Книга 3 Джеймин Ив Тейт Джеймс Съдържание
Изтегляне 296.99 Kb.
|
| Глава 28
§ Бях заобиколена от четирима високи, красиви, облечени в костюми мъже. Такива, които са страшни и смъртоносни, но и мили и любезни. Това трябваше да е началото на някаква порочна фантазия, а вместо това бяхме влезли в кошмар. Чувствата ми не се успокояваха, нито през цялото пътуване с асансьора, нито през двайсетте минути в черната кола със затъмнен прозорец, нито дори когато ръката на Бек се спусна към голото ми бедро, галейки го нагоре-надолу по успокояващ и възбуждащ начин. Не можех да се отърся от мрака. В един момент наистина се зачудих дали няма да повърна, но когато свалих прозореца и малко свеж въздух се плъзна около лицето ми, усещането отшумя. Бек не каза нищо утешително, може би не искаше всъщност да лъже, защото никой от нас не знаеше как ще протече това, но държеше ръката си около мен, като от време на време притискаше устни към главата ми. Когато колата най-накрая спря, петимата останахме на мястото си за минута. "Оставаме близо - предупреди Бек с тих глас. "Без значение какво правят, не им позволявайте да ни разделят. Особено Райли." "Никой от нас!" Отвърнах му. "Ако ще падаме, аз ще падам с всички вас." Джаспър кимна. "Семейство." "Винаги", добави Еван. Устните на Бек се впиха в моите за миг и аз се задъхах в целувката. Беше груба и съвършена, а в нея имаше плашещо усещане за сбогуване. "Обичам те", прошепнах аз. Преди той да успее да каже нещо, се обърнах към останалите. "Обичам ви всички. Не правете глупости. Обещайте ми." Цялата шибана група от тях си мислеше, че са непобедими. За първи път никой не се пошегува, а само кимна. "Обещаваме, Райлс - каза Дилън и отвори вратата. Явно бяха планирали това, защото Бек ме хвана за ръката, като се увери, че излиза пръв. После затвори вратата пред лицето ми. Завъртях се към Еван и Джаспър. "Какво, по дяволите, се случва? Те сами ли отиват?" Еван ме потупа по рамото. "Успокой се, Булма. Вегета просто иска да се прави на герой и да се увери, че всичко е наред, преди да се впуснеш в опасност". Сведох очи към тях. "Шегувате ли се с мен? Точно след като им казах да не правят глупости." Джаспър се засмя като хиената, която беше. "Да, забелязахте ли, че Бек не се съгласи на нищо. Задникът е подъл." Вратата се отвори, преди да успея да кажа нещо друго, и аз се загледах с кинжали в Бек, докато се провирах, за да изляза, пренебрегвайки ръката, която той ми протегна. Самодоволното копеле само се изсмя. Наистина трябваше да го застрелям с пистолета си, но за съжаление, бях го обикнала доста. "И така... кажи ми го направо... очакваме ли неприятности днес?" Попитах тихо, като взех ръката на Дилън, когато той ми я предложи, и не пропуснах самодоволния поглед, с който той стрелна Бек. Упс, може би трябва да използвам Джаспър, ако искам да раздразня замисленото си гадже. По-малък шанс някой да бъде убит. Не е задължително - отвърна Дилън и влезе с мен във фоайето от лъскав полиран мрамор на сградата на "Делта Джеферсън". "Но толкова близо до гласуването и с всичко останало, което се случи напоследък..." - той сви рамене и аз кимнах. "По-добре да се пазиш, отколкото да съжаляваш", промърморих, съгласявайки се. "Винаги бъди подготвена" - добави Джаспър, като ми намигна закачливо. "Това ме научиха в бойскаутите." Сбърчих нос към него. "Ти си бил бойскаут?" "Не, но съм чувал страхотни неща" - отвърна той с усмивка. Поклатих глава и извърнах очи. "Шибаняк." Петимата профучахме покрай гишето за сигурност във фоайето, като задействахме металните детектори, които гръмнаха с аларми, и дори не се спряхме. Униформеният служител там изглеждаше по-заинтересован да избегне погледа ни, отколкото да ни спре, така че безпрепятствено влязохме в асансьора. Когато вратите се затвориха и кабината започна да се движи, Еван започна да си напява някаква мелодия под нос. Отначало не се замислих, но в нея се долавяше някаква позната нишка. Поглеждайки към него, се намръщих объркано. Той просто продължи да си напява, но ми повдигна забавно вежди. Едва когато стъпихме на пода в конферентната зала, ми светна коя е песента и аз избухнах в смях. "Много подходящо", казах му, като се ухилих, докато той прекъсна мелодията и се усмихна в отговор. "Никога не се усмихвай на крокодил. Не би могло да бъде по-подходящо за среща с Катрин Дебоаз". "Не го разбирам - коментира Бек с леко намръщване. Еван запя текста под носа си, докато вървяхме по плюшения килим с конферентната зала пред нас, като постави акцент върху частта за крокодила, който си представя колко добре обектът на вниманието му би се вписал в кожата му. По същество намекваше, че Катрин е замислила да ни убие всички. С обяснението на шегата всички се засмяхме, когато влязохме в заседателната зала, и не мисля, че щяхме да разтревожим съвета на Делта повече, ако бяхме влезли с осемметрови костюми на Телетъби. "Нещо смешно, дъще?" Катрин попита с тръпчив глас и присвити сини очи. "Не знаех, че това е комедийна среща". Не можех да пропусна възможността да й вляза под кожата, но само блажено свих рамене. "Просто обсъждахме плановете за твоя старчески дом, Катрин. Напоследък изглеждаш толкова стресирана, че това си личи и по очите". Посочих към пачите крачета, които бяха едва забележими, но за жена с нивото на суетата на Катрин това беше язвителна обида. Устата ѝ се стегна, свивайки се в нещо, което смътно напомняше котешко дупе, а аз наистина се постарах да не се разсмея. "Благодаря ви, че се присъединихте към нас - обърна се към нас господин Лангъм, като прекъсна всичко, което Катрин се канеше да отговори. "Моля, заемете място и можем да започнем." Той посочи към свободната страна на масата, където имаше пет места в редица, обърнати към по-възрастното поколение. "Не можем да започнем" - изсумтя Катрин и хвърли поглед към господин Лангъм. "Рим все още не е пристигнал. Не можем да започнем, докато всички членове не присъстват и не се отчетат". "Рим не можа да пристигне днес", гладко отвърна бащата на Джаспър, а пренебрежителният поглед, който хвърли на Катрин, говореше, че и той не се интересува много от отношението ѝ. "А и като се има предвид, че той вече е подписал гласа си на Себастиан, изглежда няма нужда да му създаваме неудобства с предварителните обсъждания". Катрин се олюля и изглеждаше малко бледа. Уплашена? Не, не и Де-кучка. Просто раздразнена, в това бях почти сигурна. "Да, но Себастиан все още не е действащ член на борда - възрази тя, без дори да се опитва да скрие раздразнението в гласа си, - а в устава е записано, че всички членове трябва да присъстват на тази среща". Бащата на Дилън - хитрец, какъвто беше - само се изсмя и се облегна назад на стола си. "Уставът също така не позволява на жените да заемат позиция в управителния съвет. И все пак ти си тук, и то с дъщеря си курва, която седи като твой наследник, не по-малко". Бек току-що беше седнал на мястото до мен и забелязах, че напрежението в него проблясва при женомразкото изказване на Грант-старши. Ръцете на Бек се стегнаха върху подлакътниците на стола и ми беше необходимо да се контролирам, за да не протегна ръка и да го успокоя. Подобен жест само щеше да подхрани твърденията на бащата на Дилън. Освен това. Това беше борбата на Катрин, не моя. "Как смееш да ми говориш така?" Катрин изсъска на възрастния господин, който само ѝ се изсмя в отговор. Всеки път, когато бях около тях, разбирах все повече и повече защо всички те имаха такъв проблем с връзката, която момчетата и аз споделяхме. По-възрастното поколение на Делта направо се мразеха и сигурно постоянно се пазеха от ножове в гърба си. "Стига толкова - изръмжа господин Ротуел, прекъсвайки свадата между Катрин и господин Грант. "Рим няма нужда