ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ И ВИЗУАЛИЗАЦИЯ

ПОДОБНО НА ВЪВЕЖДАНЕТО, МЕТОДИТЕ НА задълбочаване са описани в много чудесни трудо­ве, за които няма да се впускам в подробности тук, освен що се отнася до приложимостта им в духовната регресия. При ЖМП клиентите из­ползвам дълга, насочвана серия от образи, следо­вателно не задълбочавам транса с помощта на фракциониращия метод на събуждане и повтор­но въвеждане, нито пък на пирамидални внуше­ния, за да създам дезориентация и сетивно пре­товарване. Вместо объркващи техники срещу за­щитните реакции, преодоляват препятствията посредством упражнения с моторни движения на тялото и работя с прогресиращо отпускане. По време на периодите на задълбочаване се опит­вам да подтикна преживяванията на клиента извън тялото, като го подготвям за онова, което го очак­ва в реалността на душата. Тъй като безсмъртната характеристика на душата винаги е част от психи­ката на клиента, независимо от дълбочината на хип­нозата, аз винаги употребявам изрази от рода на: „Ка­то безсмъртно същество от чиста разумна светли­на, позволете на човешкото си съзнание да влезе в тази светлина, която е вашата истинска същност".

Отделям до четиридесет и пет минути за задъл­бочаващи упражнения, които включват дълги визуализации на красиви планински или плажни гледки. Де­тайлните образи, целящи да променят познавател­ните измерения на преживяването и да засилят емо­ционалната обвързаност, също се прилагат постепен­но. Това, към което се стремя, е пълното вглъбява­не на обекта в прелестните сцени, където той се вижда устремен към определена цел, точно какъвто искам да бъде по-късно в духовното си пътуване към дома. Използвам пътеки, стълбища, ескалатори, от­пускане в топъл пясък, мека трева или басейни с во­да и винаги ги карам да се носят плавно, за да ги под­готвя за духовното състояние. Тези прогресивни ви­зуализации са едновременно слухови и кинетични и целта им е едновременно да задълбочат и да подгот­вят обекта за онова, което му предстои.

По този начин, ако оставим настрана задълбоча­ването, моите Визуализации имат за цел да са симво­лични в Ериксоновия смисъл на думата, понеже от тях се очаква да улеснят прехода в етерната област на духовния свят. Аз съм минал Ериксоново обучение, но считам, че по-формалните и авторитарни техники са по-добри при работата с ЖМП. Все пак при визуали­зацията прилагам метафоричен, мек подход. Опитвам се да съгласувам своите истории с характера, инте­ресите, нагласите и емоционалното ниво на обекта, за да му предам смислени послания. И макар че невинаги успявам, желанието ми е описанията да отгова­рят на целите на ЖМП терапията за безопасност, спокойствие и изцеление чрез директни и индирект­ни послания. Ето два кратки примера:

А сега искам да се видиш как отлиташ от тази стая далече, Все по-високо и по-високо към една планина. Почувствай меките, топли въздушни течения око­ло себе си, докато се носиш покрай белите дантелени облаци в тихия, спокоен ден. Усещаш тялото си без­тегловно и се приближаваш плавно, без никакво уси­лие към планината. Скоро минаваш над първия масив и започваш да се спускаш. В долината долу зърваш кра­сива ливада. (Пауза.) По-ниско и по-ниско и вече виждаш, че ливадата е заобиколена от високи, вълшебни дървета. Тя е абсолютно защитено убежище. С приближаването до поляната се понасяш от външната страна на този идеален кръг от дървета, търсейки пътеката, по която можеш да влезеш и да стигнеш до центъра на това спокойно, магическо място.

По-нататък продължавам да работя върху нами­рането на пътеката, но така, сякаш някаква неви­дима сила води клиента ми. След влизането в лива­дата (представляващо влизането в духовния свят) му представям други символи като златните лъчи на слънцето, които образуват щит от топла свет­лина, идваща някъде от горе (сигурност), и спомена­вам за ярките цветове, уханието на цветята и пее­щите птици (очарование).

