Клуб "5 сутринта"

42

ПРАВИЛО №2

Извиненията не раждат гении. Само защото не сте свик-
нали да ставате рано не означава, че не можете да го нап-
равите сега.
Оставете благовидните извинения и помнете, че малките
ежедневни подобрения, когато се правят постоянно, след
време водят до изумителни резултати.

ПРАВИЛО №3

Всяка промяна е трудна отначало, хаотична в средата и
прекрасна накрая. всичко, което сега ви е лесно, първо ви е
било трудно. С упорита практика да се будите със слън-
цето ще стане нормално за вас. И автоматично.

ПРАВИЛО №4

За да постигнете резултатите, които имат най-продук-
тивните 5% от хората, трябва да започнете да правите
това, което 95% от хората не желаят да правят. И ако
започнете да живеете по този начин, повечето хора ще ви
смятат за луди. Помнете, че да бъдете сметнати за осо-
бени е цената на величието.


ПРАВИЛО №5

Когато изпитвате желание да се предадете, продължете
напред. Триумфът обича упоритите.

43
Колата намали скоростта и премина съвсем бавно покрай спретната редица бели плажни къщи. В прашната алея на една от тях беше паркиран малък пикап. На ливадата пред друга беше пръсната леководолазна екипировка. В двора на последната къща група деца се гонеха и се смееха истерично, погълнати от играта си.
Появи се океанът, едновременно зелен и син със зайчета по вълните, които се разби- ваха в пясъчния бряг с лек шепот. Във въздуха сега се носеше миризма на водорасли, но сладка като нектар, примесен с неочаквани нотки на канела. На кея, изграден с ши- роки дъски, един слаб като клечка мъж с брада на Дядо Коледа, навити крачоли на мас- кировъчните си панталони и босоног, ловеше риба за вечеря на семейството си. На по- белялата си глава беше сложил мотоциклетна каска.
Слънцето започваше да залязва, прекрасно кълбо с ослепителен блясък, което хвър- ляше менящи се жълти ивици и отражения върху спокойната вода. Птиците все още пееха. Пеперудите все още летяха. Цялата тази гледка беше напълно вълшебна.
– Пристигнахме – обяви шофьорът по интеркома, закачен на металната ограда, която изглежда беше предназначена повече за да не влизат животни, отколкото за да спира нарушители.
Вратата се отвори. Бавно.
Джипът потегли по виещия се път, от двете страни на който растяха бугенвилии, хи- бискуси, франджипани и трохетия бутониана, националното цвете на Мавриций. Шо- фьорът отвори прозореца си и в колата нахлу морския бриз, носещ главозамайващ аро- мат на пресен жасмин, смесен със силна миризма на рози. Градинари с красиви гащери- зони махаха сърдечно с ръка. Един извика „Бонжур“, докато колата минаваше покрай него. Друг каза „Бонзур“, а по каменната пътека подскачаха два дебели гълъба с размера на боксова ръкавица.
Къщата на милиардера беше приглушена. Дизайнът ѝ беше на елегантна плажна къща. Нещо средно между котидж на Мартас Виниърд и шведска фермерска къща. Беше едновременно страхотно красива и напълно уединена.
Огромната веранда в задната част на къщата се простираше над океана. На стената беше облегнат кален планински велосипед. На края на алеята беше поставен сърф.
Масивните прозорци от пода до тавана бяха единствената екстравагантна архитектурна особеност. На верандата бяха грижливо подредени още редки цветя и чакаше количка с ордьоври, различни видове сирене, кана и чаши с пресен лимонов чай и прецизно наря- зани резени джинджифил. По избелели от слънцето сиви дървени стълби се слизаше към изумително красив плаж, какъвто може да се види в туристическите списания, ко- ито елитът обича да чете.
Сред цялата тази изискана обстановка на млечнобелия пясък стоеше една самотна фигура. Изобщо не помръдваше. Беше напълно неподвижна.
Мъжът беше висок колкото Айфеловата кула, без риза, с бронзов тен и носеше ши- роки шорти с камуфлажен десен. Елегантната външност на сърфиста – нещо средно между дзен и Сохо – се допълваше от яркожълти сандали и супер стилни очила, каквито може да си купите на Виа деи Кондоти в Рим. Той се взираше в морето и беше непод- вижен като звезда на широкото африканско небе.
– Ето го – каза предприемачката и посочи. – Най-после ще се видим с нашия домакин.
Със знаменития мистър Райли – добави тя енергично и бързо тръгна надолу по дърве- ните стълби, които водеха към плажа. – Погледни го! Просто си седи край водата, по- пива слънчевите лъчи и обича живота. Казах ти, че е специален. Толкова се радвам, че

44 последвах интуицията си и се съгласих на това прекрасно приключение. Той удържа на думата си в един свят, в които прекалено много хора казват неща, които никога не пра- вят, и дават обещания, които не спазват. Супер последователен е и се отнесе толкова добре с нас. Изобщо не ни познава и все пак наистина иска да ни помогне. Нямам ни- какво съмнение, че ще се погрижи за нас. Хайде, побързай – подкани тя бавния си спът- ник, като му махна подканващо с ръка. – Имам желание да прегърна силно мистър
Райли!
Художникът се засмя, когато малък гущер гекон прекоси една широка дъска. Той свали черната си риза под ослепителното слънце, като разкри корем с размерите на ко- рема на Буда и гърди с големината на едро манго.
– И аз. Той наистина изпълнява, каквото казва. Как ми е нужно малко слънце – про- мърмори художникът, като се мъчеше да не изостава от предприемачката. Задъхваше се.
Когато двамата гости тръгнаха към мъжа на края на плажа сред това райско океанско имение, те забелязаха, че наоколо не се виждат други къщи. Нито една. Само няколко дървени рибарски лодки с боя, олющена с течение на годините, закотвени в плитката вода близо до брега. И освен слънцепоклонникът и строител на империи с италиански слънчеви очила, наоколо нямаше друго човешко същество. Никъде.
– Мистър Райли – извика художникът, като излезе на пясъка и жадно вдишваше въз- дух в крайно нетренираните си дробове.
Стройната фигура остана неподвижна като дворцов пазач, очакващ пристигането на кралския кортеж.
– Мистър Райли – повтори развълнувано предприемачката.
Никакъв отговор. Мъжът продължаваше да се взира в морето и в контейнеровозите с размер на футболни игрища, които бяха пръснати по хоризонта.
Художникът застана зад силно почернелия гръб на мъжа и го потупа три пъти по ля- вото рамо. Той изведнъж се обърна. Двамата гости ахнаха. Предприемачката закри уста с ръка от учудване. Художникът отстъпи инстинктивно назад, за да не падне на пясъка.
И двамата бяха изумени от това, което видяха.
Пред тях беше Магьосникът.

45

Изтегляне 2.29 Mb.

Сподели с приятели: