Елементи на визията за Европейското научноизследователско пространство
1. Това ли са съществените елементи, които Европейското научноизследователско пространство трябва да осигури? Съществуват ли други елементи, които би трябвало да се вземат под внимание във визията?
2. Какви функции трябва да изпълняват ЕС и националните и регионални политики при изграждането на такова Европейско научноизследователско пространство и с оглед извличане на най-големи предимства от европейското измерение в контекста на глобализация и национална и регионална специализация?
3. Кои инициативи на ЕС биха подпомогнали в максимална степен целокупните усилия на публичния и частния сектор за реализиране на визията?
3. Превръщане на ЕНП в реалност
Този раздел анализира състоянието на европейските научни изследвания по отношение на шестте основни измерения на Европейското научноизследователско пространство. За всяко от тях се повдигат определен брой въпроси с оглед предизвикване на открита дискусия сред всички партньори в научните изследвания.
3.1. Реализиране на единен трудов пазар за изследователите
Привлекателната кариера и непрекъснатата мобилност са от първостепенно значение за изследователите…
…но далеч не са реалност
|
Ключовото предизвикателство за Европа е да подготви, задържи и привлече повече компетентни изследователи. Още повече че непрекъснатата мобилност на изследователите между отделните институции, сектори и държави е дори по-важна, отколкото при други професии: тя е съществена за постигането на по-добър баланс между предлагането и търсенето на изследователи, особено предвид тясната им специализация и относително малкия им брой; тя представлява едно от най-ефикасните средства за трансфер на знания; тя също така представлява растящо по важност изискване за развитие на научните умения и кариера. Днес повечето изследователи в Европа все още намират своите възможности за ограничени от институционалните и национални граници, лошите условия на труд и стеснените перспективи за професионално израстване16. На практика, академичните длъжности остават все още до голяма степен запазени за националния или дори за вътрешния персонал17. Прозрачната конкуренция при попълване на личния състав е по-скоро изключение, отколкото правило. Мобилността зад граница или между учебните и научноизследователските центрове и бизнеса като че ли е по-скоро наказвана, отколкото поощрявана. Администрациите обикновено не позволяват на изследователите да получават научноизследователски стипендии зад граница или да ги пренасят там.
|
|
Ето защо много дипломанти или притежатели на докторска степен в Европа се отдръпват от научноизследователската кариера или търсят научно-изследователска работа в страни, където намират по-добри възможности – главно в Съединените щати. В същото време, жените остават представени в по-малка степен, особено в някои области на науката и инженерството, както и по отношение на отговорни длъжности. Демографията също има нарастващо отрицателно влияние върху европейския научноизследователски сектор, с потенциален недостиг на изследователи в някои области, дължащ се на пенсиониране на по-старите поколения и свързаната с това загуба на компетентност.
|
Необходима е работа на всички нива в частния и публичния сектор
|
Следователно, от съществено значение е да бъде установен единен европейски пазар на труда, отворен за изследователите и осигуряващ истинско „движение на мозъци“ в Европа и страните-партньори и привличащ млади таланти и жени в научната кариера. Това изисква усилия на всички равнища от страна на частния и публичния сектор и от страна на местната, националната и европейската администрация. Частният сектор трябва да бъде насърчен да развива и разширява възможностите пред изследователите. В същото време е необходимо публичната власт и научноизследователските институции да работят за премахване на юридическите, административни бариери и практически (т.е. езикови) бариери пред географската и междуотрасловата мобилност, за подобряване на условията за работа на изследователите, за съгласуване на професионалния, личния и семеен живот, както и да обръщат внимание на демографските въпроси и въпросите, свързани с пола.
|
Доброволността като подход води до скромен напредък
|
Предприети са също така множество конкретни инициативи на ЕС за засилване на привлекателността на Европейското пространство за изследователите18, но напредъкът остава твърде ограничен поради доброволния характер на повечето от тях, а в някои случаи и поради липсата на съгласуваност със и между сходни национални и регионални мерки. Например, Европейската харта за изследователите и Кодексът на поведение за наемането на изследователи се ползват с нарастваща подкрепа, но това е бавен процес и реален напредък ще се получи само след като утвърждаването на принципите бъде последвано от конкретно приложение.
