ховния свят, съзнателният ум сякаш не се намесва, освен когато правим преглед на минали прераждания. В работата си с ЖМП се сблъсквам с два вида съз­нателна намеса, и то при малък процент от клиен­тите: а. съобщения от дверите на духовния свят, в които обектът твърди, че вижда Исус (или някаква друга религиозна фигура), макар че това всъщност е неговият наставник; б. съобщения при наближаване-то на първата спирка в духовния свят, когато кли­ентът спонтанно заявява, че е синя светлина (и сле­дователно е напреднала душа). Този проблем се поя­ви едва след публикуването на моите книги.

Първоначално истината може да бъде засенчена от желаните фантазии, прекалено силните вярвания, по­тиснати страхове или просто недоволство от нас­тоящия живот, който клиентът да счита за скучен. Спомените, за които подозирате, че може да са фал­шиви поради подвеждане от страна на съзнанието, мо­гат да бъдат прогонени с меки предизвикателства или критични въпроси. При връщане в минало прераждане или ЖМП трябва да избягвате дългите, сложни въп­роси към обекта. Може би искате да насърчите под­робни обяснения от негова страна, но въпросите ви трябва да бъдат кратки, простички и директни.

Тайната за получаване на точна информация е в настойчивостта и кръстосаните проверки. Доста полезно е прехвърлянето назад-напред в различни вре­меви линии, докато разисквате едни и същи събития. Проверките и прегледът на последователността на съобщенията също са много ефикасни. Ако насочва­те внимателно обекта, който е в променено състо­яние на съзнанието, и поработите старателно с Въз­приятията и тълкуванията му на спомените от ми­налото прераждане, то когато стигне до дверите на духовния свят, ще е по-подготвен да дава точна ин­формация.

Коментарите ми за фалшивите съобщения може да накарат някои хора да поставят под въпрос вер­ността на целия хипнотерапевтичен процес. Това би било погрешно, тъй като малцина клиенти в моята практика са имали значителна намеса от страна на съзнанието. Хората не могат да лъжат преднамере­но, докато са под хипноза. Просто някои предста­вят погрешно събитията, понеже им се иска да вяр­ват, че са истина.

В повечето случаи съзнателната мисъл работи в наша полза. Да вземем въпроса с припомнянето на ге­ографски местоположения и дати. Критиците на връ­щането в минали прераждания питат как някой, кой­то се пренася в прераждането си в древността, мо­же да ни каже с такава точност къде се намира там на картата на света, каквато я знаем днес. Отговорът е, че съзнанието запазва съвременните знания както за географията, така и за времевата рамка. Не казвам, че съзнанието улеснява припомнянето на та­зи информация. Когато става дума за дати, помолвам клиентите да визуализират цифрите и след то­ва да ми ги прочетат една по една.

Следният случай демонстрира объркване на дати­те, дължащо се на срам и вина от предишния живот. Една моя клиентка, тридесет и две годишна еврейка, беше родена през 1964 година. В предишния си живот е била австрийски войник, измъчвал евреите в концен­трационен лагер през Втората световна война. Тога­ва е била родена през 1920 година. Когато я попитах: „На колко години си била в момента на смъртта си?", тя отговори (някак твърде бързо): „На осемдесет и шест". Осъзнах, че ако е така, тя би трябвало през 2000 година, години след сеанса, все още да е жива. След като я предизвиках, открихме, че след войната този австрийски войник се е самоубил от разкаяние за жес­токостите си срещу евреите. Това е станало през 1962 година, когато е бил на четиридесет и две. Две години по-късно същата тази душа се е преродила ка­то моята клиентка-еврейка.

Другата страна на монетата е, че има положителни знаци, сочещи правдивостта на спомените, кои­то са добра основа за проверки по време на сеанса. Ето три примера:

А. Субектът чувства ли се неловко и обезпокоен заради пола. Мъжът в предишен живот може да е бил жена и обратното. Вътрешната борба на клиента показва, че той говори истината.

Б. Чувства ли се несигурност 8 началото на спо­мените от минал живот относно изникващата сце­на, която несигурност след това да се превръща в твърда убеденост. Това е признак за внимателно обмисляне, вследствие на което клиентът се справя с неувереността си. (Пример за това е случаят с Анди и Отис, който цитирах по-горе.)

В. Има ли емоционални промени — от безстраст­но изреждане към по-изразени чувства и лична ангажираност. Този преход означава, че клиентът започ­ва активно да участва в събитията.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

МИСЛЕНИТЕ ДВЕРИ КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ
СЦЕНИ НА СМЪРТТА В МИНАЛИ ПРЕРАЖДАНИЯ

В МОМЕНТА НА СМЬРПА В МИНАЛ ЖИВОТ пос­тавям ръка върху челото на субекта и заявявам: Ти току-що умря и тъй като много пъти досега си преживявал това, искам да се откъснеш от тя­лото си и да се почувстваш освободен от всякаква физическа болка или дискомфорт.

Допирът на ръката ми има за цел да успокои кли­ента и да го накара да приеме уверено положението. Така апелирам към спокойния, по-откъснат от сце­ната наблюдателен аспект на ума му, като напомням, че този живот и тази смърт са приключили. Същев­ременно нямам намерение да смекчавам драмата от това в един момент да си в нечие тяло, а в следва­щия да си го напуснал, понеже искам клиентът да преживее картинно първата сцена, след като се понесе като свободна душа. Обектите не само изразяват по различен начин своите визуализации и емоции по време на смъртта, но и във всяко от своите прераждания съобщават за различни чувства в момен­та на кончината си.

Преди да продължим отвъд сцената на смъртта, ще е добре да обсъдим възможната нужда от притъпяване на чувствителността или разпрограмиране, защото емоционално участващият обект може да почувства болката от насилствената си смърт до такава степен, че да не успее да продължи нататък.

ТЪЙ КАТО ПРИТЪПЯВАНЕГО НА чувствител­ността към травми от настоящ и минали животи се преподава в повечето курсове по хипнотерапия, ще се съсредоточа върху прилагането му в ЖМП терапията. Емоционалната травма от сце­ната на смъртта, например внезапно убийство, може да попречи на обекта да напусне тялото. Си­гурно ще се изненадате, но повечето ви клиенти няма да имат тези пречки. Особено с ваша помощ клиентът обикновено осъзнава, че Вече е душа и повече не може да бъде наранен. Той пожелава да продължи нататък. Повечето обекти желаят да се отдалечат бързо от сцената на смъртта и ще ви е лесно да ги откъснете от тогавашните им тела. Но ако това не се случи? Притъпяване е, когато вземем едно травматизиращо събитие или потискана случка и позволим на ума да го смели бавно, за да се освободи от паниката, страха, тревогата или дискомфорта. В традицион­ната хипнотерапия при травми от настоящия жи­вот, които предизвикват психологически проблеми, се подхожда на етапи, като се започва с по-леки Ва­рианти и след това клиентът бавно се прехвърля към по-тежки, докато накрая стига до самия източ­ник на тревоги. Идеята е събитието да се преживее повторно, но без рефлекса „бий се или бягай", за да се предизвика емоционална пренагласа и клиентът да добие усещане за сигурност в настоящето.

Разбира се, като ЖМП терапевти вие ще се на­тъквате на ситуации, в които разпрограмирането на отрицателни телесни отпечатъци от минало прераждане ще бъде част от помощта. Веднъж имах клиентка, която не беше в състояние да носи грив­ни или часовници, понеже в последния живот завър­зали с кожени връзки китките и за един стълб в пус­тинята и я оставили да умре. Преди да издъхне, в усилията си да се освободи тя така силно дърпала връзките, че костите на китките й се оголили. При­тъпих чувствителността й към тази болезнена сце­на. Това не беше наложително по отношение на то­ва душата й да може да напусне тогавашното тяло и да се отправи към духовния свят, просто исках да премахна източника на днешните й неудобства.

Аз съм от терапевтите, които вярват, че е не­обходимо клиентът да бъде върнат в ужасната сце­на и да бъде накаран да я преживее наново. Позволя­вам му да визуализира общите отрицателни аспек­ти на случката като безстрастен наблюдател. Ус­тановил съм, че това е достатъчно, защото подроб­ностите от инцидента" се свеждат до ниво, в кое­то могат да бъдат анализирани рационално, така че травмата да бъде потушена. Смятам, че този ме­тод е особено подходящ в ЖМП терапията. В по­вечето случаи минаваме бързо през сцената на смърт­та и карам клиента да покръжи малко над тялото като душа. Тогава той успява да смели по-лесно бо­лезнените елементи от травматизиращата сцена, за­щото като душа съзнава безсмъртието си. А и от

духовния свят предишните прераждания се разглеждат по-лесно и ефикасно. Ако е необходимо, можем да се върнем към значим минал живот, за да откри­ем произхода на кармично следствие, което продължава да тормози клиента.

