Споделяне на знанията
21. Необходимо ли е да се въведат на равнището на ЕС политики и практики за подобряване и осигуряване на свободен достъп и разпространение на суровите данни и рецензираните от независими експерти публикации в резултат на публично финансирани научни изследвания?
22. Какво би трябвало да представлява една европейска рамка за съвместно използване на знанията от научноизследователските институции и индустрията, основана на добрите практики и модели?
23. Необходимо ли е да бъдат разгледани от европейска перспектива някои въпроси, отнасящи се до научноизследователската и развойна дейност, като гратисен период, режими на съвместно право на собственост и изследвания в изключителни ситуации?
24. Какви условия трябва да бъдат създадени за поощряване на иновационните подходи при разпространението, преподаването, обсъждането и оценяването на науката и технологиите от европейците, и да бъдат взети под внимание при разработване на политика, основана на доказателства?
3.5. Оптимизиране на научноизследователските програми и приоритети
|
От 2000 година насам, основна задача на Европейското научноизследователско пространство е да осигури съгласуваност на националните и регионалните научноизследователски програми и приоритети по въпроси от европейски интерес. Постигнат е известен напредък, но той е твърде далече от амбициите и потенциала в това отношение.
|
Поощряване на общите принципи и отварянето на реципрочна основа на програмите, с цел повишаване на ефективността и ролята на публичното финансиране
|
Допълнителен напредък може да бъде постигнат под формата на общи принципи на партньорските проверки, осигуряване на качеството и съвместно оценяване на европейски, национални и регионални програми и агенции, което ще спомогне за опростяване и повишаване на ефективността и значението на финансирането на научните изследвания в Европа. Друга стъпка в тази посока би могло да бъде взаимното отваряне на съответните национални и регионални програми за участници от други държави-членки, по-специално в случаите на изследвания по инициатива на самите изследователи. Това ще даде възможност на изследователите да кандидатстват за финансиране в друга държава-членка, с цел да се повиши компетентността навсякъде, и ще увеличи ефективността на предоставяното финансиране за най-добрите научни изследвания в Европа, като засили влиянието на Европейския съвет по научни изследвания.
|
|
По отношение на изследванията, породени от обществен интерес, при които финансирането на научните изследванията е фокусирано върху предварително определени области или теми, пряко интересуващи гражданите, бизнеса или факторите, определящи политиката, много от въпросите биват засегнати по най-добрия начин в рамките на национални или регионални научноизследователски програми, особено с цел разширяване на научния и технологичен капацитет на дадена държава или регион и в отговор на местните нужди. Връзката между такива програми може да варира от обикновен обмен на информация до тясна координация. На някои въпроси обаче е възможно най-добре, или дори единствено, ефективно да се обърне внимание в рамките на европейски, а понякога и глобални научноизследователски програми, съчетаващи националната подкрепа и подкрепата на ЕС, както и финансирането от бизнеса и с благотворителна цел.
|
Възползване от натрупания опит с цел подобряване на програмната координация
|
Принципното значение на предприетите от 2000 година досега действия е да се покажат потенциалът и условията за успех, но също и ограниченията на програмната координация26.
|
|
От 2003 година насам, възходящата схема ERA-Net осигурява подкрепа за координацията на националните и регионалните програми. Други схеми конкретно подкрепят сътрудничеството между регионите, като например "Региони на знанието" в рамките на Седмата рамкова програма и "Региони за икономическа промяна" в рамките на политиката за сближаване. Що се отнася до ERA-Net, принципът на „променливата геометрия“ улесни влизането в системата на онези, които се колебаеха да се ангажират с частична интеграция на техните съответни програми. Първите години от прилагането на тази схема обаче ясно показват, че условие за успех е съществуването на добре дефинирани и добре структурирани национални и регионални програми и на съответните бюджети.
|
|
Това също е урокът, извлечен от единствения опит, направен досега, за координиране на националните научноизследователски програми в по-голям мащаб, на основата на член 169 от Договора за създаване на Европейската общност: „Партньорство за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни“ (EDCTP). Този случай показва, че дори когато участващите държави-членки са формално обвързани да обединят ресурсите си на транснационална основа, това става много трудно на практика.
