Климент охридски“ исторически факултет

23 Забелязва се малкото разнообразие на форми, в които мнозинство са фините съдове, а капаци изобщо липсват. Интересен факт е, че през този кратък период от времена границата между две култури, се появяват сгради с по-особени черти – антропоморфни релефи, стенописи и декорирани архитектурни елементи (също от Тангъру и Касчоареле). Тъй като керамичният им инвентар е сходен, но включващ груби и фини форми, вероятно общността е използвала тези постройки като обществени места с представителен характер. Какви дейности точно са се извършвали е невъзможно да се каже, но близостта и разположението на селищата, в които се намират, насочват към унифицираност на общностите по Долния Дунав. Случайност или не, именно от този момент започват да зачестяват документираните горели сгради, което би могло да се интерпретира като промяна на ролята на къщите (или поне определени постройки) в обществото. Следващият период на обитаване – първа фазана КГК VI, се маркира от три горели постройки, разположени в северната част в основата на могилата (структури 19,
16 и 14). Тъй като част от тях са нарушени от по-ранни сондажи или попадат под централния профил, е трудно да се наблюдава евентуална обща ориентация на жилищата. Въпреки това напълно запазената структура 14 подсказва, че най-вероятно тя се променяна северозапад-югоизток. Въпреки че се увеличава разнообразието на използваните типове в инвентара на постройките, намаляват отделните функционални категории. Характерни форми са големите съдове (D.I.1.2., D.I.2., D.II.1.1.b.) и средни груби (D.I.3.) и фини (D.II.3.1., D.II.3.2.a., D.II.3.4.a., D.II.3.4.c.) купи. Рядко се срещат тави (E.I.1.1.), гърнета (T.I.5.3), чаши (D.II.5.3.a., D.II.5.4.b.) и поставки. Рядко има пълно сходство в инвентара на структурите. В две от тях (структура 14 и структура 19) се наблюдава еднообразие в представените видове съдове и обработката на външната им повърхност. Това насочва към заключението, че през този период е съществувала практика за концентрация на определени дейности в различни сгради. Тъй като от тази фаза няма много публикувани жилища, е трудно да се разграничат определи зависимости между отделните райони. Комплексите от Русе имат много прилики както с негорялата постройка от Омуртаг, така и с формите от Шидерова могила. Третият период на обитаване на могилата включва три комплекса, датирани най- общо към края на първа и началото на втора фазана КГК VI (структури 10, 9 и 7). Трябва да се отбележи, че причината е наличието на общи за двете фази характерни керамични форми. От формата и размерите на добре запазената структура 9 се вижда, че наложената през предходната фаза ориентация северозапад-югоизток се запазва.

24 Продължава и тенденцията в увеличаване на типологическото и функционално разнообразие на съдовете. Характерна форма са тавите, представени и в трите комплекса, но липсват повече общи черти в инвентара им. Забелязаната в първа фаза концентрация на конкретни функционални категории в една структура продължава (структура 7.2), в която 7 от те съда са едносъставни тави и чаши. Категорично комплексите от втора фазана КГК VI са най-представителни за керамичното производство на могилата. Отчита се увеличаване на размерите на съдовете в някои жилища. От тази фаза датират осем горели постройки (структури 15, 11, 6, 4, 2,
1 и жилища 16 и 15), в чиито инвентар общо са представени 48 различни съда и капаци. В отделните керамични комплекси варират между 6 и 18 типа съдове, също различаващи се функционално. Някои от формите продължават съществуването си от предходната фаза (едносъставните и груби двусъставни съдове, поставки, а други се появяват именно през втора и продължават до края на халколита (двусъставни паници и трисъставни форми. Няма тенденция към уеднаквяване на инвентара на структурите от фазата, тъй като въпреки малкия брой общи форми, всяка има свои собствени черти. Най-много сходства има между жилище 16 и структура 1, но и при тях еднаквите типове са едва 8 от съответно 17 и 26. От сравнението с останалите публикувани жилища става ясно, че представените форми почти напълно се покриват със селища на север отрека Дунав –
Касчоареле и Султана, както и с близкия комплекс от Кошарна. С известните жилища от
Виница и Смядово аналогичните форми са малко над 50%. Единственият публикуван синхронен комплекс от Тракия (от Съдиево) също показва прилики, но и различия в оформянето на отделните части на съдовете. Доколкото може да бъде проследено, се установи, че жилищата от тази фаза следват същия модел като от предходните две – с ориентация северозапад-югоизток и заемащи сравнително голяма площ. Тук за пръв път имаме сведения и за останалите елементи на инвентара, които показват същото разнообразие като при керамиката. Именно двете жилища – 15 и 16 се очертаха като изключение при прилагане на кореспондентния анализ (CA) на затворените керамични комплекси. Това предполага интерпретирането им като обществени постройки, съхраняващи важни за обитателите на селището суровини и продукти и вероятно биха могли да насочват към евентуални занаятчийски и търговски функции. Най-вероятно те се различават от засвидетелстваните представителни сгради от края на средния халколит, тъй като тук липсват специфични архитектурни особености, с изключение на големината на постройките.

25 През последната трета фазана КГК VI са документирани подробно четиринадесет жилища (жилища 1-14), благодарение на проучвателите Георги Георгиев и Никола Ангелов. Отчитайки разнообразието на формите значително намаляват в сравнение с предходната фаза. От друга страна се наблюдава ясен модел на керамичните ансамбли от отделните жилища, включващи основно по-сложни и съдове с голям обем – трисъставни големи хранилища, почти всички типове гърнета и двусъставни паници, чаши и купи. Тук отново липсва пълно покриване на инвентара в отделните жилища спрямо морфологичните характеристики, но навсякъде присъства еднакъв разнообразен набор от съдове за различна употреба. Не се различават по-специализирани комплекси, с изключение на жилище 12, в което съдовете хранилища преобладават. Според типологическото разнообразие най-близки паралели имат с добре публикуваните жилища от селищните могили до Пиетреле, Султана и до голяма степен Гумелница въпреки особеностите на комплекса. С останалите обекти като Хотница, Блежещ и
Букшан се припокриват само частично. Данните за ориентацията на жилищата (жилище 9 и 10) показват продължаване на традицията те да бъдат ориентирани в посока северозапад-югоизток. Благодарение на детайлните публикации за инвентара от жилищата от трета фазана късния халколит, може да бъде забелязано нараснало материално благосъстояние на обществото, което дава косвени свидетелства за практикуването на различни занаяти и търговия. За разлика от други синхронни обекти, където ясно се очертават конкретни производствени дейности, постройките от Русе са разнообразни. Те по-скоро насочват, че подобно на предходната фаза, една или няколко постройки съсредоточават в себе си цялата дейност на населението на могилата. Резултатите от изследването водят до извода, че животът върху Русенската могила преживява плавен възходящ темп на развитие от края на средния халколит до финала на късния. Очертани са основните етапи на обитаване и са разграничени всички възможни затворени комплекси. В този смисъл настоящото проучване дава широка основа за следващи анализи на други страни от материалната култура – развитието на пластиката, накитите, различните оръдия на труда. Те биха дали още по-добър поглед върху икономическото и социално състояние на обществата, живели на територията на
Русенската селищна могила.