Какво представлява Валдорфската педагогика?

Основната характеристика на педагогиката, създадена от Рудолф Щайнер, е че в центъра на възпитанието и обучението стои човекът. Не учебното съдържание, което трябва да се преподава, не представите на възрастните за „трябва и не трябва”, не преходните нужди на обществото, а човекът като едно цялостно същество с потенциала, който той носи и който трябва да бъде развит с помощта на педагога по един възможно най-здравословен начин. „Изграждайки  педагогиката и дидактиката върху познанието на човека ”, казва Рудолф Щайнер в

МЕТОДИ НА ОБУЧЕНИЕ

Друга много съществена характеристика на тази педагогика са нагласата и настроението, с които работи възпитателят-учител. Той не „упражнява” професията, а я твори. Класният учител е универсална, енциклопедична личност. Той преподава основните предмети от 1-ви до 8-ми клас, без да следва шаблони и стандарти. Учебното съдържание е съобразено със съответната възраст, но учебниците се създават в процеса на работата със самите ученици. Методиката следва основните принципи на възпитателното изкуство, но се сътворява наново и наново от всеки един педагог в зависимост от конкретния клас. Това е нелека, изключително творческа и отговорна задача. Затова валдорфските учители стават такива по силата на дълбок и силен импулс, подготвят се дълго, много сериозно и съзнателно,  водени  от основния принцип: „Детето трябва да се приема с благоговение,  да се възпитава в любов и да се пуска на свобода.” От това произтича и огромната им отговорност, която те носят обаче не като товар, а с благодарност. Затова работата им е изпълнена с ведрост, със спокойствие и увереност, които се предават и на възпитаниците им.

Свободни хора могат да се формират от свободни личности. Затова валдорфското образование е свободно, т.е. поверено на съзнателността и отговорността на учителите.

КОМУНИКАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ

Третата страна във възпитанието и обучението на децата – родителите - също участва съзнателно и активно в този процес, сътрудничейки си с педагозите. Приемните разговори, редовните родителски срещи, посещението по домовете, създаването на съответните домашни условия, участието на родителите в управлението и в многобройните училищни празници и инициативи не са нещо спорадично, показно и формално, а  са неразделна част от живота на училището. Така и самите родители понякога могат да научат много неща за себе си, за децата си и за социалното общуване.

Обстановката в Щайнеровите детски градини и училища е изключително уютна. Мебели от естествени материали, меки лазурни цветове на помещенията (различни за всеки клас),  играчки и учебни пособия от природни материали, почти домашна обстановка както в сградата, така и в двора – всичко това създава у децата чувството за сигурност, защитеност и комфорт. А и самите те участват ежедневно в поддържането на реда и хигиената. Така развиват способност за социално общуване и чувство на отговорност за средата, в която живеят и работят. Излетите и екскурзиите имат също за цел  да възпитават и развиват определени личностни качества, екологично съзнание или практическо обучение по даден предмет, напр. геология. Те се планират и организират с участието на самите ученици и някои родители. Така в триединството деца – родители – педагози се формират бъдещите граждани на света.

Проблемите на обществото не могат да се решават с временни, често формално провеждани реформи. Обществото се формира от отделните личности. Ако тези личности се възпитават и учат от най-ранна възраст така, че да развият в максимална степен най-добрите си заложби, ще възникне здраво, жизнеспособно общество, където всеки един човек ще бъде ценена и уважавана индивидуалност, която по силата на високо развито чувство за доброволност, морал и отговорност дава на останалите това, на което е способна. За постигането на този идел са необходими много усилия и време. Но за да се формира обществото, което съответства и е необходимо на  бъдещето развитие на света и човечеството, изграждането на основите му трябва да започне днес. И сигурно не е случайно, че след промените през 1989 г. валдорфски инициативи възникнаха във всички бивши социалистически страни. През последните 18 години в тях се създадоха над 90 валдорфски училища, стотици детски градини и много лечебно-педагогически и социални институции. Само в Румъния има над 10 училища Щайнер и близо 40 детско-градински групи, които са равнопоставена част от държавните образователни стандарти. В някои източноевропейски страни валдорфската педагогика присъства и в академичните програми на университетите. Свободното образование е една от най-важните характеристики на съвременна Европа. А България също – вече и официално – е в Европейската общност.

Нерядко може да се наблюдава как цялото телце на новороденото, прислонено до майчината гръд, се свива и напряга в момента, когато млякото попада в устата му. Ние забелязваме, че в този момент то чувства вкуса на млякото не само в устата си; реакцията на детето е такава, сякаш то цялото представлява единен орган на вкуса. По време на първите години от живота подобна реакция на малкото дете се проявява и в други ситуации: то напряга цялото си тяло, когато види или чуе нещо; в това събитие може да няма никакви опасни последствия, но полученото впечатление е толкова силно, че е способно да предизвика бурен пристъп на плач.

 Детето възприема и най-неуловимите преживявания на възрастните. Много родители навярно вече са изпитали върху себе си кoлко е трудно понякога да скрият от собственото си дете някакво свое моментно настроение. Даже ако се опитат да стаят раздразнението си, децата тутакси го чувстват и внезапно започват да се държат по-рязко и “неустойчиво” от обичайното. Така един баща, връщайки се в къщи след един крайно неприятен спор, в който се оказал въвлечен не по своя вина, трябвало да мине през стаята, в която креватчето си била неговата тримесечна дъщеря. Обикновено тя се усмихвала, когато татко й се скланял над нея. Този път, отваряйки вратата, той бил изпълнен все още с гняв, макар че се опитвал да скрие кипящата в него ярост и да направи всичко по обичайния начин. Но едва склонил се над нея, тя започнала да плаче.

 Известно е, че детето копира това, което вижда около себе си. Разбира се, всеки от нас е наблюдавал малки деца, които намирайки се редом с възрастни, повтарят техните жестове: имат същата походка, по същия начин размахват ръцете, кашлят. В началото подражанието е съвсем безсъзнателно. Но постепенно то става все по-осъзнато и се изразява в играта, когато се възпроизвеждат събития, станали, например в трамвая, в приемната на лекаря, в зоопарка или у дома.

 Времето, което детето преживява от раждането до седмата си година Рудолф Щайнер нарича “възрастта на подражанието”. Той иска да обърне особено внимание на възпитателите върху това, че думите, които те казват на детето – предупреждения, обяснения и други изказвания, обърнати към техния разум – или играят ограничена роля, или не играят въобще никаква роля в сравнение с предметния свят или реалните действия на хората. Децата са твърде възприемчиви към външните прояви в поведението на другите хора, особено към жестовете. Например жестовете, съпровождащи речта на разгневения възрастен, им правят много по-силно впечатление, отколкото съдържанието на самите думи.

Един от пионерите на детската психиатрия, англичанинът Джон Боулби, изучавал по предложение на Световната здравна организация взаимовръзката между условията на живот на детето и неговото психическо развитие. Анализирайки обширен практически материал, Боулби установил, че най-честата причина за психическата занемареност на децата (въпреки по-рано изказаните предположения) се изразява не в недостига на материални средства, твърде многочислените семейства, лошите условия на живот, професионалната заетост на майката или подобни външни фактори, а в определено вътрешно поведение на възрастните, възпитаващи децата. Много от описаните от него условия, в които растат децата, са потресаващи. Той отбелязва, че с душевна запуснатост на децата, а това явление днес е познато на всеки учител, нерядко се сблъскваме в домове, които са материално добре. Боулби ярко демонстрира последствията от психическата запуснатост на децата. Той формулира резултатите от едно от изследванията по следния начин: “Осемдесет момичета с криминални наклонности на възраст от дванадесет до шестнадесет години се подложили на психотерапия в продължение на шест години. Лечението било успешно само в петдесет процента от случаите... Но успехът на психотерапията не зависил нито от интелектуалните способности на пациентките, нито от наследствените фактори. Напротив, еднозначна била зависимостта от типа отношения, установени в семействата на момичетата”.

 Въздействието от впечатленията в ранното детство се проявяват  не само в душевната сфера. То прониква и в телесната сфера. Може би най-показателните случаи от този род са децата, възпитани от животни. “Вълчите деца” от Миднапур, намерени през 1920 г. от протестантския мисионер Дж.Е.Л.Сингх, били приблизително на две и осем години. Те притежавали ред своеобразни особености: ”Резците им били по-дълги и остри отколкото са обикновено у другите хора. Устната кухина била с кърваво-червен цвят. Децата можели да стоят на колене на пода, но не можели да стоят прави. Техните коленни и тазобедрени стави не били приспособени за това...Очите им били почти кръгли. През деня им било трудно да се борят със съня, но през нощта, около дванадесет часа, техните очи се отваряли широко и светели в тъмното като у котките и кучетата. Децата виждали далеч по-добре през нощта. Когато миришели нещо, месестите им ноздри се движели....Ръцете им били дълги и мускулести, висели почти до коленете им и свидетелствали за сила и ловкост. Китките на ръцете били сравнително по-дълги от обичайното, пръстите и ноктите на краката били подгънати навътре. Децата приемали храната с кучешки привички. Те спели на земята, свити на кълбо в някой ъгъл. Не показвали никакъв страх от тъмното, но се бояли от светлината и огъня”. (Сингх Дж.Е.Л. “Вълчите деца” от Миднапур. – Хайделберг, 1964 г.). Децата били хванати и настанени в мисионерски пункт, къдета за тях се грижели и ги възпитавали. По-малката (те били момичета) умряла година след като я хванали, по-голямата преживяла още девет години. Научила около петдесет думи и проявявала към края на живота си явни признаци на интелект и съзряващи душевни способности.

