Йога Универсална Методология
Изтегляне 473.41 Kb.
|
Работата “Йога – Универсална Методология” се състои от три основни части:
Дефиниции:
Видове Методологии (М):
Кратък исторически преглед на Методологията като наука По-нататък няма да преписвам от множеството източници историята на М., ще се спра по-подробно само на онези автори, които са работили по същите проблеми, по които и аз. В съвременната литература под М. обикновено се разбира като М. на научното познание, като учение за принципните построения, форми и способи на научно-познавателната дейност. То дава характеристика на компонентите на научното изследване, неговия субект, обект и предмет на анализа, задачи на изследването (проблеми), съвкупността и системата на изследователските средства, необходими за решаване на задачи от дадения и/или подобен тип, формулира представата за последователността на движението на мисълта и дейностите в процеса на решаване на задачите. Базисна, отправна точка на М. е постановката, дефинирането на проблемите. Тук най-често възникват методологически грешки, поставящи псевдопроблими, водещи до грешни изводи и резултати. Следващото по значение е построяване на научната теория и проверка на получените резултати, проблемът с “Истината” и т.н. Наченки на М. знание намираме още в древния Египет, където геометрията придобила форма на м.-ически указания, определящи последователността на измерителните процедури при разделянето и преразпределянето на земните площи. Енциклопедистът Аристотел създава “Органон” – универсална логическа система за истинно познание, която включва частите: “Категории”, “За тълкуването”, “Аналитика първа и втора”, “Топика”... Той разделя познанието на “диалектическо” (мнение, получено от опита) и “аподиктическо” (достоверно знание). Защото опипът не винаги е достоверен метод. Целта на науката според него е пълното дефиниране на предмета чрез метода на единението на индукцията и дедукцията. Това, заедно с учението за силогизмите; доказателствата; разделянето на нещата на род, вид, единичност; причина, следствие и носител на причината; класификацията на научното познание на подсистеми, системи и висша система – това са особените постижения на Аристотел в тази област на познанието. (Неща, които са обект на изследване и в моя труд.) Като цяло М. не заема самостоятелно място в системата от знания чак до Възраждането и се всключвала само като подтекст в натурфилософията или лагиката. Родоначалник на М. в истинския смисъл е английският философ Френсис Бейкън, издигнал за първи път идеята да въоръжи науката със система от методи. Той реализирал идеята си в “Новият Органон”. Очевидно повлиян он “Органон” на Аристотел. (Може да се предположи, че Аристотел се е преродил в Бейкън, за да довърши работата си. Дали пък аз не продължавам работата и на двамата по същата причина?... Подобни трансформации на личността вече са доказани с математика и физика.) Бейкън разработва правила за приложение на индуктивния метод. Съставя класификационни таблици по наличие, липса и степени на различните свойства на разните предмети. От събраните факти той трябвало да напише “Естествена и експериментална история”... Виждайки огромната роля на М. Бейкън издига важен за педагогиката принцип – целта на образованието не е огромното натрупване на знания, а умението да ползваш методите за тяхното придобиване и приложение. Всички съществуващи и възможни науки Бейкън (почти както аз) отнася в три раздела според качествата на човешкия разум – 1. Памет (История), 2. Въображение (изкуства), 3. Разсъдък (Философия, абстрактно-логическо мислене в системата Бог-Природа-Човек). Учението на Бейкън оказва огромно влияние на по-нататъшното развитие на науката и философията, на материализма на Т. Гобс, на сенсуализма на Джон Лок... Логическата М. на Бейкън и призивът му за експериментално изучаване на Природата дават отправна точка за развитието на индуктивната логика особено на Джон Стюард Мил, стимулира естествознанието и създаването на научни организации (напр. Лондонското Кралско Дружество). Класификацията на науките на Бейкън е напълно възприета от френските просветители-енциклопедисти... И той, както и Аристотел, се занимава с индуктивния, емпиричен подход (опита) към научното познание и от него насам проблемите на М. стават едни от централните във философията, с което се преодолява натурфилософията... Следващата крачка на М. прави Рене Декарт с главни трудове “Размисли за първата философия...”, “Начала на Философията “ и особено “Разсъждения за метода...”. За него въпросите за методите на познанието също са от първостепенно значение. Правилата на рационалистическите методи на Декарт имат 4 изисквания: 1. Да се допускат само категорично ясни, несъмнени факти (като аксиоми), 2. Разделяне на сложните системи на подсистеми, 3. Методически преходи само от известното и доказаното към неизвестното и недоказаното, 4. Да не се допускат никакви пропуски в логичната последователност на системнит връзки... Декарт също поставя съществения въпрос (както и аз) за отношението между обекта и субекта на познанието и че простото и непосредствено отражение на реалността не винаги води до истинност. От тук той пристъпва към философското обосноваване на процеса, т.