Кабала на числата Авесалом Подводни въведение начало 1
Изтегляне 4.8 Mb.
|
Свързани:
Същност на науката Кабала, Силата на КАБАЛА, Кабалистите за кабала, КАБАЛА И АЛХИМИЯ
| 50 = 10 х 5 - според най-наивното тълкувание петдесет символизира социалния (10) живот (5), или жизнените прояви на обществото, и на пръв поглед тук не става дума за никаква магия, да не говорим за точката на сглобяване. В действителност това, разбира се, не е така. Като число от девето ниво петдесет символизира ритуалните действия и обреди, прилагани от хората с оглед самото понятие за социален живот да придобие смисъл. Очевидно за целта на първо място е необходимо съгласуване положенията на точките на сглобяване (казано простичко - начините за възприемане на света) на хората, образуващи дадено общество. Така петдесет символизира конкретните магически похвати, които се използват в обществото за привеждане на индивидуалното положение на точката на сглобяване в необходимото положение, а ако индивидът се съпро-тивява - за изолирането му от общетвото, неговото изгнание и унищожение. Хобс не съвсем точно нарича процеса социален договор - разбира се, социалните ритуали и общественото мнение не произтичат от рационални преговори и решения на отделните хора -магическите светове се сътворяват от адептите на четиридесет и едно и неговите кратни числа и са символизирани от верижна дроб, която описва последователността на сътворяването им, тоест далеч не от углавни кодекси и правила на добрия тон.
50 = 52 х 2 - устойчивостта и жизнеността на социалните мнения, предразсъдъци и ритуали са съвсем изумителни - макар петдесет да не се дели и на три, и на четири, двете двойки, фигуриращи в посоченото разлагане, в съвкупност оказват ефект, подобен на действието на четворката, тоест натискът на магията на социалния поглед към света върху индивидуалната точка на сглобяване се усеща от човека почти материално: да не мислиш като всички, просто да имаш лична гледна точка, различна от (не)официално приетата, е извънредно трудно: социумът дава (при това много ограничено) право на така нареченото собствено мнение само на най-изтъкнатите си представители, а останалите трябва да го отстояват с (магическо) оръжие- в ръка (и действително, как да има собствено мнение у хората, неподкре-пени с доверието на началството?). При това загубата в дадения случай далеч не се свежда до остракизма (в някакъв смисъл той съвсем не е най-лошият вариант в сравнение с мъченическата смърт), а конформизмът и - в крайна сметка - послушното изместване на собствената точка на сглобяване на място, отговарящо на социалните изисквания означава загуба на индивидуалността и замяна на личното съзнание с обществено - идеалът на наивния социализъм. Изтегляне 4.8 Mb. Сподели с приятели:
|