Може да реша да представя на клиента плажна сце­на от километри и километри топъл пясък (неизмен­но спокойствие), реещи се над главата му чайки (сво­бода) и бялата пяна (чистота) на океанските вълни (успокояващи звуци). Ако клиентът обича водата, мога да въведа в сцената басейн със свежа вода (пре­чистване). Споменаването на времето в сцената обозначава вечността. Ето един кратък откъс от този вид визуализации:

Почувствай как се откъсваш Все повече и повече надолу и дишаш все по-леко, все едно се носиш без ни­какво усилие през времето и пространството. Усе­щаш нежни, топли течения, които галят тялото ти, докато се носиш надолу и надолу. Покрай теб пре­минават кръгли прозрачни мехури, които се издигат високо над теб, защото ти се спускаш надолу и на­долу. Скоро се потапяш от глава до пети в собст­вената си вътрешна светлина, докато се движиш през водата и излизаш там, дето няма ни време, ни пространство. Времето тече като река, а ние ми­наваме през него... понякога по течението... понякога срещу течението... без да му се съпротивляваме... по-скоро се отпускаш и се носиш безцелно, без грижи и тревоги, сякаш насън, към онова специално място, където трябва да бъдеш.

Понеже продължителните техники на задълбоча­ване са важен фактор в ЖМП терапията, искам да подчертая, че един три-четиричасов сеанс дава ви­соко ниво на откъснатост. С увеличаване на линей­ното времево изкривяване съзнанието на обекта се отделя от тялото. Ако с клиента сте направили един-два по-кратки сеанса преди действителната ду­ховна регресия — добре, но това не означава да уско­рите визуализациите в дългия ЖМП сеанс, за да спес­тите време.

Във фазата на духовната регресия ще трябва да напредвате бавно от сцена на сцена, преди да стиг­нете до сегмента със смъртта в предишния живот на клиента. Може да се наложи през цялото време да увеличавате дълбочината на транса. Комбинацията

от броене и дишане също е много ефикасна. Ето след­ния пример за преход към минал живот:

Осъзнавай все по-ясно бавното си дишане. Всеки дъх те отнася по-надълбоко. Докато броя от десет до едно, вдишвай на всяко число и чувствай как се отдалечаваш все повече към тунела на времето, кой­то те очаква.

Вече споменах как собственият мисловен компас на обекта в неговия висш духовен аз може да му по­могне да достигне точната дълбочина, за да възста­нови някои спомени на душата си. Този компас трябва непрестанно да усеща двете различни магнитни полета между ума на клиента и хипнотизатора. Пов­дигам отново тази тема, за да напомня на практи­куващите духовна регресия, че гласът е още едно сред­ство за достъп до енергийното поле на обекта и служи както за премахване на енергийни блокажи, така и за задълбочаване на транса.
ТЕМПО И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЛАС

ОПИТВАМ СЕ ДА НАГАЖДАМ ВИБРАЦИОННИЯ резонанс на гласа си с тона на обекта, който от­разява настроението му, за да се свържа с него и да подпомогна влизането му в подходящото със­тояние на транс. Височината и интонацията на гласа ви започва да действа с Въвеждането и продължава като мощен инструмент през целия ЖМП сеанс, осигурявайки на клиента ритъм и мо­менти на спиране. Внимателното спазване на изб­раното темпо на сеанса, както и използването на различни гласови модулации, включително прилага­нето на остри, меки, насърчаващи и успокояващи техники имат огромно хипнотично влияние по време на дългото мисловно пътуване. Може да не разбирате какво преживява обектът във всеки определен момент от духовната регресия, но трябва да му внушите, че непрестанно сте ангажирани и заинтересувани какво става по време на пъ­туването му. Аз лично се старая да нагодя гласа си съобразно тона и типа отговори, които получавам. Това започва с първите ми указания към клиента и продължава през целия процес на задълбочаване. Рабо­та с гласа може да се наложи и по-нататък в сеанса, когато реакциите на обекта се променят. Имах на­вика преди пристигането на клиент да отделям по няколко минути, за да упражнявам гласа си и да поддържам определени модулации, най-вече в ниския ре­гистър. Калибрирането на гласа ми с този на клиен­та от време на време предизвиква вибрационно енер­гийно сливане.