Ще се занимая по-подробно с терапевтичните ас­пекти на лекуването на душата в глава „Терапевтич­ни възможности при посещенията на съвета". Засе­га е достатъчно да се каже, че припомнянето на фи­зически и емоционални събития от минали прераждания, когато обектът е напуснал тялото си, му поз­волява да стигне до източниците на различни кармични проблеми, да ги разгледа внимателно и да от­крие значението и целта им. Духовната регресия е мощен механизъм за освобождаване от латентни травми, защото голяма част от нашето съществу­ване включва личния избор, който правим като ду­ши, и причините за това.

ПО ВРЕМЕ НА ТЕЖКА СЦЕНА НА СМЪРТТА ИЛИ в момента, когато обектът обяснява, че току-що е умрял в минал живот, в повечето случаи го об­гръщам мислено с енергийно поле от защитна зла­тиста светлина. Едновременно с това му съоб­щавам, че личният му духовен наставник знае за смъртта му и е наблизо. Сетне казвам:

Току-що умря физически, но дори след като напус­неш тялото си, ще можеш да ми говориш и да отго­варяш на въпросите ми, защото сега си в контакт със своя Вътрешен, истински аз. Почувствай как умът ти стига неподозирани висини. Поглеждайки надолу към тялото си, може за момента да изпиташ лека тъ­га, но духът ти не за пръв път преживява това. Пък и скоро ще се завърнеш у дома. Можеш просто да от­летиш, когато си готов, и да оставиш всякаква фи­зическа болка или дискомфорт зад гърба си.

На този етап сменям темпото на въпросите и снижавам тона. Вече напредвам по-бавно, особено ко­гато си имам работа с млада душа, и въпросите ми са крайно предпазливи. Все пак обектът току-що се е изправил пред факта за безсмъртния си аз и се нуждае от малко време, за да свикне със своята безплътност. Имайте предвид, че той по-лесно се прехвър­ля от тяло в тяло, от живот в живот, отколкото от тяло в живота между преражданията, но все пак още е физическо същество.

Ако ви каже, че излиза от тялото си, но не знае къде се намира, просто го уверете, че всичко е нор­мално. След това добавете:

Сега ще помълча малко, а ти се огледай и ми кажи кое е първото, което виждаш.

Ще откриете, че в този момент повечето души се намират близо до тавана на стаята, в която са умрели, или кръжат над тялото, когато това е ста­нало на открито.

Ето примерна поредица от въпроси, които зада­вам на клиента, докато е още на сцената на смърт­та:

1. Къде се намираш спрямо тялото си?

2. Има ли някой в стаята (или до тялото ти, ако смъртта се е случила на открито)?

3. (ако отговорът е „да") Кажи ми нещо за човека или хората, които са около теб. Кои са те?

4. Какво виждаш около себе си? (или какво усещаш)

5. Какво изпитваш?

в. Какво се случва сега? Какво ще стане след то­ва? Случва ли се нещо, за което да не си ми казал?

7. Какви са твоите усещания за смъртта ти?

Както вече казах, ако не е очаквал, че ще умре точ­но в този момент, обектът понякога не иска да се отдели от тялото си поради тъга или недовършена работа. Може би е загинал твърде млад, бил е изне­надан от неочаквана злополука или е бил убит. Но все пак рядко се налага притъпяване на чувствителност­та. В тези случаи напомням на обекта, че вероятно е знаел, че този живот ще бъде кратък и когато се Върне у дома, ще може да обсъди със своя наставник обстоятелствата. Освен ако не са неопитни души, клиентите обикновено нямат проблеми с приемане­то на каквато и да било физическа смърт.

Установил съм, че в повечето случаи е най-добре да ги оставя да покръжат малко над тялото, дока­то си съберат мислите. Тогава е най-подходящият момент да ги успокоя, ако ми изглеждат объркани или дезориентирани. След като душата се окопити, обоб­щаваме набързо наученото през току-що приключи-лия живот. Клиентът може да поправи нещо, кое­то ми е казал за въпросното прераждане или хората в него. Сега имаме възможност да поговорим за ос­новната му цел в онзи живот. Разбира се, можете да изчакате, преди да направите прегледа, но моментът ми се струва удачен да обсъдим дали обектът има чувството, че животът му е бил успешен от глед­на точка на предварително планираните цели. Тъй като току-що го е напуснал, той още помни картин­но сцените и дори може да установи отражения от тях в сегашния си живот.

