Климент охридски“ исторически факултет
Изтегляне 6.13 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
agresiq-1
| на форми и комбинациите между тях в комплексите от Русе, които започват от най- ранните горели структури и достигат своя апогей през втора фазана култура КГК VI. Следва постепенна промяна на предпочитаните съдове през последната фазана обитаване, свързана с по-активно използване на контейнерите за съхранение. Фактът, че конкретни типове рядко се повтарят в комплекси от една и съща фаза показват, че липсва стандартизация в инвентара на жилищата. Установи сече в комплекси от няколко последователни фази са използвани общи комбинации от съдове (обр. 12). Такива саи, известни от трите фази на КГК VI; D.II.3.4.b., T.I.2.2.b. и T.II.4.1.a., както и D.II.2.2.+T.I.6.1.+T.II.2.3.+T.II.4.2., характерни за последните две фази на късния халколит. Благодарение на наблюдаваните комбинации от съдове беше възможно да се проследи развитието на тези форми чрез съпоставяне на пропорционалните им зависимости в отделните етапи на обитаване. Установиха се няколко посоки на промяна при различните типове. За едносъставните форми тенденцията е в издължаване на височината на съдовете и намаляване на диаметъра на дъното. При често срещаните големи двусъставни съдове D.I.1. и D.II.1. и фините купи а. и D.II.3.4. промяната е основно във височината на долната част, която се увеличава във всяка следваща фаза. Друга основна насока е в стремежа в затваряне на формите при характерните 21 двусъставни чаши D.II.5.4., но и при фините и груби гърнета. При последните е типично и увеличаване на височината на шията, нов самия крайна трета фаза. Керамиката от Русе показва доста еднообразна традиция и стилна украса през целия период на обитаване на обекта. Някои техники, като барботината и комбинираната, се използват в почти всички жилища, докато по-специфичните канелюри и набождания се появяват рядко според хронологическата принадлежност на комплекса. Най-застъпени в жилищата от Русенската могила са барботината, набодена и графитна украса, които са представени във всички етапи с различна честота и разнообразие. Графитната украса в Русенската могила показва, че позитивният орнамент се среща до края на КГК VI, като в жилище 10 е представен в най-голямо разнообразие. Използваните мотиви са изключително сходни. Такива саи при позитивно-негативната украса, покриващи горните части на съдове в коси и хоризонтални пояси. Последните често попадат в комбинация с чисто негативни детайли и се срещат върху съдове от последните две фази на КГК VI. Анализът на комплексите свидетелства, че съществува традиция при използването на отделните техники и мотиви на украса. При съдовете в част от жилищата например жилища 5, 10, структури 1, 20) се наблюдава използване на сходни мотиви при еднакви или различни по форма и функция форми. Вероятно това е търсен резултат, за да придаде собствен, характерен видна керамичния комплекс. Това важи и за украсата в различни сгради от една и съща фазана обитаване, както и при последователни фази. Направен е анализ на комплексите като извор за социалната структура на обществото. Разгледани са данните за съществуването на различни по предназначение сгради в халколитните селища от култури Боян, Поляница и КГК VI, за което се съди от местоположението, архитектурните особености и техния инвентар. Предположено е обособяването на някои постройки като керамични работилници или складове, работилници за кремъчни изделия, светилища, или пространства, свързани с металургията, риболова и тъкачеството. Установи сече въпреки многото податки за практикуване на различни производствени, търговски и социални дейности в рамките на халколитните могили, рядко може да се обособят конкретни постройки, в които теса били извършвани. За Русенската могила са характерни няколко големи постройки с богати разнообразен инвентар, който подсказва по-скоро смесено използване на сградите. Характерът на керамичния инвентар също потвърждава това. Съставът му, особено от последните два фази на КГК VI показва, че инвентарът на сградите от една и 22 съща фаза се различава по отношение на комбинациите от типове форми, но включва сходен набор от различни по употреба съдове. В почти всички комплекси присъстват представители както на грубата, така и на фината керамика, което показва, че наблюдаващото се разделение на кухненска и трапезна посуда в по-късните епохи няма своето проявление през халколита или липсва строго разграничение на помещенията, в които се използват. Това важи както за комплексите от Русенската могила, така и за останалите. Вероятно по-голямата част от постройките са използвани за жилища и в тях са се извършвали разнообразни дейности. Изключение правят няколко сгради в Пиетреле и в Русе (структура 7, 14), чиито инвентар включва съдове за приготвяне и консумация на течни продукти. И в двата обекта има постройки, в които преобладава грубата керамика (структура 19) за приготвяне на храна или съдовете за съхранение (жилище 12). Наред с обикновените жилищни постройки, са съществували и обществени (жилище 15 и жилище 16), в които са били съсредоточени пособията за всички важни дейности за общността. Изтегляне 6.13 Mb. Сподели с приятели:
|