да е тук, така че нека просто да си свършим работата. Грег?" Той кимна към г-н Лангъм - Грег, който кимна в отговор и скръсти ръце пред себе си. "Заседанието на Съвета на Делтата е в ход". Тези думи изглеждаха толкова дяволски невинни, но сигурно бяха спусък за онова, което се случи след това. Преди някой да успее да каже друга дума, от основата на сградата се чу силна експлозия и стаята се разтресе. Доколкото знаех, Джеферсън не се намираше на разломна линия, така че това не беше земетресение. Всички се спогледахме объркано, докато Катрин не се задейства. По-бързо, отколкото ми се струваше, че някога съм я виждалa да се движи - по-бързо, отколкото ме беше зашлевила в първия ден, когато пристигнах - тя извади нож от сакото си "Долче и Габана" и прободе г-н Грант отстрани на врата му. Замръзналa от шок, гледах как тя изтръгва ножа обратно, изпращайки огромна дъга от кръв, която се разпръсква по масата и опръсква собственото ѝ лице. Навсякъде около мен настъпваше хаос, а аз само гледах. Катрин ми се усмихна от другата страна на масата, от лицето ѝ капеше кръв, а белите ѝ зъби проблясваха и точно тогава разбрах. Катрин беше отговорна за смъртта на Оскар. Погледът в очите ѝ, докато ми се усмихваше, беше толкова студен, толкова безмилостен, толкова напълно отдалечен от здравия разум... тя нямаше никакви проблеми да убие децата си, за да напредне в живота. И все пак. Аз седях там. Шибано замръзналa. Докато едно твърдо тяло не се блъсна в мен и не ме повали на земята. " Бътерфлай!" Бек изръмжа отгоре ми: "Отърси се! Нападат ни!" Зашеметена, се огледах около себе си. Бек се беше надвесил над мен в приклекнал вид и на всеки няколко секунди произвеждаше изстрели от своя Глок 19, когато в полезрението му се появяваха сенчести фигури. Стъклените стени на конферентната зала бяха напълно разбити и всичко се разлюля. "Съжалявам - изпъшках, измъкнах се изпод него и посегнах към собствения си пистолет. "Катрин e организирала това. Тя уби бащата на Дилън." Бях в шок и повтарях неща, които вече знаехме. Бек само изръмжа и застреля друг нападател, облечен в черно, който се опита да се приближи. Светлините трептяха, вероятно повредени от първоначалния взрив, и това позволяваше на нападателите да се прикриват със сенки, докато се приближаваха към нас. "Нищо чудно, че беше толкова ядосана, че баща ми не се появи - отвърна ми той, като извади празния пълнител от пистолета си и заби нов в него. "Тя искаше да ликвидира целия борд и наследниците с един замах. Нагла кучка." Изпод масата видях телата, разпръснати из стаята. Съдейки по скъпите ръчни часовници и пръстени със синджири, които се виждаха, и тримата членове на борда на "Делта" бяха мъртви, заедно с няколко от анонимните ни нападатели. Наемници на Хънтли, за това съм готовa да се обзаложа. "Добре ли сме всички?" Попитах Бек, като извадих собствения си пистолет от специално проектирания джоб на жилетката. "Вие, момчета, можете да им сритате задниците, нали?" Бек отново измърмори и през мен премина студена тръпка на страх. "Внимавайте!" Дилън изкрещя отнякъде и Бек ме покри с тялото си само миг преди друга - по-малка - експлозия да разтърси стаята. Прахът от разрушената стена се издигна в буреносен облак и ми се наложи да прикрия носа и устата си с якето, за да не го вдишам и да не се задуша. "Какво по - дяволите?" Изкашлях се и размахах ръка пред лицето си, за да прочистя въздуха. "Някой току-що да не хвърли шибана граната?" Бек спря за момент и се огледа, преди да отговори. "Да." Изпсувах. "Аз се шегувах! По дяволите." Избутах го отново от себе си, за да мога да видя нещо повече от купчина тела и задната част на костюма на Бек, но той протегна ръка, за да ме задържи на място. "Остани тук - нареди той, а гласът му беше съвсем делови. "Влез под масата и не се показвай. Трябва да помогна на Джаспър." Той ме погледна сериозно