 Достатъчен е един такъв пример, за да се разбере особено ясно силата на психическото въздействие , съпровождащо ранните впечатления на детството. Разбира се, когато децата се възпитават от хора, физиологичните особености, проявяващи се у тях в следствие на тези впечатления (в противоположност на наследствените предпоставки) се забелязват далеч по-малко. Но ги има. Рудолф Щайнер подчертава, че органите на човешкото тяло се формират по определен начин до седмата година от живота: “После тялото израства, но по-нататък то се основава на вече изработените по-рано форми... В навечерието на раждането природата се грижи за правилната среда за обитаване на физическото тяло на човека. Подобно на това възпитателя е длъжен да се погрижи за създаване на правилно физическо обкръжение за детето веднага след раждането. Детето подражава на това, което става в неговото обкръжение и в хода на подражанието неговите физически органи придобиват бъдещите си форми. Нужно е понятието “окръжаваща среда” да се разглежда колкото си може по-широко. Към нея се отнася всичко, което става около детето, което може да се възприеме с неговите чувства, което от близко лежащото пространство въздейства на неговите духовни сили. Това са също така всички постъпки, достъпни за неговия поглед – морални или аморални, разумни или глупави. Ако здравото зрение се заработва, когато в обкръжението на детето се привнасят цветови и светлинни съотношения, то физическите предпоставки за здраво морално чувство се формират в мозъка и в кръвта, ако детето вижда в своето обкръжение морални постъпки. Ако до седемгодишната си възраст то вижда около себе си  глупави постъпки, то неговият мозък  придобива такива форми, които в последващия живот ще го направят способен само на глупости” (“Възпитание на детето”).
 По-рано, когато значението на първите детски впечатления още съвсем не беше общопризнато, това изказване на Рудолф Щайнер би изглеждало напълно недостоверно. Но в последните десетилетия от изследователите и възпитателите бе събран много богат материал по тази тема, който потвърждава нарисувания образ на детето като “единен орган на чувствата”. 

ПЪРВИТЕ ТРИ ГОДИНИ

Първите три години имат уникално значение за целия следващ живот на детето. Нашето съзнание може да не съхрани спомени за тях, но фактът си остава факт – тази изчезнала от паметта ни епоха продължава да съществува в нашето битие, в нашата съдба. Никога не сме били подложени така на впечатления от окръжаващия свят. Никога повече ние няма да можем така да се отдаваме във властта на процесите, протичащи в собственото ни тяло. Никога повече, даже в резултат на упорити упражнения и напрежение на силите на волята, на нас няма да ни се отдаде да овладеем толкова фундаментални способности, които след това може да използваме всеки ден през целия си живот като ходенето, речта и мисленето.

В числото на най-важните задачи, влизащи в задълженията на всички хора, заети с възпитанието на деца и грижата за тях, влиза умението да наблюдават и разбират това, което се случва, когато децата овладяват първите елементарни способности. Осъзнавайки това, възрастният човек трябва да събере сили, за да изпълни най-необходимите за детето спомагателни действия: да проявява търпение, с нежност да излъчва топлина, да бъде разумно предпазлив, окуражаващ. Детето се нуждае от това като атмосфера за живот не по-малко, отколкото от хигиената.

 Впрочем, единственото, което може да предизвика у нормални, здрави деца сериозни нарушения в развитието, са недостатъчни контакти с други хора. Ако децата растат не в семейства, а в различни специални заведения, то те често се научават по-късно да седят, да ходят, да говорят и да мислят. Недостатъчното общуване може да забави или да наруши целият ход на тяхното развитие.

Малките деца са достойни за любов. Много мили и забавни неща, с които ги забавляваме, съзнателно или несъзнателно превръщат нашето общуване с малките в процес на възпитание и им влияят в определено направление. Например, ние протягаме на детето ръце и така му помагаме да се учи да седи и ходи. Но ако ние започнем да изпреварваме събитията и започнем да постъпваме така, без да дочакаме неговите кости и мускули да укрепнат и да могат да издържат неговата собствена тежест, то в резултат може да се изкривят костите и гръбначния стълб.

Съществуват разни мотиви, заради които ние си позволяваме необмислено да се набъркваме в живота на детето.

Размишления за това, докъде трябва да се простира грижата за децата, поставят пред нас най-важните и най-сложните въпроси: Какви са изискванията към възрастния, предявявани от самата същност и спецификата на детството? Само нищожно малка част от хората могат да устоят пред трогателното обаяние на малчуганите в първите години от живота им. Разбира се, има се предвид не само тези признаци, които биолозите считат, че пробуждат инстинктивно стремеж да защитим детето и да се грижим за него: меките косички, пухкавите форми на тялото, безпомощните движения и др. Всичко това е прелестно, но практически това е характерно и за малките котенца и кученца. Но истинското благоговение ни обхваща само пред децата: тук ние сме в състояние да почувстваме, че се намираме пред нещо, което надхвърля нашето обикновено разбиране.

Нерядко се случва, поведението на детето през третата година силно да се промени. Знаем, че малките деца охотно говорят за себе си в трето лице: “Карл иска още сладко”,”На Ана й е мъчно”. По-късно използват за обозначаване на самите себе си думата “Аз”. Селма Фрайберг подчертава, че за американските деца този момент настъпва обикновено около две години и половина. Рудолф Щайнер описва по следния начин причините, лежащи в основата на това понякога наистина загадъчно преобразяване.