Как да научим децата да управляват емоциите си? Стъпка 1: Обогатяване на речника с думи за чувства
Стъпка 3: Как чувствата влияят на поведението ни?
Изтегляне 26.5 Kb.
|
Свързани:
Lek PDKK - Предаване на данни и компютърна комуникация, пом.-възпитател
- Навигация на страницата:
- Стъпка 4: Умение за успокояване
- Техника 1: Дишане
- Техника 2: Учене в реални ситуации
| Стъпка 3: Как чувствата влияят на поведението ни?
Имайки знанието за чувствата и техните проявления, може да помогнете на децата да ги категоризират в две зони. Примерно червена зона за гнева, страха, тъгата, разочарованието и зелена зона за спокойствието, радостта, удовлетвореността и т.н. В червената зона сме напрегнати, мускулите ни са стегнати, мислите ни са хаотични. Идва ни да хвърляме, да удряме, не виждаме решения, действаме импулсивно и т.н. В зелената зона сме отпуснати, мускулите са релаксирани, мислите са ведри. Виждаме повече решения, виждаме повече позитивни неща и възможности. Това разграничаване е важно, за да разбере детето, че когато е в червената зона, импулсът го кара да действа по неподходящ и дори вредящ му начин. Може да си измислите и метафора, с която да улесните детето да категоризира чувствата си в двете зони. Един възможен вариант е летене с парашут в различно време. Примерно, когато детето е ядосано, може да му кажете, че това е като летене с парашут в бурно, гръмотевично време. Вятърът лашка парашутът на всички страни и отвсякъде гърми и трещи. Не се вижда нищо ясно на хоризонта. Когато детето е спокойно, може да му кажете, че лети с парашут в слънчево време. Носи се леко по небесата. Всичко е светло, ясно и погледът стига надалеч. Дори може на хладилника да залепите две картинки – на буря и на слънчево време и един парашут, който да местите, така че да онагледите на детето къде го поставят чувствата му в момента. Стъпка 4: Умение за успокояване Когато детето знае в коя зона са чувствата му, по-лесно и нагледно можем да помогнем да извърви пътят от гнева към спокойствието. Не достатъчно да му кажем „Успокой се!“, защото това често нищо не означава за него. Техника 1: Дишане Дълбокото дишане дава сигнал на тялото да се успокои и зарежда с позитивна енергия. На дълбоко дишане може да научите дори деца на 2 години като използвате малко хитрост. Важното е детето да е спокойно и да се учи през играта. За да вдиша детето, го приканете да помирише въображаемо цвете, а за да издиша – да загаси въображаема свещичка (вероятно детето вече има опит в това от рождения си ден и действието му е познато). Друг вариант е, докато е спокойно да му дадете вятърно колело и да се опита да го задвижи като издиша силно. Това ще предизвика нуждата и да вдиша дълбоко, за да си поеме въздух. Дишането трябва да става бавно и наистина дълбоко. Покажете как трябва да стане, за да може детето да ви имитира. Когато детето изпитва силни негативни чувства, вече е лесно да го успокоите като го призовете да направи същите дихателни техники. Просто му припомнете: „Хайде да задвижим вятърното колело!“ или пък „Хайде да помиришем цветето и да изгасим свещта!“ Добре е да повтори дишането 3-4 пъти. Техника 2: Учене в реални ситуации Най-ценно е ученето в реално ситуации. Ако се случи да изпаднете в фрустираща ситуация пред детето, може да моделирате начина, по който и то да се справи, когато изпитва същата емоция. Примерно, може да се случи така, че да слагате крем върху сладките, които току-що сте изпекли. Ръката не Ви слуша и кремът се размазва: „Дразня се, че не ми се получава. Май е добре да спра за малко, да вдишам дълбоко няколко пъти и да опитам пак.“ Използвайте и ситуации от ежедневието на детето: „Ядоса се, че не успя да подредиш пъзела и го разхвърли навсякъде. Аз мисля, че би могъл да помолиш за помощ или да изчакаш малко, да вдишаш няколко пъти и да опиташ отново.“ Важно е да знаете, че не е добре да правите това в пика на емоцията. Изчакайте детето да се успокои и тогава използвайте спокоен и подкрепящ тон, за да обсъдите случилото се и да му дадете алтернатива на демонстрираното от него поведение. Изтегляне 26.5 Kb. Сподели с приятели:
|