|
Обмислят се следващите стъпки, отнасящи се до преносимостта на разпоредбите за социалното осигуряване
|
Що се отнася до трансграничната приложимост на социалното осигуряване, административното сътрудничество между институциите за социално осигуряване би трябвало да бъде подобрено с оглед да се избегнат пречките пред мобилността на изследователите. Съществуващите разпоредби за модернизиране и опростяване на сътрудничеството по схемите за социално осигуряване са стъпка в правилната посока. Същото се отнася за предложението на Комисията за директива относно подобряване на преносимостта на допълнителните пенсионни права. Специфичното положение на изследователите обаче, за които мобилността е все по-необходима в продължение на големи периоди от професионалното им развитие, особено в случай на средносрочни командировки или назначения, поражда сериозни трудности. Това налага по-добро административно сътрудничество между социалноосигурителните институции19, а също и предприемането на по-нататъшни мерки.
|
Повишаване на образователното ниво и подобряване на професионалната подготовка на изследователите
|
Изключително важно е също така да продължат да се подобряват и в бъдеще образованието и непрекъснатото обучение на изследователите. Младите изследователи, подготвени в Европа, трябва да бъдат уверени, че тяхната квалификация ще бъде полезна за професионалното им развитие. Европейските докторски програми и по-нататъшната подготовка трябва да отговарят на строги стандарти за качество и да съответстват както на академичните нужди, така и на тези на бизнеса; те трябва освен това да бъдат признавани в цяла Европа. Изследователите от всички равнища трябва да бъдат обучавани в интердисциплинарна работа и научно-техническо администриране, включително предаване на знания и диалог с обществото.
|
Реализиране на единен трудов пазар за изследователите
4. Има ли нужда от по-ефективна европейска рамка, с оглед чувствително подобряване на условията за набирането на кадри, работа и географска и междусекторна мобилност на изследователите, включително принудителни мерки?
В частност:
5. Как може установените принципи в Европейската харта за изследователите и Кодекса на поведение за наемането на изследователи да бъдат ефективно приложени, за да се разгърне напълно европейското измерение на научните кариери, включително трансгранично отваряне на свободните длъжности и възможностите за финансиране на изследователите?
6. Необходима ли е европейска рамка за гарантиране на преносимостта на социалното осигуряване за изследователите в цяла Европа?
7. Как могат да се приложат принципите на „гъвкавата сигурност“ (съчетаване на гъвкавост на пазара на труда с трудова осигуреност) към трудовия пазар на изследователите?
8. Как можем да увеличим броя и качеството на изследователите в Европа чрез привличане на млади научни таланти, осигуряване на действително равни възможности за мъжете и жените и използване на опита и професионалните знания на изследователите в края на кариерата им, например в ролята на консултанти и обучаващи?
9. Трябва ли да бъдат разработени съвместни подходи за разширяване на съгласуваността и влиянието на различни инициативи, целящи обединяване в мрежа на европейските изследователи в чужбина, както и на чуждестранните изследователи в Европа? Аналогично, има ли възможност за увеличаване на съгласуваността и влиянието на европейските и националните инициативи за международна мобилност на изследователите (например чрез съвместно създаване на международни стипендии от типа „Фулбрайт”)?
10. Как биха могли да бъдат удовлетворени специфичните нужди от образование и обучение на изследователите на всички етапи от тяхното професионално развитие, като се започне със следдипломни и докторантски програми за обучение, въз основа на Болонския процес за висше образование?
3.2. Развитие на научноизследователски инфраструктури от световна класа
|
За да може едно научно изследване да даде отлични резултати, то се нуждае от висококачествена научноизследователска инфраструктура (лъчеви източници за нови материали, чисти стаи за нанотехнологии, банки с данни за геномиката и социалните науки, обсерватории за науките за земята). Инфраструктура на европейско равнище би могла да обслужва цялата европейска изследователска общност. Поради високите разходи за изграждане и функциониране на такава инфраструктура, има смисъл също голяма част от нея да бъде споделяна.
|
Изграждане на пътна карта на научноизследовател-ските инфраструктури
|
Със създаването на Европейски стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI) е направена стъпка към по-добро планиране на научноизследователските инфраструктури на европейско равнище. През 2006 година той създава европейска „пътна карта“ за нови и обновени паневропейски научноизследователски инфраструктури. Непосредствените приоритети са: да се гарантира, че тази „пътна карта“ действително ще включи голямата част от планираните и предвиждани научноизследователски инфраструктури в Европа; да се допълни пътната карта в областите, които все още са недостатъчно покрити; да се подкрепят на политическо равнище съдържащите се в нея предложения и да се осигури необходимото финансиране.
