Клинична лаборатория
Изтегляне 0.84 Mb.
|
| 23.12.1. електрохемилуминисцентен имунотест (ECLIA);
23.12.2. имуноензимен метод (ELISA). 23.13. Антистрептолизин О: 23.13.1. имунотурбидиметричен метод. 23.14. Ревматоиден фактор: 23.14.1. имунотурбидиметричен метод. 23.15. Витамини: 23.15.1. имунологичен анализ с неизотопно маркиране; 23.15.2. газова хроматография с конвенционална и масспектрометрична детекция; 23.15.3. високоефективна течна хроматография с конвенционална и тандем асспектрометрична детекция. 24. Препоръчителните аналитични принципи на хематологичните методи са следните: 24.1. Хемоглобин в пълна кръв: 24.1.1. колориметрия на хемиглобинцианиден комплекс; 24.1.2. колориметрия на комплекс с неутрални или анионни детергенти при работа с хематологични анализатори. 24.2. Хемоглобин в плазма - директна спектрофотометрия. 24.3. Хематокрит: 24.3.1. центрофужен микрохематокритен метод; 24.3.2. изчислен хематокрит при работа с хематологични анализатори. 24.4. Еритроцити: 24.4.1. автоматично определяне с хематологични анализатори; 24.4.2. изчислени показатели на еритроцитите: MCV, MCH, MCHC, RDW. 24.4.3. Хистограми: 24.4.4. ретикулоцити: 24.4.4.1. микроскопски метод на Heilmeyer; 24.4.4.2. автоматично определяне с хематологични анализатори. 24.5. Левкоцити: 24.5.1. камерно изброяване; 24.5.2. автоматично определяне с хематологични анализатори на общ брой, хистограми и други изчислени показатели; 24.4.6. левкоцити - диференциално броене: 24.4.6.1. микроскопско диференциално броене - диференциране на 100 левкоцита; 24.4.6.2. автоматични методи с хематологични анализатори (пресяващ метод); 24.4.7. еозинофилни и базофилни клетки: 24.4.7.1. камерно изброяване и представяне като "абсолютен брой"; 24.4.7.2. автоматичното диференциално броене (като "левкоцити"); 24.4.8. тромбоцити: 24.4.8.1. камерно изброяване с фазово контрастна микроскопия, с кокаинов, прокаинов или оксалатен разтвор; 24.4.8.2. автоматично определяне с хематологични анализатори на общ брой, хистограми и други изчислени показатели; 24.4.9. скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ): 24.4.9.1. по Westergren със стъклени пипети (референтен метод); 24.4.9.2. "затворена система" (при валидирана сравнимост на резултатите с референтния метод); 24.4.9.3. автоматичен метод (ако производителят е валидирал сравнимостта на резултатите с референтния метод); 24.4.10. морфология на кръвни клетки: 24.4.10.1. светлинна микроскопия на натривка от кръв без антикоагулант или венозна кръв с К2 ЕДТА, оцветена по Романовский - Giemsa или по Pappenheim; 24.4.10.2. еритроцити - оценяват се по форма, оцветка и включвания; 24.4.10.3. левкоцити - оценяват се по големина, форма, съотношение ядро/цитоплазма, структура на ядрото, наличие, брой и размер на нуклеоли, граница на ядрото, структура на цитоплазма, гранулации, граница на цитоплазма; 24.4.10.4. тромбоцити - оценяват се по размер, форма, цвят, гранулираност, групиране (ако не е използвана EDTA), евентуален сателитизъм; 24.4.10.5. резултатът се съпровожда с кратък словесен коментар на клинично значимата информация; 24.4.11. микроскопско изследване на материал от костен мозък и лимфен възел: светлинна микроскопия на натривка, оцветена по Романовский - Giemsa или по Pappenheim; резултатът да се съпровожда с кратък словесен коментар на клинично значимата информация. 24.4.12. Цитохимични изследвания: 24.4.12.1. пероксидазна активност (метод на Graham и Knoll); 24.4.12.2. алкална фосфатаза (метод на H. Merker и L. Heilmeyer); 24.4.12.3. неспецифични естерази; 24.4.12.4. алфа-нафтил ацетат естераза (метод на Loffler); 24.4.12.5. нафтол-AS ацетат естераза (метод на Wachstein и Wolf); 24.4.12.6. нафтол-ASD-хлороацетат естераза (метод на Руденс и Буйкис); 24.4.12.7. гликоген с PAS реакция (метод на McManus и Hotchkiss); 24.4.12.8. масти (метод на Scheehan Storey); 24.4.12.9. дезоксирибонуклеопротеини (ДНП), рибонуклеопротеини (РНП) и катионни про-теини (КП); 24.4.12.10. нехемоглобиново желязо, сидероцити и сидеробласти (реакция с Берлинско синьо); 24.4.12.11. резултатите по т. 24.4.12 се съпровождат с кратък словесен коментар на клинично значимата информация. 25. Препоръчителните аналитични принципи при изследване на кръвосъсирване и фибринолиза са следните: 25.1. Измерване активността на факторите: 25.1.1. коагулометрично (хронометрия - електромеханична или фотооптична - измерване времето за поява на фибринов съсирек) - автоматично, с крайноточков метод; 25.1.2. колориметрично (хромометрия, измерване концентрацията на освободения хромоген при хидролиза на синтетични субстрати): 25.1.2.1. двуточково измерване; 25.1.2.2. кинетично измерване. 25.2. Измерване концентрацията на факторите - имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антигени или антитела. 25.3. Молекулни методи - за окончателна диагноза при някои заболявания на хемостазата. 25.4. Материал: 25.4.1. капилярна кръв - само за време на кървене; 25.4.2. цитратна кръв - венозна кръв, взета с антикоагулант, за изследване на рекалцификационно време, активирано рекалцификационно време и агрегация на тромбоцити; 25.4.3. цитратна плазма, бедна на тромбоцити, за най-често изследваните показатели; 25.4.4. цитратна плазма, бедна на тромбоцити, за замразяване; 25.4.5. цитратна плазма, богата на тромбоцити, за функционално изследване на тромбоцити (агрегометрия). 25.5. Пресяващи показатели: 25.5.1. брой тромбоцити (виж по-горе); 25.5.2. време на кървене - метод на Duke; 25.5.3. протромбиново време (PT) - едностъпален тест на Quick (коагулометрия на активност); 25.5.3.1. да се използват стандартизирани тромбопластини с ISI между 0,9 и 1,4, за предпочитане тези с ISI близо до 1; 25.5.4. активирано парциално тромбопластиново време (аAPTT) - коагулометрия на активност по Rodman et al., с активатори микросиликонизирани частици; 25.5.5. фибриноген - коагулометрично определяне на концентрация по Clauss; 25.5.6. тромбиново време (TT) - коагулометрия на активност. 25.6. Специфични показатели: 25.6.1. морфология на тромбоцитите (виж по-горе); 25.6.2. тромбоцитна функция: 25.6.2.1. адхезия на тромбоцитите; 25.6.2.2. агрегация на тромбоцитите - автоматично с агрегометър; 25.6.2.3. ретракция на съсирека - мануално; 25.6.3. тромбоцитен фактор 3 - имунологичен анализ с неизотопно маркиране; 25.6.4. тромбоцитен фактор 4 - имунологичен анализ с неизотопно маркиране; 25.6.5. тромбоглобулин - имунологичен анализ с неизотопно маркиране. 25.7. Плазмени фактори - чрез измерване на: 25.7.1. активност на фактора - коагулометрично или с хромогенен метод; 25.7.2. концентрация на фактора - имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антигени или антитела. 25.8. Показатели на активирано кръвосъсирване: 25.8.1. фибринови мономери (FM) чрез еритроцитна аглутинация или имунологично (измерване на концентрация); 25.8.2. фибринопептиди (имунологично измерване на концентрация); 25.8.3. тромбофилия - генетични фактори - ДНК анализ: 25.8.3.1. АPRC (F V Leiden - R 506Q) - мутации; 25.8.3.2. протромбин (G 20210A); 25.8.3.3. 5,10 метилентетрахидрофолатредуктаза (MTHFR-C677 T мутация - при хиперхомоцистенемия). 25.9. Естествени инхибитори на кръвосъсирването: 25.9.1. антитромбин III - хромогенен или коагулометричен метод (измерване 1085 - 1072 активност) или имунологичен (измерване на концентрация); 25.9.2. протеин С: 25.9.2.1. коагулометричен или хромогенен метод (определя се активност); 25.9.2.2. имунологичен - концентрация; 25.9.3. протеин S, НС II (хепаринов кофактор), TFPI (инхибитор на пътя на тъканния фактор): 25.9.3.1. хромогенен или коагулометричен метод (измерване на активност); 25.9.3.2. имунологичен (измерване на концентрация). 25.10. Патологични инхибитори на кръвосъсирването: 25.10.1. лупусни антикоагуланти: 25.10.1.1. имунологично измерване на концентрация; 25.10.1.2. функционален тест - DVV, DRVVT; 25.10.2. фактор V Leiden - APC resistance V: 25.10.2.1. активност (пресяващ); 25.10.2.2. PCR (дефинитивен метод). 25.11. Специфични (единични) фактори на фибринолизата: 25.11.1. плазминоген: 25.11.1.1. хромогенен, определя се активност; 25.11.1.2. имунологичен - концентрация; 25.11.2. тъканен плазминоген активатор (t-PA) - имунологичен, определя се концентрация. 25.12. Показатели на фибринолитична активност: 25.12.1. D-димер: 25.12.1.1. имунологични: латексова аглутинация - полуколичествено и количествено; 25.12.1.2. имунологичен анализ с неизотопно маркиране на антигени или антитела; 25.12.2. плазмин - алфа 2-антиплазмин комплекс: имунологичен - определя се концентрация. 25.13. Инхибитори на фибринолизата: 25.13.1. алфа 2-антиплазмин - хромогенен метод (определя се активност); 25.13.2. инхибитор на плазминогеновия активатор (PAI): хромогенен метод (определя се активност), имунологичен метод (определя се концентрация); 25.13.3. С1 - инхибитор: 25.13.3.1. хромогенен метод (определя се активност); 25.13.3.2. имунологичен метод (определя се концентрация). 26. Препоръчителните аналитични принципи при изследване на ликвор са следните: 26.1. Преди центрофугиране: 26.1.1. оценка на макроскопския вид - цвят, прозрачност, фибринова мрежа; 26.1.2. изброяване на еритроцити и левкоцити в нативен ликвор, без консерванти в камера на Fushs-Rosenthal, Nageotte или Jensen с обикновена светлинна микроскопия. 26.2. Цитологично изследване: 26.2.1. диференциране на типа клетки в обогатен ликвор (чрез активна седиментация, центрофугиране или филтрация) на препарат, оцветен по Giemsa или по Pappenheim; 26.2.2. цитохимични реакции за диференциране на типа клетки. 26.3. Клинично-химични показатели (изследват се не по-късно от 6-ия час в надстоящата течност, получена след центрофугиране на ликвора), както в серум. 26.4. Общ белтък: 26.4.1. проба на Pandy - ориентировъчно; 26.4.2. със сух тест за урина - ориентировъчно; 26.4.3. количествена турбидиметрия; 26.4.4. количествена колориметрия със селективни багрила (Coomassie brilliant blue, Ponceau red или Рyrogalol red). 26.5. Албумин - имунотурбидиметрия и/или електроимунодифузия. 26.6. Имуноглобулини (ИгГ, ИгА, ИгМ) - прилагат се аналитичните принципи за изследване в серум с модификации за повишаване на чувствителността, когато е необходимо: 26.6.1. крайна имунодифузия с поне три стандарта; 26.6.2. отчитане на олиго- или поликлоналност - оптимизирана агарозна електрофореза и/или изоелектрофокусиране; 26.6.3. имунологичен анализ с неизотопно маркиране. 26.7. Глюкоза - хексокиназен метод с три стандарта (от 0,5 до 4,0 mmol/l). 26.8. Лактат - UV метод. 26.9. CRP - нефелометрия. 26.10. CK-NAС активирана: с двоен обем ликвор, вместо серум. 26.11. LDH: субстрат пируват, трис-буфер и двоен обем ликвор вместо серум. 26.12. Аденозиндезаминаза - UV метод. 26.13. Спектрофотометрия - на 405, 415 (или 410, 418), 420, 430, 460, 540 и 630 нм. 26.14. Диференциране на левкоцитите - след оцветяване по Pappenheim. 26.15. Електролити, анализ на кръвни газове, адреналин, норадреналин, лекарствени средства и други - както за серум. 27. Препоръчителните аналитични принципи при изследване на урина са следните: 27.1. За клинично-химични и цитологични изследвания - препоръчва се средна порция от втора сутрешна урина. 27.2. Пресяващо изследване (общо изследване на урина): 27.2.1. оценка на макроскопския вид - цвят, мирис и други общи свойства на урината; 27.2.2. изследване на диуреза; 27.2.3. експресни (сухи) проби за полуколичествено определяне с използване на полуавтоматично (или автоматично) отчитащо устройство. 27.3. Относителна плътност: 27.3.1. рефрактометрично; 27.3.2. сухи проби (ориентировъчно); осмолалитет: с осмометър, както в серума. 27.4. Цитологично изследване: 27.4.1. формени елементи на урина при спазване на стандартни условия - препоръчва се микроскопия с фазов контраст и еднократни камери; 27.4.2. формени елемени на урина с автоматичен анализатор. 27.5. Клинично-химични показатели (количествено определяне): 27.5.1. общ белтък: 27.5.1.1. нефелометрия или турбиметрия на преципитацията с трихлороцетна киселина или бензетониев хлорид; 27.5.1.2. ръчна или автоматична колориметрия на белтъчен комплекс със свързващи бои (Coomassie brillant blue, Ponceau red, Pyrogalol red); 27.5.2. албумин: имунонефелометрично, имунотурбиметрично или друг имунологичен анализ с неизотопно маркиране; 27.5.3. алфа-1-микроглобулин - имунологичен анализ; 27.5.4. креатинин - както в серум, но след разреждане 1:100; 27.5.5. деоксипиридин - имунологичен с неизотопно маркирани антигени и антитела; 27.5.6. глюкоза, ензими, метаболити, електролити, хормони и други: съгласно принципите, използвани при определяне в серум. Таблица № 1 към т. 17.7
Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|