Книга 1 пролог ноември 2006 г
Изтегляне 0.66 Mb.
|
| Глава 3
Късно вечерта паркирах с очуканото БМВ на майка ми на гърба на зала „Фестивална". Реших, че ще ми свърши по-добра работа за конспиративната дейност, която бях замислил. Бях напазарувал от МЕТРО три плика и ги бях метнал на задната седалка. Смятах, че ако имам проблеми с ченгетата, ще изглеждам като доброто момче на мама, което е отишло да напазарува. Уговорката с Поли беше в паркчето пред залата негов човек да ми остави два пистолета „Макаров" със заглушител. Бях подранил с пет минути. Поли ми беше дал инструкции да набера по телефона точно време и да чакам, когато обявят двайсет и един часа, петдесет минути и нула секунди, да отида да взема пистолетите. Подозирах, че е дал подобни инструкции и на човека, който трябваше да ги остави - само и само за да не се засечем. Запътих се към горичката, когато ненадейно Поли ми звънна. Изненадата ми беше голяма, защото не се бяхме разбрали да ме проверява. - Жоро - избоботи той в телефона, - срещата за тази вечер отпада. Утре по същото време и по същия начин. Побеснях. Изхабих дocma усилия да се подготвя психически. Когато се обърнах, за да се върна, паднах от малката височинка и си навехнах глезена. При опитите си да се изправя ме прониза остра болка. За няколко мига останах неподвижен,за да премине. B спорта се бяхме научили да ги преодоляваме. C усилия закуцуках към колата и вече почти си наложих да не мисля за нея, когато ме връхлетя една натрапчива мисъл. Нещата отиваха на зле... Нямаше как да е друго, това беше поличба. Доста бяхме суеверни и такива случки ни разmpucaxa. Въпреки че служим на дявола, вярвахме в Господ. Това сякаш ми подсказваше, че не трябва да се захващам c maзu работа. Години по-късно се уверих, че meзu знаци имат своето значение. Подкарах към ИСУЛ. Сметнах, че силната болка може да е от счупване, и първата ми работа беше да ида в травматологията. Лекарят ме успокои, че само съм си навехнал крака, бинтоваха го, за да е неподвижен, и се прибрах вкъщи на края на силите си. Повиках Тупана да дойде у нас. Предишната вечер се бяхме уговорили, че ще му дам на съхранение пистолетите, бeз дa му обяснявам какво и защо и той се беше съгласил безропотно. Все пак очакваше от мен работа и пари. B мига, в който ме видя, пребледня: - Какво ти е, Жорко? - разтреперан ме попита. - Разхождах кучето. Мислех да подишам чист въздух но то се нахвърли да се бие и докато се опитвах да го удържам, си навехнах крака. - И сам ли си се бинтовал? Знаех, че трудно би ми повярвал. Бях го свикнал за най-малкото нещо да идва c мен. Продължаваше да ме гледа c недоверие, но не ме питаше повече, защото усети, че се стегнах. - He ме занимавай c глупости. Имам да ти кажа нещо важно! - казах му аз. - Слушам тe - погледна ме c влажен поглед на бито псе, което ме вбесяваше, но c годините бях свикнал и просто демонстрирах отегчение. - Знаеш, че опитах да се занимавам c нормален бизнес, - не знам защо реших да пунтирам Поли от вчерашната ми среща. - Да, Жорко - отново закима Тупана. - Добре, щом си наясно. Искаш ли да изкараш сериозни пари по лесен начин? - Каквото кажеш, всичко ще направя, верен съм ти. - Знам, знам... - плоското му лицемерие за почваше да ме дpaзни u спрях тирадата му вбесен. - Тук става въпрос, че ако човек върши подобна работа, трябва да получи и подобаващо възнаграждение. Знаеш, че ти давам солидна заплата и чакалъци, но това е нещо, което наистина ще ти промени живота - погледнах го c поучителен тон. Погледът му блесна. Алчността му беше голяма и аз залагах на това. - Искам да убиваш хора! - държах го за врата c длан u го гледах прaвo в очите. Усетих тръпката на страх, която премина като ток през тялото му, но той се овладя. - Готово, Жорко! He очаквах и друга реакция от него и продължих: - Ще започнеш c шефа на бившия ти колега, Сашко. - Славчо Дебелия ли? - усетих облекчението в гласа му. - Пет хиляди марки и един месец срок, зa дa свършиш работата! - Жоре - лицето му се изкриви жалостиво. - Знаеш, че никога не съм вършил такива неща.Научи ме как става това! - Paзбира се, че ще ти обясня всичко. Помниш, че me измъкнах от село и съм тe научил на всичко, което можеш в тоя живот. И на това ще тe науча. Само едно искам да знам. Ще ти издържи ли психиката? Познавам много хора, които са се захванали c тaзu работа, но не им стиска. A това, помни, е най-лошото. He може да вършиш нещо и да не си сигурен в себе си. - И аз не знам, Жорко - съвсем се обърка Тупана. - Ти прецени. Знаеш ме по-добре, отколкото аз себе си. - Добре. За това ще говорим утре, след като свършиш това, което ще ти кажа. Обясних му схемата, по която трябва да вземе пистолетите. Можех да пратя друг, а можех и сам да отида, но не ме напускаше мисълта за лошата поличба. Нямах доверие на Поли, винаги съм го подозирал, макар че и Тупана не беше за подценяване, но пък той все още беше глупав страхливец. Смятах, че така ще поеме каръка, пък и идеално се вписваше в схемата, която бях замислил на връщане от болницата. Изпратих го до вратата, като му обясних, че неговата задача е да скрие пистолетите, но първо внимателно да ги разглоби и почисти. - He се напъвай да се учиш да стреляш, просто се научи как се борави c пистолета. Защото ще простреляш Славчо от упор. Мислех, че му бях дал достатъчно указания и вече го избутвах навън, когато той ме попита: - A моето бившо приятелче Сашко, да го застрелям ли? - Няма проблем, ако ти пречи! Ho не разчитай да получиш пари за това. Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|