За войната. В критични минути на обществения живот връзката между общественото и личното подсъзнание рязко се усилва. Цялата страна като един човек се надига и тръгва да защитава своята независимост. Обикновените хора проявяват чудеса от героизъм и душевно величие, неща, които са им неприсъщи в други условия. С това се обяснява защо последната война в Русия, наричана Велика Отечествена за много от участниците представлява най-хубавото време от живота им. Работата е там, че тази най-силна връзка между общественото и личното подсъзнание, която е възникнала в началото на войната, след края й се е прекъснала. И силата, заставяща хората да се жертват заради другите, изявявайки в тях висшето начало, е престанала да действува. Подобни преживявания дават духовен опит, но е не и духовен растеж. Духовният растеж винаги е свързан с осмислено минало и с култивиране на онова висше начало, което някога е било така ясно забележимо и в себе си, и в другите. И което - уви!, - в делничния живот толкова лесно е било заглушавано от егоизма.
За хората на власт. Хората, които са облечени във власт, могат да бъдат разделени на две категории. Едните се намират във властта поради това, че цял живот са се стремили към нея, и за тях смисълът на живота и удоволствието от него е във властта. Другите никога не са се стремили съзнателно към власт, но някакви "случайни" сили ги местят от кресло на кресло, макар че не притежават никакви особени дарби. Какво е особеното в подобни хора? Тяхното подсъзнание притежава добър канал за връзка с общественото подсъзнание. И по-точно - с онази негова част, която се занимава с организирането на дадено общество в едно структурирано цяло. Ако външната организация на обществото е значително под неговото еволюционно равнище /така става след революция, когато цари хаос/, в общественото подсъзнание ясно възниква усещане-мисъл: необходим е ред, иначе всички ще загинем! И хората инстинктивно търсят онези, които в най-голяма степен биха могли да ги организират. И когато ги намерят - им дават властта. Така се е случило с Наполеон. Но след известно време неговото его е изключило канала за връзка с общественото подсъзнание, той е извършил куп грешки, загубил войната с Русия и в крайна сметка е умрял в заточение. Тук наблюдаваме действието на всеобщия закон, съгласно който човек във всяка ситуация действува успешно, единствено ако той самият представлява канал за връзка, тоест - проводник на висшата сила /Абсолюта/. А когато започне сам да управлява ситуацията, всичко се проваля. И то независимо дали става дума за дейност, засягаща духовния растеж на даден човек, или съдбата на цялата страна.