Карма и подсъзнание
Изтегляне 0.52 Mb.
|
| Глава 3
ПОТРЕБНОСТИ Потребности и еволюция У всеки човек като духовно същество има основни житейски цели: да познае самия себе си, да познае света и да намери свеото място в света. /"Да намери" означава не само да открие своето място, но и да го заеме/. При това светът се възприема не статично, а като динамичен обект, намиращ се в еволюционно развитие. Всеки обект има своя роля в еволюционния процес, за всеки човек е предвидена определена роля, включваща постоянната импровизация /лично творчество/ в процеса на еволюция, тоест - в сътворяването на света. Усещането за адекватно участие в еволюционния процес субективно се преживява като щастие; човек в такива случаи не се нуждае повече от нищо. Това усещане принципно се отличава от усещането при удовлетворение на тези или онези дори и висши потребности. За човек познаването на самия себе си, тоест осъзнаването на своя дух, и познанието на света в крайна сметка е едно и също. Това са просто две различни форми за изразяване на едно и също явление. Познанието в случая не се схваща в научния смисъл на думата. Има се предвид непосредствено-чувственото познание, когато възприемаме света като част от себе си. Познавайки себе си и света, човек осъзнава и заема своето място в еволюционния процес. Но човек не може напълно да осъзнае целите на духа. И за да бъде човешкото развитие насочено в необходимата посока, като същевременно съществува и свободна воля /тоест-творчество, което е главният закон на еволюцията/, е бил създаден остроумният апарат на потребностите. Какво представляват потребностите? Те са камшик, с който подсъзнанието шиба човека, ако действията му го насочват встрани от целите на еволюцията, при това наказанието се оказва по-тежко от грешката. Най-тежкият вариант на този камшик са безусловните рефлекси и, в частност, инстинктът за живот. Наистина, за да познае себе си, човек на първо място е длъжен да поддържа физическото си съществувание. Оттук произтичат и страхът от смъртта, и потребността от храна. По-сложното поведение в процеса на духовен растеж се регулира от по-високи потребности: потребност от общуване, от любов, от познание, от самоусъвършенствуване, от познаване на смисъла на живота въобще и собственото си съществувание в частност. Всички тези потребности носят отчетливия белег на камшика. Това означава, че тяхното неудовлетворение носи крайно неприятни усещания, а удовлетворението им предизвиква облекчение, прилично на облекчението от току-що отминал зъбобол. Особено ясно това се проявява в потребността да проумеем смисъла на живота. Обичайната разумна препоръка в този случай е: трябва да промениш своя живот, за престане да бъде актуален този проблем! Случва се, естествено, и след удовлетворяване на потребности да възникне усещане на щастие. Но причината е не в самото задоволяване на желанието, а в това, че човек за миг се оказва на своето място в еволюционния процес: той нещо важно е проумял, направил или усетил. Направляван е бил от съчетанието от потребности, създадено от неговия дух /и, естествено, от личният избор/. Щастието не е емоционално, а духовно състояние, при което висшето "аз" сигнализира, че всичко върви правилно. Емоционалните преживявания в този момент са вторични; те дори може и да отсъствуват. Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|