ПРАВИЛО №1
Пристрастяването към развлечения означава край за вашата креативност. Строителите на империи и създателите на история отделят един час за себе преди изгрев-слънце, в спокойствието, което се крие отвъд ноктите на сложността, за да се подготвят за един ден от световна класа.
ПРАВИЛО №2
Извиненията не раждат гении. Само защото не сте свикнали да ставате рано не означава, че не можете да го направите сега.
Оставете благовидните извинения и помнете, че малките ежедневни подобрения, когато се правят постоянно, след време водят до изумителни резултати.
ПРАВИЛО №3
Всяка промяна е трудна отначало, хаотична в средата и прекрасна накрая. всичко, което сега ви е лесно, първо ви е било трудно. С упорита практика да се будите със слънцето ще стане нормално за вас. И автоматично.
ПРАВИЛО №4
За да постигнете резултатите, които имат най-продуктивните 5% от хората, трябва да започнете да правите това, което 95% от хората не желаят да правят. И ако започнете да живеете по този начин, повечето хора ще ви смятат за луди. Помнете, че да бъдете сметнати за особени е цената на величието.
ПРАВИЛО №5
Когато изпитвате желание да се предадете, продължете напред. Триумфът обича упоритите.
Колата намали скоростта и премина съвсем бавно покрай спретната редица бели плажни къщи. В прашната алея на една от тях беше паркиран малък пикап. На ливадата пред друга беше пръсната леководолазна екипировка. В двора на последната къща група деца се гонеха и се смееха истерично, погълнати от играта си.
Появи се океанът, едновременно зелен и син със зайчета по вълните, които се разбиваха в пясъчния бряг с лек шепот. Във въздуха сега се носеше миризма на водорасли, но сладка като нектар, примесен с неочаквани нотки на канела. На кея, изграден с широки дъски, един слаб като клечка мъж с брада на Дядо Коледа, навити крачоли на маскировъчните си панталони и босоног, ловеше риба за вечеря на семейството си. На побелялата си глава беше сложил мотоциклетна каска.
Слънцето започваше да залязва, прекрасно кълбо с ослепителен блясък, което хвърляше менящи се жълти ивици и отражения върху спокойната вода. Птиците все още пееха. Пеперудите все още летяха. Цялата тази гледка беше напълно вълшебна.
– Пристигнахме – обяви шофьорът по интеркома, закачен на металната ограда, която изглежда беше предназначена повече за да не влизат животни, отколкото за да спира нарушители.
Вратата се отвори. Бавно.
Джипът потегли по виещия се път, от двете страни на който растяха бугенвилии, хибискуси, франджипани и трохетия бутониана, националното цвете на Мавриций. Шофьорът отвори прозореца си и в колата нахлу морския бриз, носещ главозамайващ аромат на пресен жасмин, смесен със силна миризма на рози. Градинари с красиви гащеризони махаха сърдечно с ръка. Един извика „Бонжур“, докато колата минаваше покрай него. Друг каза „Бонзур“, а по каменната пътека подскачаха два дебели гълъба с размера на боксова ръкавица.
Къщата на милиардера беше приглушена. Дизайнът ѝ беше на елегантна плажна къща. Нещо средно между котидж на Мартас Виниърд и шведска фермерска къща. Беше едновременно страхотно красива и напълно уединена.
Огромната веранда в задната част на къщата се простираше над океана. На стената беше облегнат кален планински велосипед. На края на алеята беше поставен сърф. Масивните прозорци от пода до тавана бяха единствената екстравагантна архитектурна особеност. На верандата бяха грижливо подредени още редки цветя и чакаше количка с ордьоври, различни видове сирене, кана и чаши с пресен лимонов чай и прецизно нарязани резени джинджифил. По избелели от слънцето сиви дървени стълби се слизаше към изумително красив плаж, какъвто може да се види в туристическите списания, които елитът обича да чете.
Сред цялата тази изискана обстановка на млечнобелия пясък стоеше една самотна фигура. Изобщо не помръдваше. Беше напълно неподвижна.
