Кабала на числата Авесалом Подводни въведение начало 1
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ - противоречията на космическата любов в плътната и фината карма; любовта - земна и небесна; официалната църква
Изтегляне 4.8 Mb.
|
Свързани:
Същност на науката Кабала, Силата на КАБАЛА, Кабалистите за кабала, КАБАЛА И АЛХИМИЯ
| 34
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ - противоречията на космическата любов в плътната и фината карма; любовта - земна и небесна; официалната църква. КОМЕНТАР. 34 = 17 х 2 - в тридесет и четири фината карма разкрива не само своето върховенство по отношение на плътния произход, но също така и висшата любов и милосърдието. Тридесет и четири символизира зле съгласуваните помежду си прояви на Божествената любов в плътния и финия план. Принципът на възвишената любов, символизирай от седемнадесет, се развива бавно и много постепенно, тъй като кратните на 17 в естествения ред се срещат рядко. В частност тридесет и четири е едва втората противоречива и несъвършена негова проява, затова не бива да й се възлагат прекалено големи надежди и да се изисква от числото нещо, което то по принцип е неспособно да даде -не се дели нито на три, което би означавало външна хармония, нито на четири, нито на пет, нито на седем, което би дало съответно плътна правдивост, жизненост и искрена духовност. Единственото, което тридесет и четири (= 33 +1) дава непосредствено, това е преодоляването на присъщата на тридесет и три суровост, произхождаща от финия план и свойствена въобще на силните вертикални канали на единадесет. В тридесет и четири фината карма се движи от Божествената любов, плътната - също, а суровостта на съдбата на последната е обусловена единствено от несъответствието, от лошата съгласуваност между едната и другата. Тридесет и четири символизира любовта, страданията и радостта на Дева Мария за човечеството при разпъването на Исус Христос. Една от проявите на тридесет и четири се явява институцията на официалната църква, тоест външното социално оформление на религията. В него явно се усещат всички противоречия и несъвършенства на тридесет и четири, но също така и еволюционната му поява след институцията на държавата (34 = 33 + 1). Патосът на църквата - върховенството на духовния живот над светския, и изобщо тази поляризация е символична проява на разлагането 34 = 17 +17, тоест на разделянето на любовта на земна и небесна - оттук и всеобхватния (за църквата) проблем на похотта, сиреч низшата любов, разбирана понякога твърде широко, включително „похотта на живота" и „похотта на науката". На много хора, особено свързани с числата, делими на 3, 5 и 7, всичко това може да се стори отблъскващо. Но тук е нужно да разбираме, че на седмо ниво на проява на духа плътната карма все още не е абсолютно готова за непосредствено възприемане на Божествената любов и тридесет и четири символизира едва фактически първата крачка в тази подготовка (след нейното откровение в седемнадесет). Плътният план, сблъсквайки се за първи път с присъщите на Божествената любов (както му се струва) противоречия, решава за себе си въпроса: нужна ли му е тя или може да преживее и така - в чистия материализъм, магията и суровата духовност. Пример за такъв човек на тридесет и четири е бил Василий Розанов, чиито идеи, а особено своеобразната му любов към църквата, са били възприети от съвременниците и недооценени от потомците му. Изтегляне 4.8 Mb. Сподели с приятели:
|