Докато клиентът се ориентира и докладва, ще имате повече време, за да разгледате по-подробно ми­налия му живот, ако желаете това. Аз лично правя изчерпателния преглед на цялостния му напредък от предишни прераждания на други места в духовния свят, особено когато душата се изправи пред съве­та. Не искам да проточвам, прекалено престоя му на сцената на смъртта, но това време на размисъл дава на обекта възможност да се нагоди и визуализира като душа, докато все още е в близост до тялото си. Смятам, че това благоприятства прегледа на то-ку-що свършилия живот.

След като клиентът визуализира душата си извън тялото, но все още се намира в астралното поле на Земята, в духовната регресия може да се появи изключително рядък феномен, известен като свързване с дух. Много често практикуващите ЖМП ми зада­ват Въпроси за свързването и освобождаването на душата, тъй като темата е доста експлоатирана в метафизичната литература, понякога обект на ненужна сензация.

Макар и в редки случаи при първите си Визуализа­ции на царството на духовете клиентът ви може да види неспокоен дух близо до себе си, който да на­рича „тъмна душа". Обикновено този нещастен дух има кръвна връзка с обекта, може да бъде брачен пар­тньор или приятел. Възможно е да не е част от из­миналия му живот, тъй като вече сме преминали в това, което е настояще за света на духовете. Пове­чето обекти, които преживяват това необичайно събитие, просто са любопитни какво става. Но ня­кои впечатлителни хора, много от които имат пред­варително формирана представа (често под влияние на религиозното обучение в детството си) за същес­твуването на демонични, зли сили около нас, могат да реагират негативно.

При тези редки случаи, когато е необходимо да предприемете действия, свързани с изгубената душа, която се намесва в пътуването на клиента ви в све­та на духовете, трябва да започнете с успокояващи

техники. Аз например първо бих обяснил, че този дух няма да завладее обекта, нито пък е някаква демо­нична, зла сила. Тази душа е нещастна и се нуждае от помощ, защото все още не е готова да напусне Зе­мята. Обикновено такива души са обсебени от ня­какво събитие, свързано със смъртта им, от което не могат да намерят покой, например станали са жер­тва на убийство, извършили са самоубийство, или се чувстват обезпокоени заради свой любим, за ко­гото усещат, че е в опасност. Възгледите ми по то­зи въпрос са изложени в частта за демони или зли си­ли в „Следите на душите".

Аз спокойно бих предложил на клиента следното:

Хайде да се свържем с този неспокоен дух посредс­твом енергийното му поле, за да разберем кой е, как­во иска, защо го виждаш в момента и какво можеш да направиш, за да му помогнеш да продължи към светлината.

Един от моите колеги, практикуващи ЖМП, мъд­ро сподели веднъж: „Въпреки че тези обекти изглеждат, чувстват и действат като емпирични едини­ци, в повечето случаи те са олицетворение или архетип от продължаващата история на собствената душа на клиента".
УКАЗАНИЯ ЗА ТРЪГВАНЕ ПА ДУШАТА

3А ДА ПОДГОТВИ КЛИЕНТА ЗА ОТТЕГЛЯНЕТО му от Земята, Всеки терапевт трябва да има предварително разработени указания, които да подхождат на вкуса и методите му. Може би ще се наложи да правите отклонения от стандарт­ната процедура, за да помогнете на определени кли­енти. По-долу съм дал своите указания, но подхо­дящият момент за тяхното поднасяне изисква се­риозно обмисляне. Обикновено ги давам при две­рите. За някои клиенти може да са по-ефикасни в по-късен момент от прекосяването. Зависи от погълнатостта на обекта в този момент. Инст­рукциите са разделени на три части:

Сега си само душа, свързана с най-висшето съзна­ние на ума си, който е като огромен компютър с пъл­ната информация за съществуването ти. Като веч­но, безсмъртно същество, ти ще си спомняш неве­роятни подробности за живота си между преражданията и ще можеш лесно да отговаряш на въпроси­те ми за живота ти като душа.

Сега отиваме към едно място на необятно съзна­ние, издигайки се към обичното царство на всеведущата духовна сила. Макар да си само пред дверите на това красиво царство, душата ти ликува, заде­то е била освободена. Докато навлизаме, всичко ще ти става познато, защото това спокойно място въплъщава абсолютното приемане.

