Клуб "5 сутринта"
Глава 6. Полет към върховете на продуктивността
Изтегляне 2.29 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- — Стив Джобс
| Глава 6. Полет към върховете на продуктивността, виртуозността и непобедимостта Времето ти е ограничено, затова недей да го пилееш, като живееш нечий чужд живот. Не попадай в капана на дог- мата – което значи да живееш с резултатите от мисле- нето на други хора. Не позволявай шума на чуждите мне- ния да заглушава вътрешния ти глас. И най-важното, имай смелостта да следваш сърцето и интуицията си. Те по ня- какъв начин вече знаят какъв наистина искаш да станеш. — Стив Джобс – Толкова съм изморена – измърмори предприемачката с енергията на прастара кос- тенурка в почивния си ден, като държеше в ръка чудовищно голяма чаша кафе. – Това пътуване може да се окаже по-трудно, отколкото си мислех. Започвам да усещам, че навлизам в един съвсем нов свят. Както ти казах вчера след семинара, определено съм готова за промяна. Настроена съм за ново начало. Но и се чувствам неспокойна за цялата тази работа. През нощта не спах много. Такива странни – и понякога страшни – сънища. И да, това преживяване, на което се съгласихме, може да се окаже опасно. – Аз съм направо като пребит – каза художникът. – Мразя да ставам толкова рано. Това беше ужасна идея. Двамата храбреци стояха на тротоара пред залата, където предишния ден Магьосни- кът беше демонстрирал легендарните си умения – и разбил много сърца, когато кола- бира. Часът беше 4:49. – Няма да дойде – изръмжа дрезгаво художникът. Беше облечен в черно и на дясната си китка беше вързал рубиненочервена бандана на точки. Същите ботуши като вчера. Австралийските. Той се изплю на безлюдната улица. Погледна с присвити очи към не- бето. И после скръсти татуираните си ръце. Предприемачката носеше през рамо голяма шушлякова спортна чанта. Беше облечена с копринена блуза с бохемски ръкави, дизайнерски джинси и чифт сандали с висок ток – от онези, които може да видите на супермодели през почивния им ден и със слънчеви очила с размера на залез на гръцки остров. Тя сви устни, а бръчките на лицето ѝ се подредиха в множество интересни рисунки. – Басирам се, че бездомникът няма да се появи – каза тя с подигравателна усмивка. – Часовникът му няма значение. Няма значение, че може да се изразява супер добре. Сега не ме интересува, че ми напомни за баща ми. Боже, направо съм изтощена. Той вероятно беше на семинара, защото му е трябвало място, където да си почине за няколко часа. Вероятно е научил за тези утринни навици и Клуб „5 сутринта“, защото е чул – и е откраднал – тази част от лекцията на Магьосника. А частният самолет, за който гово- реше, вероятно е част от любимата му халюцинация. 37 Предприемачката беше възвърнала познатия си скептицизъм и се криеше в защитната си крепост. Надеждата от предишния ден явно се беше изпарила. Точно в този момент два поразително мощни халогенни фара пронизаха стената от тъмнина. Двамата се спогледаха. Предприемачката се усмихна с усилие. – Добре. Може би инстинктът наистина е много по-мъдър от разума – промърмори тя под носа си. Един блестящ тъмносив ролс-ройс спря до тях. С бързи, добре заучени движения от колата изскочи мъж в безупречна бяла униформа и поздрави двамата с любезност от едно друго време. – Добро утро, мадам. Добро утро и на вас, сър – изрече той с британски акцент, като сложи чантите им в колата с едно елегантно движение. – Къде е онази развалина? – попита художникът с тактичността на дивак, който ни- кога не е излизал от гората. Шофьорът не можа да се сдържи и се засмя, но после бързо възвърна самообладани- ето си. – Много съжалявам, сър. Да кажем, че господин Райли носи много непретенциозно облекло. Прави го, когато изпита потребност да „се изцапа“, както той класифицира тази практика. През повечето време той води забележително ексклузивен живот и е чо- век, свикнал да получава каквото поиска. Всичко, което поиска, за да бъда по-точен. Затова от време на време прави неща, с които да е сигурен, че контролира скромността и смирението си. Това е част от странния му чар, ако позволите да добавя. Господин Райли ме помоли да ви дам това. Шофьорът извади два плика, изработени от най-скъпа хартия. Като ги отвориха, пред- приемачката и художникът прочетоха следното: Изтегляне 2.29 Mb. Сподели с приятели:
|