Книга 3 Джеймин Ив Тейт Джеймс Съдържание
Изтегляне 296.99 Kb.
|
| §
Двигателят на чисто новата ми " Пеперуда" мъркаше под мен, докато се изкачвах на стартовата линия, а носът ѝ целуваше тебеширената маркировка. Погалих елегантния ѝ кожен волан, преди да изгася двигателя и да открехна вратата, за да изляза. "Райли Джеймсън, от плът и кръв. Когато ми се обадиха да ми кажат, че ще се състезаваш тази вечер, помислих, че някой си прави шега с мен". Заекът изохка от вълнение, усмихвайки се от ухо до ухо, докато протягаше длан, за да ме удари. Аз се усмихнах също толкова широко, без да мога да скрия вълнението си. "За нищо на света не бих пропуснала това, Зайко. Знаеш го. Нито един позьор няма да ми открадне короната на Вдовица, само защото съм била твърде заета да разнасям документи по бюрото." Заекът падна да се смее и ме потупа по гърба, точно преди някой да извика името му от другия край на импровизираното сборище от коли. "Трябва да отида да се разправям с феновете, момиче. Дай ми секунда." Той тъкмо си тръгваше, а аз го хванах за ръката. "Чакай, къде са другите състезатели?" Погледнах с вежди към очертаната с тебешир линия, на която стоеше само моята кола - новата ми пеперуда. Заекът се усмихна широко. "Този път има само още един състезател, мацко - Райли. Всички останали се оттеглиха, когато чуха, че ще се състезаваш." Той погледна скъпия си - вероятно краден - часовник и сви рамене. " Пичът има още пет минути, за да стигне дотук, в противен случай ще трябва да те победя сам. А никой от нас не иска това." Той ми намигна и аз се засмях. "Да, защото това ще е адски неудобно, когато те оставя без дъх" - коментирах, а той само сви рамене с друг смях, докато се насочваше към момчето, което беше извикало името му. За миг останах сама. Навсякъде около мен хората разговаряха, звучеше музика, двигателите се форсираха, а въздухът миришеше на онази опияняваща смес от бензин, изгорели газове и бира. Това беше моето щастливо място. "За какво си мислиш с тази глупава усмивка на лицето си, момиче?" попита Еди, като ме прегърна с ръка, когато пристигна. Прегърнах я обратно, след което направих същото с Данте, когато той се протегна към мен. "Просто съм развълнувана", казах й честно. "Мина твърде много време, а това момиче има нужда от истинско бягане". Потупах капака на моя блестящ лилав Aston Martin Valkyrie. Това беше първото наистина скъпо нещо, което си бях купила, след като наследих мажоритарните дялове в " Делта Финанс" и "Хънтли Корп". Оказа се, че Греъм е оставил всичко, което е притежавал, на Катрин, а тя умря без никакво завещание. Типична шибана Катрин, мислеща си, че е непобедима. След като Ричард абдикира от мястото си в борда на "Делта", всичко премина към мен. Сега бях глупаво богата, глупаво могъща и глупаво свръхзащитена. Бяха ми нужни шибани седмици планиране, за да се измъкна за това състезание, без бодигардовете ми или момчетата да разберат. "Не си им казала нищо, нали?" Изригнах, като погледнах Еди нервно. Тя изтръпна. "Разбира се, че не. Знаеш, че лоялността ми е само към теб. За тяхна сметка е, ако са се подвели да те загубят за една нощ". Данте изсвири злобен смях, а аз го ударих с обратната страна на ръката си. "Ей, не се прави на превъзхождащ. Ти си тук само защото знаеш, че не можеш да ме спреш". "Не" - отвърна той. "Тук съм, защото знам, че си злодей, който може да се справи с този курс, и никога не бих ти казал какво можеш и какво не можеш да правиш. За разлика от някои." Завъртях очи на не толкова финото му подмятане за свръхзащитническата природа на Бек. През десетте месеца на "мир" след клането в офиса на Делта Данте и Бек не бяха в по - добри отношения, но сега, когато Еди и Данте живееха заедно, нещата бяха стигнали по-скоро до примирие. "Смятате ли, че този човек ще се появи?" Попитах и двамата, хвърляйки поглед към тълпата и опитвайки се да разбера дали това не е някой, когото вече познавам. Все пак беше минало доста време, откакто се бях състезавала, и постоянно се появяваха нови хора. "Би бил идиот, ако не дойде - коментира Данте със странен тон и аз го погледнах подозрително. "Искам само да кажа, че пропуска възможността да се състезава срещу самата легендарна Пеперуда? Кой знае кога следващия път ще успееш да избягаш от надзирателите си достатъчно дълго, за да се