Мъжът беше висок колкото Айфеловата кула, без риза, с бронзов тен и носеше широки шорти с камуфлажен десен. Елегантната външност на сърфиста – нещо средно между дзен и Сохо – се допълваше от яркожълти сандали и супер стилни очила, каквито може да си купите на Виа деи Кондоти в Рим. Той се взираше в морето и беше неподвижен като звезда на широкото африканско небе.
– Ето го – каза предприемачката и посочи. – Най-после ще се видим с нашия домакин. Със знаменития мистър Райли – добави тя енергично и бързо тръгна надолу по дървените стълби, които водеха към плажа. – Погледни го! Просто си седи край водата, попива слънчевите лъчи и обича живота. Казах ти, че е специален. Толкова се радвам, че последвах интуицията си и се съгласих на това прекрасно приключение. Той удържа на думата си в един свят, в които прекалено много хора казват неща, които никога не правят, и дават обещания, които не спазват. Супер последователен е и се отнесе толкова добре с нас. Изобщо не ни познава и все пак наистина иска да ни помогне. Нямам никакво съмнение, че ще се погрижи за нас. Хайде, побързай – подкани тя бавния си спътник, като му махна подканващо с ръка. – Имам желание да прегърна силно мистър Райли!
Художникът се засмя, когато малък гущер гекон прекоси една широка дъска. Той свали черната си риза под ослепителното слънце, като разкри корем с размерите на корема на Буда и гърди с големината на едро манго.
– И аз. Той наистина изпълнява, каквото казва. Как ми е нужно малко слънце – промърмори художникът, като се мъчеше да не изостава от предприемачката. Задъхваше се.
Когато двамата гости тръгнаха към мъжа на края на плажа сред това райско океанско имение, те забелязаха, че наоколо не се виждат други къщи. Нито една. Само няколко дървени рибарски лодки с боя, олющена с течение на годините, закотвени в плитката вода близо до брега. И освен слънцепоклонникът и строител на империи с италиански слънчеви очила, наоколо нямаше друго човешко същество. Никъде.
– Мистър Райли – извика художникът, като излезе на пясъка и жадно вдишваше въздух в крайно нетренираните си дробове.
Стройната фигура остана неподвижна като дворцов пазач, очакващ пристигането на кралския кортеж.
– Мистър Райли – повтори развълнувано предприемачката.
Никакъв отговор. Мъжът продължаваше да се взира в морето и в контейнеровозите с размер на футболни игрища, които бяха пръснати по хоризонта.
Художникът застана зад силно почернелия гръб на мъжа и го потупа три пъти по лявото рамо. Той изведнъж се обърна. Двамата гости ахнаха. Предприемачката закри уста с ръка от учудване. Художникът отстъпи инстинктивно назад, за да не падне на пясъка.
И двамата бяха изумени от това, което видяха.
Пред тях беше Магьосникът.
Глава 7.
В рая започва подготовка за промяна
Детето не се затруднява да повярва в невероятното, също като геният или лудият. Само ние с теб, с нашите големи мозъци и малки сърца, се съмняваме, премисляме и се колебаем.
— Стивън Пресфийлд
– Хм... О-о! – възкликна предприемачката със смутена усмивка, която показваше едновременно изненада и удоволствие. – Ние бяхме на семинара ви. На сцената се представихте блестящо – успя да добави накрая тя, като се отърси от лекия шок и зае по-привичната за нея бизнес поза на „господар на вселената“. – Аз имам технологична компания. Ние сме това, което експертите в нашата област наричат „ракета“ поради експоненциалния растеж, на който се радваме. Нещата вървяха феноменално добре до неотдавна... – Тук предприемачката замълча.
Тя отвърна поглед от Магьосника и погледна художника. За момент повъртя нервно гривните на ръката си. Сега бръчките по лицето ѝ се виждаха по-ясно и в тази секунда, на този прекрасен плаж изражението ѝ показваше тъга, умора и обида.
– Какво се случи? – попита Магьосникът. – С твоя бизнес?
– Някои хора, които инвестираха в моето предприятие, решиха, че имам прекалено голям дял в него. Искаха повече за себе си. Супер алчни хора. Те успяха да манипулират моя изпълнителен екип, настроиха основните служители срещу мен и сега се мъчат да ме изхвърлят от фирмата. Това място е целият ми живот. – Предприемачката се задави.
