заподозрял някаква опасност, нападаш веднага, като преминаваш на епизод 149

готви за скок. Все пак тежките рани си казват думата, затова...

... ако сборът от точките ти за „СИЛА“ + „БЪРЗИНА“ + „БОЙ С НОЖ“ е повече или равен на 24, преминаваш на епизод 137.

... ако този сбор е по-малък от 24, но по-голям или равен на 22, преминаваш на епизод 147.

... ако обаче сборът е по-малък от 22, премини на епизод 108.

128

Проучваш внимателно купа камъни. Намираш най- слабата точка и там зареждаш „бомбата“. Направил си я, като силно си натъпкал всичкия наличен барут в рога. Уплътнил си го с парче от дрехата си, а от няколко усукани нишки, напоени с мазнина, взета от запасите храна, правиш фитил. '

Зареждаш бомбата, палиш фитила и се свиваш в най-от- далечения ъгъл на тунела. Само след секунда тежък взрив разтърсва скалите, освобождава проход и... предизвиква ново, много по-шлямо срутване, под което завършва прик­лючението ти. КРАЙ.

129

• 
  Аз, както вече сте разбрали, не съм обикновен воин! Преди това бях воин от племето (казваш им племето на твоя индианец). Загинах в битка с белите и през 1860 година, по тяхното пресмятане на времето, бях призован в Съюза на воините изгубили името си. Този съюз с помощта на Великия Маниту на прерийните индианци откри, че можем да се преборим с нашествието на бледоликите, ако...
  

Накратко им разказваш приключенията си при събира­нето и разчитането на Свещената Изписана кожа и Посла­нието на Маниту. Виждаш че разказът ти ги заинтересова, затова се престрашаваш и им разправяш за Войната на Понтиак и идеята ти да купиш модерно оръжие за индиан­ците.

При споменаване на злато Анасазите настръхват и за­почват забързано да спорят. След няколко минути се успо­кояват и първият вожд казва:

• 
  Нека и аз да ти разправя нещо. Чуй за трагичната участ на народа на Анасазите. За „Похода на сълзите“ и как златото и белите мъже, наричащи себе си Испанци, унищо­жиха моя народ.
  

Нашето племе е много древно, 400 години преди да се роди богът на белите, ние строяхме каменни къщи и дълба­ехме скалите. Земята, на която живеехме, започна да се изтощава и преди около 1000 години народът ни се премести на юг. Постепенно се придвижвахме в територията на днешно Мексико. Още седем века изтекоха, докато Ацтеките построят Теночтитлан и станат господари на земите около него. Нашите строители работеха на всички велики строежи. Двеста години по-късно бели мъже разориха и унищожиха империята им.

По това време нашият народ строеше за господарите Ацтеки храм на бог Тескатлипока. Ние скрихме златната статуя на бога и даровете, предназначени за украса на храма. Скоро испанците научиха за съкровището, подложи­ха ни на изтребление и ни принудиха да се върнем в старите негостоприемни земи на планината. Десет години продължи бягството на народа ни. Почти всички измряха. Останалите се заселихме на това плато. След „Похода на сълзите“ нямахме много сили да строим, затова скрихме златото в тези пещери. Магията на нашите жреци превърна нас, последните Анасази, в призраци, вечно бродещи по студе­ното плато с единствена цел - да пазим Тескатлипока и златото му. Реални хора можем да бъдем само в Свещените пещери.

Смятаме, че можем да ти дадем част от това злато. Трябва обаче да останем верни на обета си. Затова ще те подложим на две изпитания. За да започнем с първото, премини на епизод 153. •

130

Съпротивляваш се доста успешно. Лека-полека психи­ческата атака отминава. Видели, че не могат да се справят с теб, вождовете прекратяват магическото въздействие. Ти скачаш на крака. Пред теб се изправя Воина-призрак и замахва с копието. Отбягваш удара, но той като по чудо се раздвоява, утроява и така нататък, докато около теб се появяват десетки воини Анасази.

Замахваш към първия, но вождовете задействат някаква защитна система и ти преминаваш на епизод 149.

131

Излизаш от пещерата и прежумяваш заслепен от лъчите на слънцето. Не че то свети толкова силно. Денят е по-скоро мрачен, но след пещерната тъмнина светлината ти изглежда

ярка и дразнеща. Изчакваш няколко секунди и правиш следващия си избор.

Ако ще тръгнеш към входа на лявата пещера, премини на епизод 101.

Ако преди това смяташ да изследваш скалния процеп, разположен от дясната ти страна, премини на епизод 121.

132

Повдигаш цевта на пушката и запъваш ударника. Пума­та скача. Ти натискаш спусъка. Дулото избълва дълъг пламък и кънтящ гръм отеква в пещерата. Звярът скимти болезнено и...

... ако точките ти за „СТРЕЛБА С ПУШКА“ са повече от 5, премини на епизод 123.

... ако тези точки са равни или по-малко от 5, премини на епизод 143.

