Живот между преражданията
УКАЗАНИЯ ЗА ТРЪГВАНЕ ПА ДУШАТА
Изтегляне 0.88 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ФОРМУЛИРАНЕ НА ВЪПРОСИ ПРЕД ДВЕРИТЕ
| УКАЗАНИЯ ЗА ТРЪГВАНЕ ПА ДУШАТА
3А ДА ПОДГОТВИ КЛИЕНТА ЗА ОТТЕГЛЯНЕТО му от Земята, Всеки терапевт трябва да има предварително разработени указания, които да подхождат на вкуса и методите му. Може би ще се наложи да правите отклонения от стандартната процедура, за да помогнете на определени клиенти. По-долу съм дал своите указания, но подходящият момент за тяхното поднасяне изисква сериозно обмисляне. Обикновено ги давам при дверите. За някои клиенти може да са по-ефикасни в по-късен момент от прекосяването. Зависи от погълнатостта на обекта в този момент. Инструкциите са разделени на три части: Сега си само душа, свързана с най-висшето съзнание на ума си, който е като огромен компютър с пълната информация за съществуването ти. Като вечно, безсмъртно същество, ти ще си спомняш невероятни подробности за живота си между преражданията и ще можеш лесно да отговаряш на въпросите ми за живота ти като душа. Сега отиваме към едно място на необятно съзнание, издигайки се към обичното царство на всеведущата духовна сила. Макар да си само пред дверите на това красиво царство, душата ти ликува, задето е била освободена. Докато навлизаме, всичко ще ти става познато, защото това спокойно място въплъщава абсолютното приемане. Сега без никаква тъга ще се отдалечиш от тялото си. Скоро ще получиш божествена помощ, за да се отърсиш от Всичката отрицателна енергия, останала в теб от физическия ти живот. Ще влезеш във вечния си дом, където можем да поговорим обективно за вечния ти живот и всичките ти минали прераждания, защото това е духовното царство на планирането и хармонията. ФОРМУЛИРАНЕ НА ВЪПРОСИ ПРЕД ДВЕРИТЕ ОБЕКТЬТ ВИ ВЕЧЕ Е ИМАЛ ВЪЗМОЖНОСТ ДА обработи донякъде току-що приключилия живот и обстоятелствата около смъртта си и е изслушал указанията ви за тръгване. Макар че повечето клиенти бързо осъзнават физическата смърт и новото си състояние на душа, придвижването им към дверите на духовния свят става по-бавно. Вече казах, че част от тази несигурност се дължи на факта, че макар мислено да е дух, обектът говори от сегашното си физическо тяло. Повечето клиенти се нуждаят от време, докато свикнат да говорят от името на душата си. Вече споменах, че сетивният обект (може би 15% от клиентите) има затруднения с визуализациите, защото възприема чрез сетивата си. До този момент ще сте постигнали по-добри резултати с кинестатичния и слуховия тип, формулирайки въпросите си по следния начин: „Какво усещаш, изпитваш, чуваш или преживяваш?" Но когато клиентът започне да говори единствено от името на душата си, извън тялото, ще откриете, че същите тези хора отговарят с по-голяма лекота на въпроси от рода на: „Какво виждаш?" Духовната регресия изисква да реагирате творчески на различните ситуации. Въпреки указанията ви, клиентът може да не е готов да продължи към следващ етап или пък Вече да ви е изпреварил. След физическата смърт и бързия преглед на миналия живот аз задавам следната серия от Въпроси, даващи възможност за избор: 1. Докато се подготвяме да отлетиш от тялото си, за да се Върнеш у дома, искаш ли да тръгнем сега, или предпочиташ да останеш известно време, за да се сбогуваш с някои хора, или пък да се погрижиш за недовършените си дела на Земята? Първият Въпрос е Важен, защото обектът може още да не е готов да напусне Земята. Дилемата за напускане или оставане веднага го кара да се съсредоточи върху действията, които трябва да предприеме. Някои души решават да останат, за да се сбогуват с любимите си хора, но повечето предпочитат да си тръгнат веднага, така че ще ви кажат: „Искам просто да се махна оттук". По-старата, по-опитна душа може да отбележи: „О, отново съм свободна! Чудесно, отивам си у дома". Дори в този ранен етап от обезплътяването си душите съзнават, че могат по всяко време да контактуват с любимите си хора. Ако клиентът ви реши да остане, за да се сбогува с някого, трябва да го придружите, за да видите как ще докосне мислено въпросния човек. Душите разполагат с много техники, някои от които съм описал подробно във втора глава на „Следите на душите". По същество нужда-та от този контакт е, за да бъде успокоен и уверен любимият човек, че душата на починалия продължава да живее, физическата смърт не предизвиква у душите онази смазваща мъка, но много от тях чувстват, че е техен дълг да утешат близките си. Когато обектът ми каже, че е готов за тръгване, му задавам следните въпроси: 2. Докато се отдалечаваш от тялото (през покрива на сградата или право към небето, ако смъртта е настъпила на открито), опиши ми какво ти се случва, за да мога да остана с теб. (Пауза.) Тръгна ли вече? Има клиенти, които може да не ми отговорят или отговорът им е неясен и лаконичен. Тогава въпросите ми трябва отново да дават възможност за избор, за да насърчите отговорите. 