Обработването на звуците в тон с идеите, кои­то се опитвате да внушите на обекта, е особено полезно при визуалните образи. Според мен ги прави по-разпознаваеми и разбираеми за клиента. Също та­ка хипнотизаторът не бива да изостава от визуал­ните и емоционалните преходи на клиента от сце­на на сцена. Това може да се случва много бързо, с уме­рено темпо или бавно. Според мен е желателно да нагодите темпото на клиента към вашето. Най-добре ще е, ако бъдете търпеливи и изчаквате обектът да отговори изчерпателно на въпроса, преди да пре­минете към следващия.
ФИНАЛНИ УКАЗАНИЯ ЗА ХИПНОЗАТА ПРЕДИ РЕГРЕСИЯТА

СЛЕД ЗНАЧИТЕЛНО ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ посредст­вом продължителни визуализации давам на ЖМП клиента следната серия от указания:

Искам да повярваш в способността си да виждаш картините, които ще се появяват пред теб в раз­лични моменти и на различни места, да усещаш свър­заните с тях емоции и да ми докладваш без всякак­ви задръжки за онова, което искам да знам. Ще бъда твой водач в съвместното ни пътуване. Към нас ще се присъединят други хора, които си познавал и оби­чал, включително твоят личен наставник, който ще дойде да ме напътства и да ни вдъхне сили и уве­реност.

Отначало само гледай сцените и ми казвай какво­то можеш. С течение на времето паметта ти ще се подобрява. Ще виждаш, приемаш и разбираш по­вече — не само онова, което се появява пред очите ти — и ще чувстваш, че скоро ще можеш да ми по­магаш в оценяването на чутото и видяното.

Докато преживяваш повторно чувствата и емо­циите, свързани с предишни времена в други тела и всичко, което си бил преди, ще започнеш да усещаш приятно освобождаване от умствените товари на миналото. Всичките ти спомени ще се наредят в правилна перспектива, интегрирани със сегашния ти живот, така че да те доведат до съвършена хармо­ния със себе си.

А сега, преди да продължим нататък, искам да ви­зуализираш как те обгръщам целия, от глава до пе­ти с мощен щит от светлина, който ще те пред­пазва от всякакви външни сили и ще ти Вдъхва топ­лина, сияние, светлина и сила. Ако се появят, непри­ятните спомени от миналото ще отскачат от щи­та, без да ти навредят.

Разбира се, има много варианти на тези инструк­ции и съм сигурен, че ще създадете за клиентите си защитни механизми, които да подхождат най-добре на вашия стил.

Например можете да използвате и една друга ко­манда. Три-четиричасовите сеанси ще включват и разговори между вас и вашите клиенти. На някои не е лесно да говорят в състояние на дълбок транс. Има хора, за които е трудно да останат в същата дъл­бочина на хипноза, когато трябва дълго да говорят. Съветвам ви да използвате следното твърдение при всички клиенти: „Ще бъдете способен да ми разказ-бате всичко, без да се пробуждате. Всъщност дълги­те разговори, които ще имаме, само ще поддържат и осигуряват дълбочината на транса. През цялото бреме, докато сме заедно, вие ще чувате ясно моя глас и ще ми отговаряте ясно. Нашият интимен разго­вор ще ви успокоява и ще ви помага да се откъсвате от външния свят".

ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ДА ЗАПОЧВАМ С дет­ството на клиента е, че искам да направим бърза загрявка на паметта, преди да сме започнали с по-трудната част от спомените. Всеки терапевт си създава своя форма. Отначало карам клиента да ви­зуализира дълга, биеща се златна стълба към небе­то, всяко стъпало на която представлява една го­дина от живота му. Разбира се, трябва да знаете предварително възрастта на човека срещу вас. Ин­струкциите ми са следните:

Ще се върнем назад година по година към детст­вото ти, но ще разглеждаме само щастливите спо­мени. Умът ти съхранява спомени за всичко, което някога си преживял във възрастта, когато е регист­риран споменът. Ти носиш всички тези спомени в раз­биращия си, пълен със знания ум на възрастен.

Докато слизаме по стълбата към твоето детст­во, ще усетиш как с всяко число слизащ все по-надълбоко и назад. Все едно, че ще обръщам страниците на стар фотоалбум, където ще се видиш как ставаш все по-млад, а сетне по-малък и малък с всяко стъпа­ло. Всеки път, когато те спра на някое стъпало, ще бъдеш на съответната възраст.