|
Съвместно определяне на по-важните предизвикателства пред обществото, които са извън националния капацитет
|
Положени са също така усилия за съвместно осветляване на най-важните предизвикателства или възможности за всички или повечето държави-членки, но са необходими и научноизследователски усилия извън индивидуалния национален капацитет, и на тази основа да се определят широкообхватни научноизследователски програми. Например, водените от промишлеността европейски технологични платформи дефинират европейските „визии“ и научноизследователски програми в съответните области, и вземат предвид приоритетите на Европейската изследователска рамкова програма. В някои страни има също планове за превръщане на части от тези европейски научноизследователски програми в национални приоритети.
|
|
Визиите и научноизследователските програми, разработени от технологичните платформи, акцентират върху въпроси, произтичащи от бизнес-интересите. Те биха могли да допринесат за един по-широкообхватен и допълващ процес на съвместно планиране, на нивото на ЕС и на държавите-членки, с участието на всички заинтересовани страни – научноизследователските институции, бизнес-средите, гражданските обществени организации и др. Този процес ще позволи европейските, националните и регионалните научноизследователски приоритети да бъдат определени на основата на системен анализ на най-важните предизвикателства, стоящи пред обществото. Съвместните опити за прогнозиране и оценяване на технологиите, проведени в тясно сътрудничество с националните организации и с участието на заинтересованите страни и гражданите, биха могли да помогнат да се структурира и обогати един такъв подход. Стартиралата неотдавна инициатива за разработване на Европейски стратегически план за енергийни технологии (European Strategic Energy Technology Plan) би могла да се окачестви като интересен прецедент27.
|
Разработване на съвместни програми за научни изследвания, продиктувани от интересите на обществото
|
Съвместните технологични инициативи, основаващи се на член 171 от Договора за Европейската общност, представляват нов начин за установяване на публично-частни партньорства в изследванията на европейско равнище, осигуряващ широкомащабна координация на научноизследователските усилия. Такива инициативи са предложени за изпълнение на научноизследователски програми, покриващи части от изследователската програма на ETП в малък брой случаи, когато техният мащаб и обхват оправдават това. Първите такива инициативи се очаква да започнат през следващите месеци.
|
|
В средносрочна перспектива може да се предвиди нов подход за изготвяне и изпълнение на съвместни програми за изследвания, породени от обществения интерес, със следните съществени характеристики, осигуряващи желаните от тях мащаб, ефективност и влияние:
-
променливи конфигурации, зависещи от приоритетите, компетенциите и видовете участие на заинтересованите държави-членки и страни;
-
определяне на приоритети и съвместно планиране, на основата на съвместно прогнозиране;
-
гъвкави механизми за финансиране, съчетаващи, в зависимост от конкретния случай, грантовете със специфични данъчни стимули, с оглед осигуряване на участието на бизнеса, и други инструменти, като закупуване, преди търговската реализация, на услуги в областта на научноизследователската и развойна дейност;
-
общи принципи на прилагане, а именно по отношение на партньорските проверки, етичните стандарти, използването на резултатите, контрола върху качеството, финансовата отчетност и оценяването, а, където е подходящо, и съвместна управленска структура.
|
Използване на потенциала на междуправител-ствените научноизследо-вателски организации
|
Поради своя размер и естеството на своята дейност, междуправителствените научноизследователски организации, като тези, представени на EIRO-форума28, спомагат за подобряване на съгласуваността, качеството и предоставяните европейски усилия в редица научноизследователски области. Съгласуваността между дейностите на тези организации и с научно-изследователските и други политики на ЕС е от важно значение както в рамките на Европа, така и при връзките с останалия свят. В някои случаи тя може да се засили, ако Общността стане член на тези организации за да представлява колективния интерес на целия ЕС и на асоциираните страни. Наред с това, междуправителствени мрежови структури като EUREKA и COST биха могли също да допринесат за съгласуваността на дейностите вътре в Европейското научноизследователско пространство.
|
Оптимизиране на научноизследователските програми и приоритети
25. Трябва ли да бъдат разработени и използвани общи принципи за провеждане на партньорските проверки, гарантиране на качеството и съвместно оценяване на европейски, национални и регионални научноизследователски програми? Трябва ли да бъдат отворени тези програми за участници от други държави-членки и как?
26. Има ли необходимост от общи принципи за отчетност на публичното финансиране на научните изследвания, които да доведат до опростяване на правилата и процедурите и повишаване на тяхната ефективност и ефикасност?