състезаваш. нали?" Нещо в начина, по който го каза, ми се стори фалшиво, но бях прекалено развълнувана за състезанието, за да му го кажа. "Те не са мои надзиратели" - промълвих аз, неспособна да се въздържа да не защитя момчетата си. "Просто ни се случиха доста гадости, разбираш ли? Да узаконим бизнеса на Делта, без да оставим хиляди хора без работа, не беше супер лесно". "Знаем - каза Еди, стрелна Данте с предупредителен поглед и отново свърза ръката си с моята. "Данте просто има стари навици, които умират трудно. Не е ли така, любов?" Данте само извърна очи и измърмори нещо, което не можахме да разберем, преди да отиде да говори със Заека. Еди въздъхна, докато го гледаше как си тръгва, но това не беше разочарована въздишка. Беше по-скоро безнадеждно влюбена въздишка и аз се усмихнах. Беше хубаво да видя двамата толкова влюбени един в друг. Бог знаеше, че си имам работа с намирането на приятелки за Еван, Джаспър и Дилън. Ако не за друго, то за да им дам нещо, с което да се занимават в свободното си време, освен да ме преследват. Сексапилното, пулсиращо мъркане на двигателя на спортна кола ми подсказа, че конкурентът ми току-що е пристигнал, затова се обърнах да видя кой е той. "Уау" - изръмжах аз. "Това Koenigsegg CCXR Trevita ли е?" Еди се ухили. "Сякаш знам. Но е великолепен, какъвто и да е." Очите ми сканираха елегантния черен спортен автомобил с напълно затъмнени стъкла и остър дизайн и аз издадох лек стон. "О, Боже мой, това е... Еди, тези неща струват два пъти повече, отколкото платих за Butterfly 2.0. Дори не знаех, че са налични". "Кой е той, според теб?" Приятелката ми отвърна, като примигваше, за да се опита да види шофьора. Точно в този момент едно от момичетата на Заека се изниза в секси панталони и високи токчета, като размахваше флагче напред-назад между ръцете си. "Предполагам, че ще разберем на финала." Повдигнах рамене. "Така или иначе няма значение, той ще бъде втори." Изстрелях нахално намигване към Еди и се плъзнах обратно зад волана на колата си, щракнах върху състезателните колани - функция, която бях твърде щастлива да включа в спецификациите по поръчка, благодарение на последните ми инциденти - и натиснах запалването. Хвърлих поглед към конкурента си, но не можах да различа нищо повече от силует. Не че това имаше значение. Сигурно беше някое богато хлапе, което току-що се е сдобило с попечителски фонд и е тръгнало да търси вълнуваща разходка. Някъде отстрани светна фотоапарат и освети колата му достатъчно, за да видя как главата му се обръща към мен, сякаш ме гледаше по същия начин, както аз него. Добре. Защото в момента, в който флагът паднеше, той щеше да види само задните ми светлини. Момичето с готините панталони вдигна знамето във въздуха, след което спря и ни погледна продължително, за да се увери, че внимаваме и сме готови. Просто за забавление завъртях двигателя си. Koenigsegg отвърна на удара и аз се усмихнах. Може би той щеше да е достатъчно добър, за да превърне състезанието в забавно. Нямаше по-подходящо време от сегашното, за да разберем. Флагът падна и двамата се изстреляхме през стартовата линия като куршуми от пистолет. Отне ми само няколко минути, за да разбера, че моят съперник не само е сериозен в желанието си да спечели това състезание, но е и добър. Наистина шибано добър. Вълнението премина през мен, подхранвайки всяко мое движение, всяко превключване на скоростите и всяко засичане, докато той се опитваше да ме изпревари на широките участъци от пътя. Но, по дяволите, той ме караше да работя за малката си преднина. Или бях поизгубила тренинг, отколкото си давах сметка, или този задник беше най-добрият шофьор, с когото се бях сблъсквала досега. В поредния тесен завой той натисна педала на газта по-силно, отколкото някога бих сметнала за безопасно или разумно, и това го накара да се изравни с мен, а след това да ме изпревари. "О, не" - измърморих под нос, докато се придържах плътно към вътрешната лента и натисках пеперудата си по-силно, по-бързо. "Не и днес, мамка му. Не. Мамка му. Днес." Но колкото и да се опитвах, просто не можех да го разклатя. Той се придържаше към мен, като или се придържаше към бронята ми, или се приближаваше до мен през цялото време, докато не стигнахме до дългата права към финала. Разделяха ни едва няколко метра и нямаше завои, които