|
Максимално използване на всякакви източници на финансиране
|
Прилагането на „пътната карта“ на ESFRI ще струва € 14 млрд. за 10 години. Въпреки увеличеното финансиране, предвидено за инфраструктурите в Седмата изследователска рамкова програма и възможностите за инфраструктурна подкрепа в по-слабо развитите региони при съгласувана програмна политика, бюджетът на ЕС не е достатъчно голям, за да осигури основно финансиране за изграждането на нови паневропейски инфраструктури, наред с поддържане на отворен достъп до инфраструктурите от европейски интерес и стимулиране на тяхното координирано развитие и обвързване в мрежа. Осигуряването на национални, частни и други източници на финансиране е от съществено значение. Привличането на инвестиции от бизнеса е особено важно, предвид ниското им настоящо равнище, дори за инфраструктури от пряк бизнес-интерес.
|
Може би ще бъде необходима подходяща правна структура
|
Друга трудност при осъществяването на нови форми на паневропейски научноизследователски инфраструктури е липсата на правна рамка, позволяваща създаването на подходящи партньорства.
|
По-нататъшно развитие на електронните инфраструктури в Европа и по света
|
Няколко от предложените инфраструктурни проекти са от такъв мащаб и обхват, че биха изисквали сътрудничество на глобално равнище. Много от предвидените инфраструктури са разпределени по характер, т.е. съставени от различни елементи, интегрирани посредством електронни инфраструктури, включващи бази данни и високоскоростни мрежи, като GEANT и Grid-технологиите, които играят съществена роля, като дават възможност на тези елементи да функционират съвместно по начини, които премахват традиционните ограничения, свързани с време, географско положение, дисциплина и институции. Следователно ще бъде необходимо да се осигури съгласувано планиране, паралелно развитие и интегриране на европейските научно-технически инфраструктури и новите поколения електронни инфраструктури, които трябва да се разгърнат още повече из цяла Европа, включително в периферните райони. Необходимо е също Европа да продължи с разширяването на други континети на електронните инфраструктури GEANT и Grid, които съставляват мощен инструмент за международно сътрудничество и създаване на научноизследователски партньорства в световен мащаб.
|
Разработване на научноизследователски инфраструктури на световно ниво
11. По какъв начин ЕС може, на основата на определяне на нуждите от ESFRI, ефективно да решава въпросите на паневропейските научноизследователски инфраструктури и тяхното финансиране – последното включва Общността (включително възможните синергии с инструментите на кохезионната политика на ЕС), държавите-членки, индустрията, ЕИБ и другите финансови институции?
12. Трябва ли да се разработи европейска правна рамка за улесняване, в частност, появата и действието на нови форми на научноизследователски инфраструктури от паневропейски интерес, включително електронни инфраструктури? Каква друга политика и юридически промени са необходими за насърчаване на частния сектор да инвестира повече в научноизследователската инфраструктура?
13. Съществува ли необходимост от определяне на общи и прозрачни принципи за управление и достъп до инфраструктурите от европейски интерес?
14. По какъв начин може да се осигури дългосрочно непрекъснато подобряване на научноизследователските инфраструктури, например чрез свързани с тях научно-технически програми и европейски електронни инфраструктури?
15. Трябва ли да се създаде глобален форум за научноизследователските инфраструктури, с участието на трети страни и международни организации, където европейците да могат да говорят на един глас (както те направиха това по проекта ITER за изследване на ядрения синтез)?
3.3. Укрепване на научноизследователските институции
|
Университетите и публичните научноизследователски организации извършват повече от 35 % от всички научни изследвания в Европа. Те са основният източник и на фундаментални изследвания, и на изследвания по въпроси от обществен интерес, както и важен доставчик на приложни изследвания, в подкрепа на бизнес-изследванията и иновациите. Укрепването на научноизследователските институции е ключът към стимулиране на бизнес-инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в Европа.
|
Научноизследовател-ските институции са изправени пред растящи предизвикателства по отношение на източниците на финансиране и организацията им
|
Техният потенциал обаче все още не е напълно реализиран поради същественото разпиляване на ресурси и дейности, недостатъчните връзки с бизнеса и обществото и консерватизма, с който се характеризира тяхното функциониране20. За подобряване на ролята им на участници в ЕНП без граници, те трябва да се адаптират към изменящата се и по-взискателна среда, където, например, конкуренцията при привличането на финансиране и таланти се засилва както в Европа, така и във взаимоотношенията с трети страни. Именно университетите, в сечението на Европейското научноизследователско пространство и Европейското пространство за висше образование, се изправят пред растящи предизвикателства, свързани с нуждата от финансиране и организационни промени.
