Как да отвърнем, когато се чувстваме онеправдани

4 - Въпросът за авторитета

Често онеправдаването, понасяно от хората, идва по някакъв начин от някой, който има власт над тях. В семейството това може да означава крайно суровото отношение от страна на майката или бащата към детето. Понякога учителят е този, който злоупотребява с властта си и засрамва някой ученик с думите „все не схващаш", или треньорът унижава спортиста, който не можел „една топка да улови като хората". Възможно е шефът несправедливо да обвини работниците си за грешки в доставките от склада или пък за загубен търг. Понякога и полицаите биват лъжливо обвинени в това, че дискриминират хора от определен етнически или расов произход. А вероятно най-печалните случаи са когато дори в църквите хора с власт злоупотребяват с нея и тормозят подчинените си, за да постигнат това, което искат.

И така, какво ни казва Библията за това как да реагираме спрямо властта? За пореден път апостол Павел ясно се произнася по въпроса: Всеки човек да се покорява на властите, които са над него (Римляни 13:1).

Даже и на най-независимия, свободомислещ американец му е доста трудно да се измъкне като изключение от смисъла на този стих. Фразата „всеки човек" просто не оставя място за каквито и да било изключения в думите „да се покорява на властите, които са над нас също толкова конкретни и недвусмислени. Нужно е да преглътнем влечението си към независимостта и да се издигнем до тази истина. Ние, християните, не трябва да се съпротивляваме на властта, която по закон управлява живота ни. (По-долу ще разгледам малкото на брой случаи, когато е необходимо един последовател на Христос да не се покорява на властта.)

Нужно е да преглътнем влечението си към независимостта и да се издигнем до тази истина. Ние, християните, не трябва да се съпротивляваме на властта, която по закон управлява живота ни.

Отне ми известно време, докато приема това във всички области на живота си. Все още не винаги постъпвам правилно, но Божието Слово ме промени и днес се справям доста по-добре от преди. В миналото например, ако се случеше да шофирам на магистралата и внезапно да видя мигащите червени и сини светлини в огледалото си за обратно виждане, сигурно щях да се опитам „да вържа дявола" и да се моля Бог да ме отърве от глобата. Днес обаче не смятам, че точно това е видът реакция, за която говореше апостол Павел, когато писа: Всеки човек да се покорява на властите, които са над него.

Последният път, когато ми се случи да ме спрат (със задоволство мога да кажа, че напоследък ми се случва все по-рядко - май десният ми крак нещо е отслабнал), с мен в колата се возеше и един от служителите ми. Този младеж бе отгледан и възпитан от баща, който страшно мразел полицаите. Ето защо, когато видя мигащите светлини зад нас, той ужасно се смути и започна да се оплаква от поведението на полицая. Без да губя нито миг, аз го запитах: „Защо казваш всичко това? Не обвинявай полицая! Той е служител, даден ни от Бога, за да защитава обществото. А аз действително карах с превишена скорост. Той просто си върши работата."

Полицаят се приближи до прозореца ми и ми взе книжката и регистрационния талон. После се върна в колата си, за да ме провери в компютъра. Това е най-неприятният момент за всеки шофьор. Неудобно е да стоиш отстрани на пътя, а останалите шофьори да намаляват като минават покрай теб, за да те огледат хубаво.

След няколко минути полицаят почука на прозореца ми. „Господин Бивиър - каза той, - поради скоростта, с която шофирахте, ще ви наложа глоба." В този момент буквално усещах как мускулите на полицая се стегнаха, тъй като очакваше някаква гневна реакция от моя страна. Но аз казах единствено: „Господине, искам да ви благодаря за това, което направихте. Не бях прав. Виновен съм и няма да се явявам в съда, за да се защитавам. Заслужавам тази глоба и искам да ви благодаря за службата ви към нашето общество, понеже ние се нуждаем от вас. Бог да ви благослови."

Научил съм се да изчаквам до момента, в който полицаят действително ми даде фиша, понеже след като веднъж ти го е дал, вече не може да си го вземе обратно. Постъпвам така, защото повечето полицаи са толкова шокирани, че сякаш искат да ти кажат: „Мога ли да го взема обратно?" Но вече е твърде късно.

