Кабала на числата Авесалом Подводни въведение начало 1
ТРИДЕСЕТ И ЕДНО - фино кармично препятствие (възел); коренът на злото; духовна поквара; драконът от приказките; змията изкусителка
Изтегляне 4.8 Mb.
|
Свързани:
Същност на науката Кабала, Силата на КАБАЛА, Кабалистите за кабала, КАБАЛА И АЛХИМИЯ
| 31
ТРИДЕСЕТ И ЕДНО - фино кармично препятствие (възел); коренът на злото; духовна поквара; драконът от приказките; змията изкусителка. КОМЕНТАР. 31 = 30 + 1 - тридесет и едно, лишавайки се от повърхностната хармония на тридесет, прояснява причината за невъзможността на хармоничното паралелно развитие на финия и плътния живот. Тази причина се крие в собствените вътрешни противоречия на финия план, т.е., във фините кармични възли. Първите отблясъци на тези противоречия се проявиха по достатъчно зловещ начин в двадесет и шест; сега фините кармични препятствия стават нагледно видими. 31 = 29 + 2 - тридесет и едно разрушава илюзията за добрия вълшебник (29), в който се откриват противоречия, несъвпадения, а понякога и враждебност, която впрочем се проявява далеч не толкова явно и праволинейно, както у злия. Откровението на тридесет и едно, тоест уплетената във възли природа на фината карма, се преживява като катастрофа - това е откровение на мрачните божества или даже на злия Бог, по-високо от когото вече не стои никой. Посланието е крушение, несравнимо с намирането на земното зло, което все пак оставя надежда за висше добро и справедливост, които в края на краищата ще възтържествуват. Усещанията на тридесет и едно са несравними дори с чувствата, възникващи в душата при пълното тържество на силите на плътното зло още в двадесет и шест, защото там са непонятни истинските причини за ставащото: тридесет и едно дава първото усещане за злото като вкоренено във фината - тоест почти божествената - природа, като битието му в нея е устойчиво и вечно. Кармичните възли поначало не са най-приятният обект за съзерцание, но първото впечатление от финия възел зашеметява и лишава от дар слово. На високо ниво човекът на тридесет и едно заедно с първия шок изпитва и огромно облекчение: най-сетне е намерен истинският извор на бедите, финият корен на злото, който толкова дълго се е крил, маскирал и е плодил неуморно нови и нови филизи, с които постоянно се е налагало да се сражаваш, но не си успявал да ги изтребиш докрай, защото на мястото на отсечените, както глави на приказен дракон, израстват нови. Злото на тридесет и едно е енергично, концентрирано и целенасочено (защото 31 не се дели нито на 2, нито на 3) и да се бориш с него непосредствено е много сложно, а и не влиза в задачите на човека. Неговата максимална духовна повеля е да устои на крака, да издържи на това откровение и да не затвори в паника очи пред онова, което е видял. На средно ниво човекът на тридесет и едно усеща злото като неизменно присъща на природата сила. Това особено се отнася (както му се струва) до самата човешка природа. Той удивително ясно вижда в другите хора колкото щеш маскиран егоизъм, тщеславие, за-костенялост, ограниченост, лицемерие, корист, мързел и други отрицателни качества (читателят може да завърши самостоятелно списъка им до 31) и разглежда така нареченото вътрешно развитие и духовно израстване просто като пренареждане на тези качества в неизменна в съвкупността си Колода на човешките пороци. Такъв е начинът му да вижда света и ако при това му се удава да избегне чувството на всепоглъща-ща ненавист и отвращение към целия плътен план, и особено към другите, то дори и само това би било огромно духовно постижение. На високо ниво хората на тридесет и едно разголват пред обществото дълбоките социални пороци и затова последните, сякаш засрамени, отчасти се свиват и ограничават властта си над хората. Противоположният вариант на човека на тридесет и едно е финият покварител на души, лорд Хенри, предопределил падението на Дориан Грей. Изтегляне 4.8 Mb. Сподели с приятели:
|