|
Нужни са по-голяма концентрация и специализация…
|
Повечето европейски научноизследователски институции не разполагат с критична маса и, в пределите на недостатъчно оптималните национални системи, изпитват трудности при удовлетворяване на очакванията с наличните им ресурси. Докато средното качество на европейските публични научни изследвания е добро, в много институции то не достига водещите световни стандарти21. Следователно, необходима е известна концентрация и специализация, за да стане възможна появата както на Европейски центрове на компетентност, които да са конкурентноспособни в глобален мащаб, така и на богата мрежа от университети и публични научноизследователски организации в целия ЕС, които успешно да отговарят на нуждите от научни изследвания и обучение на национално, регионално и отраслово равнище.
|
…което изисква автономност, професионално управление на научните изследвания и отчетност…
|
Такива промени могат да се случат само ако на научноизследователските институции, особено на университетите, се даде автономност да се самоопределят, да си сътрудничат и да се конкурират на европейско и международно равнище, и ако техните научноизследователски дейности се обвържат по-добре с нуждите на индустрията и обществото. Това трябва да върви ръка за ръка с нарастване на професионализма в управлението на научните изследвания и придържане към по-прозрачни стандарти на отчетност. Необходимо е реформите, които текат в много страни, да бъдат завършени и да обхванат цяла Европа.
|
…обвързаност на публичното финансиране с резултатите и производителността …
|
По-специално, предоставяното публично финансиране трябва да насърчи тези промени чрез нарастващо отчитане на такива фактори, като резултатите от изпълнението и производителността. Иновационните публично-частни партньорства също се нуждаят от по-нататъшно стимулиране и намиране на добър баланс между институционалното финансиране и това на конкурсна основа. По отношение на последното, Европейският съвет по научни изследвания ще играе важна роля чрез организирането на конкурси между научноизследователски екипи от университетите и други научноизследователски организации, за получаване на грантове за финансиране на най-добрите „гранични изследвания” на европейско равнище.
|
…създаване на виртуални научно-изследователски общности с помощта на информационни и съобщителни технологии…
|
Научноизследователските институции все повече трябва да работят в контекста на европейските и глобалните „виртуални научноизследователски общности“, работещи съвместно с обществени и частни организации. Това ще изисква по-добро колективно използване на възможностите, предлагани от големите изчислителни, информационни и комуникационни инфраструктури, които започват да играят ключова роля за отдръпване назад на границите на научноизследователската дейност. Виртуалните научноизследователски общности също могат да представляват мощно средство за обезпечаване на включването на изследователи и студенти от цяла Европа и други страни.
|
…и създаване на виртуални центрове на компетентност чрез стабилни и трайни партньорства
|
Научноизследователските институции ще бъдат насърчавани да създават „виртуални центрове на компетентност“ под формата на силни и трайни партньорства помежду си и с индустрията, излизащи извън обичайното сътрудничество на основата на проекти. Това е целта на „мрежите на компетентност“ в изследователската рамкова програма. Един от уроците, извлечени от Шестата рамкова програма, е, че такива трайни партньорства са възможни само за твърде ограничен брой партньори, концентриращи значителни по обем ресурси. Следователно, те като правило включват много големи научноизследователски екипи, дори цели лаборатории или научноизследователски звена.
|
|
„Общностите на знания и иновации“ на Европейския технологичен институт (European Institute of Technology, EIT) ще предложат атрактивна рамка за създаване на такива партньорства. Други инструменти, като съвместни структури на няколко институции за общо ползване на изследователско-управленски възможности (включително трансфер на знания, мобилизация на капитала и други ключови функции), биха могли да спомогнат за създаването на виртуални центрове на компетентност.
|
Укрепване на научноизследователските институции
16. Кой е най-добрият начин за повишаване на рентабилността на eвропейските научноизследователски институции, за да могат те да достигнат нужните компетентност и конкурентоспособност в световен мащаб?
17. Как участниците в изследванията могат да бъдат по-добре поощрени за създаване на виртуални центрове на компетентност на световно ниво, като тези в контекста на предложения Европейски технологичен институт, „мрежи на компетентност“ от Седмата рамкова програма и национални и регионални инициативи, и да споделят структури, които обединяват възможностите за управление на изследванията на няколко институции?
18. Съществува ли необходимост от европейска регулаторна инициатива за улесняване създаването на публично-частни партньорства?
19. Как ЕС и държавите-членки могат най-добре да стимулират появата на европейски и глобални виртуални научноизследователски общности, използвайки напълно потенциала на изчислителните, информационните и комуникационните инфраструктури?