В плитката вода край брега премина пасаж пищно оцветени тропически риби.
– Бях готова да сложа край на живота си – продължи тя. – Преди да дойда на семинара ви. Много от безценните ви мисли ми дадоха надежда. Много от думите ви ме накараха пак да се почувствам силна. Не съм сигурна как точно стана, но ме накарахте да повярвам в себе си и в бъдещето. Искам да ви благодаря. – Тя прегърна Магьосника. – Вие ме подтикнахте да тръгна на това пътуване, за да оптимизирам живота си.
– Благодаря ти много за щедрите думи – отговори Магьосникът, като изглеждаше съвсем различен от начина, по който изглеждаше последния път, когато предприемачката и художникът го видяха. Той не само че излъчваше здраве като човек, който прекарва дълго време на слънце, но и стоеше изправен и беше малко понапълнял.
– Благодарен съм ти за това, което каза – продължи Магьосникът. – Но истината е, че не аз те подтикнах да потърсиш начин да подобриш живота си. Ти сама го променяш, като започваш да използваш моите прозрения и методи – като прилагаш на практика моето учение. За толкова много хора всичко си остава само на приказки. Говорят за всички амбиции, които се канят да осъществят, и всички стремежи, които планират да постигнат. Не ги осъждам. Само отбелязвам. Не се оплаквам, просто казвам: повечето хора си остават едни и същи през целия си живот. Прекалено уплашени да изоставят начина, по който са действали вчера. Хванати в самодоволството на обикновеното и оковани във веригите на конформизма, като едновременно се съпротивляват на всички възможности за растеж, еволюция и лично издигане. Толкова много добри хора сред нас изпитват такъв страх, че не откликват на призива да се впуснат в синия океан на възможностите, където ги очакват успехът, достойнството на смелостта и автентичността на героизма. Ти имаше мъдростта да предприемеш нещо с информацията, която споделих на лекцията си. Ти си сред много малкото хора, готови да направят каквото е необходимо, за да станат по-добри лидери, по-добри производители и по-добри хора. Поздравявам те. Знам, че промяната не е лесно нещо. Но все пак животът на гъсеницата трябва да свърши, за да блесне красотата на пеперудата. Старото ти „аз“ трябва да умре, преди да се роди твоето най-добро „аз“. Достатъчно умна си, за да не чакаш да се появят идеалните условия, преди да направиш крачка към несъмнените постижения в работата и в личния си живот. В простото начало се крие голяма сила. Когато започнеш да скъсяваш разстоянието към най-големите си стремежи, като ги превръщаш в реалност, в теб се проявява една тайна героична сила. Природата забелязва усилията и действията ти и после отвръща на неотклонния ти устрем с поредица неочаквани победи. Волята ти става по-силна. Самоувереността ти нараства. След година ще се чувстваш толкова щастлива, че си поставила началото днес.
– Благодаря ти – каза предприемачката.
– Чух един човек да казва, че трябва да отслабне, преди да може да започне да тича. Представяш ли си. Да отслабне, за да си създаде навика да тича. Това е също като писател, който чака вдъхновение, за да започне да пише книгата си, или мениджър, който чака повишение, за да стане лидер в своята област, или новосъздадена компания, която чака пълно финансиране, преди да пусне на пазара революционен продукт. Потокът на живота възнаграждава позитивните действия и наказва колебанието. Така или иначе, много се радвам, че мога да допринеса по някакъв малък начин за издигането ти. Струва ми се, че си в труден, но и вълнуващ момент в личното си приключение. Помни, че лошият ден за самолюбието е прекрасен ден за душата. А онова, което според вътрешния глас на страха е лошо време, за светлината на мъдростта ти е прекрасен дар.
– Помислихме си, че си умрял – каза предприемачката, без да се церемони. – Слава богу, че си добре. И ми харесва скромността ти.
