ФС на намаляването на капитала:
1.Решение на ОС – мнозинството е 2/3 от представения капитал, но в устава може да се предвиди по-голямо. За разлика от увеличаването на капитала, решение за намаляване на капитала може да бъде взето единствено и само от ОС. В чл. 199, ал. 3 законодателят в някаква степен посочва съдържанието на решението:
*Целта на намаляване – дали се цели ефективно, или номинално намаляване
*Начинът на намаляване
*Безусловна готовност от страна на АД да предостави обезпечение на вземанията на кредиторите или готовност да изпълни задълженията си към тях.
-Решението следва да бъде взето от всеки един отделен клас акции, ако АД издава акции с различни права.
2.Обявяване на решението в ТР
3.Дружеството да е обезпечило или удовлетворило кредиторите, които не са съгласни с намаляването на капитала
4.Вписване на намаляването в капитала на ТР – вписването има конститутивно действие.
43. Защита на кредиторите при намаляване на капитала. Едновременно увеличаване и намаляване на капитала
Същност – правната уредба е в чл. 202 ТЗ
-Защитата е в полза на кредиторите, чиито вземания са възникнали преди обявяване на решението за намаляване на капитала в ТР
-За да се позоват на защитата по чл. 202 ТЗ, не е необходимо вземанията на кредиторите да са изискуеми.
Срок – в 3-месечен срок от обявяването на решението за намаляване на капитала кредиторите с възникнали вземания могат да правят възражения срещу това намаляване, като срокът е преклузивен.
Вписване на намаляване на капитала може да се извърши след изтичане на този 3-месечен срок и след като на възразилите кредитори са направени плащания или са дадени обезпечения.
Защита - Съдебната практика по-скоро приема, че АД е това, което има право на избор или да предостави обезпечение на кредиторите, или да ги удовлетвори, като това разршение на съдебната практика се прилага еднакво както в хипотезата на неизискуемо вземане на кредитора, така и в хипотезата на изискуемо вземане.
-Предоставеното обезпечение на възразили кредитор следва да е съразмерно с оглед вземането му. Тъй като законодателят е използвал глагола „предостави“, проф. Калайджиев приема, че това обезпечение може да бъде само реално. Според доц. Антонова следва да се възприеме по-широко тълкуване.
-АД дължи обезпечение и в случаите, че бъде заявени спорно вземане, т.е. самото АД твърди, че такова вземане не съществува или вече е удовлетворено.
Сподели с приятели: |