да ни забавят, това щеше да е ясен тест за скорост. Сърцето ми се разтуптя толкова силно, че чак ме заболя, че натиснах педала на газта в момента, в който колелото ми се изправи. Новото ми лъскаво бебе се изстреля напред като ракета, но елегантният черен Koenigsegg се залепи за нас като лепило. Секунди по-късно профучахме покрай финалната линия с двойно по-висока скорост от разрешената и за първи път в състезателната ми кариера не знаех кой е спечелил. Внимавайки да не навредя на автомобила си, спокойно намалих скоростта, превключих надолу през предавките ѝ и заобиколих обратно към мястото, където огромната тълпа ликуващи зрители се беше събрала със собствените си автомобили. Една от тях специално изскочи пред мен. Как да не е? Беше ярко канарчевожълта и на капака й седеше красив рус плейбой с питие в ръка. "По дяволите" - изръмжах, хвърляйки поглед покрай Джаспър за другите трима. Да, сигурно, там беше Еван, облегнат на вратата на черешовочервен мерцедес с анонимно момиче, залепено на гърдите му. От другата страна на Джаспър, приближавайки се с ръце, пъхнати в джобовете на дизайнерска качулка, Дилън изглеждаше така, както винаги го правеше тези дни. Ядосан и потаен. Всеки път, когато го видех, ме обземаше чувство за вина. Беше му отнело много време да се отърси от влюбването, което беше изпитвал, а сега... ами просто нещата не бяха същите с нас. Надявам се обаче времето да излекува нещата. Обичах го прекалено много, за да позволя на неговото недоволство да продължи още дълго. Спрях колата си в кръга на победителите, все още напълно неспокойна кой е спечелил състезанието, и изскочих от нея. Еди отново си беше поиграла на преобличане на тоалета ми и аз се чувствах адски дръзка в ниските си кожени панталони, ботушите с равна подметка на Jimmy Choo и блестящия бял потник. Яркочервеното червило беше само черешката на моята строга дизайнерска визия и знаех, че то прави лукавата ми усмивка още по-очевидна, когато Koenigsegg се изпречи пред мен. "Шибано си знаех" - изсъсках, когато вратата му се отвори и познато лице ми се усмихна. "Уф, кой друг би рискувал с такъв автомобил в състезание като това. Ти, гадняр!" "Мисля, че всъщност те победих", отбеляза Бек, обгърна огромните си ръце около кръста ми и ме засили към страничната част на колата си. Въздъхнах и обвих краката си около кръста му. "Няма как, никой не побеждава Бътерфлай." Той се засмя, дори когато долепи устните си до моите в изгаряща целувка. "Този път мисля, че може би съм успял." Устните му се отделиха от моите и за миг го оставих да се наслади на този кратък проблясък на победа, преди да го отблъсна малко назад и да погледна през рамо към Заека. "Кой спечели?" Изкрещях на координиращия гангстерското състезание. Той ми се усмихна в отговор и аз разбрах. "Кралицата запазва короната си за още една година!" Заекът обяви с гръмък глас, като се увери, че всички го чуват. След това закрачи по-близо до мястото, където Бек ме държеше притисната към страната на глупаво скъпата си нова спортна кола. "С един шибан сантиметър, Пеперудо. Добре, че бях подготвил камерите, че едва не ти наритаха задника". Той се засмя и ни остави да се справим. Или ме остави да злорадствам за победата си над Бек, докато на заден план чувах Джаспър да крещи някакви глупости за това, че Бек бил победен от приятелката си. "Спечелих" - информирах Бек със самодоволна усмивка, като използвах палеца си, за да избърша петното от червеното си червило от устата му. Той ми отвърна с усмивка и започна да пуска леки, дразнещи целувки по устните ми. "Можеш да си вземеш тази, бейби. Печеля всеки шибан ден, когато се събуждам с теб в ръцете си." В мен избухнаха малки бебешки пеперуди и аз забих бедра в него със стон. "Обичам те, Себастиан Роман Бекет." Той ме целуна отново, като не бързаше и блокираше подигравките на зрителите. Майната им на всички, съществувахме в собствения си проклет балон. "Обичам те, Бътерфлай." И това беше началото на нашия щастлив живот... ...или поне засега щастлив. ₻₻₻ БЛАГОДАРНОСТИ!!! Благодарим на всички, че приехте Райли, Бек и останалите от този луд екип. Обожавахме всяка секунда от писането в този свят. Беше една луда надпревара, но имахме късмет, че Рийлс беше зад волана. Момичето може да кара. xxx Джеймин и Тейт Изтегляне 296.99 Kb. Сподели с приятели:
|