-тият тип, с който МОЖЕШ да се сбогуваш, е безразличен към твоите амбиции. Те не преграждат пътя, по който си тръгнал. 4-тият тип

Но нали е казано: “Обичай ближния, като самия себе си!”. Мога ли да нарека присмехулниците “ближни”? Трябва ли да ги обичам? Отговорът е: ДА! Всички ние произлизаме от един източник. Ако си порежеш пръста, не те боли самият пръст, а чувстваш болката в сърцето и главата. По същия начин стои и въпросът с всички обитатели на планетата. Всички ние (а не само кабалистите), сме вътрешно свързани един с друг... Но в началото, работи върху себе си. А след това ще можеш да помагаш и на останалите. Но защо не веднага? Работата е там, че ние сме обединили много малка част от нашите вътрешни сили и затова е по-добре отначало да обичаш малък брой съмишленици, тоест онези, които имат сходни качества. Според степента на нарастване на силите, ще започнеш да привличаш към себе си все по-голяма и по-голяма част от общото. И тогава ще започнеш да обичаш също и останалите: и ближния, и далечния...

7. 
   Извън мен всичко е съвършено
   

Важно е, какво правиш със своите желания. Извън теб всичко е съвършено, но ти не виждаш този факт. Непоправените страдат и се измъчват, но няма значение. На своето най-висше ниво ще започнеш да обичаш и присмехулниците. А в момента не си в състояние да обичаш дори себе си. Дори не знаеш, кой е твоят вътрешен човек. Как можеш да обичаш тогава враговете си? Затова не можеш да общуваш с присмехулниците. Не ги кани при себе си, ако не можеш или не желаеш, но защо да ги мразиш от разстояние. Можеш да изпитваш любов към тях само, ако извън себе си усещаш светлината. И всичко е добро .... за поправянето. Затова - обичай всички! Всички сме на пътя. Отначало развивай своя вътрешен човек, защото е мразен и загубен. По какъв начин? Чрез любовта ти към външното. Сега положи усилия. Получава ли се при теб? Добре! Не? Пак е хубаво. Всичко върви стъпка по стъпка. Изпитваш безразличие? И това е хубаво. Може би днес наистина не знаеш какво да правиш. Точно тогава е особено правилно да проявиш търпение и да не се съпротивляваш вътрешно. Трябва да издържиш угнетяващото чувство с радост. Не бягай от това чувство, защото бягаш от собственото си спасение, от самия себе си. Знай твърдо, че там, където боли, на това място, зад тази болка, се крие и спасението. Не трябва да търсиш опасността и глупостта, но без неприятни моменти или дори периоди, по никакъв начин не можеш да напредваш към целта. Отначало изучавай метода за поправяне в смисъл: прави така или прави иначе, а по-късно той ще започне да работи в теб “спонтанно”, автоматично. Твоята система сама ще започне автоматично да избира необходимия режим, оптималното решение. Вътрешният човек не може да прави грешки. Този безотказен механизъм е заложен по рождение във всеки от нас. В юношеските години преживяваш всякакви наслади, докато накрая не стигнеш до границата, където се проявява преломният момент, с всички беди и печал. По пътя към индивидуалната завършеност не може да бъде по друг начин, освен чрез постоянна конфронтация с определени структурни сили, които трябва да преодоляваш. Както трябва да се преодолее силата на земното притегляне, за да се излезе в космическото пространство, така и вътрешният човек трябва да преодолее “силата на земните желания” на своя външен човек. Точно по този начин, необходимата за твоето израстване сила, отначало се съпровожда от чувството на недоволство. И затова не е необходимо веднага да се тича при доктора. Безсънието и главоболието може да имат грандиозно очистващо действие, да бъдат спасителния пояс, който ти хвърлят и който ти, в неприятния според твоето усещане момент, все още не разбираш, и затова не го приемаш. Възможно е точно в този момент да ти показват, какво трябва да поправиш в тази инкарнация. Тоест - най-важното! И затова, приемай всичко с радост - като изключителен дар! Но не търси сам страданията и стой настрани от опасностите.