3. Кажи ми, докато се отдалечаваш от Земята, виждаш ли провинциални пейзажи, градове (или море) под себе си, или Всичко е като в мъгла? 4. Виждаш ли ясно земния релеф долу, или всичко е размазано? 5. Докато се възнасяш, усещаш ли някакво дърпа-не? Силно ли е или слабо? в. Нагоре ли гледаш, или летиш заднишком, с лице към Земята? (Ако е второто, след този Въпрос обектът обикновено се обръща в нормална поза, с лицето нагоре.) Открил съм, че макар хората да се отдалечават мислено от земното астрално ниво, е необходимо да поддържам вниманието им ангажирано и движението им непрекъснато, иначе потокът от информация често се затлачва. Критиците на всякакъв вид напътствия предупреждават, че така клиентът бива насочван. Тези притеснения са напълно основателни, но опитът ми показва, че в този етап от сеанса обектите са склонни към мисловно разтакаване. Причините, поради които не искат да разговарят с вас, са много. Понякога се чувстват неуверени да докладват от новото си положение на душа. Може би са изненадани и малко дезориентирани. Нищо чудно и да не са в състояние да ви отговарят, защото в момента съзират божественото безсмъртие и то е толкова смайващо, че не успяват да общуват членоразделно с вас. Има и хора, които не искат да прекъсват с разговори духовните и емоционалните си усещания. Най-добрият начин да опиша това удивление е, че клиентът се събужда за ново ниво на познание. На този етап много обекти изглеждат пасивни, но в действителност цялото им внимание е ангажирано с прекосяването на границата. Но вие трябва да знаете какво става. А и клиентът ще бъде разочарован, ако преживяването не е записано на касетата му. Друго предимство от поддържането на разговора е увереността, която субектът черпи от гласа ви. Той остава с чувството, че знаете какво му се случва и че всичко е напълно нормално. Затова е много важно още в началото да му внушите, че познавате пътя в духовния свят и знаете какво ще преживее той. За да установите духовно разбирателство с обекта, ще трябва да го карате да обяснява подробно, като същевременно избягвате най-личните въпроси. Понякога в ранните фази клиентът може да има чувството, че нарушава някакъв божествен правилник, като ви разкрива тази информация. Ето защо той се чувства много по-спокоен, когато знае, че Вече много пъти сте ходили там. Във въпросите ви трябва да се усеща увереност, но и почтителност към светостта на духовното царство. Честно казано, някои обекти имат склонността да не работят много усърдно за възстановяването на духовни спомени в етапа на прекосяването, защото очакват, че то ще бъде лесно. Ако обаче е трудно, ще трябва да накарате духовните сцени да се материализират пред очите му. Ако клиентът заявява, че в момента не вижда нищо, трябва да определите дали това се дължи на недостатъчни усилия или на действителни затруднения във визуализирането. Преценката се прави след настоятелни, но внимателни и успокояващи въпроси. Вече споменах, че при възстановяване на духовни спомени границата между участие и наблюдаване често е много тънка в сравнение с възстановяването на спомени от минали прераждания. При обезплътената душа времевите граници се размиват и вие трябва да я оставите да изразява простичко своите асоциации. Тук са полезни три вида въпроси: А. Непредубедени въпроси: Какво е първото ти впечатление от заобикалящата те среда? Б. Въпроси, подтикващи към описание: Какво чувстваш при всичко това? Щастлив ли си или тъжен? Развълнуван ли си, или не можеш да определиш какво изпитваш? Какво означава това за теб? Какво точно се опитваш да ми кажеш? Помогни ми да разбера какво виждаш и усещаш. В. Въпроси, подтикващи към повтаряне или обобщаване: А сега, след като ми разказа еди-какво си, нека обобщим. Правилно ли съм разбрал? Искаш ли да добавиш нещо? Още веднъж подчертавам, че трябва да дадете на обекта достатъчно време да отговори на въпросите ви, като същевременно го насърчавате да не спира в пътуването си. Това изисква способност за деликатно балансиране, която се подобрява с опита. Винаги казвам на учениците си да не издават отегчение, след като добият опит. Винаги показвайте ентусиазъм и се отнасяйте към всеки човек, сякаш сте запленени от неговия разказ. Клиентът има нужда да усеща, че съпреживявате визуализациите му и да чува от вас думи като: „О, наистина ли? Това звучи прекрасно. Моля те, кажи ми нещо повече". Лично аз се чувствам запленен от разказите за духовния свят, колкото и пъти да чувам едни и същи описания. Опитът на всеки клиент ме интересува живо. Така би трябвало да бъде при всеки професионалист, занимаващ се с духовна регресия. Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
|