Служителят, който се возеше в колата с мен, бе слисан от моето поведение и усвои урок за цял живот. Той видя на практика как трябва да отговаряме на тези, които имат власт над нас - без остроумни забележки, без да обвиняваме другите, без сръдни и пуфкане. От нас се очаква с почтителност да приемаме това, което заслужаваме.

Основната причина, поради която трябва да го правим, е, че Бог говори недвусмислено по този въпрос. Продължението на стиха в Римляни 13:1 гласи:

Защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.

Във времето, в което живеем, властта има лоша репутация. И това може би важи с още по-голяма сила за нашата западна култура, отколкото за която и да било друга част от света. Справедливо ще е да заявим, че семената на бунта бяха посяти през 30-те години на миналия век, когато професорите в нашите университети започнаха да втълпяват на студентите идеите на либерализма и рационализма, привнесени директно от Европа. Плодовете на тази дейност станаха явни през 60-те, когато се прояви лошото отношение към властта. Протестите срещу войната във Виетнам, разрушаването на традиционния сексуален морал, възходът на наркокултурата, нарастващият брой на разводите, упадъкът на ценностите, който се демонстрира във филмите и по телевизията, размириците в крайните квартали - всички тези явления, а и много други, бяха по някакъв начин свързани със спад на респекта към властта. Студентите, които протестираха и вилнееха из университетите, наричаха полицаите „свине". Почитта към правителствените лидери спадна заради противоречията, породени от войната и международната политика. Уотъргейт бе само първият от поредица политически скандали. Новинарските медии бяха заразени от някакъв вид „жълта треска". Вследствие на това имената на много от националните ни герои и други личности с обществена значимост на властови позиции бяха опозорени.

След това последва може би най-ужасяващото няколко видни църковни лидери бяха въвлечени в сексуални скандали или хванати в кражба или злоупотреба с Господните средства в служенията им. Нищо чудно, че уважението към властта вече изглеждаше като наивна глупост. Като общество днес ние жънем реколтата от тези семена, които врагът изкусно пося посред нас.

Единственият проблем с всяко подобно незачитане на властта, а това е огромен проблем, е, че Бог ни заповядва да почитаме законната власт, независимо каква е тя, понеже „всяка власт" идва от Бога. И още по-ясно казано - всяка власт е поставена от Бога. Позволете на тези думи да достигнат до съзнанието ви - не съществува власт, която да не е поставена от Бога!

Може и да има някоя ситуация, в която човек трябва да се възпротиви на властта, а също така съществува и явлението незаконна власт. Ще разгледам тези проблеми по-късно. Но това действително са много редки изключения и Писанието ясно говори, че всеки човек трябва „да се покорява на властите, които са над него".

На мнозина им е наистина трудно да преглътнат това. Може да ви се струва, че тази заповед е толкова възвишена, че на християнина му е направо невъзможно да я изпълнява. Но тъкмо това представлява предизвикателството да бъдеш Христов последовател! Никой от нас не би могъл да извърши това, което Той ни заповядва, освен ако не се предадем в плътта си и не позволим на Бога да ни изпълни със Своята благодат. Християнският живот се задвижва чрез свръхестествена мощ. Без тази мощ всеки един от нас е „загазил здравата".

Изключително съм благодарен за това, че веднага след като познах и приех Исус Христос за мой Спасител в университета Пардю, реших, че щом като Библията е Божието Слово, то аз ще й вярвам и ще й се покорявам, независимо дали разбирам всичко написано в нея. Направих това не защото бях станал велик християнин, а главно поради страха си от Бога. Знаех, че съм бил спасен от собствения си грях и от бъдещето си в ада. Не смятах за разумно да пренареждам Писанията и сам да решавам кои от тях важат за живота ми и кои не. Естествено, имало е моменти, в които поради своето невежество, аз съм действал в противоречие на Писанието. Но в същата степен, в която просто съм се покорявал на откритото Божие Слово, също толкова съм бил защитаван от злото и изобилно благославян.

Всяка една законна власт идва от Бога! И макар че често хора биват избирани или назначавани на отговорни постове, от които могат да управляват другите, те са на тези властови позиции, понеже Бог ги е поставил там.