е. на М. на познанието. Други, работили в областта на М., са Джон Лок, Дейвид Юм, Имануил Кант [три основни способности на познанието и на ума (почти както при Бейкън и мен) – 1. Чувственост, 2. Разсъдък, 3. Ум; различието между конструктивни и регулативни принципи на познанието; форма-съдържание, система с външна и вътрешна организаця], Йохан Фихте с опит да се построи Универсална теория на дейността [“Наукоучение” – философията трябва да бъде фендамент на всички науки (т.е. М.), науката е систематична и всички науки трябва да тръгват от единни основи], Георг Хегел – М. е рационализираната дейност на Абсолютния Дух, а дейността на човеското познание е нейна производна. Въобще, най-важният резултат на немския класически идеализъм е разчистването на пътя, по който дойде и се утвърди Диалектическият Материализъм на Маркс и Енгелс! Неговата М. е с най-важна особеност – дава освен средства за теоретични познания още и необходимост и възможности за революционно преустройство на действителностт въз основата на Научния комунизъм като въплъщава идеала и за Универсална методология за дейността на обществено развития Човек. Ние доразвиваме тази наука, като новият акцент пада върху съвършенството на отделния човек, без което преобразуването на обществто ще бъде хилаво, каквото беше при фалшивия социализъм на Т. Живков... Сециално научната М. оформя няколко нива: 1. Общонаучни концепции и направлеия, 2. М. на отделните специални науки, 3. Методика и техники на изследването... През втората половина на 20-ти век особено бърза развитие получи първото ниво, далеч не еднородно по съдържание. Причините са в универсализацията на средствата на познанието и въобще на обобществяването на световното производство и обществените отношения, т.е. стремежът към синтез, който става господстващ в стила на мисленето тогава. Например концепцията за Ноосверата на Вернадски или теоретичната кибернетика, общата теория на системите на Берталанфи, насочени към проява на универсалните понятия и категории. Появяват се методологични концепции и дисциплини с тясно значение като структурализма, структурно функционалния анализ, системният анализ, изпълняващи роля или на приложната математика, или на стриктно организирана съвкупност от процедури, приложими за изследвания на широк кръг от явления, или и двете – дедуктивен, хипотетичен, генетичен анализ, системен, кибенетичен, вероятностен подход... Появяват се и още две основни напавления за изследване – в системата “общество-среда” и в системата на понятийния и математическия апарат на анализа
.Необходимост от Нова Методология и нейното униврсализиране От 1950 г. в М. наука видно място започва да заема проблемът за пораждането на нови и смяната на стари системи от знания. В тесен смисъл английският логик и философ К. Попър се опитва да обясни този процес въз основа на предложения от него “принцип на фалшификация”, т.е. на системното опровержение на съществуващите теории. Американският специалист по история на науките Т. Кун формулира идеята за развитието на науките чрез научната революция, водещо до радикална смяна на парадигмите (термин, предложен от него) на научното мислене. В работите на английския философ И. Лакатус се предлага идеята за развитието на науката въз основа на реализацията на определена последователност на изследователски програми. При тези и др. изследвания възникват неопозитивиските представи за М. (и като следствие – феноменализмът), изтъкващи ограничеността на нейните изходни предпоставки. В тази връзка в работите на някои съветски и западни специалисти се развива идеята за М. като систематична теория на научно изследователската дейност, противопоставяща се на едностранчиваото представяне на развитието на знанията при фалшификационизма на Попър и на концепцията на Кун за отрицание на приемствеността. Наред с тези противоречия в развитието има и други причини за Нова Методология. Това са новите знания – физико-математическото дефиниране на понятията дух, душа, енергийно тяло и тяхното развитие, надсветлинни скорости и поведението на живата и неживата материя при тях; материализация и дематериялизация; телепортация и левитация; отвъдни светове, извънземни цивилизаци и Космически разум; Космическа и съответстваща на нея обществена йерархия; надсветлинни честоти и скорости на информация; Абсолютен Дух, Универсал, Бог... (тези понятия сега не присъстват в нито една наука и система); новите технологии – бионика, електрроника, кибернетизация, компютризация, алгоритмизация... Усложняването на обществените процеси, разделението на труда, издребняването на производството породи през последните 20 години невероятно много “нови” науки, изсмукани от хилавите пръсти на мижитурките на капитализма, които полагат дяволски усилия за промиване на мозъците (с огромен успех), за да оправдаят вината си при