през рамо. " Сериозно имам предвид това, Бътерфлай. Остани скрита. Аз ще се върна веднага." Кимнах. В условията на хвърлени гранати, летящи навсякъде куршуми и Де-кучка, която забива ножове във вратовете на хората, наистина не смятах, че това е най-подходящият момент да практикувам женската си сила и независимост. Лесно можех да бъда най-малко способният боец в стаята, така че да, нямаше нищо срамно в това да направя точно това, което Бек ми каза. Като казах това, не бях напълно страхлива да се скрия. Когато чух викове и бърза стрелба недалеч от мен, измъкнах глава точно навреме, за да видя как Джаспър счупи врата на един човек, точно преди да бъде прострелян три пъти в гърдите от друг маскиран нападател. Бек изскочи от нищото и заби юмрук в лицето на стрелеца, преди да го повали с изстрел в главата. Беше обаче твърде късно. Тялото на Джаспър се удари в земята с отвратителен трясък, а от гърлото ми се изтръгна ужасен писък. Глупава, глупава Райли! Този писък привлече вниманието на Бек - защото, разбира се, го направи - и в следващия момент главата му се отметна назад, когато прикладът на автомата се заби в бузата му. "Не!" Изкрещях, като наполовина се измъкнах изпод масата, вдигнала оръжието си и готова. Без дори да осъзнавам напълно какво правя, пръстът ми натисна спусъка и куршумът ми попадна в челото на маскирания мъж, който се канеше да застреля приятеля ми. Човекът падна мъртъв, а Бек се изправи на крака, изглеждайки зашеметен и вбесен до уши. "Райли, движи се!" Еван изкрещя от другия край на стаята, но аз не бях достатъчно бърза. Студената стомана на цевта на пистолет се притисна към слепоочието ми, а натрапчивият цветен парфюм на Катрин нахлу в носа ми като отровен газ. "Трябва да ти благодаря - изсъска в ухото ми моята подла родна майка, - без теб, която отвличаше вниманието на тези социопатични копелета, нищо от това нямаше да е възможно". Изпуснах горчив смях, дори когато стомахът ми се свиваше от възлите на вината. Отвличах вниманието, знаех това. "Няма да излезеш жива от тази стая, Катрин. Направи си услуга и обърни този пистолет. Това ще стане много по-бързо, отколкото Бек ще направи смъртта ти". "О, не знам за това" - изсумтя тя, след което повиши глас. "Хвърли оръжието или ще застрелям глупавата си дъщеря в капачката на коляното". Почти се разсмях на нелепото ѝ искане, докато не видях как моите момчета - каквото беше останало от тях - вдигнаха оръжията си в знак на капитулация. "Какво? Не я слушайте!" Изкрещях. "Тя няма да ме застреля. Очевидно има нужда от мен жива". "Жива, а не невредима" - изхили се биологичната ми майка. " Хвърлете оръжията, изритайте ги." Това беше директива за Дилън и Еван. За Бек. Поклатих глава, умолявайки с очи, но Бек просто ме гледаше обратно, напълно безстрастен, докато правеше това, което Катрин нареждаше. Погледът му не се откъсна от моя нито за секунда. Не и когато Греъм Хънтли влезе в стаята, заобиколен от още дузина въоръжени наемници. Не и когато някой ме хвана за ръцете, изтръгна ми пистолета и завърза ръцете ми с кабелни връзки. Не и когато Катрин и Греъм започнаха да ме влачат, а аз можех само да крещя и да се боря, за да се върна при моите хора. Никога не бях виждала лицето на Бек такова, напълно без емоции, докато ме държеше заключена в погледа си. Борих се упорито, но с вързани ръце те имаха предимство. Катрин ме зашлеви няколко пъти, но това беше най-малкият ми проблем. Малко преди да се измъкна напълно от стаята, чух Бек да изръмжава името ми и извиках, когато един от облечените в черно главорези вдигна "Браунинг Хай Пауър" и започна да пръска куршуми по момчетата ми. Последната гледка, преди да се изтърколя на стълбището, беше падането на наследниците, а после те изчезнаха от мен. Единственото нещо, което ме утешаваше сега, бяха собствените ми писъци. Изтегляне 296.99 Kb. Сподели с приятели:
|