133

Стрелата гшофучава във въздуха и... одира сноп кожа и козина от гърба на пумата. Един наистина лош изстрел. Тя изфучава яростно и се стоварва право върху теб. Все пак краткото, но болезнено съприкосновение със стрелата- е разстроило прецизния й скок. Вместо да те докопа за гърлото, тя се стоварва на гърдите ти. Ноктите й оставят дълбоки кървави следи по тях, звярът пъргаво се изтъркулва настрани и прикляква за нов скок. Ти вече си захвърлил лъка. Грабнал си едно от оръжията (ножа или томахавката) и...

... ако сборът от точките ти за „СИЛА“ + „БЪРЗИНА“ 't- тези за избраното оръжие е повече или равен на 30, преминаваш на епизод 137.

... ако този сбор е по-малък от 30, но по-голям или равен на 25, преминаваш на епизод 147.

... ако обаче сборът е по-малък от 25, премини на епизод 108.

134

Смяташ, че не е необходимо излишно да привличаш вниманието. Не знаеш какво или кой може да се крие навътре. И без това битката с пумата вдигна достатъчно шум. С предпазливи крачки, бавно и внимателно, като се опираш в стената, се промъкваш напред. След малко подът става по-гладък и равен. В далечината леко просветлява и ти тръгваш по-смело.

Едва правиш първата си по-шляма крачка и...

... избери едно от посочените числа: 144 или 106, и премини на епизода със същия номер.

135

В дланта ти попадат няколко тънки корена. За миг забавяш свличането си, след което корените започват да се късат. Преди и последният да се предаде, напипваш един доста по-здрав и дълъг. Задържаш се с мъка. Едва си поемаш дъх от напрежение. Безкрайно предпазливо, без резки дър­пания се изтегляш нагоре и изпълзяваш от ямата. Не знаеш колко е дълбока и нямаш никакво намерение да проверяваш.

Докато си се борил за живота си, рогът с барут се е откъснал и паднал някъде. Не можеш да го намериш, затова записваш в Дневника, че нямаш барут и не можеш да стреляш.

С досада се убеждаваш, че ще трябва да се откажеш от проучването на тунела. Връщаш се при разклонението и...

... ако ще напуснеш опасната пещера, премини на епизод 131.

... ако ще идеш да изследваш срутеното разклонение, премини на епизод 141.

136

От един сух клон, няколко борови трески, които нацеп- ваш с ножа, няколко ивици от дрехата ти и малко мазнина приготвяш примитивна факла. Тя свети слабо, пуши много и мирише ужасно, но е достатъчна да ти покаже, че само след десетина крачки тунелът се пресича от широка и неизвестно колко дълбока яма.

Точно до ръба й, оголила зъби в грозна гримаса е легнала пумата. Звярът е тежко ранен, поне така изглежда по количеството кръв изтекло до него. С една ръка е направо невъзможно да стреляш с тежката пушка. Преди да решиш дали да хвърлиш пушката, или може би факлата, пумата скача.

Можеш да направиш едно единствено нещо. Да замахнеш с факлата по нея и...

... да захвърлиш пушката и да вземеш ножа си, като преминеш на епизод 117.

... да използваш пушката като тояга и с приклада да удариш пумата. Премини на епизод 127.

137

Преди пумата да успее да скочи отново, ти се хвърляш към нея и забиваш острието на оръжието дълбоко в тялото й. Пренебрегнал всякаква предпазливост, сграбчваш мята­щия се звяр и яростно удряш още и още... и още. Едва след няколко минути осъзнаваш, че противникът ти не мърда. Заставаш над смляната купчина, която доскоро беше огро­мен звяр. Сваляш каишката и отбелязваш находката в Дневника.

Като по чудо си се отървал без повече сериозни нараня­вания. Почистваш се, доколкото можеш от кръвта, и...

... излизаш от пещерата, като преминаваш на епизод 131.

... почиваш си няколко мига и отиваш да изследваш срутения тунел, като преминаваш на епизод 141..

138

Предпазливо преместваш няколко камъка и уплашен отскачаш назад. Грамадният куп, препречил входа, запла­шително се разклаща и започва да се свлича. Когато скалите се успокояват, ти отново се захващаш за работа.

Налага се да бъдеш безкрайно предпазлив, внимателно да оглеждаш и преценяваш всеки пореден камък, но така или иначе нови срутвания на няколко пъти съсипват цялата работа. Неусетно дните минават един след друг. Ти все повече отпадаш, докато накрая избираш едно от посочените числа: 109 или 148, и преминаваш на епизода със същия номер.

139

Възхитен оглеждаш грамадната съкровищница. Залата е с форма на почти идеална полусфера. Стените на естестве­ната пещера са допълнително прокопани и подравнени. Светлината на десетките факли е усилена със система от полирани сребърни огледала. Цялата огромна зала е потъ­нала в искряща светлина, която многократно се отразява по купищата златни предмети, натрупани край стените.

Но една ярка звезда, сияеща в средата на купола прив­лича погледа ти. Златната статуя на бог Тескатлипока се откроява с великолепната си полировка и червените лъчи на едрите рубини, използвани вместо очи.