разгрома на Цивилизацията. Започна най-мащабната в историята фалшификация на понятията не само в областта на науката, но и в ежедневния живот. Процесите след “Рио-92”, където най-големите учени и Нобелови лауреати, както и огромно количество прогресивни НПО поставиха въпроса за СПАСЕНИЕ на Човечеството, въпреки активността на прогресивното движение водят към летален изход на цялото световно общество. Всички усещат, но малцина се тези, които разбират, че вече е крайно време за смяна на световната икономическа, социална и политическа система. Относно Библията битува разбирането за “Съдния ден”, “Края на Света”, погрешен термин, породен от неправилен превод на оригинала. Верният превод е “Краят на СИСТЕМАТА на нещата”. А това изисква нова теоретична въоръженост и ние с този фундаментален труд я осигуряваме в най-пълна степен чрез нов понятиен апарат, пространствен и извън пространствен метод на дефиниране на понятия и въобще на изследвания... В последните години се появиха и тенденции за универсализиране на М. В най-голамата си част тези опити бяха изкуствени, неоправдани и неуспешни, не защото това не бе необходимо, а защото нямаше научни предпоставки за това, т.е. не се бяха появили новите знания, изследвания и дефиниции, изброени по-горе. Думата универсален произлиза от английската universe – вселена, свят, космос, абсолют. С математико-физическото дефиниране на тези понятия стана възможен и процесът на универсализация на науката въобще и на М. в частност. Т.е. да се проследи логическата последователност на развитието и от там връзката на всички обекти, субекти и процеси с цялото, с Космоса, с Абсолюта (Универсума, Бога). Затова универса-лизацията вече изостава от необходимостта, а този труд по тази причина си поставя и Евристични ЦЕЛИ и ЗАДАЧИ ! Естествено тези задачи са свързани с посочените по-горе български открития, които налагат преосмисляне на цялата обществена и лична теория и практика, налагат спешно изоставяне на пограшните пътища за развитие и регрес, поемане по стари недооценени, извратени и забравени такива, както и постигане на нови хоризонти: Общотеоретични задачи.
Практически задачи.
а) създаване на контролни и експериментални групи за доказване на необходимостта от нова образователна система. b) нови учебници като физиология, медицина, кинезитерапия, психология, педагогика, обществознание, социология, управление, икономика, ТМФВ, ТМСТ... Дългосрочни задачи (цели).
Основни теоретични постановки в работата Числените стойности, които се ползват в работата, са извлечени от книгата “Единството на Вселената”, както и много обобщени представи за Космоса, Живота и Развитието. Но работата си остава самостоятелна по отношение на предлаганата систематика, изводите и целите, основанани на новоосъзнати природни закони като:
Новости и открития 1. Определяне на ПРОСТРАНСТВОТО, в което се развиват Битието и Съзнанието. 2. Определяне на ПОСОКАТА на Развитието (+) - следствия и (-) - причини (нагоре-надолу). 3. Определяне на ОБЕМА на отделните "клони" в йерархията, т.е. определяне на зависимостта между количествените и качествените характеристики. 4. Определяне на ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА сложност за съответното място в йерархията. 5. Определяне на ИЗОМОРФИЗМА между природните, обществените и личностните структури. 6. Определяне на ИНТЕЛКТУАЛНА СКАЛА (степени) на личността и естественото (обективното) й място в обществената йерархия. 7. Определяне на ВСЕОБЩА СИСТЕМА за решаване на проблеми... До сега в науката всички разглеждани природни, обществени и личностни йерархични системи са изследвани без горе посочените определения, т.е. без връзка с действителността, и от там - недействителните и грешни решения. 8. Дефиниране на понятието ЙОГА кто ВСЕОБЩО (УНИВЕРСАЛНО) понятие. 9. Открита е тайната на БЕЗСМЪРТИЕТО 10. От проблемите на субекта на изследване зависи истинността на научното изследване... Източници
...дървото на живота сред градината и дървото на познаване доброто злото. (Библия, Битие 2:9) ...той се видял до ... неописуемото лотосно дърво. (съновидение на Мохамед за Корана) ...има безсмъртно баняново дърво ... Който познава това дърво, познава и ведите... Истинската форма на това дърво не може да бъде възприета в този свят... (Бхагавад Гита, стр.625) Дърво на решението: по Дункер ... във формата на йерархична поредица... (Речник по психология) Нашето тълкувание на схемата и на свещените писания: "ДЪРВОТО на живота" това е развитието на БИТИЕТО, а "ДЪРВОТО на познаване доброто и злото" това е нашето СЪЗНАНИЕ, целящо да опознае това Битие, като следва неговата логика по неговите причино-следствени връзки. Ако "Дървото на познаване доброто и злото" (съзнанието) не е изградено по подобие на "Дървото на живота" (ПРИРОДОСЪОБРАЗНО), познанието ще бъде ограничено, непълно, грешно... Ето защо за познанието не е достатъчна само умствената сила, но и чистотата на целия организъм. А това се постига с умствени, психически и физически упражнения; с пречистване, гладуване... С ЙОГА...
