Към целите и задачите на сексуалното възпитание, актуални за нашето съвремие спадат: * Усвояване на научно верни знания за биологичните, хигиенните и социални проблеми на пола, развитието и поведението на мъжа и жената; мъжествеността, женствеността и андрогинността; половият и сексуалния живот. * Овладяване на елементите на морала, регулиращи сексуалните отношения. * Формиране на знания и установки за социалната и индивидуална значимост на сексуалните отношения и на тази основа умение за правилно от нравствена гледна точка решение на конкретни личностни проблеми. * Подготовка за здрав и пълноценен сексуален живот. Овладяване на техниките на секса и начините за контрацепция. * Полова и сексуална идентификация, индивидуализация и персонализация, разглеждани като стадии на психосексуална социализация на личността. * Изграждане на култура на проявление на интимните чувства, така, че задоволяването на емоционалните и сексуални потребности да става на основата на социалните норми и в дейностни форми, взаимоприемливи за партньорите и без засягане на благополучието им. * Овладяване на умения за общуване със сексуалния партньор, за съобщаване на собствените сексуални желания, за откриване на неговите, за свободно обсъждане на сексуални въпроси.
Медиалният модел на сексуално възпитание има етическа основа, която може да се систематизира в следните няколко тезиса: * Сексът е важна страна на човешкия живот. * Обществото има право и задължение да ограничава сексуалните потребности и желания на хората, тъй като те не могат да се разглеждат като напълно частно и индивидуално дело. * Трябва да се унищожат лъжливите и лицемерни препятствия, анахронизми и предразсъдъци. * Хората са свободни и равни, но колкото повече свобода се дава на хората, толкова те трябва да са по-зрели и отговорни. * Сексуалното възпитание трябва да създава добре очертани модели на желаемите установки и типа поведение. * Ясно трябва да се формулират сексуалните етически норми, за да се постигне хармония с обществото. * Моралната ценност на секса не зависи от отношението му към закона и религията * Допустимите форми на сексуална активност се определят от физическата, психическа и социална зрелост на двамата и доброволното и отговорното им участие. * Верността към партньора не се отнася само до сексуалните отношения.Тя е морално задължителна за брака. * Профилактика на неправилната психосексуална социализация. Ресоциализация при необходимост. * Подготовка за семеен живот, изразяваща се във формиране на отговорно поведение и достигане на щастие в семейните отношения; даване на знания за правата и отговорностите на семейния човек; умение за общуване и вземане на рационални решения относно семейния живот, отношенията в семейството и социалните му връзки.