Сега без никаква тъга ще се отдалечиш от тяло­то си. Скоро ще получиш божествена помощ, за да се отърсиш от Всичката отрицателна енергия, ос­танала в теб от физическия ти живот. Ще влезеш във вечния си дом, където можем да поговорим обек­тивно за вечния ти живот и всичките ти минали прераждания, защото това е духовното царство на планирането и хармонията.
ФОРМУЛИРАНЕ НА ВЪПРОСИ ПРЕД ДВЕРИТЕ

ОБЕКТЬТ ВИ ВЕЧЕ Е ИМАЛ ВЪЗМОЖНОСТ ДА обработи донякъде току-що приключилия живот и обстоятелствата около смъртта си и е изслу­шал указанията ви за тръгване. Макар че повече­то клиенти бързо осъзнават физическата смърт и новото си състояние на душа, придвижването им към дверите на духовния свят става по-бав­но. Вече казах, че част от тази несигурност се дължи на факта, че макар мислено да е дух, обектът говори от сегашното си физическо тяло. Повечето клиенти се нуждаят от време, докато свикнат да говорят от името на душата си. Вече споменах, че сетивният обект (може би 15% от кли­ентите) има затруднения с визуализациите, защото възприема чрез сетивата си. До този момент ще сте постигнали по-добри резултати с кинестатичния и слуховия тип, формулирайки въпросите си по следния начин: „Какво усещаш, изпитваш, чуваш или преживяваш?" Но когато клиентът започне да говори един­ствено от името на душата си, извън тялото, ще откриете, че същите тези хора отговарят с по-го­ляма лекота на въпроси от рода на: „Какво виждаш?" Духовната регресия изисква да реагирате творчес­ки на различните ситуации. Въпреки указанията ви, клиентът може да не е готов да продължи към следващ етап или пък Вече да ви е изпреварил. След фи­зическата смърт и бързия преглед на миналия живот аз задавам следната серия от Въпроси, даващи възможност за избор:

1. Докато се подготвяме да отлетиш от тяло­то си, за да се Върнеш у дома, искаш ли да тръгнем сега, или предпочиташ да останеш известно време, за да се сбогуваш с някои хора, или пък да се погрижиш за недовършените си дела на Земята?

Първият Въпрос е Важен, защото обектът може още да не е готов да напусне Земята. Дилемата за напускане или оставане веднага го кара да се съсредо­точи върху действията, които трябва да предпри­еме. Някои души решават да останат, за да се сбо­гуват с любимите си хора, но повечето предпочи­тат да си тръгнат веднага, така че ще ви кажат: „Искам просто да се махна оттук". По-старата, по-опитна душа може да отбележи: „О, отново съм сво­бодна! Чудесно, отивам си у дома".

Дори в този ранен етап от обезплътяването си душите съзнават, че могат по всяко време да кон­тактуват с любимите си хора. Ако клиентът ви ре­ши да остане, за да се сбогува с някого, трябва да го придружите, за да видите как ще докосне мислено въпросния човек. Душите разполагат с много техни­ки, някои от които съм описал подробно във втора глава на „Следите на душите". По същество нужда-та от този контакт е, за да бъде успокоен и уверен любимият човек, че душата на починалия продължава да живее, физическата смърт не предизвиква у душите онази смазваща мъка, но много от тях чувст­ват, че е техен дълг да утешат близките си.

Когато обектът ми каже, че е готов за тръгва­не, му задавам следните въпроси:

2. Докато се отдалечаваш от тялото (през пок­рива на сградата или право към небето, ако смърт­та е настъпила на открито), опиши ми какво ти се случва, за да мога да остана с теб. (Пауза.) Тръгна ли вече?

Има клиенти, които може да не ми отговорят или отговорът им е неясен и лаконичен. Тогава въпроси­те ми трябва отново да дават възможност за из­бор, за да насърчите отговорите.

3. Кажи ми, докато се отдалечаваш от Земята, виждаш ли провинциални пейзажи, градове (или мо­ре) под себе си, или Всичко е като в мъгла?

4. Виждаш ли ясно земния релеф долу, или всичко е размазано?

5. Докато се възнасяш, усещаш ли някакво дърпа-не? Силно ли е или слабо?

в. Нагоре ли гледаш, или летиш заднишком, с лице към Земята? (Ако е второто, след този Въпрос обек­тът обикновено се обръща в нормална поза, с лице­то нагоре.)