– Вярвам, че скромността е най-важното нещо. Истинските лидери се чувстват сигурни в кожата си, а основната им мисия е да издигат другите. В себе си те имат такова самоуважение, радост и вътрешен мир, че нямат нужда да рекламират успеха си пред обществото, правейки немощно усилие да се почувстват малко по-добре. Трябва също да добавя, ако разрешите, че между истинската и фалшивата сила има голяма разлика – каза Магьосникът, като заприлича още повече на онзи гуру, който си беше спечелил толкова много слава в целия свят.
Нашето общество ни казва да преследваме титли и дрънкулки, аплодисменти и признание, пари и скъпи къщи. И това е добре – наистина е така – стига да не позволиш да промият мозъка ти и да определяш стойността си като човешко същество с тези неща. Радвай им се, но не се привързвай към тях. Имай ги, но не основавай самоличността си върху тях. Цени ги, но не изпитвай нужда от тях. Те са само форми на фалшива сила, а нашата цивилизация ни програмира да вярваме, че трябва да се стремим към тях, за да постигнем успех – и спокойствие. Факт е, че ако изгубиш някое от тези неща, привидната сила, която си извличал от тях, се изпарява. Просто за секунда изчезва и се разбира, че е илюзия, каквато тя наистина е.
– Говори ни още, моля те. – Предприемачката попиваше всяка дума.
– Истинската сила никога не идва от нещо външно – продължи Магьосникът. – Много хора, които имат много пари, не са много богати. Кажи това на банката – заяви Магьосникът, като събу яркожълтите си сандали и ги подреди грижливо един до друг на захарно белия пясък. – Истинската сила – тази, за която се говори в легендите – не произтича от това какъв си външно и какво притежаваш външно. Точно сега светът е загубил правилната посока. Истинската и трайна сила се проявява, когато си във връзка с първоначалните си дарби и осъществиш най-големите си таланти като човек. Трябва също да кажа, че истинското богатство идва от това, че живееш с благородните добродетели на продуктивността, самодисциплината, куража, честността, съчувствието към другите и интегритета, както и че прекарваш дните си по собствените си правила, вместо сляпо да следваш овцете, в които са обучени да се превърнат толкова много хора в нашето болно общество. Тези хора с промити мозъци са станали „овцехора“. Прекрасната новина е, че този вид сила, за който говоря, е на разположение на всеки, който днес живее на тази планета. Възможно е да сме забравили и да сме отхвърлили тази форма на могъщество, която имаме, защото животът ни е наранил, разочаровал и объркал. Но тя все още е тук и чака да се свържем с нея. И да я развием. Както знаете, всички велики учители в историята са притежавали много малко вещи. Когато Махатма Ганди умира, той е имал десетина неща, включително сандалите, часовник, очила и една обикновена паничка, от която се хранел. Майка Тереза, с толкова голямо сърце и притежаваща истинска сила да влияе на милиони, умира в малка стаичка, в която няма почти никакви вещи. Когато пътувала, тя носела всичките си неща в бяла платнена чанта.
– Защо толкова много от героите на човечеството имат толкова малко? – попита художникът, който сега се беше отпуснал на пясъка.
– Защото те са достигнали едно ниво на индивидуална зрелост, което им позволява да видят колко безполезно е да прекарват дните си в преследване на вещи, които накрая нямат никаква стойност. И са изградили характера си до такава степен, че вече не споделят обичайната потребност на повечето хора да запълват празнотите в себе си с развлечения, атракции, бягства и лукс. Колкото повече изчезва апетитът им за повърхностни притежания, толкова повече зажадняват за съществените стремежи, като например да уважават креативната си визия, да проявяват присъщия си гений и да живеят по едни по-висши морални правила. Те дълбоко в себе си разбират, че да вдъхновяваш другите, да постигнеш лично съвършенство и безстрашие са все вътрешни неща. А след като веднъж постигнеш истинска сила, външните заместители бледнеят в сравнение с чувството на удовлетворение, което носи това съкровище. О, и тези шампиони тежка категория на човечеството, откривайки висшата си природа, също така осъзнават, че една от основните цели на прекрасно изваяния живот е приносът. Въздействието. Желанието да служиш на другите. Нещо, което бизнесмените наричат „отключване на стойността на акциите“. Както казах в лекцията си, преди да падна, „да си лидер означава да служиш на другите“. Философът Руми го изразява много по-блестящо, отколкото аз някога бих могъл, като казва: „Пусни капката, стани океан“.
– Благодаря ти, че споделяш тези неща – каза искрено предприемачката, като седна на пясъка до художника и постави ръката си предпазливо съвсем близо до неговата.
– Хубаво е, като виждаме, че сега си по-добре – влезе в разговора художникът, който сега беше събул обувките си. Беше без чорапи. Докато се припичаше на силното слънце като котарак, той попита: – Какво дявол да го вземе всъщност ти се случи?
– Изтощение – призна Магьосникът. – Прекалено много градове. Прекалено много самолети. Прекалено много участия в медиите. Прекалено много презентации. Просто се преуморих в мисията си да помогна на хората по-бързо да станат лидери, да изявят дарбите си и да станат герои в собствения си живот. Вече ще внимавам.
После Магьосникът свали елегантните си слънчеви очила и протегна ръка към двамата си ученици.
– За мен е голямо удоволствие да се запозная с вас двамата.
– И за нас, приятелю – отговори художникът. – Твоите думи ми помогнаха да преживея някои трудни моменти.
Художникът каза това, докато гледаше как в далечината бързо се движи катамаран, препълнен с туристи, облечени с разноцветни дрехи. Друг пасаж риби – този път капитени – премина целенасочено в бистрата вода. Магьосникът ги забеляза, усмихна се широко и после продължи.
– Сигурно се чудите защо съм тук – каза той.
– Така е – отговори предприемачката, като свали обувките си и зарови крака в белия пясък до спътника си.
– Е, аз съм консултант на мистър Райли още откакто беше трийсет и три годишен. Всички професионални спортисти имат треньори, за да постигнат върхови постижения – същото правят и всички изключителни хора на бизнеса. Просто не можете да стигнете сами до върха. Когато се запознахме, той започваше кариерата си, но дори тогава разбираше, че колкото повече учиш, толкова повече може да постигнеш. Личното израстване е истинският спорт, който най-добрите практикуват всеки ден. Образованието наистина е ваксинация срещу разпадането. И колкото по-добър ставаш, толкова по-добри резултати ще имаш във всички области на живота си. Наричам това Нагласа 2хЗх: за да удвоиш доходите и влиянието си, трябва да утроиш инвестицията си в две най-важни области – личното съвършенство и професионалните си способности.
– Харесва ми – промърмори художникът и почеса отпуснатия си корем. После докосна един счупен нокът на крака си.
– Мистър Райли разбра още отрано, че за да се издигнеш до световна класа, имаш нужда от подкрепа на световна класа. През годините станахме фантастични приятели. Споделихме заедно много прекрасни моменти, като двайсет и четири часови пиршества със салата от палмови сърца, прясно изпечени скариди и отлични френски вина тук на неговия частен плаж.
Магьосникът вдигна ръце във въздуха. Погледът му се плъзна по величествените планини и известно време той помълча.
– А преживяхме заедно и тъжни моменти, например когато моят приятел се разболя от рак точно след петдесетия си рожден ден. Външно той имаше всичко, което човек би могъл да си пожелае. Но съзнаваше, че без добро здраве няма нищо. Това го промени. Здравето е корона на главата, която само болният вижда, нали знаете? Или както гласи една поговорка, когато сме млади, жертваме здравето си за богатството, а когато остареем и помъдреем, разбираме кое е най-важното и сме готови да пожертваме цялото си богатство само за още един ден добро здраве. Никой не иска да е най-богатият човек в гробището, както знаете. Но той победи болестта – бързо добави Магьосникът, като гледаше към шумните туристи, които се веселяха на катамарана. – Точно както се отбранява срещу всичко, което се опитва да победи мечтите му. Стоун е удивителен човек. Обичам го като брат.
