Заключителен доклад



страница1/7
Дата13.03.2017
Размер0.86 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7





Заключителен доклад

за осъщественото от Фондация „Български адвокати за правата на човека“ сравнително проучване на преподаването на правата на човека и частност Европейската конвенция по правата на човека в българските и други европейски университети

и изводите от анкетно проучване сред български магистрати, адвокати, полицейски и пенитенциарни служители относно образованието, професионалното обучение и източниците на информация в тази сфера

Съдържание

І. Ситуацията и проблемът 4

ІІ. Целта и подходът 8

ІІІ. Преподаването на правата на човека и в частност ЕКПЧ и практиката по прилагането й в българските висши училища 10

А. В юридическите факултети (ЮФ) 10

1. Преподаване на правата на човека като самостоятелна дисциплина 13

2. Преподаване на правата на човека в рамките на основните задължителни правни дисциплини 16

3. Други дисциплини и магистърски програми, свързани с правата на човека 19

4. Препоръчвана литература за подготовка 21

21

Б. В Академията на МВР (АМВР) 22



ІV. Конспектите 23

V. Преподаването на правата на човека и в частност ЕКПЧ и практиката по прилагането й в други европейски висши училища 24

Б. Данни, представени на проведената кръгла маса 27

1. Преподаването на ПЧ в университета „Виадрина“ във Франкфурт на Одер 27

2. Преподаването на ПЧ в Република Чехия 32

3. Преподаването на ПЧ в Полша 35

В. Други събрани данни 38

VI. Заключения 46

А. Относно университетското образование по правата на човека 46

Б. Относно професионалното обучение по правата на човека 50

1. По отношение на подбраните категории полицейски и пенитенциарни служители 51

2. По отношение на магистратите 51

3. По отношение на адвокатите 51

В. Относно източниците на информация за ЕКПЧ и практиката на Съда и прилагането на получените знания и информация в пряката професионална дейност 51

VІI. Препоръки 52



І. Ситуацията и проблемът


Механизмите за защита, установени от основните универсални и регионални международни договори за правата на човека, са изградени на принципа на субсидиарността. Държавите – страни по тях, са главният гарант на правата и свободите, които те охраняват, и защитата им следва да се осъществява преди всичко на национално ниво. В настоящото проучване, както и в целия проект, в рамките на който бе предвидено и извършено, вниманието е фокусирано предимно върху Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи („ЕКПЧ“, „Конвенцията“) като основен регионален международен договор в материята, при това установяващ най-значимия европейски механизъм за контрол и защита на нарушени индивидуални права. Съгласно чл. 1 от Конвенцията държавите – страни по нея, са длъжни да осигурят правата и свободите, които тя охранява, на всяко лице под юрисдикцията им. Основополагаща идея в юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека („ЕСПЧ“, „Съдът“) е, че Конвенцията гарантира практически и ефективни, а не теоретични и илюзорни права. Отговорността да осигурят именно такава защита е на всички национални власти – съдилищата, администрацията, законодателната власт. Наред с това Конвенцията е, както се изразява Съдът, „жив инструмент“. Разпоредбите й се тълкуват и прилагат в светлината на съвременните условия, на еволюцията в разбиранията за съдържанието на основните права и свободи и изискванията за тяхната ефективна защита, включително изграждането на европейски консенсус по редица въпроси. Той стеснява свободата на преценка на националните власти в области, в които по-рано е съществувало многообразие от схващания с оглед на различните морални възгледи, исторически, правни и културни традиции. Всичко това изисква основно познаване на Конвенцията в светлината, в която ЕСПЧ тълкува еволютивно нейните разпоредби и я прилага в практиката си. Ефективното й прилагане на национално ниво е основна предпоставка и за доброто функциониране на създадения с нея механизъм за защита, за да се избегне прекомерното натоварване на ЕСПЧ – нерядко с дейност, присъща на първоинстанционен съд.

Комитетът на министрите на Съвета на Европа настоява на необходимостта от мерки за ефективно прилагане на Конвенцията на национално ниво в няколко свои основни препоръки, приети през 2002 - 2004 г. Сред тези мерки, ведно с въвеждането на ефективни вътрешноправни средства за защита на гарантираните от Конвенцията права, осигуряването на надеждни механизми за изпълнение на решенията на ЕСПЧ и разпространяването на практиката му, е посочено и подобряването на образованието и професионалното обучение по правата на човека (ПЧ) – препоръка Rec (2004)4 от 12.05.2004 г. за ЕКПЧ в университетското образование и професионалното обучение. Комитетът препоръчва такова обучение да бъде предоставяно като компонент на единния основен учебен план по право и допълнително като изборен предмет за желаещите да се специализират, както и като компонент на подготвителните програми за приемните изпити за различните правни професии и на първоначалното и текущо обучение на съдиите, прокурорите и адвокатите, а също и на полицейските, пенитенциарните, имиграционните и други относими категории служители. В препоръката се подчертава, че е съществено преподаването на ЕКПЧ да бъде включено в програмите на юридическите факултети не само като отделен предмет, но и хоризонтално – във всяка правна дисциплина.



Съгласно Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността “Право“ и професионална квалификация “юрист“ (ДВ бр.69/2005г.), в програмите на съответните учебни дисциплини се включва преподаване на правото на ЕС, което е и задължителна отделна дисциплина. Подобни разпоредби за ПЧ и в частност ЕКПЧ, съответно практиката на ЕСПЧ по тълкуването и прилагането й, отсъстват. Те не фигурират нито в задължителните, нито в избираемите учебни дисциплини и не е предвидено задължение за преподаването им в програмите на релевантните други учебни дисциплини. Това е оставено на волята на висшите училища. В същото време, близо 23 години след влизането на ЕКПЧ в сила за България, в действията на националните власти все още личи незадоволително разбиране и прилагане на Конвенцията като част от вътрешното право и недостатъчно познаване на значимата за страната ни практика на ЕСПЧ – не само решенията по дела срещу България, а и тези по дела срещу други държави, в които се установяват основни стандарти и/или са решени относими и към нашата действителност проблеми. Много са българските дела, по които Съдът е установявал липса на ефективни вътрешноправни средства за защита на гарантираните от ЕКПЧ права, както и повтарящи се нарушения на Конвенцията от страна на националните власти. Последният пример е наскоро постановеното пилотно решение по делото Нешков и други срещу България. ЕСПЧ констатира, че националните съдилища не прилагат пряко Конвенцията така, както разпоредбите й са тълкувани и прилагани в неговата практика. Поради това той приема, че с оглед на развитието на съдебната практика по чл. 1 от ЗОДОВ относно условията, при които се изпълняват мярката задържане под стража и наказанието лишаване от свобода, основаният на тази разпоредба иск вече не може да се смята за ефективно вътрешноправно средство за защита (§ 194 от решението). Съдилищата не са разгледали спорните действия и бездействия в съответствие с принципите и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, въпреки чл. 5, ал. 4 от Конституцията, и дори и в малкото случаи, в които са се позовали на забраната за нечовешко и унизително отнасяне в чл. 3 от Конвенцията, са я възприемали по-скоро като помощна при тълкуването на конкретни национални законови и подзаконови разпоредби, отколкото като пълноценна правна норма, чието нарушаване изисква от тях да присъдят обезвреда (§ 203). Подобни са и изводите на Съда относно прилагането на съществуващите превантивни съдебни средства за защита, като предвиденото в чл. 250, ал. 1 от АПК (§ 209). Това говори за фундаментален проблем с разбирането за прилагането на международните договори. Такова разбиране и мислене в светлината на правата на човека (ПЧ) трябва да се създават още в течение на образованието. За съжаление фактът, че според годишния доклад на ЕСПЧ за 2014 г. България вече не е сред десетте държави – страни по Конвенцията с най-голям брой осъдителни решения и висящи жалби, се дължи не на по-ефективното прилагане на Конвенцията на национално ниво, а по-скоро на въведеното с Протокол № 14 разглеждане от едноличен състав, на новата система за филтриране на жалбите, на групирането на жалби с повтарящи се оплаквания. Чувствителното намаляване на броя на висящите български жалби е главно поради множеството обявени за недопустими от едноличен съдия, което говори за недостатъчно познаване на критериите за допустимост. Изразената от председателя на Съда загриженост във връзка с повтарящите се случаи, които представляват повече от половината от всички висящи дела, също е индикация, че проблемите не са били решени на национално равнище в съответствие с принципа на субсидиарността.