Ако усетя, че трансът не е достатъчно дълбок за този етап, може да дам на клиента допълнителни упражнения, включващи броене:

Когато преброя от пет до едно, ще се приближим до най-горното стъпало на едно дълго стълбище, а ти все повече ще се откъсваш от тялото си. Пет... започваш да се откъсваш от физическото си тяло, без изобщо да се страхуваш. По-дълбоко и по-дълбо­ко. Четири... спускаш се в дълбините на съзнанието си... Три... сега се отпускаш... носиш се... носиш се... към горното стъпало... Две... усещаш лекота... дока­то се носиш свободно... като перце... вече си съвсем близо до най-горното стъпало... Едно.

Преди да започна обратното броене от сегашна­та възраст на клиента, обикновено поисквам идео-моторен сигнал като:

Повдигни пръстите на дясната си ръка, когато се почувстваш готов да напуснеш най-горното стъпало и започнеш спускането си надолу и назад във времето.

Ако има някакво колебание, може да превърна стъл­бата в бързо движещ се ескалатор, където клиентът се вижда как тръгва надолу, без да прави усилие да сли­за по стъпалата.

Докато броя отзад напред, пропускам числа и бър­зо слизам до двадесетгодишна възраст, където заба­вям темпото. След това може да спра на дванадесет години и да предложа на клиента да се пренесе от стъл­бата в предния двор на къщата (или в апартамента), където е живял на тази възраст. Карам го да опише размерите и цвета на дома си и дали вижда някакви високи дървета отляво, отдясно или зад себе си. След това се преместваме в къщата, където се заемам с някоя позната стая, например спалнята му, и го питам за разположението на различни мебели като легло или скрин спрямо Вратата. Поглеждаме в гардероба и го питам коя е била любимата му дреха за училище или игра. След това го връщам на стълбището, слиза­ме на седемгодишна Възраст и отново се пренасяме в дома му (който често е друг), където разпитвам са­мо за домашни любимци и играчки.

Това първо упражнение по припомняне има за цел клиентът да се научи да разпознава предмети и тях­ното физическо разположение, а също и да ги вижда как се променят с годините. Докато го подготвям за вида пространствени визуализации, с които ско­ро ще се сблъскаме в минали прераждания и духовни спомени, проверявам и дълбочината на транса. Нап­ример, ако питам клиентка кое е било любимото й бижу на дванадесетгодишна възраст и тя каже: „Не­ка си помисля... Не си спомням да съм имала особени предпочитания", тогава разбирам, че тя използва съз­нанието, за да извлича информация от миналото, а не несъзнателното, което действително докладва от мястото на събитията.

По-нататък ще обсъдим намесата на съзнанието и неподатливостта на клиента. Засега трябва само да знаете, че неспособността да се отговори адек­ватно на въпроси за детството може да е първият признак за недостатъчна дълбочина на транса неза­висимо от предварителните хипнотични тестове и държането на обекта до момента.

Ако всичко върви добре, връщам клиента в най-ранните детски спомени, а сетне в майчината му ут­роба точно преди раждането. Уверявам го, че това е лесен преход, защото е много малък (две-тригодишен), когато осъществяваме това мислено връщане.
В МАЙЧИНАТА УТРОБА

НЯКОИ КЛИЕНТИ ЩЕ ИМАТ СЪВСЕМ СМЪТНИ спомени за времето, когато са били в майчината си утроба.

Това няма почти нищо общо с дълбочината на транса. С тези хора отделям само няколко минути за въпроси дали ръцете, краката и главата им са нас­танени удобно, какво чуват и как се чувстват. Един от примерите е: „Чуваш ли пулса на майка си?". Ако обектът не е в състояние да отговаря изчерпател­но на въпроси за този период, не настоявам прекале­но, защото може да се окаже съвсем млада или недо­развита душа.

Обратната връзка от вътрешността на утроба­та е първият ми контакт с душата на клиента и първият намек за степента на развитие на тази ду­ша. Има голяма разлика между човек, който ми обяс­нява как се мъчи да успокои разтревожената майка и какво мисли за предстоящите предизвикателства на живота, и друг, чийто единствен отговор е, че пре­ди раждането си се е намирал в тъмна забрава, не е правил нищо и за нищо не е мислил.

