42 = 14 х 3 - висшият духовен учител в момент на особено разположение кани ученика в дома си.
42 = 35 + 7 - преродният пантеист по преки указания свише си строи дом.
43
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРИ - спонтанна проява на духа; намерение; Уран; немотивирано чудо.
КОМЕНТАР. 43 = 42 + 1 - в дома на магическия учител (42) магът се сблъсква лице в лице със спонтанната проява на духа, която Кастанеда нарича намерение. В астрологията тези внезапни проблясъци са сим-волизирани от Уран, който се поставя сякаш извън всякаква карма, което извънредно затруднява неговата интерпретация в езотеричната астрология, основана върху това понятие. На осмо ниво духът се проявява много по-свободно, отколкото на предходните, и вече не се побира в никакви устойчиви концепции за карма-та, описано посредством известната теза „Неведоми са пътищата Господни". Субективно включването на четиридесет и три се преживява като остро чувство на безпокойство: „Сега може да стане какво ли не", след което то все пак става - с нищо немотивирано, по никакъв начин необяснимо и в същото време as big as Life6: съвсем недвусмислено и очевидно важно.
Четиридесет и три е поредното откровение на духа, все пак още не става дума за неговото управляване: добре е, ако магът успее поне някак да се адаптира към самата идея, тоест към възможността от немотивирани спонтанни прояви на духа, защото при появата им първата реакция е силен шок. Необходимо е да се повярва в реалността на чудото - което съвсем не задължително е безвредно, макар обикновено и да не преследва откровено зли цели в съответствие с друга теза по отношение на четиридесет и три: „Бог е коварен, но не е злонамерен".
В живота на мага от четиридесет и три може да се прояви внезапно изменение на магическите свойства на пространството, тоест силен скок на точката на сглобяване, което да доведе до попадане в друг магически свят или внезапно да се появят хора или предмети, които преди секунда ги е нямало (от чапараловите храсти излиза самодоволно дон Хенаро). На средно ниво четиридесет и три блести в театралното представление, когато на сцената неочаквано изниква ново лице и магическата реалност рязко се сменя. Ако пиесата е поставена добре, у зрителите ще се осъществи изместване на точката на сглобяване и те реално (макар и медитативно, докато тече пиесата) се оказват в магическо пространство. Когато падне завесата, точката на сглобяване на зрителите се връща на мястото си, заработва защитата на психиката и реалните магически преживявания се свеждат от подсъзнанието до подсказани от автора, режисьора и актьорите игри на емоциите и фантазиите на самия човек.
Същият този психически механизъм на защита чрез опошляване сработва у средния човек във всекидневния му живот всеки път след срещата му с чудо, която обикновено е много кратковременна. В момента, когато чудото се случва, човекът вярва в него, а после се намират „рационални" обяснения, възникват съмнения в достоверността на собствените спомени, частична амнезия, изопачавания и т.н. - с една дума, човекът се превръща в нагледно пособие едновременно по фройдизъм и атеизъм: зрелище жалко, но поучително.
Сподели с приятели: |