Кажи го правилно
Изтегляне 1.02 Mb.
|
| Глава трета
Как да печелим приятели... сега, през 90-те години Преди повече от половин век Дейл Карнеги написа своята забележителна книга „Как да печелим приятели и да влияем на другите". От тогава до днес повече от 30 милиона американци са си купили и са прочели тази книга. Заложените в нея принципи продължават да се изучават в стотици курсове из цялата ни страна, а и в чужбина. И все пак, макар и Дейл Карнеги да е обхванал широк диапазон и да е изиграл действително огромна роля в онези дни, тази уникална негова книга е написана за определен исторически етап, за определени обществени отношения. Така че е редно да се запитаме, продължават ли неговите постановки и идеи да са актуални и днес, след повече от петдесет години. Напълно разбираемо би било, ако тази истинска библия за човешките взаимоотношения се окаже днес ирелевантна за съвременния човек, продължаващ да се стреми към контакти. Изминал е немалък период от време, междувременно три войни са бушували, днес икономиката бележи нечувани успехи, свидетели сме на истинска революция в областта на комуникациите, използващи направо фантастични компютърни технологии... Сателити направо обстрел-ват домашното ни огнище с информация от всички части на света, компютърът властва в живота ни... Всичко се е променило - категорично и безвъзвратно - ценности, морални предписания и канони, отношението ни към света, стилове, представата ни за това кое е приемливо и кое не... Днешните хора са много по-образовани, много по-начетени, много по-изтънчени, отколкото хората от времето на г-н Карнеги, когато висшето образование е било привилегия на малцина. Днес едва ли не всеки има възможност да се образова, да трупа дипломи и докторски титли. Хората са други: по-открити, повече склонни към самопознаване (и самопризнания!), готови на непринудени сексуални откровения. Много от идеите и препоръките на г-н Карнеги продължават все още да звучат правдиво, въпреки многостранните и дълбоки промени в нашето общество, ала има и неща, които са остарели и трудно могат да намерят приложение в общуването между нашите съвременници. Така например, г-н Карнеги ни учи: „Говори езика на интересите на събеседника си!" Въпреки че да изхождаш от интересите на другия може да бъде добро начало, „да отвориш" събеседника към себе си, ако го направиш, то много често ще се изтълкува като фалшиво или покровителствено. В наши дни добрата комуникация е отношение „вземам и давам", където и двамата партньори трябва да говорят, вече изхождайки от взаимните си интереси. Дейл Карнеги казва: „Помнете, че името на човека е най-сладкият и най-важният звук за него във всички езици". Наистина, не е лошо да се повтаря името на човека от време на време при разговора, тъй като това е част от процеса на „запечатване в паметта", т. е. да запомните нечия самоличност в ума си така, че да не го забравите. Използването на името на събеседника в разговора може да послужи също и като средство за привличане на вниманието, когато се изтъкват важни моменти. Ако обаче непрекъснато повтаряте името на другия по време на разговора, тази техника ще загуби заряда си като средство за привличане на вниманието и ще се превърне в досада. Това може да попречи на линията, която искате да прокарате. Дейл Карнеги пише: „Никога не казвай на другия, че не е прав". Не мисля, че това е много добър съвет. Трябва да поддържате своето самоуважение и да не бъдете лицемер. Спестяването на информация или позицията „не разлайвай кучетата" може да ви докарат само неприятности в наши дни. Само ще си създадете отрицателни емоции и ще си ги натрупате. В днешния свят да бъдеш добър във връзките с другите хора означава да бъдеш открит, честен и прям - а отгоре на това и тактичен. Има начини да кажеш някому, че не е прав, без да го обидиш: „Мога да оценя онова, което ми казвате, господине, но мненията ни по този въпрос са различни". Но понякога, независимо от това колко сте тактичен, се случва да имате работа с хора, които просто не ви слушат. В такъв случай може да се наложи да му кажете твърдо, но учтиво, какво мислите и защо смятате, че греши. Дейл Карнеги казва: „Ако не сте прав, признайте си го бързо и категорично". Как е възможно философия, която не ви позволява да кажете на другия, че не е прав, да изисква от вас „да си признаете бързо и категорично", че вие не сте прав? Дали е във ваш интерес наистина да бъдете чак толкова бързи в отказа си от своята гледна точка? Наистина, добронамерено е да приемете, че не сте прави; важно е обаче да знаете как да си признаете това, така че да „запазите лице" и да не се дискредитирате. Вместо да приемете подхода „бързо и категорично" на Дейл Карнеги, бихте могли да кажете „Знаете ли, размислих малко и наистина