След приемането на препоръка (2004)4, през 2006 г. Съветът на Европа извършва проучване на преподаването на Конвенцията и практиката на ЕСПЧ във висшите училища чрез въпроси към правителствата на държавите членки, което е обобщено по-долу. До момента той съсредоточава усилията си за подпомагане на държавите върху първоначалното и текущо професионално обучение на магистратите и адвокатите, като предвижда преразглеждане на този аспект на препоръката през 2015 г. Напоследък Съветът на Европа констатира, че между мерките му в тази насока и мерките му във връзка с прилагането на Хартата за образование за демократично гражданство и по ПЧ, насочени предимно към училищното образование, остава празнина относно висшето образование. Изразеното намерение в бъдеще тя да бъде запълнена мотивира Фондация „Български адвокати за правата на човека“ да фокусира настоящото проучване именно върху университетското образование по ПЧ и в частност по ЕКПЧ и практиката по прилагането й.

Въпросът за преподаването на ПЧ във висшите училища е актуален и в контекста на проведените в последните години проучвания и дискусии за българското висше юридическо образование по принцип, в които се стига до констатации за съществуващи дефицити (Юридически барометър1, дискусията на тема „Право” от поредицата Chivas 12 Chairs2). Такова проучване бе проведено и от СУ. Някои от резултатите му подкрепят необходимостта от преосмисляне и на преподаването на ПЧ3.

За недостатъчност на предоставяното университетско образование по ПЧ говорят и резултатите от анкетното проучване, проведено от Фондация „Български адвокати за правата на човека“ в рамките на проекта, които са изложени подробно и анализирани в отделен доклад, публикуван в специалния раздел „Проект Укрепване на защитата на правата на човека в България“ на страницата на фондацията в интернет – www.blhr.org. Проучването беше фокусирано върху полученото университетско образование по ПЧ, но анкетните карти – едната за полицейски и пенитенциарни служители и другата за магистрати и адвокати – бяха структурирани така, че да бъде получена информация и в още три основни насоки: оценка на професионалното обучение след завършване на висше образование, източници за получаване на информация за ЕКПЧ и практиката на Съда, прилагане на получените знания и информация в пряката професионална дейност. Първата от целевите групи включваше определени категории полицейски и пенитенциарни служители, за които е особено важно да познават Конвенцията и практиката на ЕСПЧ, както и практически да прилагат съответните правозащитни стандарти (разследващи полицаи, полицаи с охранителни функции, служители на ГД „Охрана” към Министерството на правосъдието и надзорно-охранителни служители в местата за лишаване от свобода). Анкетното проучване показа, че сред получилите някакви знания по време на следването силно преобладават онези, на които висшето училище е предоставило само най-обща представа за ЕКПЧ. Символично са представени лицата от целевата група, получили познания в детайли или с практическа насоченост. Относно участието на респондентите във форми на обучение след завършване на съответната степен на образование данните не показват толкова голям дефицит на получени знания като констатирания при изследването на университетското обучение. При втората целева група – магистрати и адвокати, се установява, че в хода на университетското образование обучението в тази сфера е несистемно, непълно, недостатъчно, почти не оставя следа и не би могло да подпомогне бъдещите специалисти в тяхната професионална дейност. Налага се празнотите от университетското образование да бъдат запълвани паралелно с придобиването на професионална квалификация и опит в хода на служебната дейност, което натоварва допълнително анкетираните лица.

Тези резултати, които разкриват сериозен дефицит в усвояването на правозащитните стандарти на Конвенцията в рамките на образованието в ЮФ, бяха представени и на предвидената по проекта кръгла маса, проведена на 18 февруари 2015 г., в която се отзоваха на поканата ни и взеха участие представители на български ЮФ, на Академията на МВР, на три чуждестранни университета и на Националния институт на правосъдието. С удовлетворение отбелязваме, че всички български участници споделиха нашето виждане за важността и навременността на обсъждането по темата и полезността на направените проучвания и препоръки.

Ето защо смятаме, че преподаването на ПЧ трябва да бъде част от реформите в образованието по право, чиято необходимост се установява и от самите академични среди, и от практикуващите правници, като се включи и в обсъждането на промени в нормативната уредба, което вече е в ход в Министерството на правосъдието.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2015
2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“
2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст
2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София
2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady
2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г
2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г
2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница