Глава 16.
Клуб „5 сутринта“ възприема двойните
цикли на елитното представяне
Със свобода, книги, цветя и луната, кой не би бил щастлив?
— Оскар Уайлд
Милиардерът седеше сам на обширната тераса на частната вила, която беше наел във винарското градче Франсхук в Южна Африка. Мистър Райли пишеше в дневника си и си мислеше за прекрасното щастие, необикновеното настроение и изумителната красота на сватбата на предприемачката и художника в Сао Пауло. Те наистина бяха създадени един за друг.
„Вселената действа по интересен и абсолютно интелигентен начин – мислеше си той. – И ако съществува връзка, която да бъде завинаги, това ще е тази“.
Милиардерът записваше в дневника си, около него птиците пееха безгрижните си песни, а градинарите в сини работни облекла прекопаваха лозето с лъскави лопати и говореха енергично със силен южноафрикански акцент. Преплетените, но подредени с любов лози на дървени колове излъчваха магическата красота, присъща само на природата, а леката, мистична мъгла бавно напускаше долината на Франсхук и се издигаше нагоре към ограждащите я планини.
Малко по-рано, в 5 сутринта, милиардерът заведе предприемачката и художника на разходка с планински велосипеди. Тръгнаха от винарската изба, продължиха по Даниъл Хюго стрийт и влязоха в селото – покрай добре поддържани конюшни, мързеливи кучета, които се движеха бавно като охлюви, лекувани с Прозак, и розови храсти, които се виеха край белите дървени огради от двете страни на непавирания път. Мястото беше наистина почти перфектно и милиардерът го беше избрал за предпоследния си урок.
Докато тримата караха заедно велосипедите си, милиардерът им говореше за жизненоважното значение на баланса между елитното лично представяне и дълбокото самообновяване за постигане на неизменно съвършенство. Той им обясни колко важно е да редуват периодите на работа, през които преследват успех на най-високо ниво, с време, прекарано сред природата, за да се възстановят – една симетрия, която е необходима, за да се постигне силна хармония между успеха в работата и пълноценния живот. Милиардерът също им обясни, че изключителната продуктивност в едно общество, без тя да е съчетана с голямо сърце, истинско усещане за радост и траен вътрешен мир, много прилича на поведението на хамстер, който тича във въртележката си. Той си мисли, че отива някъде, но остава в клетката си.
Първите утринни лъчи огряха пищната зеленина, милиардерът въртеше педалите на лъскавия червен велосипед, говореше развълнувано и се смееше радостно, оптимистично и от сърце. Смееше се така, както всички бихме искали да се смеем повече в живота си. Също така продължаваше много да кашля. Един път дори изплю кръв. Но тъй като милиардерът изглеждаше изпълнен с енергия и необикновено здрав, предприемачката и художникът не се загрижиха много за благосъстоянието на щедрия си ментор. Може би това беше грешката им. Но младоженците бяха толкова погълнати един от друг, че не се замисляха много какво се случва. По-късно, когато си спомняха за това, съжаляваха, че не са го направили.
Когато тримата приятели спряха за почивка, Стоун Райли показа на младоженците друга учебна диаграма, която извади от синята си раница. Изглеждаше така:
ДВОЙНИТЕ ЦИКЛИ
Сподели с приятели: |