20. Необходимо ли е да се предприемат действия за разработването на: (i) принципите на автономност и управление на научните изследвания от научноизследователските институции, по-специално от университетите; (ii) общи критерии за финансиране и оценяване на научноизследователските институции, по-специално на университетите, като се придава по-голяма тежест на връзките извън академичните среди, както и на факторите, свързани с резултатите от изпълнението и производителността?
3.4. Споделяне на знанията
|
Генерирането, разпространението и използването на знанията са в сърцевината на изследователската система. По-специално, достъпът до знанията, придобити в рамките на публичната изследователска дейност и използването им от бизнеса и факторите, определящи политиката, лежи в основата на Европейското научноизследователско пространство, където знанията трябва да се разпространяват безпрепятствено на всички нива на обществото.
|
Осигуряване на свободен достъп до знанията в пределите на Европа чрез използване на потенциала на информационните и съобщителни технологии
|
Достигнатото равнище на знанията е от решаващо значение за успешните научни изследвания във всяка научна дисциплина. Ето защо надеждният, възможен и непрекъснат достъп до резултатите от научните изследвания и тяхното широко разпространение трябва да станат определящи принципи за европейската научноизследователска дейност. Цифровата ера открива многобройни възможности в това отношение. Възможности за напредък могат да се видят по-специално в развитието на онлайн библиотеки, научно-информационни центрове и бази данни с публикации и резултати от публични изследвания. Те трябва да бъдат интегрирани на европейско равнище и да се свържат със сходните бази данни на трети страни. В частност, системата, чрез която се публикува научна информация, е определяща за нейното удостоверяване и разпространение, и поради тази причина оказва огромно влияние върху качеството на европейските научни изследвания22. Европа трябва да стимулира развитието на „континуум“ от достъпна и взаимно свързана научна информация, започваща от суровите данни и стигаща до публикациите и свързваща изследователите и научните общности в рамките на и отвъд националните граници.
|
Подобряване на трансфера на знания между сектора на публичните изследвания и индустрията
|
Трансферът на знания трябва да се подобри, така че да се ускори използването на научните изследвания и разработката на нови продукти и услугии. За тази цел европейските университети и другите публични научноизследователски институции трябва да получат стимули за развитие на професионалните знания и ресурси за ефективно сътрудничество с бизнеса и други заинтересовани страни както вътре в страната, така и зад граница23. Основна пречка са несъвместимите и често неадекватни правила и подходи за управление на правата върху интелектуалната собственост (ПИС), в резултат на публично финансирани изследвания. Комисията извади на светло добрите практики и моделите за обмен на знания между публичната изследователска база и промишлеността, което ще послужи като стимул за по-нататъшните действия както на равнището на ЕС, така и на национално равнище24.
|
Преустановяване застоя в патентните системи...
…и намиране решение на специфичните за научноизследовател-ската и развойна дейност въпроси, свързани с правата върху интелектуалната собственост
|
Патентоването продължава да бъде изключително сложна и скъпоструваща процедура в Европа, а фрагментарността на съдопроизводството не осигурява достатъчна правна сигурност. Поради застоя в преговорите за общностен патент, понастоящем се проучват други опции, а именно за подобряване на съществуващата европейска патентна система. Задачата е да се предложи една рентабилна система за европейско патентоване, признато от другите основни патентни системи, разпространени по света и подкрепено от съгласувана паневропейска съдопроизводствена система25. Освен това следва да се регламентират и някои специфични за научноизследователската и развойна дейност въпроси, като гратисен период, режими на съвместно право на собственост и изследвания в изключителни ситуации, с цел да се гарантира съгласувано третиране в рамките на ЕС.
|
Едно по-различно мислене за предаването, обсъждането и преподаването на научно-технически знания…
…и използването им при разработване на политиката
|
Накрая, за да работи ефективно и правилно в пълна симбиоза с европейското общество, ЕНП се нуждае от разработването на нови канали и иновационни подходи за комуникация и дебати върху науката, изследванията и технологиите, както и от засилена решимост на изследователите да участват в образователни и обучителни дейности. Това ще позволи на европейските граждани да бъдат добре информирани по всички важни въпроси и ще доведе до разпространението на научноизследователските подходи, насочени към достигане на определени цели, отнасящи се до нуждите и стремежите на обществото и до културата и духа на иновации в обществото като цяло. Иновационни подходи са необходими също и за подобряване на достъпа и използването на съответните научно-технически знания с оглед разработване на политика, основана на доказателства.
|
Сподели с приятели: |