27. Какви процеси на участие е необходимо да се въведат, за да се даде възможност на органите на публичната власт съвместно да определят и решават основните въпроси на обществото, изискващи концентрация на ресурси и компетенции?
28. По тези социални въпроси с европейско и дори глобално измерение как могат да се установят общи принципи и методи за въздействие и как те да се тестват за съвместно планиране на изследванията, с участието на всички заинтересовани страни (изследователските институции, бизнеса, гражданското общество и др.) и с обединяване на финансирането от ЕС, бизнеса, национални, регионални и благотворителни източници?
29. Необходимо ли е Европейската общност да се стреми към членство в междуправителствени изследователски организации?
3.6. Отваряне към света: международно сътрудничество в областта на науката и технологиите
Придаване на по-централна роля на международното научно-техническо сътрудничество по отношение на главните цели на външната политика на ЕС
|
Науката не познава граници, а въпросите, които са в основата на изследователската дейност, придобиват все по-често глобален характер. Предизвикателството се състои в това да се гарантира, че международното сътрудничество в областта на науката и технологиите ще допринесе действително за стабилност, сигурност и просперитет в света.
|
Ето защо, Европейското научноизследователско пространство трябва да е отворено към света, а научното и технологическо сътрудничество със страните -партньори трябва да се управлява по съгласуван и съобразен с приетата политика начин29. Един съгласуван подход към международното научно и технологическо сътрудничество, под флага на глобалното устойчиво развитие, може да спомогне за изграждане на мостове между нациите и континентите.
|
Подобряване на координацията между ЕС и държавите-членки
|
Един успешен опит, какъвто представлява стартирането на проекта ITER, показва, че Европа може да има волята и капацитета за лидерство, което отговаря на глобалните предизвикателства заедно с партньори от целия свят. В други области, като например околната среда, Европа все повече се включва в глобалните инициативи. Но, най-общо казано, едно такова участие понастоящем съвсем не е системно и често е слабо съгласувано с това на държавите-членки. В резултат на това, и Европа като цяло, и държавите членки поотделно, губят много от своето потенциално влияние на световната сцена.
|
|
Необходима е по-тясна координация между ЕС и държавите-членки, от взаимна изгода, както и между политиката за научно и технологическо сътрудничество и други области на външните отношения. Такава координация е необходима както при многостранните обединения и инициативи, така и при двустранното сътрудничество с партниращи страни.
|
Разработване на общ подход по отношение на…
|
По-добра координация може да се постигне чрез възприемане на общ подход, основан в частност на посочените по-долу общи насоки. Ситуацията в отделните партниращи си страни често е съчетание на следните подходи:
|
…съседните страни…
| -
По отношение на съседните страни целта трябва да бъде да се установи „разширено ЕНП“ без граници, което да поддържа и да се възползва от други елементи на европейската политика на добросъседство. Това предполага участието на нашите съседи не само в изследователската Рамкова програма на ЕС30, но също и в другите измерения на Европейското научноизследователско пространство, като например координиране на научноизследователските програми и инфраструктури, прилагане на принципите на споделяне на знанията и непрекъсната мобилност на изследователите.
|
…развиващите се страни…
| -
По отношение на развиващите се страни сътрудничеството трябва да включва съсредоточаване на вниманието върху укрепване на техния научен и технологически капацитет и подкрепа на устойчивото им развитие в тясна връзка и взаимодействие с политиката им на развитие, като в същото време с тях се работи като с партньори в глобални инициативи.
|
…и индустриализи-раните и нововъзникващи икономики
| -
По отношение на развитите и новопоявяващите се икономики приоритетът трябва да бъде върху програми от взаимна изгода, особено насочени към посрещане на глобалните предизвикателства. С много от тези страни са сключени научно-технически споразумения. Ролята на тези споразумения трябва да се оценява критично, особено по отношение на реципрочността и важността на въпроса за управление на правата върху интелектуалната собственост. В някои случаи са сключени по-специализирани споразумения, които да съдействат за сътрудничеството в конкретни области, например в областта на нанотехнологиите със САЩ. Те трябва да се оценяват по отношение на приноса им към общите европейски и международни научноизследователски приоритети и програми. В този контекст могат да се стимулират повече съвместни обяви за проекти.