Спомням си момента, когато това ми стана пределно ясно. През 1992 г., след като Бил Клинтън бе избран за първия си мандат, няколко дни бях потиснат. Ако трябва да съм честен, бях доста разочарован, че този мъж щеше да бъде президент на Съединените щати. Може би на третия ден, през който продължавах унило да се мотая в дома си, Бог ми каза следното: Джон, няма човек, който да постъпва на служба някъде и Аз да не знам за това. Той ми напомни написаното в Словото, че всеки, на когото е дадена власт, е „поставен". И макар че може и да живеем в нация, която гласува и така избира водачите си, всеки един от тях в края на краищата заема поста си по силата на божествено назначение.

Трябва да позволите на тази истина да се вкорени дълбоко в ума и духа ви: „Всички личности, облечени в законна власт, които съществуват в живота ви, независимо дали става дума за родител, директор, учител, пастор, съдия или депутат, са били поставени от Бога!

Тъкмо на това място често се издигат високите стени на съпротивата. Вероятно си мислите: Ами какво да кажем за хората, които са на власт и са си направо зли, подли и жестоки? И тях ли Бог ги е поставил ? И Адолф Хитлер ли е бил избран от Бога? Не ми говори, че всяка власт е определена от Бога, понеже съм чувал или преживял неща от хора на власт, които са си направо нечестиви!

Изборът, който трябва да направим обаче, е ясен: Вярваме ли на Библията? Ако отговорът ни е „да", то тогава трябва да приемем и да се покорим на това, което тя казва за властите. Бог поставя хората на властовите им позиции. Не Той обаче е отговорен за това как постъпват облечените с власт. Мнозина от тях са ограничени и корумпирани. Но ние трябва да разграничим властта като такава и начина, по който тя се употребява. Назначението идва от Бога, но лошите качества и нечестивото поведение са принос на човешките същества. Ето защо би било безопасно да се изразим по следния начин: Всяка власт е от Бога, но не всички дела на поставените в такава позиция са богоугодни.

Много е интересно да разгледаме как апостол Павел е структурирал наставленията си към нас относно реакцията ни, когато се чувстваме онеправдани от някой с власт над нас. Първо той ни напомня, че не трябва да си отмъщаваме, а после, веднага в следващата точка, Павел разглежда властта. Смятам, че Святият Дух го е вдъхновил да го напише по този начин, понеже е знаел, сигурно и от личен опит, че винаги ще има хора, поставени на власт, които ще злоупотребяват, онеправдават или тормозят подвластните си. Павел искаше да ни каже абсолютно ясно онова, което Господ казва нееднократно: „Отмъщението е Мое, Аз ще въздам."

В посланията си и Петър разсъждава по този въпрос:

Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте. Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите (1 Петрово 2:17-18).

Всъщност това, което Петър казва тук, е: „Как си въобразявате, че можете да почетете Бога, Когото не сте видели, след като не можете да почетете дори човека, когото сам Той е поставил да владее над вас и когото виждате?

През онзи исторически период, когато робството е било обичайна практика, мнозина от самите вярващи са били роби.

И макар че робството винаги е било отблъскващо, по времето на Новия завет да бъдеш слуга или роб доста приличало на това днес да бъдеш служител на някоя компания. Всъщност, някои роби били високо образовани, между тях имало лекари, библиотекари, учители, музиканти и секретари. Някои от тях явно са произхождали господарите си (вж. Коментар и тълкуване на цялата Библия). Но наставленията, които Петър им даде, бяха: „прави това, което казва шефът".

Любопитен е фактът, че царят, когото Петър им заръча да почитат, бе Ирод Агрипа 1, същият онзи цар, който безмилостно преследваше и убиваше вярващите. Петър не искаше от вярващите братя и сестри да се покорят под властта на един „мил и добър цар". Той ги караше да се покорят на един злобен и нечестив тиранин, който искаше да им вземе главите. Единственият начин, по който можеха да изпълнят това, бе като погледнат отвъд личността, решенията и действията на този цар и разпознаят властта, която му е била дадена от Бога.

Честно казано, има неща, които ние, вярващите избираме да правим в покорство и които най-вероятно не бихме направили, ако не се страхувахме от Бога. По човешки погледнато, не е особено логично да се покоряваш на един жесток цар. Но винаги е абсолютно логично да се покоряваш на Бога.

