Второ посвещение (12 х 2 = 24) - гъсок или деятел. Това е човек, току-що издигнал се над средното ниво на тълпата, който поне по нещичко я превъзхожда. В пасивния вариант на гъсока индивидът би могъл да има красиво телосложение или лице, или ярко облекло, дворянска кръв, дори специфично чувство за хумор - всяка особеност, която осигурява на човека видима индивидуалност в средно социално общество, съставено предимно от хора от първо космическо посвещение. В активния вариант, деятел, човекът притежава някакво умение, навик или просто интензивно върти колелата на това или онова начинание. Характерни за второто посвещение са тоталният материализъм, индивидуализмът и волунтаризмът/фатализмът, тоест усещането за отсъствие на висши сили, които влияят по някакъв начин на живота, и разбирането от всяка гледна точка, че концепциите за финия свят са ненужни, нежелателни и даже вредни. Обикновено гъсокът е фаталист (позиция: „каквото става, ще става и няма какво да се направи"), а деятелят е волунта-рист („ако човек иска нещо, то непременно ще го спечели с нужната енергия, търпение и целеустременост").
Третото посвещение (12 х 3 = 36)-храст или про-зелит. Това е човек, който нерядко притежава прекъсващ, слаб, но все пак осезаем канал към висшия егре-гор; тук е характерно усещането за собствена значимост и тежест, които не са свързани със земните обстоятелства на живота. Човекът чувства, че си има Бог и Той, общо взето, го наглежда, в трудни случаи го защитава, в депресия му дава сили и т.н. Като цяло това чувство можем да наречем усещане за богоизбраност, което в зависимост от етичното ниво дава на човека особени вътрешни привилегии или задължения. В пасивния вариант, храст, индивидът често се затваря в себе си, живее интересен и дълбок вътрешен живот и усеща здравите си духовни корени и твърдата почва под тях, но по същество не се движи наникъде, тоест не взима забележимо участие в космическите програми - третото посвещение е фазата на подготовка за тях. Но и най-хилавият храст е по-силен и от най-енергичния деятел - така директорът на института затваря очи пред поведението на сина си хипар, което за него е недопустимо, докато в същото време синът отлично разбира - и затова и отрича - живота на бащата. В активния вариант, прозелит, човекът се занимава с конкретна дейност, но периодично усеща, че тя е направлявана свише и оттам получава подкрепа - енергетична, кармична и други.
Това е труден път, защото висшата воля на конкретното ниво не е очевидна, подкрепата й често се губи и тогава е почти загадка какво трябва да се прави, защото обичайните земни (деятелски) критерии тук сработват зле. Основното изкушение за прозелита е да се плъзне на нивото на деятеля - когато висшите цели, мотиви и подкрепа му се сторят несъществени. При прозелита участието в космическите или духовни програми е чиста илюзия: реално той, както и храстът, стои на едно място, неговото движение е бягане нагоре по слизащия надолу ескалатор, което впрочем е доста добра тренировка.