Като обективно право – съвкупност от правни норми
Изтегляне 299.72 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Деривативно
- 1. Право на дивидент – чл. 181 ТЗ
- *Наличие на печалба; *Приет ГФО *Решение на ОС за разпределяне на печалбата под формата на дивидент
- 2.Право на лихва – чл. 190 ТЗ
- 3.Право на ликвидационен дял – чл. 181 ТЗ
- 4.Право на съразмерна част от акциите при увеличаване на капитала
- 5. Чл. 215 ТЗ
| Придобиване:
- Оригниерно – при записване на акции при учредяване на дружеството, респективно при записване на новоемитирани акции при увеличаване капитала на дружеството. - Деривативно – свързано е с придобиване на акции след тяхното издаване въз основа на частно или универсално правоприемсто. Имуществени права: 1. Право на дивидент – чл. 181 ТЗ – правото на дивидент може да се разглежда в два аспекта: *Като част от ЧП – според проф. Герджиков то е едно абстрактно право на акционера да участва в разпределението на печалбата, докато проф. Калайджиев приема, че то е правно очакване да се придобие право на дивидент. *Като вземане -Дивидентът се изплаща, ако дружеството има положително имущество, което да покрива капитала, фонд Резервен и другите фондове, които АД образува. Съгласно разпоредбите на чл. 247а дивидентът се изпалща само при наличие на нереализирана печалбата. ФС е следният: *Наличие на печалба; *Приет ГФО *Решение на ОС за разпределяне на печалбата под формата на дивидент -Съгласно чл. 247а разпределянето на дивидента може да стане на база реализирана печалба за съответната година, както и на база неразпределена печалба от минали години. -Чл. 247а, ал. 5 предвижда, че дружеството е длъжно да изплати на акционерите гласувания дивидент в срок от 3 месеца от провеждане на ОС, като в устава може да се предвиди и по-дълъг срок. С изтичането на този срок вземането за дивидент става изискуемо. В ТЗ липсват специални правила относно погасяването му по давност, поради което то се погасява с общата 5-годишна давност. -В полза на акционерите може да бъде предвидено право на гарантиран, респ. допълнителен дивидент. -Чл. 247а, ал. 4 предвижда, че акционерът, ако е получил дивидент, без да са спазени съответните предпоставки за разпределяне на дивидент, няма задължение да върне получената сума на АД, ако не е знаел или не е могъл да узнае за липсата на съответните предпоставки. 2.Право на лихва – чл. 190 ТЗ – това е възнаградителна лихва, като изплащането й става съгласно предпоставките за изплащане на дивидент. -Законодателят допуска изплащането на лихва, ако в устава е предвидено такава да се изплаща в полза на определен акционер или в полза на всички акционери. -Втората възможност е, когато акционерите са направили частични вноски в различно отношение, като лихвата се дължи върху разликата в повече – напр. ако един акционер е изпълнил задължението си 100%, а друг е внесъл 50%, първият акционер има право да получи лихва върху изплатената в повече от него част. 3.Право на ликвидационен дял – чл. 181 ТЗ – това право възниква, когато АД е прекратено, преустановило е дейността си и това прекратяване на дейността е довело до откриване на производство по ликвидация. Следва да бъдат събрани вземанията на дружеството и да бъдат удовлетворени кредиторите. Именно т.нар. чисто имущество подлежи на разпределение между акционерите. -Правото на ликвидационен дял по принцип е съразмерно на съответната акция, но в устава може да бъде предвидено издаване на привилегировани акции, които дават право на допълнителен, респ. гарантиран ликвидационен дял. 4.Право на съразмерна част от акциите при увеличаване на капитала – идеята на законодателя е акционерите при увеличаване на капитала да запазят притежавания от тях процентен дял в капитала на АД. -Когато АД е издало акции от различни калсове, това право да се получи съразмерна част от новите акции важи за акционерите от съответния клас. -Упражняването на това право е предпоставено от изтичането на определен срок, който се определя от ОС в решение, с което то приема увеличаването на капитала, като срокът не може да бъде по-кратък от 1 месец от обявяване в ТР на поканата за записване на акции. 5. Чл. 215 ТЗ – когато АД вземе решение да бъдат издадени конвертируеми облигации, акционерите могат да записват такива облигации с предимство, като и в случая идеята на законодателя е акционерите да могат да запазят дяловото си участие в капитала. Изтегляне 299.72 Kb. Сподели с приятели:
|