Открил съм, че макар хората да се отдалечават мислено от земното астрално ниво, е необходимо да поддържам вниманието им ангажирано и движението им непрекъснато, иначе потокът от информация често се затлачва. Критиците на всякакъв вид на­пътствия предупреждават, че така клиентът бива насочван. Тези притеснения са напълно основателни, но опитът ми показва, че в този етап от сеанса обектите са склонни към мисловно разтакаване. При­чините, поради които не искат да разговарят с вас, са много. Понякога се чувстват неуверени да доклад­ват от новото си положение на душа. Може би са изненадани и малко дезориентирани. Нищо чудно и да не са в състояние да ви отговарят, защото в мо­мента съзират божественото безсмъртие и то е толкова смайващо, че не успяват да общуват членоразделно с вас. Има и хора, които не искат да пре­късват с разговори духовните и емоционалните си усещания. Най-добрият начин да опиша това удив­ление е, че клиентът се събужда за ново ниво на поз­нание.

На този етап много обекти изглеждат пасивни, но в действителност цялото им внимание е анга­жирано с прекосяването на границата. Но вие тряб­ва да знаете какво става. А и клиентът ще бъде ра­зочарован, ако преживяването не е записано на касе­тата му. Друго предимство от поддържането на раз­говора е увереността, която субектът черпи от гла­са ви. Той остава с чувството, че знаете какво му се случва и че всичко е напълно нормално. Затова е много важно още в началото да му внушите, че поз­навате пътя в духовния свят и знаете какво ще преживее той.

За да установите духовно разбирателство с обек­та, ще трябва да го карате да обяснява подробно, като същевременно избягвате най-личните въпроси.

Понякога в ранните фази клиентът може да има чув­ството, че нарушава някакъв божествен правилник, като ви разкрива тази информация. Ето защо той се чувства много по-спокоен, когато знае, че Вече мно­го пъти сте ходили там. Във въпросите ви трябва да се усеща увереност, но и почтителност към светостта на духовното царство.

Честно казано, някои обекти имат склонността да не работят много усърдно за възстановяването на духовни спомени в етапа на прекосяването, защо­то очакват, че то ще бъде лесно. Ако обаче е труд­но, ще трябва да накарате духовните сцени да се ма­териализират пред очите му. Ако клиентът заявя­ва, че в момента не вижда нищо, трябва да опреде­лите дали това се дължи на недостатъчни усилия или на действителни затруднения във визуализирането. Преценката се прави след настоятелни, но внимател­ни и успокояващи въпроси.

Вече споменах, че при възстановяване на духовни спомени границата между участие и наблюдаване чес­то е много тънка в сравнение с възстановяването на спомени от минали прераждания. При обезплътената душа времевите граници се размиват и вие трябва да я оставите да изразява простичко свои­те асоциации. Тук са полезни три вида въпроси:

А. Непредубедени въпроси: Какво е първото ти впечатление от заобикалящата те среда?

Б. Въпроси, подтикващи към описание: Какво чув­стваш при всичко това? Щастлив ли си или тъжен? Развълнуван ли си, или не можеш да определиш какво изпитваш? Какво означава това за теб? Какво точно се опитваш да ми кажеш? Помогни ми да разбера какво виждаш и усещаш.

В. Въпроси, подтикващи към повтаряне или обоб­щаване: А сега, след като ми разказа еди-какво си, не­ка обобщим. Правилно ли съм разбрал? Искаш ли да добавиш нещо?

Още веднъж подчертавам, че трябва да дадете на обекта достатъчно време да отговори на въпроси­те ви, като същевременно го насърчавате да не спи­ра в пътуването си. Това изисква способност за де­ликатно балансиране, която се подобрява с опита. Винаги казвам на учениците си да не издават отег­чение, след като добият опит. Винаги показвайте ен­тусиазъм и се отнасяйте към всеки човек, сякаш сте запленени от неговия разказ. Клиентът има нужда да усеща, че съпреживявате визуализациите му и да чу­ва от вас думи като: „О, наистина ли? Това звучи прекрасно. Моля те, кажи ми нещо повече". Лично аз се чувствам запленен от разказите за духовния свят, колкото и пъти да чувам едни и същи описания. Опи­тът на всеки клиент ме интересува живо. Така би трябвало да бъде при всеки професионалист, занима­ващ се с духовна регресия.