ПОНЯТИЕТО ЙОГА - краткият превод на думата “ЙОГА” от санскрит е ЕДИНСТВО. Вътрешно ЕДИНСТВО между структурите на личността (обществото) 1, 2, 3 (+). Осъществява се чрез общата точка (чакрите) или за обществото - от общата (централна) власт. И външно ЕДИНСТВО между личността (обществото) и Природата (Космоса (4 (-)). Това всеки йог го знае, но малцина са тези, които правят паралел между определението на понятието и приложението му в практиката (научна, лична и обществена). (+) и (-) са ПОЛЮСИ на Развитието и ДВИЖЕНИЕ на СЪЗНАНИЕТО. Значения за (+): НАГОРЕ - КЪМ СЛЕДСТВИЯТА. Значения за (-): НАДОЛУ - КЪМ ПРИЧИНИТЕ. Когато Съзнанието се "движи" по "Дървото", то минава по СЪЕДИНИТЕЛНИТЕ ВЪЗЛИ на клоните, и колкото по-надолу слиза, ВЪЗЛИТЕ на "Дървото" стават все по-малко, но все по-големи, все по-основни, все по-съществени, все по-решаващи за горните. Колкото по-долни (по-големи) са възлите, толкова повече ЕНЕРГИЯ и ИНФОРМАЦИЯ ТРАНСФОРМИРАТ те към/от горните. ВЪЗЛИТЕ на "Дървото" осъществяват ВРЪЗКАТА, СЪЮЗА, ЕДИНСТВОТО (ЙОГА) между всички "клони" (следствия). Основният "възел" (трансформатор на енергия (информация)) у Човека са чакрите... А на обществото - Държавният Глава (Държавният Интелект) (би трябвало - !!!). Парадокс: държавните "глави" по света имат твърде елементарен Интелект, за да ги наречем "глави"... Изсмуканите през нощта от корените сокове (на английски juices - същност, есенция, енергия) [(-)-енергия] хранят нагоре цялото "Дърво" през деня, а натрупаната през деня в листата слънчева (+)-енер-гия храни цялото "Дърво" надолу през нощта. Развитието на живота е подобно на махалото: редуване на активност и почивка (труд (+) и сън (-)) - "долната" духовна информация от нови закони ((-)-енергия) се се трансформира "нагоре" в нови технологии, в нови обществени отношения, във високи материални успехи; "горната" практика, резултатите (знания и материални блага от (+)-енергия) се осмислят, обобщават и осъзнават (свързват се логически) "надолу" в нови природообществени закони.
Каталог: publications publications -> Докторант су „Св. Климент Охридски” publications -> Глобализация на човешкото съзнание publications -> Призрен и призраците publications -> Код по продагро-2008 Наименование на позицията publications -> Опит за интегративен подход при някои аспекти от Науката за Сигурността Проф д-р Николай Слатински Тази студия е написана за изданието „Научни трудове” publications -> Диана Гергова – Публикации Монографии publications -> Лекция за софтуер за обработка на фото/видео (PhotoShop) 3 ноември 2007 г., събота Посещение на обект publications -> Access point a name, term, code, etc., through which bibliographic or authority data is searched and identified. Additional access point [NT], Authorized access point [NT] publications -> Публикации на доц. Д-р стефан йорданов за периода 2002-2007 год Изтегляне 473.41 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||
Основен дял - ЙОГА и СЪТВОРЕНИЕТО:
Човек: