Кабала за цялостна организация на живота
Четирите нива на вътрешното
Изтегляне 2.2 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2-ро ниво : Формиране
- 3-то ниво: Съзидание
- Показвай слабостите си
| 4.8 Четирите нива на вътрешното
1-во ниво: Действие. Това е най-нисшето ниво, с което човек се сблъска в процеса на своето поправяне, в областта на отдаването и получаването, доброто и злото. Това е онзи слой в неговото съзнание, където силите са структурирани по такъв начин, че усещаш 90% като зло и само 10% като добро. Не можеш да избегнеш този слой вътре в себе си. Трябва да се проявят сили и да се издигнеш, да ПРЕМИНЕШ през това ниво. Не да се стараеш да го прескочиш, защото това няма да ти помогне, а да преминеш през него. Най-голямата сила трябва да се генерира на старта, като при запалване на двигател. В началото колата трудно се поддава на движение. Но когато вече сте се отлепили от място, става по-лесно да се управлява и вече може постепенно да набираш скорост. 2-ро ниво: Формиране. Тук, областта вътре в теб е със структура 50% зло и 50% добро. Тук, като че ли е по-лесно да се напредва. Налице е по-голямо приемане, съгласие с управлението, а затова и съответствие със законите на мирозданието. 3-то ниво: Съзидание. Тук усещаш 90% като добро и само 10% като зло. 4-то ниво: Сияние. Практически се усеща от теб като 100% добро. А онова, което все още усещаш като несъвършено в себе си е като прах, който е в процес на завършване, който ще се “съживи” след окончателното поправяне на цялото човечество. Това е нивото на крайната цел на твоето поправяне. Тук стигаш до съвършенството и непрестанно сияеш със светлина, без издигания и падения. Показвай слабостите си Повечето хора започват своята вътрешна работа доста късно. Това е като да отидеш на лекар едва, след като цялото тяло е поразено от болестта. В извънредни случаи естествено отиваш при доктора, но се постарай да предотвратиш заболяването чрез вътрешната работа върху себе си. Всеки трябва сам да се поправя според принципа за слабото звено: осмели се да видиш своите слабости. Не се занимавай с поправянето на онова, което ти е приятно да поправяш, което желаеш да доведеш до блясък, а напротив – концентрирай се върху най-слабата си точка. Оголи я за себе си и се хващай за работа. Винаги оправдавай управлението на мирозданието. Бъди честен към себе си. Ако нищо не усещаш, тогава можеш и трябва да си го признаеш. Твоето его ти говори нещо друго, но вътрешният човек желае да победи природата. Трябва да станеш истински, цялостен човек. Защото думата “цялостен” говори сама по себе си. Какво представлява ЦЯЛОСТНИЯТ човек? Това е онзи, който изпълнява ЦЕЛТА на своето съществуване и в това намира своята завършеност, пълнота! Адам бил първият, който можел да бъде наречен ЧОВЕК. Преди него са съществували само човекоподобни, двуноги говорещи същества. Превръщаш се в ЧОВЕК едва тогава, когато признаеш законите на мирозданието и започнеш да ги изпълняваш. “Човекът” по определение е същество, което е в състояние на признаване на своето вътрешно и работи над неговото развитие. Трябва да се научи да го усеща, защото знае, че не съществува нищо реално, освен светлината на живота. Вътрешният човек е съществувал и по-рано, но ПРИЗНАВАНЕТО на законите на мирозданието започва от Адам. Четирите съюза са били сключени не с човекоподобните, ловуващи мамути. Грехът не е нищо по-различно от егоистичното получаване. Именно заради това получаване, вътрешният човек изпитва срам и се крие от светлината. Но откъде се е взел този срам? Ако кажеш на крадеца, че е крадец, той няма да се обиди. След “греховното” получаване, вътрешният човек взема инициативата от външния и се старае да възвърне хармонията със светлината, със законите на мирозданието. А преди вътрешният човек да започне да бъде усещан, срамът изобщо не се възприема като нещо “позорно”. Колкото повече се приближаваш към своя вътрешен човек, толкова повече се проявява здравият, съзидателен “срам”. Започваш да “виждаш” своята голота, своята поквареност, своята уродливост по отношение на все още латентното си, неразвито съвършенство. Подобно усещане на срам, е вече една висока степен на вътрешно развитие, защото е знак, че вече си навлязъл в процеса на поправяне. Обичай съвършенството на своя вътрешен човек, а не плътта и кръвта си. Само благодарение на такова отношение, ще съумееш да изпиташ любов и към другия. Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|