Статуята на бога е може би по-ценна от всички останали съкровища. Ако ще я вземеш, премини на епизод 173.

Ако предпочиташ да вземеш някои от по-дребните златни украшения, премини на епизод 183.

140

Магията на вождовете се оказва по-силна от защитата ти. Губиш съзнание и набързо се прощаваш с живота.

След няколко часа се събуждаш с натежала глава, но напълно здрав и невредим. Отново седиш пред шестте трона и най-възрастният вожд казва:

• 
  Прости ни за избухването и нападението ни! Докато спеше, ние проникнахме в съзнанието ти и разбрахме за чистите ти намерения. За да разбереш действията ни, ти предлагаме да чуеш тъжната история на Анасазите. За Похода на сълзите и за това как бели мъже, наричащи себе си Испанци, унищожиха народа ни.
  
• 
  Преди това обаче искаме да чуем твоя разказ! - прекъсва го друг вожд. - Разкажи ни за Задачата си!
  
• 
  Ами добре! Но... нали казахте, че сте прочели мислите ми?
  
• 
  Никой не може да прочете мислите ти без твое съгласие. Ние само се уверихме, че не лъжеш и нямаш лоши намере­ния към нас. Започвай разказа си!
  
• 
  Е, добре, започвам! Нека да преминем на епизод 129.
  

141

Започваш да се промъкваш между разхвърляните ка­нари и след един час на огромни усилия и риск да бъдеш затрупан стигаш до място, където явно личи намесата на човешка ръка. Стени^ са подравнени и облицовани с малки плочки. На всеки десет метра има дървени подпори, а в двете страни на пода са издълбани плитки отводни­телни канавки. Тунелът е осветен слабо от високо разпо­ложени отвори в скалата.

Продължаваш щастлив от находката си. Преминаваш няколко завоя и отново попадаш на срутване. Много по-шлямо и по-нестабилно от предното. Оглеждаш камъ­наците, доколкото позволява слабата светлина. Ако се наложи, ще можеш да се промъкнеш, но... заслужава ли си да рискуваш?

Ако ще се върнеш, премини на епизод 131.

Ако ще продължиш да изследваш тунела, премини на епизод 118.

142

По известна само на теб причина решаваш да застреляш звяра с пистолет. Не особено умна идея, но не съвсем лишена от смисъл. Ако успееш да се прицелиш добре и да вкараш

куршума в окото й или в гърлото, успехът е сигурен. Най-малкото ще си спестиш един заряд за пушката.

Изчакваш пумата да скочи. Прицелваш се внимателно и проклинайки тъмнината, натискаш спусъка. Приглушен изстрел се разнася из пещерата. От цевта изскача ярък пламък, който осветява една връхлитаща устремено пума. Всичко потъва в бял барутен дим. На теб не ти остава нищо друго, освен да се хвърлиш назад и настрани с надеждата да избегнеш протегнатите лапи.

Ако точките ти за „СТРЕЛБА С ПИСТОЛЕТ“ са повече от 6, премини на епизод 104.

Ако са по-малко или дори равни на 6, премини на епизод 114.

143

Тъпо тупване и болезнен крясък на ранено животно ти показват успешния изстрел. Веднага оставяш празната пуш­ка и грабваш в ръце ножа и томахавката. Приготвяш се за ново нападение, но когато димът от изстрела се разнася, успяваш да забележиш ранената пума да се отдалечава, подскачайки на три крака по тъмното продължение на тунела.

Изчакваш няколко секунди и с изострено внимание отново зареждаш пушката си. Решаваш, че няма да е много разумно, ако тръгнеш да изследваш отклонението с ранена и разярена пума зад гърба, затова...

... отказваш се от по-нататъшно проучване на пещерата и преминаваш на епизод 131.

... решаваш, че си заслужава да проследиш пумата и да се разправиш с нея, като преминеш на епизод 116.

144

Кракът ти попада точно на ръба на някаква дупка. Спираш се веднага и внимателно опипваш скалите. Ямата пресича целия тунел, не можеш да определиш колко е дълбока или широка, а не смяташ да скачаш в тъмното.

С въздишка на досада виждаш, че ще трябва да се откажеш от проучването на тунела. Връщаш се при разкло­нението и...

... ако ще напуснеш опасната пещера, премини на епизод 131.

... ако ще идеш да изследваш срутеното разклонение, премини на епизод 141.

145

Тунелът е почти непрогледно тъмен, затова трябва да помислиш дали да си направиш факла. Светлината безспор­но би те улеснила, но ще те направи видим и за всеки скрит враг. Ако въобще има такъв. И така...

... ако ще запалиш факла, премини на епизод 124.

... ако ще продължиш да се движиш в тъмното, премини на епизод 134.

146

За лош късмет един от изстреляните почти наслука куршуми попада в главата ти. Едва усетил удара и падаш мъртъв. Случайност, но фатална.

КРАЙ!

147