– Е, вижте, наистина ми е приятно, че се запознахме – продължи Магьосникът. – Знаех, че ще дойдете. Мистър Райли с вълнение очаква да сподели с вас всичко, което ви е обещал – как да постигнете максимална продуктивност, как неизменно да постигате отлични резултати и как да създадете живот, който обичате, като използвате един прекрасен утринен навик. Доволен съм, че той предава нататък и споделя нещо, на което аз като негов учител съм го научил. Ще ви харесат всички прозрения и модели на учене, с които скоро ще се запознаете. Клуб „5 сутринта“ ще е нещо революционно за вас двамата. Знам, че звучи странно и че не е за вярване, но методите, на които Стоун предстои да ви научи, ще предизвикат изключителни промени дълбоко във вас. Дори само докосването до тази информация ще пробуди нещо специално във вас.
Магьосникът пак си сложи шикозните слънчеви очила.
– Така или иначе, мистър Райли ме помоли да ви кажа да се чувствате тук като у дома си през следващите няколко дни. Няма да се виждаме често, защото през повечето време ще се гмуркам с шнорхел и маска, ще плавам с лодка и ще ловя риба. Дойдох в Мавриций не само за да консултирам този велик и добър човек, с когото скоро ще се запознаете. Дойдох също за да се възстановя и да се откъсна от този наш свръхсложен свят, изпълнен с толкова много трудности, със зле действащи икономики, със свръхпроизводство и с екологични катастрофи – само част от факторите, които заплашват да унищожат креативността, енергията, постиженията и щастието ни ден след ден. Идвам тук, за да се обновя и да се презаредя. Елитната работа без спокойна ваканция причинява трайно изтощение. Почивката и възстановяването не са лукс за всеки, който се стреми към лично съвършенство – те са необходимост. Преподавам това правило от много години. Но ето че самият аз го забравих и платих цената на лекцията си. Научих също, че вдъхновението се подхранва в усамотяване, когато си далече от безкрайната дигитална суматоха и безмозъчното свръхобщуване, което днес запълва времето на повечето хора. А и трябва да знаете, че природният ви гений се проявява, когато изпитвате най-голяма радост. Това местенце на Индийския океан ми помага да преоткрия най-доброто в себе си. То е истинско убежище, където се чувстваш в безопасност, виждаш зашеметяваща красота и се радваш на страхотна храна с приятни хора, които все още не се страхуват да се държат открито и не крият чувствата си. Направо обожавам местните жители. Повечето все още знаят как да се радват на най-простите удоволствия в живота. Като семейни събирания и плуване с приятели, последвано от вечеря с печено пиле, купено от Super U – местния хипермаркет, придружено с ледено студена кутийка „Финикс“.
– Какво е „Финикс“? – попита художникът.
– Това е бирата на Мавриций – отговори Магьосникът. – И трябва да кажа, че винаги си тръгвам от този остров сто пъти по-силен, по-бърз, спокоен и изпълнен с желание за работа. В ежедневието си работя наистина много. Надявам се, че няма да прозвучи като самохвалство, но наистина много искам да подобря обществото и да направя това, което зависи от мен, за да намаля алчността, омразата и конфликтите в него. Като дойда тук, ставам нов човек. Осъзнавам пак кои са най-важните неща. И после мога да се върна и отново да работя за света. Нали знаете, че всички ние работим за света? Все едно, пожелавам ви да се забавлявате. И пак ви благодаря, че дойдохте на лекцията ми и ми казахте тези позитивни думи. Те означават за мен повече, отколкото си представяте. Всеки може да бъде критик. Но за да насърчаваш, се изисква смелост. За да бъдеш много влиятелен лидер, никога не трябва да проявяваш неуважение към другите. Бих искал повече лидери да разберат този принцип.
– О, и накрая още нещо – добави Магьосникът, като отърси пясъка от сърфистките си шорти в камуфлажен десен.
– Какво е то? – попита учтиво предприемачката.
– Моля ви, елате тук на плажа утре сутрин. Тогава ще започне обучението ви.
– Разбира се – съгласи се предприемачката. – В колко часа?
– В 5 сутринта – беше отговорът. – Грабни утрото. Извиси живота си.
Главa 8.
Методът 5 сутринта: Утринният навик на
хората, които променят историята
Сподели с приятели: |
