Как да разпознаваме минералите дефиниция и класификация на минералите



страница5/5
Дата09.04.2018
Размер497.84 Kb.
#65073
1   2   3   4   5

Екзогенни процеси


1. Същност и кратка характеристика. Това са геоложки процеси, свързани с разрушителната, транспортната и акумулативната дейност на вятъра, повърхностно течащите и подземните води, на Световния океан, езерата и блатата и на леда. Към тях се отнасят и гравитационните процеси. Изветрянето на скалите има специално място в почвообразувателните процеси и по тази причина ще го разгледаме по-детайлно.

Изветряне на скалите.

Това е геоложки процес, който включва физичното, химичното и биохимичното разрушаване на скалите и изграждащите ги минерали. За неговото осъществяване са необходими реагенти от атмосферата, хидросферата или биосферата. В зависимост от механизма, по който протича изветрянето може да бъде следните видове:

Физично изветряне. Същността на процеса е дезинтегриране на скалата на отделни късове, при което минералния състав не се променя. Това може да се причини от температурните колебания, които имат денонощен характер или от въздействието на пряката слънчева светлина /този процес се нарича инсолация /. В случаите на въздействие на външен фактор, изветрянето е механично. Типичен пример за този вид е разрушаването на скалите под влияние на водата, запълваща скални пукнатини. При понижаване на температурите тя замръзва и разширявайки съществуващата пукнатина, разрушава скалата. Механичното изветряне може да се причини и от кореновите системи на растенията.

Химично изветряне. Това е процес, при който се изменя минералния и химичния състав, структурата и текстурата на скалите. Смята се, че при този процес се образуват вторични устойчиви минерали, които могат да се отложат в почвите. Механизмът, по който може да се осъществи химичното изветряне е чрез окисляване, хидратация, разтваряне или хидролиза.

Окислително-редукционен – при този процес се присъединяват кислородни атоми към минералната молекула, като се променя валентността на химичните елементи. Най-лесно се окисляват сулфидите. Така се променя пирита в лимонит.

Хидратация – при нея се образуват нови химични съединения посредством присъединяване на водни молекули:

CaSO4 + H2O= CaSO4.2H2O

Гипс анхидрит

Fe2O3 + nH2O = Fe2O3.nH2O

Хематит лимонит

Възможен е и обратният процес – на дехидратация, при който мирабилита се превръща в тенардит:

Na2SO4.10H2O=Na2SO4

Разтваряне – най-известният разтворител в природата е водата. При този процес протича без промяна на химичния състав на минералите. Най-разтворими са хлоридите, следват сулфатите, карбонатите и най-слабо се разтварят силикатите.

Хидролиза. Обикновено протича съвместно с разтварянето на минералите, но при нея се извършва обменно разлагане на веществата и се разрушава кристалната решетка. Чудесен пример е промяната на фелдшпатите в каолинит, при което скелетната структура на фелдшпата се променя в слоеста.

Биохимично изветряне- то има смесен характер: реагентът е биологичен, а механизмът на протичане е чисто химичен. Растенията посредством кореновите си системи извличат K, Na, Ca, Al, Fe, P и др. от скалите, а някои които съдържат различни киселини въздействат върху минералите /например лишеите са пионери в заселяването на скални повърхностни/.




Устойчиви при изветряне

Минерали

Скали




Кварц







Фелдшпат Плагиоклаз

Риолит




Биотит

Диорит

Андезит





Хорнбленд







Пироксен

Плагиоклаз



Габро

Базалт


Слабо устойчиви

Оливин




Табл. Х Относителна устойчивост на минералите и скалите при изветряне
Продукти от изветрянето на скалите. Получените разнообразни продукти от разрушаването на скалите останат на място, се образува елувий. В случаите на транспортиране на материала връзката с майчината скала се губи и се образуват изветрителни кори. За тях е характерна следната зоналност: оттдолу нагоре по разреза се наблюдава преход от свежи, непроменени скали към продукти, получени от пълното химично разлагане на майчината скала. Факторите, които контролират образуването на изветрителни кори са климат, релеф и първични /майчини/ скали. Най-дебели изветрителни кори се образуват в тропичните и субтропичните зони, където дебелината им достига 100 м. В горните си части те са богати на на Al, Fe и Si хидрооксиди, които дават и характерното червено-кафяво оцветяване на изветрителните кори / т.нар. латеритна зона/. Под нея се разполага каолинитовата, зоната на хидрослюдите, зоната с натрошени скални късове и тази с непроменени майчини скали /фиг. Вертикален разрез на изветрителна кора /.

Изветрителните кори в умерен климат не съдържат латеритната зона и са с по-малка дебелина. В пустинни и полупустинни области те са много тънки и не се съхраняват добре.

Интересни промени настъпват с глинестите минерали в процесите на изветряне, като крайните продукти са устойчиви фази:

първични скали - слюди и фелдшпати-вторични минерали-илит-монтморилонит-каолинит-хематит и гибсит



Продукт на изветрянето са почвите, които могат да се разглеждат като най-горната изветряла част от скалите, в чийто състав вземат участие голямо количество организмови останки.


Каталог: drago -> geophysics -> exam%20materials%202016-2017
drago -> Present simple past simple tense
drago -> Search earthquakes‘ в новосъздадената по-горе папка във формат. Csv
exam%20materials%202016-2017 -> Пещери пещера́та
exam%20materials%202016-2017 -> I. Земята – произход, форма, състав и строеж 4 часа Произход на Земята. Химичен състав. Форма и размери на Земята. Модел на Земята. Релеф
exam%20materials%202016-2017 -> Основни дефиниции в Географските информационни системи (гис). Историческо развитие на гис. Значение на гис в съвременното общество
exam%20materials%202016-2017 -> Същност на георадарния метод


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница