Второ посвещение (10 х 2 = 20) - провинциалист (социализиращ се човек). Това са хора, които се адаптират към социума дълго и много трудно, но в края на краищата те заемат в него минималното приемливо положение. В обществото ги търпят, използват ги, дават им много по-малко, отколкото им вземат, и общо взето ги презират, но в някаква степен и се грижат за тях, нерядко като начин за самоутвърждаване. За провинциалистите са характерни остри лакти и дълбок комплекс за социална непълноценност.
Трето посвещение (10 х 3 = 30) - потребител (социален човек). Тези хора са адекватно адаптирани в обществото, но разглеждат социума изключително като среда за обитаване и дойна крава, като не си поставят никакви задачи по поддържането му: цел на потребителя е максималното използване на обществото за лични интереси. Ако социумът се разпада, потребителят по правило не се огорчава особено и бързо си намира друг.
Четвърто посвещение (10x4 = 40) - интелигент (възпитан човек). Интелигентът е по-избирателен от потребителя, подхожда му далеч не всяко общество. В подходящия за него социум той се старае да се държи в съответствие с етиката на груповия егрегор и най-важното - да поддържа с него енергиен баланс, тоест да прави за обществото толкова, колкото и получава от него; да дава по-малко (искрено) не му се иска, а да отдава повече - не се получава или пък изисква прекалено големи жертви.
Пето посвещение (10 х 5 = 50) -артист (светски човек). Този индивид служи за украшение на всяко общество, в което попада; проблемите на социалната адаптация и комуникация тук не са на дневен ред. Чрез естественото си поведение артистът дава на обществото съществено повече, отколкото взема обратно, и привидно това не му струва нищо. За него са характерни естествеността, лекотата, непринудеността, остроумието, маневреността и финото усещане за обстановката в групата, което му се дава чрез канала за пряка връзка със социалния егрегор. Ала ако попадне неочаквано в твърде елитарен за него слой, артистът може да се стъписа и да падне доста ниско, понякога и до нивото на дивака; впрочем, той няма дълго да се задържи там.