Днес не чуваме много проповеди или поучения за страха от Господа. Това е жалко, понеже правилният страх от Бога е изключително здравословно качество за всеки човек. Векове преди Исус да се появи на земята като въплътения Божи Син, Исая пророкува, че Господ ще притежава това качество:

Трябва да осъзнаете, че единственият начин, по който и да е от нас ще е в състояние винаги да се покорява на властта, е, първо, да ходи в силата на Святия Дух и, второ, да има правилен страх от Господа. Тогава ще се въздържаме да съдим личността на водача, но ще виждаме властта, която Бог е поставил върху него.

Наистина е тъжно, но в Америка ние често казваме на лидерите си: „Ти ще трябва да заслужиш уважението ми." Вместо това, един човек, който се бои от Бога, би казал: „Ти вече имаш моето уважение, понеже разпознавам властта, която Бог ти е дал." Вярващият казва това с пълното съзнание, че Бог гледа на сърцето, а не съди по думите или действията в живота на човека. Неговата преценка или присъда се основава на мотивите на човека и винаги е справедлива.

Същите наставления относно властта са уместни и за нас. Бог не е променил мнението Си по този въпрос. Единствено когато се боим от Господа, изпитвайки благоговейна почит към Него, така щото да не си и помисляме да оспорваме онова, което Той ни казва да направим, само тогава ще можем с покорство да приемем, че всяка власт на земята има един Източник и това е Бог.

Докато разсъждава и разяснява поучението на апостол Павел, Петър настоява: Слуги, покорявайте се на господарите си. В наши дни на мястото на думата „слуги" може да поставите „работници, ученици, членове на църквата, щатни служители, чиновници". Да си го кажем направо - всеки има над себе си някаква власт. Даже и най-могъщият човек на земята, президентът на Съединените щати, трябва да се покорява на Конституцията на САЩ и законите на страната ни. И, разбира се, в края на краищата, президентът е отговорен пред Бога, Който го е назначил на този пост! Ето защо наставлението на Петър се отнася за всеки. Да си го кажем направо - всеки има над себе си някаква власт.

Отношението, което трябва да имаме, е „покорство със страх, без значение каква е личността на властимащия". Както казва Петър, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите.

Да благодарим, че вие и аз през по-голямата част от времето имаме поне един човек с власт над нас, който -действително е прекрасен мъж или жена. И не е толкова трудно да приемаш и да се покоряваш на ръководството на такъв тип човек. В домашната ни църква в Колорадо пастор Тед Хагард е добър и нежен пастир на стадото си. На човек му е драго да се покорява на властта и водителството на този мъж. Но Петър не приключи въпроса, споменавайки единствено любезните и нежни властници. Той изрично посочи, че трябва да се покоряваме и на „гадните типове".

Преди много време, когато все още се борех със значението на думите на Петър в този стих, си мислех, че ако разгледам значението на думата „опърничав" в гръцкия оригинал, ще съумея да открия някаква „вратичка" в стиха. Чудех се да не би преводачите на Библията да са се разсеяли или поувлекли, когато са превеждали на английски. Да не би да е станала грешка? Наистина ли апостол Петър е имал предвид „опърничави"? Проверих в книгите на няколко теолози, специалисти по гръцки, като започнах с Речник на гръцкия език на Теърс. Значението, което той даваше на думата сколиос, гръцкото понятие за „опърничав", бе „нечестив, извратен, злонамерен и несправедлив".

Това изобщо не бе резултатът, на който се надявах, ето защо се заех да разгледам значението на думата в Тълковния речник на Вайн. И там открих следното: „тиранични или несправедливи водачи". Продължавах да търся значението й в речници на други теолози и попаднах на думи, които по същина означаваха: „груб, непочтен, безжалостен, безразсъден".

Признавам, че това е една от библейските истини, които не се преглъщат особено лесно. Всичко в начина, по който гледаме на живота в плътта, крещи, че това не е така. Защо, да му се не види, трябва да се покоряваме на един жесток, безразсъден, несправедлив и непочтен тиранин? Причината, макар че тя може и да ни накара да се гърчим от неудобство, е, че Бог ни казва да го направим. Но ние никога не трябва да забравяме, че Той е чудесен Баща, най-страхотният Баща във вселената. Ето защо можем да сме уверени, че да се покоряваме на властта, както Той ни заповядва, е добро за нас.

