Книга 3 Джеймин Ив Тейт Джеймс Съдържание
Изтегляне 296.99 Kb.
|
| Арогантен шибаняк.
Дори не бях разказала на Бек какво се е случило, не и подробности, но някак си той знаеше, че е било нещо прецакано и странно. Достатъчно, за да отправи искането си. Не си направих труда да отговоря, защото днес не можех да дам това обещание. С поклащане на главата си той остави темата и между нас настъпи мълчание, докато пресичахме главната улица на Джеферсън. Напуснахме предградията и се отправихме към по-малко урбанизиран район - дълги зелени полета и посеви, които изглеждаха в начален стадий на поникване, а пролетта едва се появяваше. "Какво означава червената зона?" попитах Бек, за да наруша тишината. Той гледаше напред, отпуснат, докато ускорявахме. "Около Джеферсън сме набелязали множество убежища, зони за разтоварване и маршрути за доставка. Червената зона е само за частна употреба. Основно за срещи на Делта. Редовно се претърсва за подслушвания, бръмбари и неразрешено оборудване за наблюдение. Вероятно това е най-близкото нещо, с което разполагаме, до безопасно място за разговори". Добре. Това означаваше, че Ричард има да каже нещо важно. Или пък ни е примамил тук, за да се опита да ни убие. Не бих го подминала, но поне сега бяхме подготвени за подмолните му действия. Никой от нас не се доверяваше на Ричард и това ни даваше предимство. Бек се отклони от главния път и навлезе в малка пътечка, заобиколена от дървета. Освен ако не я търсиш, никога не би я видял там. Дълго следвахме тази пътека през дърветата и когато се изправих на седалката си, за да се огледам, с облекчение видях Дилън зад нас, пеперудата блестеше на ранната сутрешна слънчева светлина, която се процеждаше през гъстата растителност. Това, че го видях, ми напомни за нещо. "Откъде се сети да ме последваш до Катрин?" Попитах, когато в далечината се появи сграда. Бях толкова сигурна, че Бек е заспал, когато си тръгнах тази сутрин. Изражението му потъмня - току-що му бях напомнила, че съм се изложила на опасност. "Беше комбинация от няколко неща. Първият сигнал беше въпросът ти за пистолета, а после, когато се целувахме, в изражението ти имаше нещо странно. Сякаш мислеше, че това е последният път, когато се докосваме. Грешката ми беше, че очаквах да се наспиш, преди да се измъкнеш - затова закъснях с няколко минути, за да те настигна. А Дилън дочул колата ти и вече беше долу на паркинга почти по същото време като мен". Мамка му. Никога нямаше да успея да скрия нещо от тях. "Съжалявам, че отпраших" - казах му, признавайки, че е било доста глупаво. "Просто си помислих, че Катрин никога няма да говори с мен честно, когато вие сте там. Както всички останали, и тя щеше да се страхува, че ще и наритате задника или нещо подобно". Гръдният кош на Бек се размърда и почти изглеждаше, че брои до десет в главата си, за да се опита да се успокои. "Недей да правиш това отново, Райли. Катрин е опасна. Всички в нашия свят са такива и не трябва да се доверяваш на никого от тях, освен на нас. Ние четиримата винаги ще те подкрепяме". След всичко, което се беше случило през последните няколко месеца, тези думи накараха тялото ми да се стопли и да засияе. По някакъв начин тези богати, арогантни шибаняци се бяха заровили дълбоко в сърцето ми. Бек спря пред къщата - укритие. "Заедно сме в тази гадост - каза той, докато изключваше двигателя. "Щях да тръгна с теб. Всеки от нас би го направил." "Мислех, че ще ме спреш", признах. "Ти можеш да бъдеш доста властен, когато става въпрос за безопасност." Бек се премести, така че да е изцяло обърнат към мен, а красивите му очи бяха облени в сиви буреносни облаци. Те ставаха такива, когато беше ядосан или разстроен. Точно сега бях сигурна, че е и двете. "Аз съм властен, защото те обичам, Бътерфлай. Няма да позволя на никого да те отнеме от мен. Но... ако това беше важно за теб, нямаше да застана на пътя ти. Просто щях да се уверя, че сме подготвени за всичко. Щях да имам подкрепление." Той протегна ръка и докосна лицето ми, като ръката му беше едновременно груба и мека. "Няма да застана на пътя ти, бебе, но ще застана на твоя страна, където ми е мястото." Е, мамка му. Какво можеш да отговориш на това? "Обичам те, Себастиан." Думите се изплъзнаха. Не му ги бях казала по-рано, въпреки че ги бях почувствала, но сега нямаше как да ги задържа в себе си. Той се успокои, бурята в очите му избледня до нещо почти сребристо. Така изглеждаха, когато беше щастлив. Задоволени. Вдигна ръка, другата му ръка също стигна до лицето ми и в стила на Бек заби устите ни една в друга. Отначало целувката беше твърда и наказателна, а после се смекчи до любящи докосвания на устни, език и ръце. Силното почукване по прозореца до главата ми беше единственото нещо, което ни раздели, защото не можехме да се спрем сами. Дилън стоеше там с раздразнено изражение на лицето си и тръсна глава към вратата на безопасната къща, показвайки, че Ричард вече ни чака там. С неохота се отдръпнах от Бек и слязох от колата. Убежището беше малко и приличаше на стар кафяв хамбар, който от десетилетия седеше тук на открито. Отвън беше порутена, но нещо ми подсказваше, че това е част от камуфлажа ѝ, за да се слее с околната среда и да не бъде открита. " Стой близо, Райлс - каза Дилън, когато Бек премина зад колата, за да се присъедини към нас. "И не забравяй да използваш оръжието си, ако се наложи да се защитиш - промърмори Бек, очите му бяха твърди, когато погледът му кацна върху баща ми. Ричард приличаше на уличен пес, очите му бяха кървясали, а костюмът - измачкан. Погледът му намери моя и за миг се затрудних да дишам. Каква истина ми предстоеше да разбера? И дали щях да мога да се справя с нея? Изтегляне 296.99 Kb. Сподели с приятели:
|