Когато душата е опитна, насочвам вниманието си към серия от подробни въпроси за свързването й с мозъка. Тук внимателно си водя бележки, които ще използвам по-късно, в терапевтичните моменти от сеанса. Ето въпросите, които съм съставил за подобни случаи на директно обръщане към душата на та:

1. В кой месец се присъедини към плода?

2. Какво беше първоначалното ти впечатление от мозъка, който сега заемаш?

3. Трудно или лесно ти беше да следваш пътища­та на електрическата циркулация на мозъка?

4. Какви са особеностите на този мозък?

5. Научи ли как емоционалната система на това тяло въздейства Върху мозъка?

6. В общи линии как прие това тяло обединение­то ти с него, лесно или трудно се осъществи това?

7. Как оценяваш това тяло в сравнение с други­те, които си обитавал?

8. Разумът на душата ти смята ли, че тялото му подхожда и защо?

9. Защо избра именно това тяло?

Последния въпрос задавам само ако получа конкрет­ни отговори на останалите, иначе обсъждаме избо­ра на тялото по-нататък в сеанса. Към края на ЖМП сеанса, когато клиентът поглежда за пръв път. сегашното си тяло на възрастен в залата за избор, може би ще решите да се върнете към отговорите му от утробата, за да научите още неща.

Често ще откривате, че съществуват препятс­твия пред сливането на душата с плода в майчина­та утроба. Освен съпротивата на телесния ум или — както се изразяват някои клиенти — тежкия, инер­тен ум, има и втори фактор, който ограничава ду­шата по време на ембрионалния етап от живота.

Умът на майката може да е затворен за бебето по­ради емоционални или физически травми, включително тревога, страх, потиснатост, гняв или просто нежелание да роди детето. Тези отрицателни факто­ри може да се проявят при първо дете и съвсем мла­да майка; особено ако тя е неомъжена. Може да има недоволство, че е бременна с нежелано дете в късен етап от живота. Ако майката има брак без любов, това също може да причини блокаж.

Разбира се, по-опитните души могат да преодоле­ят в доста висока степен отрицателните емоции от страна на майката (а всъщност и по-късно в жи­вота си), като използват усъвършенстваните си енергийни полета. Практикуващият духовна регресия трябва да разпитва предварително за ранната семейна динамика на субекта. Тези данни могат да ви помогнат в търсенето на положителните и отри­цателните аспекти от енергийното сливане на ду­шата с мозъка, което се осъществява в утробата.

В „Следите на душите" съм изброил примери за не­щата, които клиентите съобщават от майчината утроба. За целите на настоящата книга давам друг пример, демонстриращ качеството на информация­та, която хипнотизаторът може да получи от ня­кои клиенти. Това е откъс от случая с Нанси, коя­то смятам за истински изкусна в интеграцията на душата с мозъка:

„Преди да вляза в плода, обикновено наблюдавам тялото на майката от третия до шестия месец. Оставям енергията си да се просмуква на етапи, до­косвайки по този начин първо нейното съзнание, а

сетне това на бебето. Правя това, за да хармонизи­рам вибрациите си с двете съзнания и да се подгот­вя за плавно сливане. В сегашния си живот майка ми беше тревожна и емоционално неудовлетворена, понеже бях първото й дете, така че изпратих енергия в корема и гърдите й, за да отхлабя енергийните втвърдявания, които усещах в тези области. Оче­видно това помогна. В началото на свързването си с което и да било дете първо се съсредоточавам глав­но върху химичните процеси и електрическите им­пулси на мозъка му".

Нанси ми каза, че настоящото й тяло е добро, а умът не е муден, така че я попитах дали някога се е свързвала с мудни умове в минали прераждания и как­во е мислела за тези тела. Ето отговора й:

„Разбира се, че съм имала мудни умове в минало­то. Сега душата ми трябваше да бъде по-доминира­ща, за да се отпечатам успешно с този вид ум. В та­кива случаи главното е да изградиш сила, способнос­ти и влияние върху мудното дете. Обратно — пре­дизвикателството за душата при дете с бърз ум е да бъде съсредоточена върху всички импулси и мисли на бебето и въпреки това да си остане гъвкава".
ПРЕХОДЪТ КЪМ МИНАЛ ЖИВОТ

ИМАМ ОСНОВАТЕЛНИ ПРИЧИНИ ДА ОТВЕЖДАМ клиента от майчината утроба в предишния му живот, преди да влезем през дверите на духовния свят. Най-вече поради необходимостта човек да преживее отново сцената на смъртта, за да пре­мине по естествен начин в отвъдното. Моите ученици ме питат: „Трябва ли да пренасяме клиен­та точно в живота му преди сегашния?" Отго­ворът ми е отрицателен, но предпочитам да из­ползвам именно този живот, защото тогава ду­шата е влизала за последен път в духовния свят и спомените й обикновено са по-пресни. Друга причина да използвам предишното прераждане е, понеже то има пряко отношение към сегаш­ния живот на клиента. Може да има директни кармични проблеми, които да влияят върху обекта днес, например някакъв телесен недъг. Пренасянето към причината за физическия недостатък ще би позволи да разградите физическите и емоционалните остатъ­ци. Макар да е вярно, че можете да направите това и по-късно, в духовния свят, пряката намеса по вре­ме на повторното изживяване на миналия живот може да даде по-ефикасно освобождаване.

Въпреки намерението ви да влезете в духовния свят посредством предишния живот, клиентът може да отхвърли това внушение и да ви отнесе в друго

свое прераждане, което е от по-голямо значение за се­гашния му живот Макар и рядко, това се случва. Още преди започването на хипнозата казвам на кли­ента, че минаването през предишно прераждане е част от плана ми за духовна регресия. Обикновено не навлизам много в подробности за причините; ос­вен ако клиентът не повдигне някакво Възражение. От Време на Време някой казва: „Вижте, мога да нап­равя връщането в минало прераждане у дома (или ве­че съм се подлагал на това). Дойдох при вас, защото сте специалист по живота между преражданията. Не може ли от майчината утроба да ме пренесете ди­ректно в духовния свят, за да спестим време?".

Някои мои познати хипнотерапевти се изкушават да направят този опит, особено ако клиентът ги е помолил. Но съм експериментирал в тази насока и ви съветвам да не го правите поради следните причини:

А. Връщането от сегашния живот направо в ду­ховния свят предизвиква объркване и дезориентация в ума на повечето клиенти. Това е, защото са влез­ли през задната, а не през предната врата на духов­ния дом. Нашите души влизат в духовния свят след смъртта и всеки друг вариант е неестествен. Макар да е вярно, че мога да върна мислено клиента към парадния вход, тази тромава процедура също изиск­ва време. А и връщането в миналото прераждане ста­ва за съвсем кратко време.

Б. Ако го пришпоря да се върне директно в духов­ния свят, клиентът ще изпусне цялата красота на преживяването да се издигне от мъртвото тяло и да прекоси по естествен начин границата с небесно­то царство. Може да се озове там като заблудена душа, която няма кой да посрещне. Няма да открие къде са обичайните спирки, нито кога естествено ще се присъедини към духовната си група. От предиш­ни сцени на смъртта научаваме обичайния начин, по който душата влиза в духовния свят. Бързо ли ста­ва това или бавно? Често ли остават за известно време над сцената на смъртта, утешавайки любими-те си хора? Първата им среща с техния духовен нас­тавник ли е или със сродната душа?

В. И накрая, прегледът на предишен живот е заг­ряване за паметта, преди клиентът да направи го­лямата крачка към пълното потапяне в свръхсьзнателното. Клиент, който досега не се е подлагал на връщане в минали животи, може да отговаря по-бав­но на въпросите за това какво вижда и чувства, така че подобно упражнение ще му помогне да опознае про­цеса. Така при влизането си в духовния свят ще му е по-лесно да отговаря на въпросите.

Може да попитате: „За клиента връщането от майчината утроба в минал живот не е ли също тол­кова рязко, както ако от утробата го пренесем в ду­ховния свят?" Отговорът ми е, че има разлика, за­щото с пренасянето от утробата в минало прераж­дане вие го връщате от един живот в друг. На този етап повечето обекти още не са стигнали до свръх-съзнателното. Също така включването на сцената на предишната смърт дава на клиента повече време да се настрои, че е душа, понеже има възможност да излезе от тленното тяло и да се носи известно вре­ме над него, което е различно от директното връ­щане от настоящия живот в духовния свят. Макар че изборът между тези две техники не е от значение при Високо развитите души, повечето ви клиен­ти няма да бъдат такива.

В момента, в който започна да пренасям обекта от утробата в минал живот, го карам да си представи дъ­лъг тунел, от другата страна на който е миналото му прераждане (или най-значимото прераждане, ако така предпочита). Той се прехвърля от тъмната утроба в тъмен тунел. Давам му следните указания.

Искам да си представиш, че сега се придвижваме през дълъг тунел, който ще те отведе в последно­то ти прераждане. Този тунел на времето изглежда като тунел за влак, но е много по-гладък и чист. Представи си идеално кръгъл цилиндър с вход и из­ход. Сега, докато влизаме през големия кръгъл вход, ще забележиш как всичко наоколо е потънало в тъм­нина. Ще преброя бързо от десет до едно и ще ви­диш как стените му посивяват, а след това, кога­то преброя до пет, ще станат съвсем бели. Тогава" в другия край ще съзреш огромен, кръгъл, ярък от­вор, през който на едно ще се озовеш в най-значима­та сцена от предишния си живот. Сега не знаеш как­во ще видиш, но когато стигна до едно, ще се озо­веш в друго време, на друго място и в друго тяло, но ще знаеш, че си ти.

Ако работя с напрегнат обект, който не възпроизвежда добре Визуални образи, се концентрирам върху докосванията, чувствата и емоциите, свързани с ми­наването през тъмен тунел. Ако видя колебание, може отново (както в сцените от стълбата, детст­вото и майчината утроба) да поискам някакъв идео-моторен сигнал с пръсти, например:

Повдигни пръстите на дясната си ръка, ако си го­тов да минем през тунела на времето. Повдигни пръстите на лявата си ръка, ако искаш да поизчака-ме, преди да започна обратното броене, което ще ни отведе към това прекрасно преживяване.

И тъй като започвам броенето почти веднага, на клиента не му остава много време за съпротива. Последните ми указания за тунела са:

За целите на тази книга искам да се съсредоточа Върху методологията за пренасяне в живота между преражданията, а не върху миналите животи. Зато­ва ще дам съвсем накратко следната серия от въп­роси за момента, в който клиентът вече се е прене­съл в миналото си прераждане.

1. Първо ми кажи ден ли е или нощ.

2. Горещо ли е или студено?

3. Вътре ли си или на открито?

4. В голям град, в малък град или в село се намираш?

5. Сам ли си или при теб има някого?

в. Как си облечен?

7. Мъж ли си или жена?

8. Дребна, средна или едра е фигурата ти?

9. Какво правиш в момента?

Следвайки вашите указания, клиентът ще ви от­веде в избраната от него значима сцена от минал жи­вот, обикновено последния. Трябва да сте подготвени за емоционални събития. Често става дума за момента на смъртта. Трябва да се осведомите за тогавашното му име, възраст и семейни обстоятел­ства, а по възможност за датата, географското раз-положение и събитията, довели до тази сцена.

След това го питам за важни хора в това му прераждане. Ако обектът откликва добре, с ярки обра­зи и висока степен на съсредоточеност, може да се осведомя и кои от важните за него хора присъстват и в настоящия му живот. Тук успешните реакции за­висят не от напредъка на душата, а от нивото на хипнотична погълнатост. При някои клиенти този въпрос може да се зададе чак след като попаднат в духовния свят. Опитвам се да не прекарваме повече от петнадесет минути до половин час в този ми­нал живот, понеже искам възможно най-бързо да от­веда клиента към сцената на смъртта.

От първоначалната сцена (освен ако тя не е та­зи на смъртта) може да придвижа обекта през пери­оди от пет или десет години и накрая в подходя­щия момент да кажа:

Добре, а сега ще преброя до три и ще се пренесем в последния ден от живота ти... едно, две, три! Опи­ши ми какво се случва.

Ако е починал в късна възраст, го питам за обс­тановката, как се чувства и има ли някой при него. При по-травматични сцени на смъртта гледам да приключа по-бързо с въпросите.