Съществуват ли такива случаи, когато имаме законното право да не се покоряваме на властта? Да, макар че подобни обстоятелства са рядкост. Например от време на време в живота си ние се натъкваме на незаконна власт, установена от лидера на някой култ или в някакъв друг случай. Тези хора са открили начин сами да се поставят в позиция на власт и се надсмиват над Бога и Неговите пътища. Павел казва, че не трябва даже за час да им се покоряваме (виж Галатяни 2:4-5). Ако трябва да го кажем на днешен език, смисълът бе: „Няма да им позволим да го правят нито за миг."

Но има едно основно правило, което трябва да запомните, ако си мислите, че сте в ситуация, при която Библията допуска да не се покорите на някой властник. Ръководният принцип е следният: Когато властта ни заповядва да направим нещо, което ясно противоречи на Писанията, от нас се иска да отхвърлим това и с уважение да кажем „не".

Един невероятен пример от Писанието за това кога можем да откажем да се покоряваме на властта намираме в разказа за Седрах, Мисах и Авденаго (Даниил 3:8-30). Тези трима младежи заедно с Даниил бяха завлечени във Вавилон под управлението на цар Навуходоносор. На тях, както и на всички останали в царството, им бе заповядано да се покланят на идола на царя всеки път, когато чуят звука от музикалните инструменти. За евреите тази заповед бе абсолютно престъпване на втората заповед: Да нямаш други богове освен Мене (Второзаконие 5:7) Ето защо, когато музикалните инструменти засвириха, тези три смели момчета не се поклониха. Когато цар Навуходоносор чу за това, се вбеси. Заведоха ги пред него, но те отидоха с уважение. Не се подсмихваха и не казваха: „На тебе, езически гадняр, няма да ти се покорим!" Вместо това, те го погледнаха и казаха: Ваше величество, няма да се покорим (виж Данаил 3:16-18). Те отдадоха почит както на него, така и на властта, която му бе дадена от Бога. Но отказаха да опозорят Източника на властта, Всемогъщия Бог, и не се покориха на заповедта на царя да вършат грях.

Давид също ни показа как да действаме спрямо незаконното използване на властта. Когато Саул правеше всичко възможно да хване Давид и да използва главата му за украса, Божият помазаник не остана в палата. Той побягна в пустинята, но така и не се отказа от отношението си на покорство и почит към царя, когото Бог бе поставил да властва над него.

Една от по-сложните ситуации в наше време е когато става дума за злоупотреба с власт в отношенията между съпруга и съпругата. Както ни учи Библията, на съпруга е дадена власт над жена му и децата му. Ако съпругът злоупотребява с властта си, съпругата, със същото отношение, каквото имаше Давид към Саул, може да се съпротиви с почит, а вероятно и да напусне съпруга си, ако той е станал неудържим. Важно е да осъзнаем, че съществува разлика между подчинението и покорството. Съпругата, като показва почтително отношение, може да продължи да се покорява, но не е нужно да се подчинява на съпруг, който я тормози и я кара да върши неща, които противоречат на Божието Слово.

Поради объркването, което съществува по въпроса, понякога жените попадат в опасно положение, понеже съпругът малтретира физически тях или децата им, а те казват: „Да, но трябва да продължа да се подчинявам на съпруга си." Не, истината е, че не трябва. Това е пример за случай, при който можем да не се подчиним на властта, като покажем уважение, но същевременно и твърдост. Съпругата има правото, а може би дори отговорността, да го помоли да си тръгне и да го изпрати вкъщи при мама. Ако той не си тръгне, трябва тя да си отиде, но както при Давид, тя трябва да запази в себе си уважението към властта му.

Библията не ни учи на безусловно подчинение на властта, но тя определено ни учи да се покоряваме безусловно. Има разлика. Подчинението се отнася до действията ни, докато покорството е свързано със сърцата ни. Библията не ни учи на безусловно подчинение на властта, но тя определено ни учи да се покоряваме безусловно.

Петър писа, че точно покорството на жената ще спечели съпруга й, когато той види, че тя се обхожда със страх и чистота и че има кротък и тих дух (1 Петрово 3:2, 4). Посланието тук е, че ако съпругът не се подчинява на Словото, това е начинът, по който жената може да бъде използвана от Бога да ускори промяната в сърцето и поведението му.

Знам, че често е трудно човек да проумее тези истини. Какво е замислил Бог? Защо толкова много държи на тези неща? Да не би да има нещо повече в този въпрос, което да остава скрито за очите? Разбира се, че е така! Плановете и намеренията Му ще бъдат в центъра на нашето внимание в следващите глави.