|
Съвместно решаване на глобалните въпроси и посрещане на регионалните нужди…
…по-специално в рамките на международни структури
|
В допълнение към тези общи насоки, ЕС и неговите държави-членки трябва да проучат възможността за прилагане на съвместни подходи, насочени към посрещане на глобалните предизвикателства и регионалните нужди, специфични за някои части на света. Международният обмен на изследователи е генерален въпрос, който трябва да бъде засегнат заедно с всички партниращи си страни. Накрая, многостранните инициативи трябва да се предпочитат пред двустранните, за да се стимулират съгласуваните научно-технически приоритети и дейности на международно равнище. Това предполага по-специално работа в контекста на на международни организации, като UNESCO, ОИСР и G8, на международни споразумения, като Рамковата конвенция на ООН за промените в климата и Споразумението от Котону, както и с регионални организации, като Африканския съюз, Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (ASEAN) и Общия пазар на страните от Южна Америка (Mercosur).
|
Отваряне към света: международно сътрудничество в областта на науката и технологиите
30. По какъв начин Европейската комисия и държавите-членки могат да работят заедно за: (i) определяне приоритетите за международно научно-техническо сътрудничество в тясна координация с останалите аспекти на външните отношения; (ii) осигуряване на координирано и ефективно използване на инструменти и ресурси; (iii) говорене на един глас по време на многостранните инициативи?
31. По какъв начин Европейската комисия и държавите-членки могат да работят заедно за проучване на потенциала от инициативи за международни научноизследователски програми по въпроси от световна значимост, с участието на Общността, държавите-членки и трети страни?
32. По какъв начин научно-техническото сътрудничеството с различни групи партниращи си страни трябва да бъде модулирано, за да се фокусира върху специфични цели? Трябва ли да се проучи възможността за прилагане на допълнителни регионални подходи?
33. Как съседните страни могат най-добре да бъдат интегрирани в Европейското научноизследователско пространство като част от Европейската политика на добросъседство?
34. Как двустранните научно-технически споразумения на ЕС могат да бъдат направени по-ефективни? Съществуват ли алтернативни или допълнителни инструменти, които могат да бъдат използвани, например съвместни обяви за проекти, при възможност с участието на държавите-членки?
35. Как общите европейски научноизследователски програми за научно-техническо сътрудничество могат да бъдат популяризирани в многостранните, а също и в регионалните организации?
4. Пътят напред: публичен дебат и по-нататъшни стъпки
|
Европа притежава огромен научноизследователски потенциал, който все още чака да бъде използван. Комисията вярва, че общите насоки, очертани по-горе, имат потенциала да укрепят значително Европейското научноизследователско пространство, така че то да може да посрещне големите предизвикателства, пред които е изправена Европа в един отворен свят, и да постигне целите на Лисабонската стратегия.
|
Комисията започва широк кръг от консултации и дебати...
|
С настоящата Зелена книга Комисията започва широк кръг от консултации и дебати за обсъждане и конкретизиране на тези насоки и за стимулиране на нови идеи. За тази цел, Комисията:
|
| -
приканва Европейския парламент и Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите да изразят своите виждания по насоките, предложени за обсъждане;
-
приканва държавите-членки да организират широк дебат на национално и регионално ниво;
-
приканва изследователите и научноизследователските организации, висшите учебни заведения, бизнеса, организациите на гражданското общество и самите граждани да участват в дебата и да откликнат на публичната консултация, чието начало поставя настоящата Зелена книга31.
|
...което да подпомогне подготовката на бъдещите инициативи
|
Въз основа на резултатите от консултацията и дебата, Комисията възнамерява да предложи конкретни инициативи през 2008 година.
|
За да допълни и подхрани дебата и да допринесе за подготовката на предложения, Комисията ще организира тематични мероприятия и ще използва външни знания и опит като повод за размисъл по въпросите, поставени на обсъждане в Зелената книга.
|
|
Комисията ще реформира Европейския научноизследователски консултативен съвет (European Research Advisory Board, EURAB), за да засили ролята, която той играе при реализацията на Европейското научноизследователско пространство. Едно от правомощията му ще бъде да подпомогне Европейската комисия при свикването на редовно „общо събрание“ на всички заинтересовани от научните изследвания в Европа страни.
|
|
Накрая, Комисията ще подкрепи по-нататъшното събиране на данни, анализиране, мониторинг и оценяване, с цел да се укрепи базата от полезни данни за развитието на Европейското научноизследователско пространство и да се даде възможност за измерване на постигнатия напредък в процеса на неговата реализация32.
|
BG BG
Сподели с приятели: |
