К о н с п е к т теми по сг в педиатрията Основни принципи на профилактика в детската възраст
Медицинските специалисти от здравните кабинети на детските заведения и училищата осъществяват задължително следните дейности
Изтегляне 150.64 Kb.
|
Свързани:
44-1, Въздушно капковите инфекции
- Навигация на страницата:
- Участие на МС в провеждането на преглед на дете в ДКЦ
- І. Особености на прегледа при деца
- ІI Особености на диагностичния процес
- III Здравото дете като пациент
2.1Медицинските специалисти от здравните кабинети на детските заведения и училищата осъществяват задължително следните дейности:1. провеждане на профилактични дейности за предотвратяване или ограничаване на рисковите фактори в детските заведения и училищата; 2. организиране и участие в регионални, национални и международни програми, свързани с профилактика и промоция на здравето на децата и учениците; 3. организиране и провеждане на програми за здравно образование на децата и учениците; 4. участие в образователното и професионалното ориентиране на учениците при преминаване в по-горна степен на обучение; 5. наблюдение на физическото развитие и определяне на физическата дееспособност на децата и учениците; 6. участие в подготовката, подбора и провеждането на различните форми на отдих, туризъм и обучение на децата и учениците; 7. регистриране на здравното и имунизационното състояние на децата и учениците в здравно-профилактичната карта, съгласно приложение No 4, въз основа на данните, получени от личния (семейния) лекар на детето или ученика; 8. организиране и провеждане на профилактични и противоепидемични дейности за предотвратяване възникването и ограничаване разпространението на заразните и паразитните заболявания в детското заведение и училището; 9. водене и съхраняване на документацията на здравния кабинет. 2.2ПРЕПОРЪКИ:Изключително важно е медицинските специалисти в детските и в учебните заведения да подпомагат лично обучителния процес, свързан със здравното образование не само чрез обучения, но и чрез дейности като: - поддържане на здравно табло, чиято информация да се актуализира поне веднъж месечно. - представяне на актуални здравни съобщения на административни и педагогически съвети и на общоучилищни събрания. - провеждане на мероприятия за децата, учениците и/или родителите, засягащи един или повече здравни проблеми - ежегодно, по едно и също време провеждане на обучения за родители по актуални за детското или учебното заведение теми. 2. С цел уеднаквяване на изискванията по отношение планиране и отчитане на дейностите по здравно образование Участие на МС в провеждането на преглед на дете в ДКЦ Детето разглеждаме като пациент, но като здраво и болно. Пациентът- дете е обект на медицински грижи, по-често като здраво, отколкото като болно. В съответните периоди на детството се отразяват различен брой профилактични прегледи годишно, следователно както следва- в кърмаческа възраст 10-12 прегледа,а в училищна възраст( 6-14г.) по 2 профилактични прегледа годишно.Независимо дали е здраво или болно, когато детето се преглежда, трябва да се спазват всички принципи на прегледа, с цел опазване здравето на подрастващите деца. І. Особености на прегледа при деца. Първата и от особена важност част е снемане на анамнезата. Тя запознава лекаря със субективните оплаквания( ако има такива) на детето и неговия родител/ настойник. При деца до 6 год.възраст анамнезата се снема от родителя/ настойника, като детето може да допълва и пояснява. Казаното от детето не бива да се взема под сериозно внимание, както и не бива да се неглижира. Над 12г. възраст основната част от оплакванията се съобщават от самото дете. Ако има родител с него, той допълва. Хубаво е родителите да присъстват на прегледа с децата до 14год.възраст. Пита се за минали заболявания - варицела, морбили, ЗД и др. Втората част е обективното изследване от страна на анатомо-физиологията. Детето се съпротивлява от 1 до 3 г.в. - синдром на бялата престилка. Обективното изследване се прави от лекар педиатъркато включва: визуално детето отговаря ли на възрастта си; оглед на кожа и видимите лигавици- бледорозови(норма); дихателна система- наличие на хрипове, спазми; сърдечно- съдова система - аускултация на сърце, сърд.шумове, характеристика на пулс; храносмилателна система- палпация на черен дроб; оглед на крайниците. ІI Особености на диагностичния процес - рутинни параклинични изследвания. Избягват се апаратните изследвания, с цел щадене на детето от психотравматизъм. Ако състоянието на детето изисква извършването на апаратни изследвания, то те се правят само след взето информирано съгласие на родител/ настойник, като последното включва разясняване на ползите и необходимостта от съответното изследване и евентуалния риск от него, ако има такъв. Изследвания, при които е необходимо детето да е спокойно и да не се движи ( напр.рентгеново изсл-е) се прави премедикация с цел максимално коректен резултат. III Здравото дете като пациент - Медицинското наблюдение започва още от раждането от педиатъра. В ранния неонатален период се следи състоянието на новороденото и неговите адаптационни способности. Наблюдава се през периоди от 1-2- седмици. При кърмачета всеки месец се сваля медицински статус, след 3 месечна възр.- на 6 месеца. Графикът може да зачести, например ако детето има медико-социални проблеми (деца отглеждани в семейства в риск; недоносени с тежка степен на недоносеност; деца с хронични заболявания;) В детската консултация се отразяват физическо развитие- ръст, тегло, обиколка на глава,гърди, голяма и малка фонтанела, нервно-психическо развитие. Фактори и критерии за оценка на нервно-психическо развитие: оценка на състоянието на нервната система, която осъществява връзката на организма с околната среда; влиянието на биологични фактори- наследственост с генетично закодирани възможности за нервно-психическо развитие( биологично съзряване, емоции, говор, способност за аналитично мислене, придобиване на навици и умения); влияние на факторите на околната среда- материална и социална среда,роля на майката и бащата. Изтегляне 150.64 Kb. Сподели с приятели:
|