разбирам какво имате предвид", така ще кажете, е не да смутолевите „Не бях прав, вие сте прав". Съществено е да признаете, че не сте били прав, но не и да се обявите за враг на самия себе си, като кажете „Колко глупаво от моя страна!" или „Какъв глупак съм наистина!". Трябва да проявите към себе си толкова деликатност и разбиране, когато признавате, че грешите, колкото бихте проявили и към другите хора. Според Дейл Карнеги, за да спечелиш другите за своя начин на мислене, трябва да го накараш веднага да каже „Да, да". А какво става, ако той (или тя) не са готови да се качат на твоята каруца и веднага да кажат „Да, да"? Това, че някой казва да, не означава, че непременно се съгласява с всичко останало. Днес хората са твърде обиграни, за да се хванат на такива прозрачни манипулации. Ако се опитвате да подработите някого, има опасност да изгубите неговото доверие. Най-добрият начин да спечелиш някого за твоя начин на мислене е да споделиш с него своите идеи честно, прямо и открито, с нотка на самочувствие. Дейл Карнеги казва: „Остави другия да говори повече!" В идеалния случай един разговор би трябвало да бъде 50 на 50 споделен опит за двамата събеседници, което „включва" също и вас. Сполучлив начин да привлечете събеседника си да вземе участие в разговора е да задавате въпроси, които водят до обмен на мисли, така че да се осъществи онази 50:50 размяна между хора, споделящи мисли, чувства и възгледи. Дейл Карнеги казва: „Остави другия да си мисли, че идеята е негова". Това е неприемливо. То е неискрено и нечестно. След като вие давате идеята, тя си е ваша. Нужно е да я отстоявате. Не бива да позволите другите да мислят, че вашата идея е тяхна, само за да ги спечелите за някаква кауза. Това е манипулативен похват и не отговаря на предназначението на съвременните човешки отношения. Дейл Карнеги казва: „Започни разговора с похвала или добра оценка". Съгласна съм, че една малка похвала може да измине дълъг път, ако е искрена. Проблемът е обаче, че твърде много похвали могат да се превърнат във венцехвалене и да бъдат схванати като неискреност. Това често подсилва фалша и означава, че сте се присъединили към по изгодната страна или „ги четкате", за да ги подготвите за неизгодните условия, които ще им сервирате. Ако вашите похвали са твърде несдържани, това може да предизвика само въпроса — какво ли иска този от нас. Ако пък имате да кажете нещо неприятно на някого, бъдете прями и искрени. Не бива да го гарнирате и захаросвате. Дейл Карнеги казва: „Не посочвай направо грешките на другия!" Напълно отричам този съвет. Прекият и честен подход е най-добрият начин да се изправите пред хората. Ако искате да обърнете внимание на някого, че е направил грешка, в общ интерес е да го кажете честно и открито. Ако не реагирате открито, човекът, който е сгрешил, може да не разбере грешката си и пак да я повтори. В резултат на това само ще натрупате у себе си негодувание към тези, които грешат. Ето защо е необходимо да се опълчите фронтално срещу грешката. Дейл Карнеги казва: „Говори за собствените си грешки, преди да критикуваш другите". Тази философия изхожда от положението, че хората не могат да преглътнат критиката, ако не е обвита в шоколад. Не започвайте да критикувате себе си, само и само за да накарате другия да се чувства по-добре. Такова покровителствено поведение е неприемливо. Дейл Карнеги казва: „Хвали и най-малкото подобрение, хвали всяко подобрение. Бъди радушен в одобрението и щедър в похвалите". Повечето хора схващат прекомерните похвали като неискрени и фалшиви. Въпреки че е хубаво да отбележите колко сполучлива е нечия програма за отслабване, оценявайки факта, че този човек яде зеленчуци без десерт и не пие вино, ако споменавате това всеки път, като го видите, безспорно ще го нервирате. Да хвалите „и най-малкото и всяко подобрение" в работата на някого, ще рече да го дразните. Излагате се на риска да не ви вземат насериозно. През последните петдесет години Дейл Карнеги помагаше на хората да разберат как да общуват по-ефективно и как да се приспособяват по-добре към обществото. Все пак, това учение от времето на депресията, вече не може да бъде доктрина за 90-те години, тъй като времената се промениха. Правата на жените, гражданските и човешките права станаха действителност. Сега ние живеем във време, когато изтъкнати личности обсъждат по телевизията най-интимни неща, направо в стаята ни. Имаме общество, където цензурата е нищожна и където нашето конституционно право на свобода на словото е от изключително значение. Всяко нещо и всеки един подлежат на дискусия, сега, а когато навлизаме в двадесет и първия век, в който ще има нов набор от правила, чрез които да печелим приятели и да влияем на хората. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|