Кабала на числата Авесалом Подводни въведение начало 1
Изтегляне 4.8 Mb.
|
Свързани:
Същност на науката Кабала, Силата на КАБАЛА, Кабалистите за кабала, КАБАЛА И АЛХИМИЯ
- Навигация на страницата:
- (35 = 17 х 2 +1).
| 34 = 24 + 10 - след като добре е усвоил особеностите на човешката карма, членът на Космическото братство става основоположник на църквата.
35 ТРИДЕСЕТ И ПЕТ - живият Бог; одухотворяване на битието; благоговение пред живота; пантеизъм; живот в духа. КОМЕНТАР. 35 = 34 + 1 - тридесет и пет преодолява известния формализъм и отчетливата липса на готовност у плътната карма да приеме космическата любов, встъпвайки в областта на живата духовност (35 = 7 x 5). Тридесет и пет - това е откровението на живия Бог, към което църквата (34) призовава, но което е постижимо едва на следващия етап на проява на духа: 34 + 1 = 35. Ако двадесет и осем (= 4 x 7) означаваше одухо-творяването на материята, то тридесет и пет (= 5x7) символизира одухотворяването на живота. Това е косвена проява на космическата любов, потенциално съдържаща се в тридесет и пет (35 = 17 х 2 +1). Тук животът на плътния план получава духовно съдържание, което се постига чрез включване на пряк канал към финия план (вследствие делимостта на седем). Тридесет и пет преодолява рутинната поляризация на тридесет и четири, изразяваща се в сурово разделяне на любовта на плътска и небесна. За тридесет и пет този антагонизъм не съществува, защото космическата любов отива на заден план, сякаш се подразбира, а на дневен ред излиза живата духовност на финия и плътния свят, чиито съдби се оказват съгласувани. Това е откровението на тридесет и пет: животът може да бъде непосредствено духовен и не задължително хаотичен, и отчасти инволюционен по своята природа. Тук още няма хармония (3) в съчетание с принципите на живота (5) и духовността (7); тя се постига едва в сто и пет (= 3 х 5 х 7), но във всеки случай тези принципи престават да си противоречат взаимно и да се ограничават един друг - в частност при тридесет и пет фината карма е непосредствено свързана с живота на плътния план и се опира на него. Тридесет и пет при средния човек означава своеобразен, пантеистичен възглед за света, когато всяка една проява на живота, независимо дали това е израстването на дете, на дръвче или дори на доменна пещ, извиква усещане за Божественото присъствие и чувство на благодат. То е онова, което Алберт Швайцер нарича благоговение пред живота. Човекът на тридесет и пет усеща духовността, разлята по целия жив свят, и неговите непосредствени духовни учители са храстите, дърветата, бръмбарите, вълците и мечките - такъв е Николай Заболоцки. Понастоящем, в тази синтетична духовност на живота човекът няма място - то ще се появи едва при седемдесет (= 7 х 10), а засега човечеството като такова, с неговата специфична карма, не е възприето от човека на тридесет и пет - сякаш е изнесено извън рамките на възприятията му, което създава отчасти странно, но не и дисхармонично впечатление. На високо ниво тридесет и пет означава живот в духа, тоест човек, всеки миг от чието битие има своето значение във фината карма, което придава чувство на извънредна отговорност при всичките му постъпки и, разбира се, много силен и устойчив канал към финия план, създаващ около човека специфично магическо поле, в което всякакви жизнени прояви - и негови, и на обкръжаващите - се изпълват с не винаги очевиден, но почти физически осезаем допълнителен духовен смисъл, т. е., с пряка значимост за финия план. 35 = 29 + 6 - живото оформяне на фината карма е невъзможно без прякото участие на живота на плътния, или: замъкът на добрия вълшебник с говорещите животни. Изтегляне 4.8 Mb. Сподели с приятели:
|