Тактика №10: Ученик за 60 минути

167
* * *
– Имам и друг подарък за вас двамата – възкликна милиардерът. – Това е едно сти- хотворение, което научих наизуст за моята Ванеса. – При тези думи той притисна снимката ѝ.
– На всеки Свети Валентин беше традиция да ѝ подаря сто и осем червени рози, стра- хотни шоколади и едно друго нещо по време на вечеря в любимия ни ресторант. След това падах на коляно и рецитирах стихотворението.
– Какво беше „другото нещо“? – попита художникът.
Милиардерът придоби леко смутен вид и сведе поглед към земята.
– Луксозно бельо – отговори лаконично той и намигна.
После стъпи на голямата дъбова маса, разположена в едната част на огромния хотел- ски апартамент. Като дете, което си играе на криеница, той покри очите си с ръка. После започна да рецитира едно старо стихотворение от Спенсър Майкъл Фрий с дълбоко чув- ство:
На този свят най-важно е да докоснеш друг,
Докосването на нашите две ръце е
нещо по-важно за болното сърце
от подслон, и хляб, и вино.
Защо ти е подслон, когато нощта си тръгне.
И хлябът трае само ден.
Но докосването и гласът завинаги пеят в душата.
–
Това е толкова красиво – каза художникът, видимо разчувстван.
За мистър Райли ставаше все по-ясно, че макар понякога да проявяваше грубост, този художник бохем имаше нежно сърце. И макар понякога за външните хора, които не го познават, да изглеждаше по-пасивния от двамата влюбени, това всъщност не беше така.
Истината беше, че дълбочината на голямата му любов към предприемачката заглуша- ваше незрелите нужди на егото му. Добротата му не трябваше да се възприема като слабост. Художникът беше силен мъж.
– И аз написах едно стихотворение – добави художникът. – То е за теб, моя любима.
– Кажи ми го. Моля те – каза нежно предприемачката и оправи яката му.
– Добре – каза художникът и преглътна. – Казва се „Нека никога да не си кажем до- виждане“. И е следното:
НЕКА НИКОГА ДА НЕ СИ КАЖЕМ ДОВИЖДАНЕ
Случайна среща и този най-пръв поглед,
Красотата ти ме трогна, а силата ти ме успокои.
Животът неочаквано ни зарадва с възможност, изпратена от разум, който знае по-добре и
ни накара да направим крачка. И да поемем риск. Печели този, който се осмели да направи
крачка. Спасение намира този, който е готов да бъде отхвърлен. И само този, който си въз-
върне силата, ще бъде възкресен. Не бях познал истинската любов.
Не вярвах в двойните дъги.
Нито в романтичните разходки, хванати ръка за ръка на изгрев-слънце.
Не си представях, че първата целувка ще ни доведе дотук.
Когато падаш, ще те подкрепя.
Когато се страхуваш, ще те прегърна.
Когато се съмняваш, ще съм до теб.

168
Когато успяваш, ще вдигна тост за теб.
А когато искаш да си тръгнеш, няма да те пусна.
Мисля за теб непрестанно.
Чувствам те дълбоко в себе си.
Не знам какво направих, за да те заслужа, но сега мечтая да остарея с теб.
Нека никога да не си кажем довиждане.
Художникът падна на едно коляно и целуна ръката на жената, която скоро щеше да стане негова съпруга. Тя се изчерви силно и беше дълбоко трогната. После се чу силен плач.
Двамата ученици подадоха на ментора си кърпичка, за да си избърше сълзите.

169

Изтегляне 2.29 Mb.

Сподели с приятели: